ВЛАДИМИР ШОПОВ: КРИЗАТА В ОТНОШЕНИЯТА С ЕС СТАВА ВСЕ ПО-ДЪЛБОКА

ГЕРБ НЯМА ДА БЪДЕ ПОВТОРЕНИЕ НА „ЦАРСКОТО ЦУНАМИ” ; ЛИДЕР ПРОСТО СИ КУПИ ДОПЪЛНИТЕЛНО ТЕЛЕВИЗИОННО ВРЕМЕ ЧРЕЗ ГРУПАТА СИ В ПАРЛАМЕНТА ; НДСВ  И ДПС СА  СВРЪХЗАВИСИМИ ОТ УЧАСТИЕ ВЪВ ВЛАСТТА ; КРИЗАТА В МВР Е ПО-СКОРО ПРОДУКТ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ДАНС И ОЩЕ ЧЕТЕТЕ В ЕДНО ИНТЕРЕСНО ИНТЕРВЮ С ПОЛИТОЛОГА ВЛАДИМИР ШОПОВ*

 
 
Скандалът със спрените пари от Брюксел блесна като фойерверк и угасна. Не се ли оказа всичко това много шум за нищо?

Истинският ефект от тези скандали ще се появи, когато стане ясно, че България трайно върви към статут на страна донор на ЕС. Това е политическият факт, който ще трябва да обяснява премиера и неговите министри. Тезата за комуникационния проблем е напълно нелепа и вече несериозна. Провалът е на културно и институционално ниво. Когато не можеш да управляваш по ясни правила, изисквания, според елементарни норми на демократичната култура /например, министерска отговорност/, неизбежно пристигаш до разни „меки” конспиративни теории, които нямат дори елементарна връзка с реалността. Дни след окончателната загуба на 220-те милиона евро, същата тази „лоша” ЕК даде на България още една година, за да инвестира средствата по САПАРД. Трудната истина е, че с тези методи и култура на управление просто няма да можем да се оправим с членството в ЕС.

Оказват ли се институциите на Европейския съюз импотентни да наложат решения, когато се касае за скандални случаи на корупция, а от друга страна много ефективни, когато искат повече регулации върху бизнеса?

ЕС не е създаден, за да функционира като наказателна система. ЕК има санкциониращи функции, но те нито са основни за нея, нито пък тя е пригодена да се справя със ситуации на толкова обхватни проблеми, каквито има в България в момента. Ясно е, че влизането на България и Румъния провокира ЕС и самите страни-членки да мислят по посока на засилване на влиянието си при трайни проблеми. По тази причина беше създаден и безпрецедентния механизъм за мониторинг по глава „правосъдие и вътрешни работи”. Това, което отсега се вижда е, че той няма да приключи през 2009 година, а ще остане, докато не изпълним всички критерии залегнали там. Това е важно да се каже, защото проблемите ще останат за следващото правителство независимо от неговия състав. По отношение на регулациите върху бизнеса мисля, че влиянието на ЕС не е съвсем еднозначно. Трябва да се има предвид, че доста от изискванията и регламентите произтичат от факта на единния пазар. За да работи той, трябва да има равни условия, уеднаквяване на различни параметри. Но либералния проект на свободния единен пазар има тази цена.

Голяма хапка ли се оказаха страните от Източна Европа и особено България и Румъния за съюза?

Не мисля. ЕС не можеше да не направи това разширяване, то е част от края на следвоенната история на Европа, дори чисто биографично твърде много хора от западно-европейските елити бяха част от голямото разделение. Без него ЕС щеше да прилича на остарял, недостъпен джентълменски клуб. Освен това самият европейски проект дори след това разширение съвсем не е скъпо начинание, страните отделят едва около 1% от брутния си продукт за него, което е отлична възвръщаемост. Това, което се усеща, обаче, е, че с включването на България и Румъния ЕС излезе от най-естествената си  територия. Всички други страни от последната вълна на разширяване бяха част от големите европейски империи и в този смисъл при тяхното включване има известна лекота, цивилизационният скок не е толкова голям. Но от друга страна, за ЕС нашите две страни са добър повод за институционално усъвършенстване, както и урок по различие, което със сигурност ще помогне на организацията да бъде по-адекватна в епохата на глобализацията.

Какво загуби и какво спечели общността от последното си разширяване?

Не мисля, че има някакви загуби, може би част от спокойствието си загуби, защото няма съмнение, че дипломацията с по-малко субекти е по-лесна и предвидима. „Старите” страни-членки се познавата отлично, познават темите, които са важни за всяка една от тях, имат навика и знаят добре как да преговарят едни с други. Но ползите са много. Членството улесни прехода за много от страните в Източна Европа, даде му важна крайна цел, структурира програмите за реформи, накара хората да бъдат по-търпеливи към трудностите на големите промени. Европейският проект направи по-малко вероятни някои от изкушенията на пост-комунизма като национализъм, анти-семитизъм и т.н. Често се предлагат обяснения за това, че Западът просто си е търсил нови пазари, но това е несериозно по простата причина, че далеч не е нужно да вкарвате тези страни в ЕС, за да им продавате своите стоки и услуги. Ако има някакъв „скрита” полза, тя идва от стабилизирането на европейската периферия, ангажимент към нея.

Видя се, че отвличания, световна криза, критики от Брюксел, корупционни скандали, коалиционно ритане по кокалчетата не могат да катурнат тройната коалиция. На какво се дължи нейният траен стабилитет?

Трайността на това управление идва от събирането на две партии, които са просто свръхзависими от участие във властта /едната НДСВ е родена в нея, а другата ДПС ще загуби легитимността си, ако престане да преразпределя по посока на своя „елит” и „електорат”/ и партия, която е обсебена от мисълта за завършване на пълен мандат, за да се спаси от спомена за историческите си провали. Натрупването на кризи, обаче, динамизира ситуацията, защото проваля плановете за приключване на този мандат. Безразборното и безконтролно харчене на публични средства става по-трудно, кризата в отношенията с ЕС става все по-дълбока, а 2009-та година няма да донесе по-добри новини в това отношение. Започват да се появяват някакви изкушения за излизане от коалицията от страна на НДСВ, например, макар че и при нея има сценарий за влизане в следващия Парламент дори при оставане в правителството. Ситуацията предполага различни възможни варианти, но механизмите на функциониране на тази коалиция по всяка вероятност ще бъдат по-силни и тя ще изпълни мандата си, каквото и да означава това вече по отношение на обществена полезност. 

В българския парламент текат усилени прегрупирания. До какво ще доведе тази суетня според Вас?

Българският Парламент винаги става много динамично място, когато излезе на финалната права преди избори. Този Парламент не е по-различен в това отношение. Сегашните прегрупирания ни казват много повече за задаващите се предизборни коалиции, отколкото каквото и да било за тяхната законодателна дейност в това Народно събрание. ЛИДЕР вече не е извънпарламентарна партия, а просто си купи допълнително телевизионно време чрез групата си. Разбира се, подобни размествания нямат нищо общо с политика на съдържателните позиции и ангажименти. Този път дори не се прави опит на публиката да бъдат представени някакви по-развити политически тези като аргументация. Стигна се дотам да слушаме нагли и откровени глупости като „естетическото” нежелание на Любен Дилов-син да бъде на една снимка с хората, с които беше в една парламентарна група. Това е политика на малките гарантирани гласове, разхождат се различни партии и предлагат „торба” с гласове. От това се раждат субекти, които е абсолютно безмислено да бъдат коментирани с политологически понятия. Сериозността на подобни явления идва от това, че те във все по-голяма степен въобще дефинират българската политика. 

Мартин Димитров се очертава, като новия председател на СДС . Какво означава това за трите букви?

Изборът на председател на СДС е важен за бъдещето й, но има две неща, които ми си струват още по-важни. Първото е успешното приключване на самата процедура на вътрешни избори без сериозни нарушения и без създаване на трайни разделения. Този експеримент е важен не просто защото СДС няма много останали възможности и пътища за развитие. Сривът вътре в българските партии става вече драматичен и един успех на директния вот е важен въобще за възстановяване на някаква демократична динамика там, където тя винаги е била най-голяма. Ясно е, че има групирания, „лобита”, това се вижда съвсем ясно от географските концентрации на вота: един печели 80% в даден град, друг 75% в друг. По-същественото е с какво усещане ще излезе партията от тази процедура. Второто важно нещо е, че СДС в момента има нужда не просто от председател, а от ръководство, от изграждане на екип, който „говори” на различни хора и групи в обществото. Десните партии са заклещени в едно мислене и очакване за възраждане на големите социални движения, които ги вкараха в управлението. Но те са илюзии и няма да се повторят. Ако иска да оцелее, СДС трябва да започне да мисли за своите реални и потенциални избиратели като социална коалиция, тоест различни групи, на които трябва да се „говори на няколко гласа”. Без това, който и да бъде избран ще бъде неуспешен председател.

Кметът Борисов показва видимо изпускане на нервите си напоследък – копката на метрото, ситуацията с „пушенето” в полицията. На какво се дължи това?

От доста време е ясно, че ГЕРБ няма да бъде повторение на „царското цунами”. От тяхна гледна точка, колкото по-бързо дойдат изборите, толкова по-добре. Има сегменти от вота за ГЕРБ, които започват да се разпадат, защото тя има спешна нужда да покаже убедителни лица извън тези на двамата си лидери, както и доказателства за експертност. От това, което виждаме като управление на общината /например управлението на бюджета на общината/ партията няма да влезе в кампания с някакви бляскави успехи. Кризата допълнително ще вдигне очакванията към нея и хората, които тя ще представи пред обществото. До настъпателната реторика все повече трябва да бъде сложена убедителна програма, компетентност, хора с професионални биографии, които вдъхват увереност. На ГЕРБ все още й липсва достоверност като убедителна алтернатива и за нейното изграждане остава все по-малко време. Въобще, задачата по „изобретяването” на ГЕРБ върви доста трудно, не е ясно какво е нивото на готовност за влизане в управлението. Мисля, че без коалиционна подкрепа отдясно тя трудно би си справила с огромните проблеми, които евентуално би наследила от тройната коалиция.

Имат ли основание исканията на униформените за повече пари на фона на трагичните резултати в борбата с престъпността?

Кризата в МВР е по-скоро продукт от създаването на ДАНС, а не произтича от някаква вътрешна логика в рамките на самата правоохранителна система. По принцип, без въвеждането на съвременна система на управление, която обвързва дейностите и заплащането с резултатите няма как да бъдат защитени различни искания за нови и нови разходи. По принцип административната култура на подобен тип институции продължава да се основава на чувството за изключителност и вървящите с това привилегии. Нейната „консервативност” вече идва за сметка на пълното безсилие и липса на доверие от страна на гражданите. В същото време е ясно, че колкото и да пренареждате кутийките и сменяте имената на структурите без политическа воля и някаква визия няма как да очакваме промяна в борбата с престъпността. Без усилия на институциите по цялата верига до реалните присъди и резултати сме обречени да слушаме извинения и вариации в стилистиката на „ние ги хващаме, те ги пускат”.

 
 

* Владимир
Шопов е роден на 1 април 1970 година в София, политолог, възпитаник на
СУ „Свети Климент Охридски” и Лондонското училище по икономика и
политически науки . Специализирал е в Оксфордския университет,
Лондонския университет, Калифорнийския университет в Сонома и Ново
училище за социални изследвания, Ню Йорк. В момента управлява
набиращата скорост Sophia Analytica.

 


 ПОСЛЕДНИТЕ 5:

НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ЗИМА ПРЕД БЪЛГАРИЯ

ЗА КАКВО Е ВОЙНАТА В АФГАНИСТАН?

ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО ГОВОРЕНЕ = ЗОМБИЗЪМ

БОЙКО БОРИСОВ ГО Е СТРАХ ОТ ПУБЛИЧЕН ДИСПУТ СЪС СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

ПРЕЗ КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА НА ДЕМОКРАЦИЯТА*

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1821

Posted by on Дек. 17 2008. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.