ВЕНЕЛИН СТОЙЧЕВ: ПРЕСТИЖЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПАЗИ ЗА СМЕТКА НА ИСТИНАТА

СДУХАНИ ЧОВЕЧЕТА СЪС СМАЗАН ГРЪБНАК НЕ МОГАТ ДА ПРАВЯТ НАУКА
УНИВЕРСИТЕТЪТ СЕ ДАВИ В СОБСТВЕНОТО СИ ПОВРЪЩАНО, КАЗВА ОЩЕ ПОДАЛИЯТ ОСТАВКА СОЦИОЛОГ

Венелин Стойчев е роден в София през 1973 г. От десет години е асистент по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Води курсовете „Теории за модернизацията”, „Социология на армията”, „Приложна политика” и др. Автор е на монографиите „Ролята на публичността за реформата в армията” (2001), „Агресивният мир” (2006), „Модернизация въпреки „модернизацията” (2009). Специализирал е в Белгия, Германия, Италия, САЩ.
 

Д-р Стойчев, разкажете какво се случи в Софийския университет, което Ви провокира да подадете своята оставка като редовен преподавател в катедра Социология?
Аз подадох молба за напускане, защото вярвам, че правилата трябва да се спазват от всички, а това не се случва в нашия университет. Личните контакти, личните връзки изглежда и тук са много по-силни от писаните правила. В началото на учебната година съвсем случайно научих, че зам. деканът на Философски факултет, доц. Димитър Денков, е нанесъл оценка много добър (5) на студента А. Г. по „Теории за модернизацията” – задължителна дисциплина, която аз водя. Този студент беше изкарал слаб (2) на предварителния тест, който е условие за допускане до изпит по предмета.

Този студент слаб студент ли е?
Напротив – колегите смятат, че е един от будните и инициативни студенти. Защитил е дипломната си работа с отлична оценка.

Защо тогава има двойка на теста при вас?
Защото не беше учил. Познаваше само един от всички изучавани автори. Пишеше имената на останалите неправилно. Резултатът му е далеч под прага на слабата оценка. Просто „Теории за модернизацията” е сериозна дисциплина и там не можеш да минеш с обща култура, трябва да работиш, за да си изкараш изпита.

А не е ли защото сте му дали на него различен тест с автори, които не са изучавани в курса?
Вижте теста – това, че студентът не е изучавал тези автори става ясно веднага. Но това са все задължителни автори, които се разглеждат много подробно в курса по модернизация. Просто колегата се яви на поправителен изпит в рамките на ликвидационната си сесия заедно с колегите, които през това време попълваха тест върху материала от първия семестър. Курсът е двусеместриален – естествено, че тестът от първия семестър включва само автори от първия семестър, а поправителният тест включва автори, изучавани и през двата семестъра. Тестът на колегата А. Г. не е по различен от тестовете на всички останали колеги, които почтено си изкарват сами оценката.

На какво основание му е писана петица от заместник декана на факултета?
В писма и имейли до мен доц. Денков обясни, че е бил подведен, защото студентът му е казал, че аз отсъствам, а това е последният му изпит. Затова на мястото на „Теории за модернизацията”са му признати два други предмета, които той е взел в чужбина по програма Еразъм.

Но нали по принцип Софийският университет е включен в програма Еразъм и кредити от други университети се признават у нас?
Програма Еразъм е чудесна инициатива и наистина по принцип кредитите се признават. Но самият студент беше напълно наясно, че няма как тези две дисциплини да му се признаят легитимно вместо „Теории за модернизацията” най-малкото поради четири причини: Първо, само единият от университетите, този в Берлин, е включен в системата за трансфер на кредити, а другият не е. Второ, и двата курса нямат нищо общо като предметна област, като парадигми, като разглеждани автори с „Теории за модернизацията” – конфликтите и промените в азиатското село през 70-те са вероятно изключително важни, но са твърде далеч от модернизацията. Трето, дори и курсовете да бяха по Еразъм и да бяха по модернизация, няма как деканът да признае оценките, без да се консултира с кредитния инспектор от страна на катедрата и с мен, титуляра на курса. Това не е направено. Четвърто, „Теории за модернизацията” е задължителна, а не избираема дисциплина. Тя е част от учебния план, по който студентът е приет да следва и той трябва да покрие задължителните дисциплини и кредитите по този учебен план. 

Вие май саботирате програма Еразъм? Толкова ли е специална вашата дисциплина, че не може нищо да я замени?
Наистина „Теории за модернизацията” е една от петте най-тежки дисциплини в програмата на нашата специалност още от времето, когато проф. Георги Димитров води курса. Тази дисциплина изисква върхова мобилизация от страна на студентите и преподавателя. Затова и аз толкова много държа на спазването на правилата от всички. Но ни най-малко не саботирам Еразъм. Напротив, вярвам, че повече студенти трябва да могат да пътуват и да се срещнат с други образователни практики и институционални култури! В интерес на истината, повечето от студентите, които вече са учили в западни университети се вбесяват на мърлявщината и не спазването на правилата у нас. Но авторите, които аз преподавам се изучават във всеки сериозен университет, който се занимава със социални науки. Колегите, които се отнасят сериозно към образованието си, след като заминат по Еразъм, ми изпращат списък и анотации на курсовете, които смятат, че могат да вземат там вместо модернизация при нас. Така аз мога да им препоръчам курсове и да им помогна да се ориентират по-добре в ситуацията. Ако издържат изпит по такива курсове, аз им признавам оценките. Между другото трябва да знаете, че обикновено изкарват едни и същи оценки по дисциплината при мен и навън – когато някой има там тройка и иска да се яви при мен за по-висока оценка, обикновено също изкарва тройка. Тази сесия има такъв случай.

А вие как всъщност научихте, че този студент, Гроздев, има петица?

Никога нямаше да науча, ако той самият не ми се беше похвалил публично. Само по себе си това, че е възможно някой да пише оценки зад гърба на друг преподавател, без да го уведоми, за мен е скандално (още повече когато възникват съмнения за издаване на нелегитимна диплома от Софийския). И наистина трябва да се търсят институционални гаранции това никога да не се случва повече.
В конкретния случай, при откриването на учебната година, когато всички преподаватели, инспектори и много студенти се бяха събрали в катедрата, този студент беше така добър да ме информира, че е „намерил начин да се справи с мен” без да трябва да учи. Аз полюбопитствах какъв е този начин и отговорът беше „ами има си начини”. Затова и изпратих запитване до деканския съвет, за да мога и аз да ги знам тези начини.

Отговориха ли ви?
Да, мигновено. Беше ми отговорено, че доц. Денков е бил подведен от студента и ми се изказваше благодарност, че съм предотвратил едно нарушение. Доколкото разбрах, по личното предложение на доц. Денков оценката е била анулирана и студентът трябваше да се яви на изпит, както всички други студенти.

Изпитахте ли го? Колко му писахте?
Не. Този студент не искаше да се явява на изпит и изпрати възражение, в което изказваше съмнения, че имам лично отношение към него. Наистина изпитите поставят преподавателите в позиция на дискреционна власт. Затова аз държа на тестовете, където няма място за субективизъм и на публичната защита на казус, където всички могат да преценят какви са постиженията на съответния колега. Освен това изпитите по моят предмет са писмени и анонимни. Въпреки това се съгласих студентът да не се явява на изпит при мен, щом се съмнява, че имам лично отношение към него, а да го изпита друг специалист или комисия. Доколкото разбрах от други преподаватели, този колега е буден студент и не се съмнявах, че ще успее да си вземе изпита по почтен начин. Това обаче не се случи.

А какво се случи?
Няколко месеца след тези събития на среща между декана на Философски факултет, доц. Александър Димчев, със състава на катедра Социология бях уведомен, че въпреки всичко, ректорът на университета е признал оценката на въпросния студент, нанесена неправомерно от доц. Денков. 

Това на вас кой ви го каза? Деканът, доц. Димчев ли?
Да, доц. Димчев. На срещата между него и катедрата аз поставих въпроса за институционалните мерки, процедурите, правилата, които да гарантират, че подобни неща няма да се случват повече. След няколко напомняния, доц. Димчев накрая призна, че е констатирано превишаване на правомощията от страна на доц. Денков, но въпреки това нарушение, ректорът е признал оценката, нанесена от него.

На какво основание ректорът, проф. Илчев, е признал оценката?

Идея си нямам. Само той си знае. Бях изключен от кореспонденцията, въпреки че съм титуляр на курса и инициирах проверката.

Какво мнение изразиха от катедра „Социология” по повод на случая?
Когато разбраха за казуса, колегите от катедрата категорично застанаха зад мен и изпратиха становище до декана, в което осъждаха подобно поведение, като на този студент.

Защо не си подадохте оставката веднага, след като разбрахте, че ректорът е признал оценката, а чак сега?
Вероятно трябваше да го направя веднага. Но беше по средата на семестъра, бях поел ангажименти към студентите. Освен това вярвах, че университетът има имунна система, която да се бори успешно с подобни проблеми. 
Трябва да ви призная, че и аз съм шило – качих на личния си сайт информация, че оценки по предмета се пишат или след изпит, или по ректорско разпореждане. Освен това запознах колегите-студенти, които сега следват, с цялата достъпна ми документация по случая. Някои от тях дори се захванаха да разработят казуса като проект по модернизация. Надявах се, че в резултат на тези мои действия ще бъда обвинен в клевета, което ще наложи извършването на проверка по случая. А това е което аз искам – да се извърши проверка и да се въведе процедура, която да гарантира, че няма да се случват такива неща.

Как реагираха студентите на тази информация?
Реагираха различно – има студенти и студенти, няма „студентите”. Едни казаха, че така си е тука, други се възхищаваха на находчивостта на Гроздев, трети решиха, че трябва да има скандал, защото такива постъпки ощетяват техните интереси.
Остра реакция дойде от страна на АСССУ – студентската асоциация на социолозите. Те изпратиха становище до катедрата, в което възразяваха срещу даването на гласност на случая, защото това „уронва престижа” на университета и „нарушава конституцията”. На катедрен съвет те настояваха никога повече да не давам казуса, дори и без имена, защото всички щели да го разпознават като „казусът Г.”. Смятаха, че раздавам лично правосъдие като обсъждам решението на ректора.

Не мога да не ви попитам – подозирате ли, че доц. Денков е взел пари, за да напише тази оценка?
Аз съм социолог и затова не мога да изключа никакъв сценарий предварително. Но по-скоро мисля, че наистина доц. Денков е бил заблуден от студента. Не можете да отречете, че все пак доц. Денков лично предлага протоколът с оценката да бъде отменен.
Проблемът за мен е друг – когато няма общи правила, се работи казус по казус. Това задръства системата и води до неадекватни решения. Затова аз настоявам за правила, за формални правила, писани правила, а не за лични адхок решения.

Какво мислите да предприемете оттук насетне?
Нямам друг ход, освен да търся публичност – ако университетът не може сам да се справи с подобни проблеми, трябва да се предприемат външни действия, нали? Изпратих сигнал до министъра на образованието и ще подам сигнал до прокуратурата за проверка по случая, защото на практика тук става дума за обосновани документално съмнения за издаване на фалшива диплома за висше образование чрез документна измама.

Аз ви питам в личен план какво ще правите, как ще се издържате?
Ще си търся работа както хиляди други безработни висшисти в България. Да ви кажа честно това ме вбесява – да се настоява да се откажа да търся справедливост и да се примиря с нарушенията, „защото имам две малки деца” и освен това „няма да мога да се хабилитирам”. Не искам и да работя в университета, защото не мога да си намеря друга работа. Това е ужасно! Аз искам да правя наука и да преподавам. За да правиш наука, трябва да имаш, проф. Фотев го нарича „мъжество”, но за да не е сексистко – да кажем, че трябва да имаш куража да гледаш истината в очите. Сдухани човечета със смазан гръбнак не могат да правят наука. Затова си тръгвам оттук.

Съжалявате ли, че си подадохте оставката?
Аз не мога да вирея в такава среда, казвал съм го много пъти. Яд ме е, защото си мислех, че съм добър изследовател и преподавател. Яд ме е, че много хора са инвестирали лични усилия в мен, а тази инвестиция отива на вятъра. Проф. Георги Димитров вече 20 години работи с мен, не е длъжен да го прави. Но не само той – и доц. Кабакчиева, и доц. Деянова, и доц. Коларова включително, макар и по различен начин, ме отглеждат от 17 годишен. Съжалявам, че ги предавам.

Прощавайте много, но не сте ли твърде дребнав? Май наистина имате лично отношение към този студент и търсите лично отмъщение.
Вярно е, че се взимам на сериозно. Но аз се занимавам със социология, защото социологията на два пъти ми е спасявала живота. Буквално. За мен това е сериозно. За мен университетът не е клуб на социално слаби интелектуалци или пък убежище за хора, които не могат да правят нищо друго. Аз се чувствам отговорен пред студентите и пред хората, които ми дават заплатата – това не е ректорът, а е обществото.
Моят проблем не е този студент. Проблемът ми са всички останали студенти, които социализираме така, че да разберат, че правилата съществуват, за да се заобикалят, че тропането на врата на началника решава проблемите, че подлостта е по-силна от почтеността. 

Как този случай може да се превърне в прецедент? Все пак вашето писмо и казусът набират обществена популярност?
Надявам се този случай да е прецедент, но се съмнявам това да е така. По-скоро това е норма. На въпросната среща между декана и катедрата, доц. Димчев ни съобщи също така, че преподавател от факултета е хванат в плагиатство, но че по случая няма да се прави нищо. Ето това ме вбесява – как можем да изискваме от студентите да не преписват, когато преподавателите им го правят?!? Защо няма да бъде предприето нищо, а случаят ще бъде потулен?!? Тук става дума за съмнения за извършено престъпление, за което, ако се докаже, се носи наказателна отговорност. Прощавайте, но аз си изкарвам хляба със собствени мисли. За мен идеите са валута и не мога да си позволя някои систематично да обезценяват тази валута.
За мен проблемът е системен. Въпросът е на институционална култура, но гражданско самосъзнание – припомнете си класиката – питането е дали сме на страната на формалните правила или на страната на личните отношения, дали сме на страната на Креон, който трябва да осъди собствената си дъщеря, дали сме на страната на венецианския търговец.
Ректорът е прав, че университетът се дави, но аз мисля, че се дави в собственото си повръщано. Докато няма правила, докато съществуват лични отношения, и най-добрите намерения ще са под угрозата да се корумпират, да ощетяват общия интерес. 

Девалвира ли уважението и респекта към преподавателите днес? Въобще къде се размиват понятия като достойнство и унижение в контекста на висшето образование?
Това е основният аргумент срещу мен – че давайки публичност, уронвам престижа на университета. Но, прощавайте, престижът не може да се пази за сметка на истината. Лицемерието не пази престижа. Дамата с камелиите може да иска да пази доброто си име, но е трябвало да мисли за това преди да започне да упражнява професията си.
От друга страна, аз не мисля, че един преподавател трябва да респектира студентите със силови дисциплинарни мерки. Аз уважавам безкрайно много личността на студентите и правя всичко възможно да пазя личното им достойнство. Затова и не приемам позицията на тези колеги, които обявяват студентите за глупави и мързеливи и отказват да ги разберат. Студентите днес не са глупави и мързеливи, но те са различни. Работа на преподавателя е да разбере различните студенти и да им преподава неща, които са релевантни на техните светове.
Аз искрено го казвам – не зная дали студентите научават повече от мен, отколкото аз от тях. Не можете да си представите какви великолепни хрумвания имат някои от тях! 

И накрая какво е прогнозата ви за бъдещето на реформата? Къде ще е основната битка?
Битката е между тези, които ценят високо свободата и затова искат правила и тези, които се възползват от статуквото на лична зависимост и ще бранят това статукво с „кървави нокти”, защото няма да оцелеят в конкурентна среда.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

РАЙНА МАНДЖУКОВА: ЕДНА НАЦИЯ Е КАТО ОГРОМНО СЕМЕЙСТВО, В КОЕТО
ВСИЧКИ ИМАТ ПРАВА, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ЕЛИЗАБЕТ ХОРНУНГ: ИЗУЧАВАНЕТО НА НЕМСКИ ЕЗИК Е
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: КОЙТО ТЪРСИ „СЛУЖEБНА” ПОБЕДА С ИЗБОРНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПОЛУЧАВА ЗАГУБА

БОЙКО ЛАМБОВСКИ: РАДВАМ, ЧЕ ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЯ В
ДВЕ
РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ

ДОЦ. ТАТЯНА ДРОНЗИНА: ЖЕНИТЕ СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ, НО И
ИЗВЪРШИТЕЛИ
НА НАСИЛИЕ

ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ
С МНОГО
КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО

СКАНДАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВИЯ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ПЪРВАН СИМЕОНОВ: ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ НА
АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ Е
ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ

ЕРДОГАН ПРИЗОВА ТУРЦИТЕ В ЕВРОПА ДА НЕ СЕ ИНТЕГРИРАТ В
СТРАНИТЕ В
КОИТО ЖИВЕЯТ

ЗАБРАНИТЕ
НАНАСЯТ
ПОВЕЧЕ
ВРЕДИ,
ОТКОЛКОТО
ПОЛЗИ
Джон
СТОСЕЛ

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: У НАС ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, КОИТО НЕ
ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ТРУДЯТ

ЦВЕТЕЛИН ЦОНКОВ: ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ – ИГРАЙТЕ ШАХ!

АЛИ ХАМЗИН: ОТСЛАБВАТ ЗАПАДНИТЕ ПОЗИЦИИ В УКРАЙНА

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ:НЕ ВИЖДАМ НИТО ЕДИН АРГУМЕНТ ПРОТИВ ГЕННО
МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3277

Posted by on юни 30 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24782 лв
 CHF =  1.67466 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21624 лв
100  RUB =  2.80223 лв
 USD =  1.65805 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.