ВЛАДИМИР ШОПОВ: ЧАКА НИ ТРИУМФ НА БЕЗРАЗБОРНОТО КОАЛИРАНЕ

ПОЛИТИКАТА ОТДАВНА СИ Е ОТИШЛА ОТ МЕСТНАТА ВЛАСТ

Владимир Шопов е роден на 1 април 1970 година в София, политолог, възпитаник на СУ „Свети Климент Охридски” и Лондонското училище по икономика и политически науки . Специализирал е в Оксфордския университет, Лондонския университет, Калифорнийския университет в Сонома и Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Старши анализатор е “Алфа рисърч”.

Едно интервю на obshtestvo.net

 

Какво е краткосрочната и дългосрочна ви прогноза за правителството?
Настоящото правителство се крепи на много устойчива формула, която е в състояние да разрешава чрез подялба всеки един въпрос и проблем. От подобна гледна точка има основание да се смята, че този кабинет спокойно може да си изкара мандата. В същото време е повече от ясно, че всяка една от партиите гледа с едно око към социологическите допитвания и изборните нагласи на хората. В момента, в който видим някакви по-сериозни размествания и възможности за други варианти на коалиции след едни предсрочни избори, тогава ще дойде истинският проблем за тройната коалиция. Засега е ясно, че без ГЕРБ ще е трудно ново, различно правителство след такива избори. Ако БСП са договори с ГЕРБ, това правителство може и да си отиде, но засега не виждам подобни индикации. Друг вариант е евентуално разцепване на НДСВ, при което част от депутатите осигуряват стабилност на правителство на БСП и ДПС.
Правят ми впечатление честите паралели с Великобритания и способността на премиерите там да предизвикват предсрочни избори. Но това не е съвсем приложимо в България поради поне две причини. Първата е, че самата практика не е популярна и има известна неяснота как избирателите биха разчели подобен ход – като безотговорност или висш политически пилотаж. Втората причина е институционална. При нас след падане на правителство има цяла серия от процедурни ходове за съставяне на нов кабинет. При този фрагментиран парламент, това ще отнеме време и нещата доста ще се проточат във времето.
Изборите за евродепутати какъв индикатор ще бъдат за политическата система?
Към настоящия момент те трудно могат да бъдат нещо повече от основание за евентуално предоговаряне на позициите в управляващата коалиция. Ако НДСВ има проблем да избере евро-депутат или бъде избран само един, това веднага ще доведе до натиск за намаляване на нейното влияние вътре в коалицията.
От по-широка гледна точка, засега се очертава сравнително ниска (спрямо парламентарни избори) избирателна активност. Има една специфика тук – тази активност би нараснала при кампания, ориентирана към чисто български евро-проблеми като акциза за ракията. Обратно, колкото по-европейска е тя като теми, толкова активността ще бъде по-ниска. Трудно е да видим коя партия ще се наеме да играе някаква „просветителска” роля на тези избори и да акцентира на европейския им смисъл. Разбира се, чисто електорално, това е проблематично, но може пък тук да има някакъв немалък, скрит потенциал, най-вече в това, че не всеки в страната е обсебен от проблема с домашната ракия.
Бъдещето на десницата?
Постоянното говорене за бъдещето на десницата все повече пречи да видим достатъчно ясно това, което се случва в нейното настояще. Въобще, често тази тема е медийно и политически зададена или като подразбиращо се условие към тезата за проваления десен дневен ред или като някаква обществена необходимост от спасително усилие на нов, политически свръхчовек. Като цяло вече имаме два, достатъчно отчетливи типа поведение. При СДС, опит за разширяване на темите и политиките (данъчна политика, енергетика), по които се работи и публично активизиране. При ДСБ, консолидиране около по-ограничен набор от въпроси (влиянието на ДПС в българската политика, евентуалното членство на Турция в ЕС, въпросите за досиетата, системата за сигурност) и доста по-ограничен опит за публично присъствие. Аз лично, не съм от хората, които виждат нещо лошо в това, че има две отделни писти. Въпросът е те да започнат да имат повече допирни точки. От тази гледна точка, голям успех за десницата би било да започне да работи организирано по определен набор от теми, с общи позиции в парламента, общи законопроекти. Това е ясно отдавна като необходим и, в известен смисъл, единствен начин за създаване на общ дневен ред, общ от гледна точка на техните избиратели. Но, за съжаление, това не е факт.
А ГЕРБ?
ГЕРБ е замислен като проект на политическата амнезия. Чрез него следва да се преформулират политически и професионални биографии, както и да се обоснове чрез ново завъртане пълната липса на идейно съдържание, продавано като „център”. Разбира се, в момента ГЕРБ цели там, където е най-слабата част в системата, дясно – центристкия спектър. Там сега има и солиден външен, европейски политически ресурс. В ГЕРБ си мислят, че има и солиден вътрешно-политически, електорален ресурс. Така че там сега ще се разиграе този сценарий, за да се види доколко ще успее тази стратегия за политическо позициониране. Останалата работа ще свърши „немският опит” в правенето на „големи коалиции”, който би бил чудесно основание за коалиция с БСП. Просто Бойко Борисов няма търпението и способността да изгради друга, по-сложна коалиционна конфигурация.
Как ще коментирате закона за избор на евродепутати и принципа на отседналост, който толкова  ядоса ДПС? Защо точно те се ядосаха?
Въпреки че тази криза сега изглежда очаквана, всъщност тя е известна изненада. Един от най-големите проблеми по отношение на ДПС произтича от това, че няма съответствие между електорална и политическа тежест. С други думи, партията постоянно получава свръхпредставителство и влияние, което е отвъд полагащото й се в политическата система. Това можете да го кажете по пет начина, но този проблем е в корена на отношението към ДПС. Приемането на закона за евродепутати вкарва този въпрос в тройната коалиция и това е малко изненадващо. Свръхреакцията на ДПС идва от това, че повдигането по този начин на темата ще принуди самата партия да изрече отново основните аргументи за нейното голямо влияние (етнически мир, мирен преход, накърнени права и т.н.). Техният страх е, че тези аргументи вече не носят тази тежест отпреди 5-10 години и могат да увиснат във въздуха. По този начин си и обяснявам голямата езикова пестеливост на ръководството на партията. Другото им притеснение, разбира се, идва от това, че се усложнява схемата за употреба на собствените гласоподаватели.
Местните избори на есен? Един поглед от ваша страна в близкото политическо бъдеще.
Струва ми се, че вървим към окончателен триумф на безразборното коалиране, което почти лишава от смисъл политическото противопоставяне. Вярно е, че местните избори по принцип са по-малко „политически” и повече „управленски, тоест касаят решаване на някои силно битови проблеми. В същото време дефинирането на местната власт като едва ли не чисто технократски проблем е трик за легитимиране на края на противопоставянето на отделни визии за това как да се решават проблемите. Повечето партии вървят съвсем спокойно към това. Например две от тях, които се предполага, че носят собствен идеен, управленски заряд (БСП и СДС) напълно откровено заявиха, че ще се коалират с всеки, който ще може да им осигури кметския пост и мнозинство в местния парламент. Наистина, след това, което вече знаем за софийската община, няма да е пресилено да кажем, че политиката отдавна си е отишла от местната власт. На идните избори партиите изглежда ще си признаят това открито.
Какви според вас са тенденциите по отношение на ЕС сред българите?
В началото на членството надделява чувството на несигурност и объркване. Това води и до свръхупотребата на ефекта „ЕС” като на всякакви явления им се приписват евро-причини. Големият риск в момента е, че българските граждани едва сега договарят своето членство в ЕС – чрез ракията, чрез изискванията към мандри, предприятия, катализатори за коли и прочее. И ние не знаем още крайния резултат от тези преговори. Има известни опасения, че те ще произведат една по-негативно настроена България, в която очакването за ред от ЕС може да се превърне в обвинение за твърде много и несправедлив ред.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

 

Детелина Спасова: Празните приказки и обещания не могат да нахранят гладните

 

Преди 10 години виках „боклуци” по площадите, днес съм дълбоко разочарован от десните   

 

 

Ива Николова: БЪЛГАРИТЕ СМЕ ЛЮБИТЕЛИ НА МЪЛЧАЛИВАТА СЪПРОТИВА

 

  

Рафаел Дел Рей: България трябва да се насочи към износа на стоки и услуги в ЕС

 

 

НОРА БОЖИЛОВА: ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ СЕ НУЖДАЕ СПЕШНО ОТ НОВИ ЛИЦА

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=221

Posted by on февр. 22 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.