ВЕРА НАЙДЕНОВА: ВЕЧЕ ИМА СИМПТОМИ НА СЪЩЕСТВЕНА ПРОМЯНА

РАЦИОНАЛНОСТТА НЕ Е НАША ОТЛИЧИТЕЛНА ЧЕРТА, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. НАЙДЕНОВА

Проф. Вера Найденова е родена на 13 септември 1935 г. в с. Торос, Ловешко. Завършила Българска филология в СУ "Климент Охридски" и Театрознание. Доктор на изкуствознанието. По проблемите на киното пише от 1962 г.  Автор на книгите "Актьори на българското кино", "Човекът от екрана", "Керваните на киното пътуват", "Георги Георгиев-Гец", "Кино познато и непознато, "Екранизацията – вечен спор?", "Унгарското кино 1968-2004",цна студията "Към портрета на Акира Куросава"" в книгата на Куросава "Нещо като автобиография или потта на жабата"-1989 г, на статии, рецензии, предавания по радиото и телевизията.

 

Професор Найденова, как преценявате времето на прехода през призмата на киното?
По принцип преходът е сериозна трансформация, сериозна криза. Нашият, българският, има два аспекта. За разлика от преходът, който преживяват западноевропейските страни, към глобалната епоха. Освен него ние преживяваме и трансформацията от социализма към пазарната икономика. Тия две начала се събират и оттам идва трусът. Такива преходни ситуации изискват много разум, за да се овладеят. Ще си позволя да каже нещо, независимо, че не обичам да правя подобни генерални изводи, особено за народа си като цяло, но ми се струва, че рационалността не е наша отличителна черта. Ние сме хора спонтанни, емоционални, поривисти, интуитивни, което е нашата сила. Затова сме и  отдадени повече на изкуствата. А рационалното ще рече хладна способност за колективно, за социално мислене. Понеже общо взето не това е доминантата в нашата народопсихология, някак в такава ситуация ние по особен начин се затрудняваме.
Киното струва ми се, е особено изпитание в тази посока, понеже то е колективно изкуство, синтетично изкуство, индустриално изкуство, което изисква множество дейности и тяхната организация.
Киното и кинематографистите бяха водещи в познанието за необходимост от промяна. Не случайно нашите събрания ги записваха, предаваха се апокрифно още преди 10 ноември. А изведнъж отново се показахме неподготвени за трансформацията.
Сега говоря в минало време, защото аз, избързвайки напред, ще кажа, че вече има симптоми, белези на съществена промяна, но недостатъчни, за да смятаме, че сме минали към пазарната икономика, към индустриалното начало и че можем бодро да вървим напред.
Причините затова?
Мисля, че късно и трудно издадохме закон за киното. Ние не си направихме фонд за кино, поради валутния борд у нас. За мен това си остава един мит. Такъв фонд би събирал средства за кино. Има и друг проблеми – кината. Ние просто ги затворихме, станаха бинго зали. Нямаме кина, в София дори няма кино за промоции. В моловете кината не стават за целта – влизаш в кинозалата между пазаруването и гледаш нещо си. Нямаме арткина. Преди 15 г. още, на една сбирка с режисьорите им казах – знаете ли след време и шедьоври да направите няма да има къде да ги гледате. И то се случи. Аз лично не съм ходила нито в едно от двете кина „Арена”. Не можеш да ходиш от единия край на София до другия на кино – за мен това означава 20 лв. за такси или прехвърляне от автобус в автобус…Някой ще възрази – филмите могат да се гледат у дома. Но… това са различни неща. В киното се прави репертоар, има насоченост. У дома не става. Ето унищожаването на кината е един от големите пропуски на прехода.
Другият голям пропуск е, че си продадохме базата. Това не биваше да правим. Унгарците, румънците не си продадоха базата. Нямаме подход в кинопроизводството и се стигна до парадокса, че правим кино по старовремски начин. Слава Богу, че има млади хора, които започват да работят по нов начин.
В разговора до момента разглеждаме киното като индустрия. А как оценявате самите филми на прехода?
Те не са много, но когато се правят малко филми, не могат да се гарантират шедьоври. Някога в СССР след войната някой, понеже нямало пари, измисил формулата – малко, но добри. Няма такъв принцип. В изкуството трябва да има естествен подбор, конкуренция.
Имаме нелоши филми, някои дори имат награди. Това, което няма е автентичен реален живот в страната ни. Българските филми имат повече усех навън, отколкото тук. А има какво да се види – „Писмо до Америка”, „Разследване”, „Изпепеляване”, „Дзифт”…
Ние българите, обичаме по-сантименталните филми. Имаме и много добри документални филми, но и те нямат реален живот. Публиката няма къде да ги види.
Как бихте коментирали киното преди прехода?
Имахме едно много добро кино. Изкуството има свои начала да се прави, свои езопов език да си каже каквото мисли и нашето кино успяваше да го прави.
Какво му липсва на обществото днес?
Някакъв колективен разум, хладен, обществен. Както казва Емир Костурица, когато говори за Балканите: „Абе, поотделно сме много готини, но като се съберем се неутрализираме”.
Как виждате бъдещето на страната?
Както миналото, така и бъдещето – зависят. Ние не сме сами, нито в историята, нито в географията. Сега сме и част от Европа. Аз не я смятам за някаква панацея, че Европа всичко ще ни осигури. Но трябва да се съподчиняваме. Ако очакваме бързи резултати би било наивно. Членството ни даде усещането, че сме част от едно цяло. Но това не става изведнъж. Не бихме могли, примерно, да се приближим изведнъж към Китай. Един японец ми беше казал през ’89-та – „Знаете ли, вие сте много по-интересни като част от едно по-общо цяло (имаше може би предвид соц лагера), сами, отделно не сте ми интересни”. Запомнила съм думите му. Това важи и сега. Ние сме по-полезни, по-интересни, по-целесъобразни, когато сме в това глокално тяло – Европа.
Какви са впечатленията ви от последния кинофестивал в Кан?
Досега съм била 17 пъти  в Кан. Най-силното ми впечатление е, че има съюз между авторското и жанровото кино. Двете все повече се обединяват под заплахата от телевизията.
Невроятно се представи Копола с последния си филм „Тетро”. Тък като има вече две награди „Палма” от организаторите му бе предложена триумфална галавечер, каквато имаше Спилбърг миналата година. Копола отказа и представи филма си в подземието на хотел „Хилтън”.Предпочете дървената стълбичка, вместо да се качи по червената триумфална стълба. След прожекцията имаше пресконференция. Без всякакви официалности – той беше без фрак, по гуменки, дори сам придърпа стола си и започна разговор със зрителите с думите – „На моя филм тук му е мястото, защото е сниман свободно и независимо”. Само два дни след „Тетро” беше представен и нашият филм на Камен Калев – „Източни пиеси”. Това е филм за прехода, за сегашния ден на България, суровия делник, суровите взаимоотношения и на техния фон една зараждаща се любов между българин и туркиня.
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ДАНИ ДИМИТРОВ: В ЦИРКА СМЕ КАТО ЕДНО ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО

ЛИЛИ ИВАНОВА ДОКАЗВА, ЧЕ Е НА ВЪРХА С „ИСТИНАТА”

ВЪЛШЕБНИЯТ СВЯТ НА СТЪКЛОТО В GLASS DESIGN

БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ТЪРГ

НАДЯ ПЕТРОВА: НАШАТА ПУБЛИКА Е ОСОБЕНА

ТИ СИ ПЪЛЕН НЕЩАСТНИК!

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2309

Posted by on юни 9 2009. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.