ВЛАДИМИР ШОПОВ: ЗА ВСЕКИ ГОЛЯМ ПРОВАЛ СЕ „ОТВАРЯ” ЕВРОПЕЙСКА „ПИСТА”

Владимир Шопов е роден на 1 април 1970 година в София, политолог, възпитаник на СУ „Свети Климент Охридски” и Лондонското училище по икономика и политически науки . Специализирал е в Оксфордския университет, Лондонския университет, Калифорнийския университет в Сонома и Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. В момента управлява  Sophia Analytica.

Господин Шопов докъде стигна икономическата криза в своето развитие според вас?

Моето впечатление е, че все още се намираме в етапа на търсене на точните й параметри, има едно тотално и трескаво търсене на дъното, на момента, в който хората, взимащи решения ще могат да си кажат, че имат пълна представа къде сме и какво следва оттук нататък. Разбира се, аз тук говоря за общества и управления, които имат културата, навика и способността да се държат по този начин. Сегашното правителство не ни поставя в тази категория. Нещо повече, тази криза дойде точно в момента, когато ние на практика вече сме без управление, няма срещи и решения на коалиционните партньори, президента си води някаква политика без въобще да се съобразява с конституцията, правителството не изпълнява решения на Парламента (например, това за рестартиране на 3 и 4 реактор на „Козлодуй”), НДСВ сутрин е в правителството, следобед е в опозиция. Оставям на страна чисто икономическите аспекти на управление на кризата, по-скоро стряска отхвърлянето на реалността, на което бяхме свидетели месеци и после пълната неспособност политически и управленски да се организираш. На практика при нас, всички кризи приличат на природно бедствие, просто ни подмятат нагоре-надолу и чакаме да видим какво е оцеляло от другата страна.

Как ще повлияе тя на ЕС и процесите там? Лисабонски договор, разширяване…

Връзките и последствията на кризата по отношение на ЕС е особено интерес въпрос. На първо място си видя, че мнозинството засегнати държави търсят решения на национално и глобално ниво, регионалното ниво сякаш се пропуска засега. Основният инструмент за справяне с кризата са националните планове и държавите търсят максимален ресурс, за да го насочат там. Другото характерно е, че има една симетрия, на глобалната криза ще бъдат търсени решения на съответното ниво, това ще бъде доста трудно, защото има много различия какво точно трябва да се направи, но отсега e ясно, че ще има нарастване на регулацията във финансовия сектор. ЕС някакси остава между тези две нива независимо, че и организацията си прие собствен план. Но сега и това започва да се променя, но забележете, че сега импулсът за това започва да идва от новите страни-членки, защото те разбраха, че могат да използват ЕС срещу силното желание на големите като Франция и Германия да прекаляват със своите протекционистични мерки. Това в момента се опитва да прави Чехия, това е много интересно развитие. Лисабонският договор засега върви по последния възприет график, предстои да продължи процедурата в Чехия, делото за договора вече се гледа от конституционния съд в Германия, но последните коментари на Саркози ядосаха много хора в Прага и предполагам, че това може да забави още повече нещата. Ирландия си работи по своя план Б, но принципно сякаш ще става все по-трудно да се приемат нови първични договори.

Ако примем, че кризата създава определени социални и политически вълни, какви ще са нейните измерения в краткосрочен план?

В публичните дискусии вече е пълно клише да се говори за кризата като възможност, но това е точна интерпретация. Знаете ли, например колко от големите имена в бизнеса са възникнали по време на или като реакция на кризи – IBM, Федерал Експрес, Генерал Електрик и още доста от този ранг. Това е най-ползотворната нагласа, но тя е и най-трудна. Кризата ще предизвика в България традиционната вълна от призиви за подкрепа от държавата, безотчетните харчения на правителството пък ще бъдат представяни като план за реакция. Няма съмнение, че социална реакция от кризата ще има, но не мисля, че в момента някой има ясна представа точно каква ще е тя. Например, очаква се голямо връщане на български гастарбайтери, но не е ясно дали част от тях няма да се пренасочат към други държави и да намерят някаква работа. Друга част може да използва повода, за да стартира някакъв малък бизнес тук. Трета просто може да се „скрие” в малката общност и да си оцелява по-български, докато всичко отмине. Друга група, за която се говори е новата „средна класа” и нейното поведение в сегашната ситуация. Някои очакват тя да се „вдигне”, защото вече страда новия й, изстрадан по-спокоен и консуматорски начин на живот. Но и тук има много условност. Напълно възможно е тя да се държи в кризата, така както се е държала при извоюването на своя просперитет, по-единично, семейно, с кръгове близки, познати и хора, които да ти помагат при разни ежедневни проблеми. За загубилите от прехода пък световната криза е още една причина и обяснение за собствената им безизходица.

Има ли според вас у нас преднамерени политически опити за използване на надигащия се или надиган евроскептицизъм?

Да, има подобни усилия и те стават все по-организирани и настойчиви, макар че всъщност става дума за една много странна, трудно видима коалиция от политици, бизнесмени, „интелектуалци”, лица с изцяло платено публично присъствие. Тяхната обща характеристика е екзистенциална трудност за съществуване в европеизирана среда или бавно европеизираща се среда. Това има културен елемент, който се отнася до възпитание, познание, удобство да се общува по определен начин, но и чисто биографичен, свързан с невъзможността да се работи по правила, да се прави бизнес „по европейски” и така нататък. Сегашното правителство е принудено да започне да говори и действа по този начин, защото това е от малкото начини, по които може да избяга от отговорите за собствения си провал. За всеки голям провал се „отваря” европейска „писта”. Газовият провал затрупвате с безмислици за 3 и 4 реактор, провалът в инвестирането на еврофондовете посипвате с меки конспиративни теории, свързани с идващите избори за европейски Парламент, на нарастващата изолация на страната в ЕС отговаряте с културна война по повод на артистична инсталация в Брюксел. Това няма да направи от много българи евроскептици, макар че отношението към Европа в България ще започне да се диференцира в отделните групи по-ясно, тоест хората, които имат по-малко шансове да ползват активно членството ще стават по-резервирани. Все пак, има две неща, които трудно ще се променят. Повечето граждани са про-европейски настроени, поради общата слабост и безпомощност на нашите институции. И на второ място, членството в ЕС вече гарантира нещо, което се цени в емигрантските култури, възможността да се махнеш без проблем и да отидеш в нормална, европейска държава.

Протестите срещу правителството провал на гражданското общество ли са или може би нещо друго?
В България с много голяма лекота се повтаря тезата за липсата на гражданско общество, за отговорността на политиците за това и така нататък. Но каква точно е мярата за това? Спрямо какво липсва това общество на граждани, може би спрямо будната, морална съвест на българите по време на комунизма? През целия период след 1989 година се говореше по един много наивен и подвеждащ начин по тази тема. Гледахме високо моралния пример на интелектуалци от Централна Европа като Хавел, Михник и просто зададохме един неизпълним стандарт. Когато в Будапеща и Прага е имало бунтове срещу комунизма, българските граждани дори само по местонахождение са били малцинство. При такива критерии, тук никога няма да има „гражданско общество”, постоянно ще се повтаря неговото отсъствие. Всъщност, в нашето общество от години има немалко гражданска енергия и действия, но тя разпокъсана. Тя се случва в много малки организации от няколко души, често само с една регистрация, без реален финансов и организационен ресурс. Нещо повече, тези организации в много случаи се появяват от някакво безобразие, голям проблем, с които хората просто не могат да се справят. Сегашните протести са отражение на това, на това ниво на организация и поведение. Но тук има доста гражданственост и това ясно трябва да бъде казано. 

И накрая един малко по-страничен въпрос: кой ще е новият шампион на България?

„Левски” София


 ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: ДНЕС ВСЕ ОЩЕ СЕ ДЕЙСТВА ПО СТАЛИНСКИ

СТЕЛА БАНКОВА: ЛЕКАРСТВАТА У НАС СА НАЙ-СКЪПИ В ЦЯЛА ЕВРОПА

ГРЪЦКАТА ОРИЕНТАЛЩИНА

МИТОВЕ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИИ

Д-Р ИВАН ИВАНОВ: „АМИ КАТО ИЗЯДЕТЕ ЕДНО ЯЙЦЕ, ВИЕ УНИЩОЖАВАТЕ ЕДНО ПИЛЕ!”

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2015

Posted by on февр. 10 2009. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.