Военните престъпления на Балканите

FerneteИнтервю с Фетнете Рамосай, служителка в Института за изследване на военните престъпления към Министерството на правосъдието на Косово

Наказването на военните престъпления и стабилността на Балканите

Г-жо Рамосай, Вие се занимавате с изследване на сръбския геноцид срещу албанците. Разкажете ни, моля Ви, за Вашите нови проекти в тази посока и специално за изложбата!

– Преди да отговоря на Вашите въпроси, ми позволете да Ви благодаря, че ни давате възможност за това интервю, да Ви благодаря на Вас, на персонала на Общество и на читателите.

Безспорен факт е, че терорът и геноцидът, който упражнява сръбската държава срещу албанския народ, не само по време на последната война в Косово, но и по-рано, особено от годините 1876/1878, започвайки с геноцида, упражняван срещу албанците в Нишкия и Топлицкия санджак до наши дни, има много по-големи измерения отколкото показват данните и изследванията, които са правени досега. Последният период на сръбската окупация (23 март 1989 – 12 юни 1999) е един от най-трагичните периоди за албанския народ в Косово, който се сблъска с убийства, арести, масово отравяне на хиляди ученици, масово изгонване на албанските работници от работа, етническо прочистване, колониализъм и др. Особено в периода на фронталната война (1998-1999), насилието, терорът и геноцидът на Сърбия в Косово получи такива ускорения, че се заплашваше физическото съществуване на албанците, които съставляват мнозинството от населението в Косово, с над 90% от общото население на страната.

През месец декември миналата година, в рамките на Института за изследване на военните престъпления, който функционира в рамките на Министерството на правосъдието, открих изложбата „Терорът и геноцидът на Сърбия в Косово 1998-1999”, където са включени над 200 снимки и факсимилета. Първоначално изложбата беше открита в Прищина (през декември 2015 г. по случай отбелязването на Международния ден за човешките права), през месец април тази година се откри и в Тирана. През месец май гостува и в Корча, в Националния музей на образованието, а след това продължаваме и в европейските градове. Представените фактически и графически свидетелства в тази изложба, са високо оценявани от многобройните посетители, албанци и чужденци. Повечето от посетителите заявяват, че не са знаели за сръбските престъпления и геноцид в тези измерения, които са представени тук и много от тях питат как е възможно човек да прави такива неща на друг човек?!

Очаква се през втората половина на годината Специалният съд да започне с първите обвинения срещу бойци на АОК. Ще се ангажират ли институциите на Косово в тяхната защита?

– Както е известно, т.нар. Специален съд за военни престъпления, единственият от този вид в страните от бивша Югославия, е основан, за да съди по селективен начин само бившите членове на АОК. Както е известно от това, което е станало публично досега, този съд няма в своя мандат да се занимава с общото разглеждане на случаите на престъпленията, които са се случили по време на войната в Косово. Следователно, не третира престъпленията, извършени от сръбските окупационни сили, а ще разглежда само случаите на претендирани престъпления, които са извършени от албанците. Смятам, че един такъв международен механизъм е безпрецедентен, несправедлив, едностранчив, расистки, и преди всичко, едно неюридическо действие, а изключително политическо действие, повлияно от Сърбия и Русия и като такова представлява тежко нарушение на правата и свободите на човека и същевременно нарушава тежко суверенитета на държавата Косово.

За съжаление, до тази ситуация достигнахме и по причина на неглижирането и ненаказването от компетентните органи на държавата Косово на извършените от сръбските сили по време на войната в Косово престъпления, убивайки над 12 000 цивилни албанци и изнасилвайки над 20 000 албански жени (дори и деца на 7-годишна възраст), изключвайки сръбските генерали, осъдени от Трибунала в Хага, процесите и наказанията за тези престъпления са несъстоятелни. Има и доста случаи, когато самите сърби са убивали хора, не само сред албанците, но и турци, бошняци, егюпци, дори и сърби и черногорци, за да постигнат определени цели и ги представят като жертви на албанците. Стига тук да споменем случая на убийството на шестимата сръбски младежи в кафене „Панда” в град Пея през декември 1998 г. За този терористичен акт, извършен по време на войната, Сърбия обвини албанците и го използва като причина, за да обвини албанците в тероризъм, за да упражнява терор в широка степен срещу гражданското население в Пея и извън града, за да започне отново военните офанзиви и да увеличи броя на военните сили в Косово. Чак след 15 години сръбският министър-председател Вучич и други официални лица признаха публично, че убийството на сръбските младежи в Пея не е извършено от албанците, а е осъществено от Поделението за специални операции (JSO) по заповед на Сръбската тайна служба (RDB).

Досега държавата Косово заема последно място що се отнася до грижата за своите граждани, които са обвинени във военни престъпления, макар че повечето от тях, след няколкогодишен престой в затвора, са освободени като невинни. Приетите от парламента на Косово закони по отношение на Специалния съд предвиждат една грижа за възможните обвиняеми, но все още остава неясно как ще се развият нещата. Докато от една страна парламентът на Сърбия създаде специални групи, които да се занимават с изработването, анализа и събирането или казано по-добре с фабрикуването на обвинения срещу членовете на АОК за всички оперативни зони, от друга страна, ние в Косово не може да кажем, че сме свършили в нужната степен своята работа. Когато имаме предвид фактите, как успя Сърбия да се амнистира за всички тези престъпления, които е извършвала по време на войната, а и преди и след нея, че и до ден днешен не се е разкаяла и е ненаказана за геноцида и етническото прочистване срещу албанците в Косово, как успя да изравни палача с жертвата, за съжаление, реалното положение е доминирано от фиктивните фабрикации и пропаганда на Сърбия, въпреки че реалността на терен е съвсем друга.

Предприема ли Сърбия по-активни стъпки за преследване на военните престъпници, които са извършвали престъпления срещу албанците?

– Сърбия не е скъсала с миналото. Тя с фанатизъм продължава да защитава сръбските военни престъпници, защото те са изпълнявали заповедите на сръбската държава, предвидени в детайли посредством държавните платформи и стратегии срещу албанците. Стъпките, които е предприела досега Сърбия за преследването на военните престъпници, които са извършвали престъпления срещу албанците, свободно можем да кажем, че са били „много шум за нищо”! Напротив, тя им е предлагала държавна защита. Всички арести на сръбски престъпници и съдебните дела за военни престъпления, които ги е осъществявал досега официален Белград, ги е правил винаги, когато е искал привилегии от Европейския съюз, но и в тези случаи наказанията са били минимални и много обидни за жертвите на войната и за правосъдието като цяло. Има доста малко съдебни решения, които са влезли в сила, амнистирани са отговорните от висшите рангове и са обвинени и съдени тези от най-ниското ниво на отговорност, толкова повече, че във всички случаи са правени опити престъпленията, убийствата и етническото прочистване да се представят като действия, извършени от неконтролирани от държавата групи, което не е истина. За това е достатъчно да имаме предвид съдебните процеси, организирани в Белград в случая с клането срещу семейство Бериша в Суха река, случая с тримата братя с албанско-американско гражданство Бютючи, случая със съдебните процеси за извършените кланета в селата край Пея: Чюшк, Павлан, Захач, Любенич и др.

В масовите гробове в Сърбия, където още през юни 2001 г. са намерени масови гробове с тела на албанци, като се подозира, че има още няколко други. Досега в масовите гробове в Сърбия са намерени останки от над хиляда албанци, по-точно в базите на сръбската войска и полиция, като в: Батайница, Петрово село, Перучач, Рудница и др. Въпреки че отговорните се знаят и имат високи позиции в държавните институции на Сърбия, никой не ги изкарва пред правосъдието. Например, споменаваме случая с настоящия шеф на Генералния щаб на армията на Сърбия, Дикович, след като останки от десетки трупове на убитите от сръбските военно-полицейски сили под негово командване в зоната на Дреница по време на войната, бяха намерени в масови гробове в Рудница край Рашка (2014), именно в базата на военните поделения на неговата бригада, която командва по време на войната. Той е отговорен и за тяхното убийство (но и за много други убийства в Резала, Чирези, Избица, Абриса и др.), и за укриването на труповете, но Сърбия не само, че не предприема мерки срещу него, но и го защитава с фанатизъм…

Убедителната победа на Вучич и неговият ангажимент за членство на Сърбия в ЕС влияе ли за разпускането на екстремистките структури на Сърбия в Косово?

– Победата на Вучич и неговият декларативен ангажимент за проевропейска ориентация, гледайки досегашните действия откакто Вучич е дошъл начело на правителството на Сърбия, е несъстоятелен, защото Вучич само засилва и обединява екстремистките структури на Сърбия в Косово, използвайки различни методи и средства, или казано по-добре, използвайки силата на държавата, която ръководи. Почти всички главатари на организираната престъпност, които действат в северните части на Косово и по-широко, са спонсори и близки хора на Вучич и на неговата партия, Вярвам, че стига да споменем само случая на т.нар. „Гражданска защита”, която според Споразумението от Брюксел е предвидено да се разпусне. Макар че тя се разпусна формално през септември 2015 г. и стотици нейни членове, макар и въвлечени в многобройни престъпления се амнистираха и се включиха в институциите на Косово, от друга страна излиза, че „Гражданска защита” продължава да действа безпрепятствено, дори да набира нови членове посредством публични конкурси!

В контекста на европейската перспектива може ли да се очакват позитивни процеси относно статута на албанците в Долината на Прешево и гарантирането на техните права?

– В този контекст трябва да важи реципрочността. Албанците и другите в Сърбия, като бошняците, унгарците, българите, румънците и др., трябва да търсят своите права. За гарантирането на човешките и националните права трябва да правят повече държавите-майки. Колкото права има сръбското малцинство в Косово, толкова права трябва да има и албанското и другите малцинства в Сърбия. Несправедливо и неприемливо е позволяването на прилагането на двойни стандарти. Известно е, че в Долината на Прешево (в Източно Косово) Сърбия продължава да потъпква по драстичен начин правата на албанците. За да прочисти етнически този район от албанците, осен че не прави възможно връщането на над 80 000 албанци, разселени по време на войната, Сърбия от доста време притиска албанците в селищата в Медведжа, Буяновац и Прешево, с което на албанците им се отказва правото да си изкарват лични документи, както и други права, като социални и медицински услуги, образование и право на глас, все едно не съществуват!

Има ли роля Сърбия в дестабилизацията на Македония и как може да се разреши политическата криза там?

– Ролята на Сърбия, а и на нейния съюзник Русия, за дестабилизирането на Македония е видимо. С това шантажирано и манипулирано ръководство, да не кажа и просръбско, трудно може да се намери устойчиво решение в Македония, още повече, когато сръбските и руските тайни служби през последно време обявяват за започването на една нова война в Македония и инвестират и влияят непрекъснато, за да поддържат едно активно огнище на кризата там. Политическата криза може да се разреши, когато тамошните ръководители се определят ясно за евроатлантическия път, да мислят и да работят за интересите на своята страна и народ без етническа разлика.

Как смятате, достатъчно ли е Охридското споразумение за интеграцията на албанците в Македония или са необходими и други конституционни и законови промени, както и нови преговори между албанските и македонските партии в търсене на едно устойчиво решение?

– Охридското споразумение, тъй като не е приложено в предвидения за неговото приложение срок, вече след много години не зная доколко може да бъде ефективно да се иска неговото прилагане като такова. Когато се знае, че законите и държавните институции в Македония са доста дискриминационни по отношение на албанците, въпреки че те са много голяма общност в тази държава. Колкото по-рано албанците в Македония се третират на равна основа, третират се като държавотворен народ, а не като врагове, разрешаването е по-лесно и по-стабилно. В противен случай, ако не се спрат и не се подобрят несправедливостите, извършвани срещу албанците, когато се знае, че стотици албанци се държат в затвори посредством монтирани съдебни процеси, като случая Монстра, Сопот, Куманово и др., и им се отричат националните и човешките права, смятайки ги за население от втора категория, Македония като такава не може да има бъдеще.

Благодаря!

4.06.2016

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13106

Posted by on юни 4 2016. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30059 лв
 CHF =  1.79632 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.24318 лв
100  RUB =  3.06572 лв
 USD =  1.7469 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.