ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ

Любомир Вълков е роден на 15 юли 1982 година в гр. Бургас. Завършва Английската езикова гимназия „Гео Милев" в родния си град. В момента е студент в специалност „География" в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски".  Заместник Председател на ПП"Общество за нова България". Лекцията е представена на семинар на партията.

 

Водата е едно от най-разпространените вещества в природата. Запълва огромни океански и морски басейни, образува езера, натрупва се във вид на ледници в полярните области и високите планини, тече в речните долини и образува реки. Тя влиза в състава на всички живи същества.

Водните ресурси се характеризират с някой особености – неизчерпаемост, неравномерно разпределени във времето и пространството. Те притежават и свойствата за другите природни ресурси- многоцелево използване, възможност за подобряване на тяхното качество, възможност за транспортирането им.

Очертаващото се глобално затопляне на климата на планетата и засушаването в Средиземноморската зона, където попада и нашата страна, в следващите 10 – 20 години ще се усети много по – силно, отколкото се смяташе до сега. Основната причина е слабото управление на проблемите с околната среда и лошата инфраструктура. Световната банка прогнозира, че към 2025 година около две трети от човечеството ще изпитват недостиг на пресни питейни води. Има региони в света, в които от доста време съществуват сериозни конфликти между държави, именно поради ограничените количества вода, които се падат на човек от населението – Израел и Палестина, Индия и Пакистан и други. Според оценката на банката от десетте нови членки на Европейския съюз най-неподготвена за предизвикателствата е България, а Словения е най-подготвена. В целия регион най-тревожно е бъдещето за Албания, Турция, Армения и донякъде за Македония.

Нещата ще стават още по-лоши в следващите десетилетия. Една от причините е и, че с  20% по-малко дъжд пада у нас в сравнение с 60 – 90-те години на ХХ век. Прогнозата на Световната банка е за намаляване със средно 6% на годишните валежи и срив с 25% на водните запаси в Югоизточна Европа в следващите 40 години. Предвид експертните прогнози относно глобалното изменение в климата и намаляването на горите в света, се очертават заплахи от загиване на местни видове растения, животни и местообитания, намаляване и изчезване на ресурса за отопление, промяна в климата, намаляване на сладките води, опустиняване на земеделски земи, намаляване на хранителните добиви, влошаване на качеството на живот на Балканите.  Топенето на ледовете в Русия и стичането на водата в Черно море започват да покачват нивото му и да застрашават над 120 хиляди българи, живеещи по брега на не повече от 10 метра над морското равнище. Вече се усещат проблеми с черноморските пристанища в Русия, Украйна и Грузия, а явлението може да увеличи просмукването на солена вода в крайморските водоизточници.              Презастрояването по морето и особено строежите непосредствено до плажа пък увеличават риска от излагане на цели курорти на удар от буря.България не е достатъчно подготвена за вече наблюдаваните и за задаващите се промени в климата на Балканите.

 
Тя е една от малкото страни в Централна и Източна Европа, в която горските територии намаляват с обезпокоителни темпове. Унищожаването на Българската гора е сред най-значимите екологични проблеми. Горската растителност оказва положително влияние върху формирането и режима на речния отток. В резултат от интензивната сеч видовият състав на горите търпи промени. Поради климатичните промени на мястото на вече изсечените букови и дъбови гори се появява растителност от бял и черен бор, която не спомага акумулирането на води. Силната обезлесеност и засушаването през лятото води до изчерпване на запасите от подземни води и маловодие.

Нивото на подпочвените води е много важно за екосистемите и развитието на растителните и животински видове. Те са основен източник на питейна вода в повечето страни. Пълненето на язовирите на водните електрически централи и количеството на оттеклата се вода са от голямо значение за нивото на подпочвените води и подхранването на подпочвените резервоари. Наличието на язовир и колебанието в нивото на водата , в резултат от използването й, променят нивото на подпочвените води в съседните територии. Оттичането на водите от тези територии на свой ред може да повлияе върху качеството на водата и на седиментния разтвор на реките и да причини ерозия.

Противно на масовата представа, че няма от какво да се страхуваме, България в действителност е силно уязвима и вече усеща последиците – повишена застрашеност от крайности във времето, по-високи температури, променяща се структура на водните източници и запаси, суши, наводнения, горещи вълни и горски пожари.

Основните потребители на вода са питейно-битовото, промишленото водоснабдяване, напояването и хидроенергетиката. За питейно – битово водоснабдяване се подават около 0,33 млрд. м3. Водопотреблението на жител на ден е около 92 литра. От 1990 година е налице тенденция на непрекъснато намаляване потреблението на вода на човек от населението. За сравнение потреблението на вода на човек в другите страни членки на ЕС е 150 литра на ден. За питейно- битови нужди основно се използват подземни води, а в отделни случаи и отделни речни води чрез изграждане на язовири и водохващания. За промишлено водоснабдяване се използват 4,9 млрд. м3 вода, като водата с питейни качества е около 30%. За нуждите на селското стопанство – 0,15 млрд. м3.

Водните ресурси на България са незначителни – около 20,1 млрд. м3. По водни ресуси на човек от населението България се нарежда на последно място между страните на Балканския полуостров. Водните ресурси са и неравномерно разпределени по територията на страната. Безвъзвратните загуби вседствие на напояването и други причини възлизат на 2,52 млрд. м3 . Основната част от речния отток – 81,3 % се формира на територията на планините и хълмистите части на страната. Общият завирен обем прясна вода в естествените езера е 1% от сумарния обем. В язовирите се съдържат 6,66 млрд. м3  ( 33 % от потенциалния воден ресурс на страната ). В тях годишно се регулират около 8 млрд. м3  водна маса ( 40% от водните ресурси на страната ). Подземните водни ресурси са съставна част от водните ресурси на страната (44% от общите водни ресурси ), а експлоатационните са 16% от общите водни ресурси на страната. Средният многогодишен обем на подземните водни ресурси за страната са 9,485 млрд. м3 , но експлоатационните запаси са 3,31 млрд. м3, без запасите от реките, които е възможно да се привлекат.
 
В България лошото състояние на речните корита ще е причина за нови екологични проблеми. Фактът, че покрай реките има много сметища и зони с опасни отпадъци, които не са рекултивирани, заплашва при порой те да бъдат залети или дигите им да се скъсат и да предизвикат екокатастрофа.

Един от главните проблеми на България до 2050 г. ще бъде недостигът на питейна вода в много области – Враца, Монтана, Ловеч, Габрово, Плевен и др. В момента качеството на водата вече не удовлетворява санитарноепидемиологичните изисквания, а канализационните системи в 70% от територията на посочените райони или са остарели, или липсват.

В някои региони на страната загубите на вода достигат до 80 на сто. Голяма част от тръбите са етернитови, освен това са канцерогенни. Доста  от общините са с помпажно водоснабдяване и подмяната му ще бъде по-трудна и скъпа, което може да доведе и до увеличение на цените. Най-засегнати са Североизточна и Югозападна България.
В много градове загубите на вода са достигнали високи стойности. Районът на населените места разположени по западните склонове на Рила планина е с най – голям излишък вода – оттокът надвишава потреблението с около 8 пъти. Поради липсата на акумулиращи обеми в сухите години населените места изпитват хронична липса на вода – Дупница, Благоевград, Перник, Кюстендил.

България е сред европейските държави, за които инвестициите в ново строителство, модернизацията, експлоатацията и поддръжката на ВиК съоръженията са наложителни. Пречистването на промишлени води също е голям проблем.

Хидроенергийният потенциал на България се изчислява на 26 млрд. квтч, но технически използваемият е 14,4 млрд. квтч. В страната са изградени 97 ВЕЦ, но работят 86. Тяхната мощност е 20% инсталираната електрическа мощност на страната. Делът на произведената от ВЕЦ електроенергия през последните години се увеличава 1985- 6,4 %, 1995- 5,5 %, 2005- 8,1%, 2006- 9,9%. Най-евтината електрическа енергия се получава във ВЕЦ, тъй като използват и най- евтина суровина. Тези централи са екологично чисти, но строителството им е скъпо. Повечето ВЕЦ са на течащи води, тъй като изискват по- малки капиталовложения. ВЕЦ построени на язовирни стени са малко на брой, нов тях са концентрирани по- голямата част от мощностите. Най- мощни са ВЕЦ по р. Арда – „Ивайловград”, „Студен кладенец” , „Кърджали”, с над 100 мгвт мощност всяка.

В перспектива значението на хидроенергийните ресурси на страната ще нараства, като най- голям е хидроенергийният потенциал в Рило- Родопския масив. В него са изградени големи язовири и каскади.

Язовирите представляват изкуствени езера за регулиране на речните води с оглед тяхното рационално използване. В България са изградени над 2200 язовира с максимална сумарна вместимост около 7 млрд. м3. Над  97% от язовирите са с пълен обем под 10 млн. м3. Най- голям е техният брой в Стара планина- 470 и Рило-Родопската област- 370.

Към момента водният ресурс и съпътстващите го ВиК мрежи, пречиствателни станции, язовири и системи за напояване са разпръснати между общините и четири ведомства – на околната среда и водите, на регионалното развитие, на земеделието и на икономиката и енергетиката. Министерството на околната среда и водите разработва нова стратегия на водния сектор, която предвижда обединение на управлението на водите.

 
Отпуснат е заем от 81 милиона евро за довършване на язовирите „Луда Яна” – Панагюрище, „Нейковци” – Трявна, „Пловдивци” – Мадан, Рудозем и ремонтиране на язовир „Студена” – Перник.
 

На Балканите като цяло има огромен проблем с инфраструктурата. В резултат на това загубите на питейна вода са над 50%. Трябва да бъде създадена единна водна регулационна рамка за всички страни от Югоизточна Европа. Проблемите могат да бъдат решени само по този начин – с общи действия и обща отговорност.

България може да се подготви за задаващите се проблеми, ако управлява по-добре водните си ресурси, ако се заеме по-сериозно със разрешаване на проблема със замърсяването и инвестира в справянето с кризи, мониторинга на времето и водните ресурси и подкрепи усилията на земеделските фирми.

Политиките по отношение запазване на водните ресурси трябва да са в няколко основни насоки.
 – да се забранят голите сечи във вододайните зони;
 – изграждане на водохранилища за улавяне на водите от пролетното пълноводие;
 – премахването на нерегламентираните сметища в речните тераси;
 – изграждане на пречиствателни станции за битови и отпадъчни води;
– гражданско образование и формиране на знания за икономия на водните ресурси;
– десетократно завишаване на глобите при изхвърлянето на отпадъци във водосборните зони.

 Още по темата от същия автор: ЛЮБОМИР ВЪЛКОВ: ВОДАТА ЩЕ СТАНЕ ПО-СКЪПА ОТ ПЕТРОЛА
 

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА НАРОДА – Лъчезар ПОПОВ

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: “БАЛКАН” БЕШЕ БИСЕРЪТ В КОРОНАТА НА БЪЛГАРИЯ

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: НИЕ СМЕ ПРИЧИНАТА ЕС ДА ПОМИСЛИ КАК ДА СТАНЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН

БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО – проф. Димитър ЛУДЖЕВ

АЛИ ХАМЗИН ЧЛЕН НА МЕДЖИДЛИСА НА КРИМСКО-ТАТАРСКИЯ НАРОД

ЛОГИЧНИ И ХАОТИЧНИ ТЕЗИСИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА И БСП `2009 – доц. Васил ПЕНЕВ

ПРОФ. ГРИГОР ВЕЛЕВ: ЛИБЕРАЛ-ГЛОБАЛИЗМЪТ Е ВРЕМЕННО ТЕЧЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ МИНЕ И ЩЕ ЗАМИНЕ

ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ОРГАНИЗИРА ПАРТИЯ ОНБ

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ПРАВОТО, ЗА ДА ПРЕБЪДЕ СВЕТЪТ

ОЦЕНКА НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ -Муравей РАДЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2748

Posted by on Ное. 30 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.