ВЕЧЕР СЛЕД ВЕЧЕРЯ – РАЗКАЗ

Беше около девет и половина вечерта, топла юлска нощ. Както бе обичайно навън кипеше живот, хората се разхождаха по улиците, веселият смях на тинейджърските компании се чуваше, старците се бяха притаили на тяхната си пейка и пламенно коментираха минувачите.А сред цялата тази суматоха едно момиче бързаше да се прибире у дома. Знаеше, че ще й се карат, но това се случваше всеки път, когато изпуснеше вечерята. Сега тя се чудеше само какво да измисли като извинение, може би щеше да каже обичайното, че с компанията са си прекарали чудесно и не е усетила кога времето е отлетяло, но дали и този път номерът ще мине?

Тя плахо натисна звънеца. Веднага щом звънна вратата се отвори и отвътре се показа майка й:

– Къде си хайманосвала пак? Я виж колко е часът, вечерята беше преди час и половина.

– Знам , мамо… – Калина сведе глава и се постара да звучи разкайващо се.

– Какво пак е станало? Да не би случайно да си се отплеснала и затова да си закъсняла?

– Ами… – тя преглътна – да…

– Така си и знаех! Влизай вътре, че вече се чудя какво да те правя! Ако искаш да ядеш си сипи от яденето, иначе не ми се мяркай пред очите!

– Къде е татко?

– Защо не попиташ него? А… него го няма – каква изненада, а? Ако отидеш в най-долната кръчма съм сигурна, че ще го откриеш. Как се вечеря сама, Калино? Всяка вечер вечерям сама!

Момичето не искаше да слуша обидните думи на своята майка към нейния баща, затова се шмугна в стаята си. Калина си пусна музика, легна на леглото и се отнесе на някъде…

– Намали! Няма цяла вечер да те чакам, за да ми се върнеш и надуеш главата ми с музика – се провикна майка й.

Калина намали и отново легна на леглото. Всъщност тя беше закъсняла заради друго нещо. И сега си мислеше за него. Двамата се бяха разхождали по центъра. Ако знаеше само нейната майка защо дъщеря й закъсняваше в продължение на няколко седмици! Но не – двете се бяха отчуждили прекалено много, за да си споделят една на друга чувствата и вълненията, който се мъдреха в техните човешки сърца. Калина прекарваше остатъка от вечерта, както правеше от няколко седмици насам – блянуваше за невъзможни неща, които се случваха в приказките. Тя толкова много обичаше приказките, които майка й четеше когато бе малка. Защо не си остана такава – малко момиче с изпълнени от любопитство очи. Готова да погълне целия свят, така както той я беше погълнал сега. Когато беше малка често вземаше любимата си книжка и сядаше на пияното. Гледаше картинките и според цветовете в тях натискаше различните клавиши. Така си и остана – напълно неразбираща пред това, което прави. Когато беше на шест майка й беше решила да я запише на уроци по пияно, но нейният тогава съществуващ баща, категорично отказа да дава пари за “Фантасмагории! Какво ще прави тя на шест години при пияното?! Остави детето ми да си играе както правят другите деца на нейната възраст!” Та на шест и се размина да се научи да прави едно от малкато неща, който тя самата искаше да прави. Между впрочем това не беше единственото нещо, което нейният баща й забрани. Когато Калина стана на девет години искаше да ходи на баскетбол, само че баща й, който беше почти несъществуващ тогава, каза, че няма да дава пари, за да ходи детето му да подскача след някаква топка.

До там беше връзката на Калина с нейния татко. Тя повече не го помоли за нещо, не му сподели нищо и не го помилва никога. А той горкият продължаваше да се налива все повече и повече, докато напълно спря да съществува в нейния живот и не само в нейния, въобще в живота на нея и майка й. Той беше само фигура, която се появяваше понякога вкъщи или се обаждаше, че ще се прибире по-рано за вечерта, но уви никога не се прибра, както беше обещал.

Калина стана от леглото, беше десет часа. Тя излезе от стаята си и отиде да вземе телефона от кухнята. Когато отиде там видя майка си да седи на масата и да пуши цигара.

-Нали ми каза, че ще ги откажеш?

-Кое?

-Цигарите! Обеща ми за Нова година, защото сме почвали нова година и ние трябвало да се подновим. После ми обеща за моя рожден ден през март, но и тогава не спря. А сега пак седиш и се тровиш!

-Слушай, момиченце, няма да ми нареждаш какво да правя…

-…Но аз не ти…

-Не ме прекъсвай!Ако ми се пуши ще пуша, ако ми се пие ще пия! Не ми нареждай!

-Аз нямам нищо против да пушиш, щом толкова много искаш, макар че цигарите и алкохола няма да ти помагнат да върнеш татко трезвен вкъщи…

-Млък! – майка й я удари през устата.

Калина замлъкна за момент и сложи ръка върху устните си, те я изгаряха. В този момент почувства, че мрази тази жена, която я шамароса. Почувства, че иска да избяга или да се скрие от нея, но реши да остане и да се изкаже пред нея.

-Така е, мамче! Знаеш, че съм права! И ти не ме прекъсвай! Исках да кажа, че щом искаш да правиш нещо, то ти си свободна да го правиш, просто следващия път преди да ми обещаеш нещо се замисли дали можеш да го изпълниш. Защото,… – Калина избърса влагата от очите си – понеже не смятам, че е редно една майка да лъже дъщеря си за такова елементарно нещо!

Тя се обърна преди майка й да може да каже каквото и да било в своя защита, грабна телефона и се забърза към нейната стая. Когато влезе затвори вратата след себе си, после завъртя ключа и нервно набра един номер. Сложи слушалата на ухотo си и зачака. Телефонът даваше заето. Тя го тръшна и след секунди пак набра същия номер.

-Ало, там ли е Албена?

-На телефона е, Калинке – гласът от слушалката се засмя – Какво има?

-Исках да ти се обадя, за да те чуя. Не сме се виждали от края на училище.

-Да знам, всъщност аз мислех да ти се обадя утре, но ти ме изпревари. Какво става, има ли нещо?

-Да много неща…- Калина замълча за момент и се облегна назад – Как да ти кажа…при мен е обичайното.

-О, значи майка ти пак е изкуфяла и ти е надрънкала глупости по адрес на баща ти?

-Да…тя май, че вече не го обича?

-Защо мислиш така?

-Не знам, тя така говори за него, че понякога се чудя кого от двамата да мразя повече. Понякога ми се иска да й затворя устата, без значение как…просто да я затворя, а друг път…друг път ми се иска да набия безотговорния си баща, само дето не мога, защото той винаги не си е вкъщи.

-Успокой се, миличка!До година ще станеш на осемнайсет, тогава ще си свободна да правиш каквото сметнеш за добре и те не ще могат да ти пречат.

-Не знам дали ще издържа до тогава…

-Е как иначе, нали сме си двете за това – да си помагаме да издържим. Добре, че ти ми се обади, че просто…

-Какво е станало, Аби?

-Нали знаеш, твоята майка поне оказва съпротива, а моята…Как ме е яд на нея, че е такава безчувствена и заспала патка!

-Не говори така за майка си! Не бива- тя ти е майка!

-Да бе кой ми го казва! Не се смей- не е смешно, а трагично…

-…трагикомично?

-Да същото. Днес ходих на фризьор и си направих нова прическа.

-О, супер каква?

-Както ти бях казала, боядисах се и се подстригах…

-…Сигурно изглеждаш страхотно?

-Да и моето гадже така каза, но като се върнах не ме харесаха.

-Защо?

-Ами майка ми и баща ми тъкмо се джавкаха, когато аз влязох в стаята, с нова прическа и издокарана. Щом баща ми ме видя стана изведнъж и ме хвана за косата. Викаше ми “Какво си направила със себе си? Заприличала си на уличница!”.А ти знаеш, че аз и да искам не мога да изглеждам така…

-Да бе ти с тези детски черти…

-Майка ми не каза нищо, тя беше доволна, че баща ми вече се заяжда с мен , а не с нея. Седеше си спокойно и слушаше как баща ми наговори куп глупости по мой адрес. Толкова ме дразни. Защо един път не ми каже, че е доволен от мен? Толкова ли е трудно да каже един комплимент. А майка ми тя винаги е на негова страна с тъпота си мълчание и бездействие!

-Не , Аби! Тя не е виновна- не тя те обижда.

-Но защо тогава не му се противопостави, Калина? Толкова ли не й пука за мен?

-На мен ми пука за теб.

-Мерси.

Двете момичета помълчаха на телефона после Калина поде:

-Аз си имам гадже. Вече ходим официално, тази вечер ми предложи!

-Пак ли имаш приятел? Кой ти е по ред?

-Какво, не се ли радваш за мен?

-Абе радвам се ама не разбра ли, че те не могат да ти бъдат и гадже и баща едновременно. Не си ли се питала защо толкова се интересуваш от мъжкото внимание?

-Какво искаш да кажеш с това?

-Ако искаш внимание от баща си не му намирай заместител!

-Говориш пълни глупости! Ти ми завиждаш, че момчетата ме харесват повече от теб!

-И как няма да те харесат като ти им се пускаш на първата среща?

-Моля?!Да не искаш да кажеш, че съм лесна?

-Ти го каза, не аз!

-Не съм го очаквала от теб! Мисля, мислех, че ти си ми най- добрата приятелка!

-Да такава съм, затова съм откровена с теб!

-Тъпачка! Приятелките не се обиждат така!

Калина заплака и тръшна телефона на земята. Тя си нахлузи обувките и отвори вратата.

-Ваньо, ти ли си?- майка й се провикна от съседната стая.

-Не!

Калина заключи след себе си и излезе навън. Тя се отправи право към спирката. Беше станало десет и половина. Нямаше автобуси и затова и се наложи да вземе такси. Щом влезе набързо смотолеви адреса и шофьорът тръгна. Тя се облегна назад и погледна през прозореца. Навън кипеше животът. Хората се разхождаха по улиците, а светлините на уличните лампи те заслепяваха всеки път щом погледенеш към тях. Те заслепиха и нея. Калина извърна погледа си от ярката светлина и погледна в тъмното такси. Щом пристигна плати на шофьора и бързо излезе от колата. Тя се запъти към един висок блок и се спря пред входа му. Беше заключено. Калина позвъня на домофона и след малко се чу глас:

-Кой е?

-Аз съм, Ицо, Калина е .

-Какво искаш?

-Ами нали сме гаджета, реших да дойда да спя у вас за през ноща.

-Моля? Ти луда ли си?

-Не може ли?

-Не, разбира се, че не. Как ще ми се натресеш в единадесет без нещо. Какво ще кажа на родителите си?

-Но, Ицо, виж аз няма къде да отида. Вкъщи…там просто не мога да остана повече!

-Тогава отиди при Албена, нали сте приятелки?

-Не мога, с нея се скарахме.

-Ами сама си си виновна, сама си се оправяй.

-Ицо, Ицо!

Гласът от домофона не се чу повече. Калина отчаяно прозвъня още два пъти, но никой не и отговаряше вече. Тя остана сама на улицата с чанта в ръка и малко пари в нея. ”И сега какво да правя? Не мога да повярвам, че Ицо ми отказа. Нали ми каза, че ме обича?”. Тя беше до толкова объркана, че не обърна внимание кога слезе от тротоара и почна да върви по улицата. Тя си мислеше за Албена и затова как тя я беше наскърбила. После се сети за родителите си, мислеше си, че те даже не са забелязали, че я няма. После се обърна назад и погледна високия блок, сети се за гаджето си, което само преди час и половина и се обесняваше във вечна любов, а сега даже не я приюти за една нощ.

Калина се обърна и погледна напред, тя видя две ярки светлини срещу себе си. Някой се провикна:

-Внимавай, момиче, идва кола!

Тя се огледа, за да види откъде й викнаха и в същия момент отскочи от другата страна на пътя. Колата, която се движеше срещу нея не можа да я блъсне. Шофьорът даже не се спря да види какво е станало, а си продължи напред все едно нищо не е било.

Калина се помъчи да се изправи, но си беше навехнала крака и затова се подпря с едната си рака и се опита да се изправи. В този момент тя погледна назад и видя още една кола да приближава към нея. Този път не можа да се изправи и да отскочи навреме. Този път Калина нямаше никакъв шанс.

Изведнъж един възрастен мъж я грабна и стовари на близкия тротоар.Тя се почувства объркана и зашеметена.Светлината на фаровете я беше заслепила, a мятането направо я тушира. Сега седеше на тротоара и се опитваше да си отвори очите.

-Какво правите тук, госпожице?

Човекът, който й бе спасил живота не получи отговор веднага. Калина още се мъчеше да се съвземе. Щом отрезвя тя стана и леко накуцвайки тръгна към близката лампа. Човекът я последва и повтори въпроса си:

-Какво правите тук, госпожице? Не трябва ли да сте си вкъщи по това време?

Калина се вторачи в човека насреща й. Той й изглеждаше толкова познат. Тя се загледа в лъсналите му зъби, които се показваха, докато той се бе усмихнал до уши. Калина пак не му отговори, а направо му се метна на врата.

-А ти какво правиш тук, татко?

Боряна Йосифова

05 Юли 2005 г

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=726

Posted by on Дек. 9 2007. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.