ВЕНЕЛИН СТОЙЧЕВ: СОЦИОЛОГИЯТА НЕ Е КАМАРА С КНИГИ

СТУДЕНТИТЕ ПО „ЕРАЗЪМ” ВЗИМАТ КУРСОВЕТЕ С ИЗВЕСТНО НАМИГВАНЕ

ТВЪРДЕ МНОГО СА ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЗА БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН. ДА ГИ НАМАЛИМ НА ТРИ. НЕ, ПО-ДОБРЕ НА ДВЕ. ПОСЛЕ НА ЕДНА. НА ШЕСТ МЕСЕЦА. СЛЕД ПЕТ ГОДИНИ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ЩЕ СЕ ВЪРТИ СКЪПА РЕКЛАМА: „ЗАПИШЕТЕ СЕ В СОФИЙСКИЯ – ТУК ЩЕ ПОЛУЧИТЕ БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН ЗА ТРИНАЙСЕТ ДНИ, ТРИЙСЕТ И ДВЕ МИНУТИ И ШЕСТ СЕКУНДИ”, КАЗВА ОЩЕ Д-Р СТОЙЧЕВ

 
Венелин Стойчев е роден в София през 1973 г. От десет години е асистент по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Води курсовете „Теории за модернизацията”, „Социология на армията”, „Приложна политика” и др. Автор е на монографиите „Ролята на публичността за реформата в армията” (2001), „Агресивният мир” (2006), „Модернизация въпреки „модернизацията” (2009). Специализирал е в Белгия, Германия, Италия, САЩ. 
 

Д-р Стойчев, понеже казусът с философския факултет и вашата оставка набира скорост, бихме искали да ви зададем още няколко въпроса. Само ще припомним, че в момента вие напускате университета, защото без ваше знание, доц. Д. Денков е написал петица по вашата дисциплина, „Теории за модернизацията”, на студент, който има две на предварителния тест при вас.
На първо място, кажете какво е вашето отношение към програма „Еразъм”, защото в едно телевизионно предаване въпросният студент – Атанас Гроздев – ви обвини, че всъщност наказвате студентите, които ходят да учат по „Еразъм” като им давате различен тест от на другите студенти?
Разбирам, че версиите на този студент се променят. Първоначално той твърдеше, че аз имам специално отношение към него и съм му дал различен тест. Сега твърди, че имам специално отношение към всички студенти по „Еразъм” и им давам различен тест. Надявам се накрая да проумее написаното още в анотацията на курса. А именно, че всички студенти, които не са изкарали поради програма „Еразъм”, или каквато и да е друга причина, някой от междинните тестове, се явяват на тест върху целия учебен материал, изучаван през двата семестъра на курса.
Прощавайте, но аз не разбирам драмата с тези тестове. Тестът установява дали даден студент познава съдържанието на изучаваните текстове – дали знае кой автор каква теза с какви аргументи защитава. Това е всичко. Тестът не мери и не може да мери върхови постижения. Тестът проверява дали имаш и колко са дълги и остри бутоните на обувките ти преди да влезеш на игрището; дали имаш кори под чорапите. Тестът предотвратява контузии, а не вкарва голове. Смисълът на теста е тъкмо да възпрепятства проява на субективизъм при оценяването, защото там всичко е открито и ясно – една грешка е равна на шестица, повече от седем грешки са равни на двойка. Тестовете не са различни. Просто, за да минимизирам шансовете за преписване, аз „рандамизирам” въпросите и отговорите. Така тестовете външно изглеждат различни.
По време на оценяването нямам специално отношение към никого. Иначе по време на преподаване за мен специален е всеки отделен студент. Опитвам се да преподавам през примери, които са релевантни на интересите на студентите. Затова на Стела и Мария им разказвам за стареца Зосима. На Марио и Иван – за Демокрит. На Християн и Калина – за Иван Денисович. На Маги – за Буда. На Любо – за Юве. На Антония и Мирела за „сто про”. На Мая и Мая за Крос-Поло, макар че Мая Петрова би се обидила тук. Но това е друго, нали?

Да, друго е, но все пак не наказвате ли студентите по „Еразъм” като не им признавате курсовете, взети в чужбина?
На кого не съм признал курса?

Ами на Атанас Гроздев не сте.
Ама той не е взел такъв курс по „Еразъм”. Не става така. Стига, моля ви. Ние имаме дисциплина „изкачване на Черни връх”, а той идва с бележка, че се е „качил на най-горния етаж на Мола с ескалатора”. Как да му го призная?!? За да му го призная, трябва да има поне 80 % припокриване на учебния материал, нали така? Тук няма и 0,80 % припокриване. При цялото ми уважение, колкото и важни учебни дисциплини да са, „социология на конфликта” и „промените в азиатското село през 70-те” от по един семестър, те не са два семестъра „Теории за модернизацията”. Вижте само литературата, дори и не гледайте преподавания учебен материал.
Студентите, които наистина искат да им бъде призната някаква учебна дисциплина, не постъпват така. Те, когато отидат по „Еразъм” в друг университет, влизат в контакт с преподавателя тук, пишат какви дисциплини се четат, пращат анотациите и се консултират какво да запишат. Атанас можеше да си използва кредитите от „Социология на конфликта” вместо която и да е избираема дисциплина, стаж или практика при нас без никакъв проблем. Той самият беше напълно наясно, че няма как да му призная тези два курса вместо „Модернизация”. Да не говорим, че единият изобщо не е и по „Еразъм”. Той затова и се яви на тест. Затова и след провала на теста, отиде директно при Денков. 

Да, но студентите не са виновни, че у нас се изучават дисциплини, които не се преподават в чужди университети. Това на практика обезсмисля „Еразъм”. Доц. Денков ви обвини миналата седмица по националното радио, че заради вас сега на много студенти кредитите от чужбина ще отидат на вятъра?
Това ми напомня българската класика – дето синът се прибра от следване в Сорбоната, но на гарата вятърът му издухва дипломата от ръцете и той си остава прост. Язък, ако студентите са се върнали само с кредити и нищо друго от „Еразъм”.
Пак казвам – няма никакъв проблем студентите да използват тези кредити за избираеми дисциплини, практики, стажове и т.н. Дори и за задължителни дисциплини, но при съгласие на преподавателя и кредитния инспектор. Не може деканът да решава кои кредити за какво отиват. Не може да вземеш „класически балет” вместо „висша математика втора част”, нали? При цялото ми уважение и към двете дисциплини, не съм убеден, че качества, които те развиват са взаимно заменяеми.
Програма „Еразъм” не е безсмислена. Но не бива да се злоупотребява с нея, защото това ще я делегитимира, а не моето поведение.

Все пак оставам с впечатлението, че не сте поддръжник на „Еразъм”?
Не съм поддръжник на злоупотребите с „Еразъм”. Прекрасно е студентите от Европа да имат възможност да пътуват, да видят различни образователни системи, различни институционални култури, методи на преподаване, образователни практики и традиции. Но все още „Еразъм” си е по-скоро форма за образователен туризъм. Като акцентът е върху „туризъм”. Това не е само у нас и не е толкова лошо, според мен. Самият факт, че могат да се докоснат студенти до различното, вече ги обогатява. Аз съм говорил с колеги и приятели, които преподават в различни европейски университети и има нещо такова, че студентите по „Еразъм” взимат курсовете с известно намигване, защото при тях трудно можеш да приложиш критериите за другите студенти. Да не говорим за разминаванията в кредитите, продължителността на курсовете, студентската натовареност и т.н. Така студентите и професорите, които тук идват по „Еразъм”, са интересни по-скоро със своеобразието си, отколкото със съдържанието, което преподават. Но това не е проблем.
По-скоро проблемът е в друго. Проблемът е, че у нас не искаме да образоваме студентите, а да ги претупаме набързо. Университетът се храни със студенти. Важен е обемът, важен е оборотът, а не съдържанието. Колкото повече студенти преминат през търбуха на университета за единица време, толкова по-добре. Твърде много са четири години за бакалавърска степен. Да ги намалим на три. Не, по-добре на две. После на една. На шест месеца. След пет години по телевизията ще се върти скъпа реклама: „Запишете се в Софийския – тук ще получите бакалавърска степен за тринайсет дни, трийсет и две минути и шест секунди”. Аз бих добавил: а знанията, които ще получите „ще се побират в черупката на яйце”. „Като вътре ще има място и за самото яйце”, ако ползваме класиката.
Затова такава е реакцията и на Денков, и на ректора по случая „Гроздев” – давай да го махаме, да се освобождаваме от него, за да отворим място за свежа плът. Това е и причината за съпротивата срещу всеки преподавател, който има строги изисквания, пише двойки, не допуска студенти до защита, праща ги на поправка. Аз, вместо да се радвам, че съм се отървал от някакъв студент и съм го пратил друг да го изпитва, правя проблеми! Безобразна постъпка от моя страна! Не е редно така да правя! Бой по канчето!

Получава се интересен случай – всеки студент, записан в няколко програми, дефакто, може да получи диплома от български университет без да го е посещавал. Вашият коментар за това?
Ако този „всеки студент” все пак е посещавал някакви курсове по света, пак берекет версин. Белята е когато направо му се издава диплома, без да е ходил на нищо. Какво беше – 7000 е разликата между броя на завършилите и броя на местата в университетите. По начина, по който сме я подкарали, накрая ще запазим пропорцията, но ще обърнем знака и 7000 ще са тези, които са учили нещичко.

Доколко в университета съществува старият синдром от социалистическото образование – щом студентът или ученикът има добри оценки по повечето предмети, и по този, по който не е подготвен, да му се поставят такива? Защото сам казвате, че този Гроздев не е слаб студент.
Казвам, че според колегите ми не е слаб студент. Аз не съм имал възможност да го разбера от личен опит. Той в часовете ми така и не проговори. Всъщност чел съм един негов текст в изследването на управлението на научно-изследователската дейност на университета – качено е на asiarp.org. Казва се „Политики за наука в СУ”. Съвсем не лош текст е този от Гроздев, където се анализират интернет сайтове на университети и става ясно къде сме ние… в смисъл – защо ни няма, де – това става ясно.
Иначе не зная дали това е синдром на социалистическото образование. По-скоро изследването на оценяването, което беше проведено в нашата катедра преди време, показа, че преподавателите, които водят задължителни дисциплини, пишат сходни оценки на едни и същи студенти по скалата 2-6, докато при избираемите дисциплини скалата е 4-6, като 4 се среща рядко.

Но сега действащите правила по „Еразъм” не позволяват ли всякакви тарикатчета да надхитрят системата и изобщо да не стигат до оценяване по каквато и да е от тези скали?
Чакайте, чакайте! Питате ме няколко неща. От една страна, пак настоявам, да не изхвърляме „Еразъм” с мръсната вода. У нас такива неща, както конкретния случай с този студент, се случват не заради „Еразъм”, а заради собствените ни кусури. Университетът възпроизвежда не формални правила, не ясни процедури, а лични връзки, лични зависимости, среда на обмяна на услуги. Какво пречи на университета като цяло и на философския факултет в частност да въведе бързо системата за електронно нанасяне на оценки? Има ясно идентифицируема управленска воля този процес да се отлага колкото може повече. Защото обратното би намалило личната власт на отделни хора, би намалило бюрокрацията, би увеличило прозрачността и контрола. А когато е прозрачно, трябва да се носи отговорност. Това не бива да се допуска!
От друга страна, моля ви, не обиждайте така студентите ми пред мен! Разбирам, че е най-лесно някой да бъде обявен за „тарикатче” и с това да се приключи. Но не е толкова просто!

Да не се чувствате виновен, защото, след като оповестихте името му, се страхувате, че този студент може да не си намери работа?

Не мисля, че свестните работодатели биха отказали работа на някой, който има куража да се репчи на университета. Дори напротив! Освен това, той сега е герой в очите на колегите си. По телевизията изглеждаше изключително самодоволен. Все пак, заради него се повдига публичен дебат, снимат го операторите, изучават го в университета, преподавател изхвърча от работа, цяла студентска асоциация се вдига в негова защита… Той е герой!

Защо го защитавате?
Не го защитавам. Не оправдавам конкретната му постъпка. Но мога да го разбера. Мисля, че студентите – и той, и студентите от асоциацията, АСССУ, имат най-малко вина за случилото се.

Защо мислите така – нали той е подвел доц. Денков да му напише оценка и АСССУ предизвика напускането ви?
Не-не, не напуснах заради студентската асоциация, а защото не се вземат никакви институционални мерки такива безобразия повече да не се случват никога!
Първо, доц. Денков не е вчерашен, за да се „подведе” толкова лесно, ако няма системни предпоставки за токова „подвеждане”.
Второ, колегите от АСССУ искрено вярват, че са прави, защото на практика действията на Гроздев бяха легитимирани с това, че го допуснаха до защита на дипломна работа, въпреки, че не си е взел изпита. След това потвърдени от заместник декана, от деканския съвет, от ректора. Ако всички тези авторитетни институции го уверяват в правотата му, какво значение имат тук някакви си Закон за висше образование, Наказателен кодекс и асистентче по модернизация. Това казвам аз – понеже нормата, съществуващата практика, е противозаконна, то законните действия изглеждат не-нормални. Затова и от АСССУ ме обвиняват, че нарушавам правилника и конституцията.
Трето, самият Атанас е убеден искрено, че аз съм лошият!

Защо вие да сте „лошият”?!?
Ами аз се сещам поне за пет причини студенти да акумулират агресия срещу мен.
Първо, на педагогическо ниво, „Теории за модернизацията”, още когато проф. Георги Димитров създава курса, е един изключително прецизно структуриран курс. Това е систематичен курс. Не спринт, не скок на място, а маратонско бягане. Изисква се човек да полага продължително време системни усилия. Много студенти не харесват това. Не искат да се задълбочават. Културната ситуация не ги стимулира да помнят какво сме правили миналия път, а аз изисквам да помнят всичко още от началото на първия семестър.
Второ, на предметно ниво, курсът е сложен, защото самият предмет – модерността – е изключително сложен, многоаспектен, динамичен, и – това е най-плашещото – амбивалентен (ако се изразим с езика на класиката, макар, че валенциите са повече). Това изисква изключителна дисциплина на съзнанието, за да удържаш едновременно културните, икономическите, политическите аспекти на предмета, които, пак повтаряме, се променят през цялото време и са вътрешно противоречиви.
Трето, на методологическо ниво, понеже предметът е сложен, то и методът е сложен. Ние разглеждаме модерността през традициите на една историческа социология. Тук всяко понятие се мисли през неговата историческа онтология, като исторически-конкретно понятие, а не като формално-логическо. Това е трудно. Това проф. Г. Фотев нарича да схванеш „времето като структура на битието”. Не мислиш в отделни категории, а в констелации от историзирани термини, където всеки има своя смисъл само разбран като впрегнат с останалите. Една позитивистка перспектива би била много по-уютна за съзнанието, защото там всичко е подредено, ясно, макар и хербализирано.
Четвърто, аз се взимам на сериозно. Затова изисквам дисциплина и самодисциплина. Аз нося отговорност и изисквам отговорност от студентите. По форумите студенти пишат, че „плаша” хората. Не се самозаблуждавам, че това, което преподавам, не разтърсва идентичността на студентите. И няма как да бъде по друг начин, защото дисциплината е такава, предметът е такъв, традицията, в която работя е такава – социологията е наука за човека в собствения му свят. Социологията не е камара с книги. Когато минеш през курса успешно, ти си като Нео – „вече виждаш света по друг начин и можеш да излизаш от матрицата” – така казваше Ангел, който водеше упражненията по „Модернизация” преди мен.
Пето, вторият семестър е фокусиран върху българската модерност. А там се разглеждат казуси, като този тук с нашия факултет. Когато разглеждаш времената на Паисий, Софроний, П. Берон или Бенковски, когато разглеждаш модернизацията на образованието, системата за сигурност или политиката у нас по един методологически прецизен начин, не намираш много поводи за гордост и национално самочувствие. А това възбужда един разбираем дискомфорт у студентите. 
Отвъд тези общи неща, има и още някои, които се наслагват при Гроздев.
Всеки който е учил в щатите е усетил, че там средата страшно много насърчава всяка проява на инициатива. Понеже е liberal arts, се цени много личното мнение, личната позиция, субектната изява. Аз сам съм го изпитал. Ти си адски готин, когато кажеш нещо смислено. Мацките ти налитат, преподавателите те насърчават, момчетата искат да си им приятел… Наско се връща от такава среда със самочувствието, че е най-добър на пистата на Play station 3 с последен модел на Мицубиши Лансър, а аз не го допускам до изпит, защото… не умее успоредно паркиране със стар Голф тройка… стар, ама истински, не е електронна игра.
Освен това, „Теории за модернизацията” възниква като веберианска алтернатива на марксизма, но по-късно много неомарксисти започват да работят в тази парадигма. Подозирам, че и това е влязло в противоречие с неговите ценностни убеждения. Накрая, той се прибира от чужбина със самочувствието, че е нещо повече от колегите си, но се оказва, че на пистата на „модернизация” някой от тези, които той е смятал за по-слаби от него, са се преборили за шестици, а той не вижда изгледи да изкара повече от три. Затова му е по-изгодно изобщо да не влиза в това състезание и да тича при Денков… Иначе можеше спокойно да се яви на изпит пред комисия, но той е знаел най-добре, че подобен изпит само би регистрирал официално резултатите, отразени още в теста.
Затова казвам, че го разбирам. Разбира се, не го оправдавам. Но той си е оплел кошницата – разбрах, че заминава пак да учи в САЩ, а ние тук правим всичко възможно никога повече да не се върне…  Него не го мислете. Тези, които сега учат и които ще учат са проблем, защото към тях се отнасяме безотговорно. На тях им казваме в прав текст: „скъпи студенти, тук правилата не се спазват; тук просперират лицемерието и подлостта, захранвани от корупция, безотговорност и непукизъм”.  

Вие какво правите сега, след като напуснахте университета, освен че имате доста участия в медиите? Ще предприемете ли нещо ново и уникално, за да забележат повече хора действията ви?
Хм, ами какво да ви кажа – не мисля да правя нищо „уникално”, за да ме забележат. Качвам си всичко на sclgtm.wordpress.com.
Но нещо нестандартно направиха студенти, които основаха група за моя подкрепа във Facebook, към която се присъединих с присъщата ми скромност.
А сега правя това, което умея най-добре – седя на едно столче и мисля.

За какво мислите?
Обичайното – „за живота, вселената и всичко останало”.

Съжалявате ли, че напуснахте?
Не. Не мога да остана при тези условия. Не мога да понасям това, в което бавно се превръщам през последните години. Хващам се, че вече чакам пенсия. Освен това не искам да лъжа студентите. Ако имах ей толинка съвест, като на Пинокио, бих останал. Но моята е като гладен динозавър трицераптос.
А и все някой трябва да извика, че университетът има магарешки уши!

Можехте да го кажете и без да напускате. Да не намеквате, че има цензура в университета?
В университета може да се каже абсолютно всичко. Защото от говоренето нищо не следва. „Говори си, не ми пречиш!” Говоренето е по-скоро за терапия – да освободиш напрежението малко… Но никой няма да си подаде от това оставката, няма да се променят политиките, ако има такива изобщо, няма да се промени гласуването…

Толкова ли е зле всичко в университета според вас?
Не мисля, че е зле. Ето вземете за пример този случай – студентското мнение се цени, а преподавател напуска поради морални причини. Това е много обнадеждаващо, защото възбужда подозренията, че има студенти и морал.
Развитието на казуса ще покаже дали е толкова зле или не е… Аз затова говоря провокативно, макар че съм много срамежлив човек иначе, белким се събудят и излязат от черупките.

Кои да излязат?
Тези, които не са се адаптирали към системата и все още имат съпротивителни сили. Иначе е като жабите, нали знаете – ако бавно подгряваш водата, жабата не усеща промяната в температурата и няма да избяга. В един момент водата завира, а жабата още си е вътре…

 
 
Тук може да прочетете предишното интервю с д-р СТОЙЧЕВ
 


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
 

ПРОФ: СТЕФАН КАРАСТОЯНОВ: ВРЕМЕ Е ЗА ОБНОВЛЕНИЕ И НОВИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ ПРЕД БЪЛГАРСКИ
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ

КАМЕРИ В СОФИЙСКИТЕ ТАКСИТА

КМЕТОВЕ СЕ СЪБЛЯКОХА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ

ДО БОЛКА ПОЗНАТИ НЕЩА

МАРИЯ ИВАНОВА РОДИТЕЛ НА СЕДМИЦАТА В МАРТИ-ОНЛАЙН:
РАБОТАТА Е МОЯТА
КРЕПОСТ

КЛАСАЦИЯ НА 10-ТЕ НАЙ-ДОБРИ СТРАНИ ЗА ЖИВЕЕНЕ ЗА 2009
ГОДИНА

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: ТУРСКИТЕ СЕРИАЛИ СА ИНСТРУМЕНТ ЗА
ВЛИЯНИЕ

КАК МЕТРО ВЛЕЗЕ В ДОМОВЕТЕ НИ

НЕМСКИ СЪД: „ОSSI” НЕ Е ДИСКРИМИНАЦИЯ

АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ В ШВЕЦИЯ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТЕСТОВЕ ЗА НАРКОТИЦИ НА ДЕЦА

„ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ” НА СТАТУКВОТО В ССА

ВАТЕРЛОТО НА ВОЙВОДАТА ОТ РЗС

ПОЛИЦИЯТА В XXI ВЕК СЕ БОРИ С ПРЕСТЪПНОСТТА НА АВТОСТОП

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ РАЗРЕШИ ОЩЕ 4 ГЕННОМОДИФИЦИРАНИ
КУЛТУРИ

КАКВО ИСКАМЕ ЗА ДЕЦАТА СИ?

КОНТРОЛЪТ ВЪРХУ ОРЪЖИЯТА НАМАЛЯВА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА – МИТ ИЛИ
ИСТИНА?

ДЪРЖАВНИЯТ КОНТРОЛ Е ЛИПСВАЩОТО ЗВЕНО ПРИ БЕЗОПАСНОСТТА НА
ХРАНИТЕ

ШВЕЦИЯ
И
НОРВЕГИЯ
ИЗПРАВЕНИ
ПРЕД
ТИКТАКAЩА
БОМБА
НА
ИСЛЯМСКО
НАСИЛИЕ

ТОЛЕРАНТНОСТТА СИ ИМА ГРАНИЦИ: ОСКАР ФРАЙЗИНГЕР OT
ШВЕЙЦАРСКАТА НАРОДНА ПАРТИЯ ПРЕД ДАРИК РАДИО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3298

Posted by on юли 12 2010. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.29912 лв
 CHF =  1.6865 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.18229 лв
100  RUB =  2.88182 лв
 USD =  1.65496 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.