Велислава Дърева : някои се разплащат с истината, други си плащат за нея

Велислава Дърева е родена на 02 ноември 1953 г. в  Пловдив. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи във в. “Комсомолска искра”. Уволняват я през 1985-а и оттогава пускат отделни нейни материали в “Народна култура”, “Стършел”, “АБВ”, “Пулс”, “Общество и право”. Има забранени две книги и една пиеса. Член е на Русенския комитет и Клуба за преустройство.

След 10 ноември 1989 г. е депутат в 36-ото народно събрание. Политически коментатор и автор на едни от най-силните публицистични материали в българския печат.Член на  ВС  на БСП. Носител на годишната награда на СБЖ за публицистика  и на наградата “Черноризец Храбър” на Съюза на издателите на всекидневници за публицистика.

 

Едно интервю на Калоян Методиев

 

Каква е цената на истината и какво коства отстояването й  в политиката, журналистиката и оношенията между хората?
Има две най-важни и неотменими неща – истината и свободата. Някои хора плащат с истината и със свободата. Превръщат ги в дребна разменна монета, срещу която си купуват някакво временно и измамно спокойствие, охолен живот, власт или каквото там смятат за по-ценно. Други хора си плащат за истината и за свободата. Цената е висока – плащаш със здравето си, с нервите си, с мизерията, в която живееш. Но си струва. Декарт казва: “Понякога истината е само с половината от хората, друг път – с една трета от тях, понякога е само с един човек, понякога – с нито един. Но това не означава, че истината престава да бъде истината”.
Какво за вас е държавата преди и след 10 ноември?
Преди държавата беше партията и партията беше държавата. Преди се оплаквахме, че държавата се меси в живота ни, сега се оплакваме, че няма държава, която да се грижи за нас. Никой не може нито да отрече, нито да осъди носталгията на обществото по социалната държава. Това не е червена пропаганда. Социалната държава е не просто европейски проект, а факт, нещо, което съществува. Ние унищожихме социалната държава в България, вместо да я съхраним и да надграждаме, както постъпиха повечето бивши социалистически страни. И сега проблемът гласи – има ли държавност, има ли отговорност за националната съдба, има ли държавници. Моят отговор е – не, няма. С малки изключения.
Какви са най-ярките ви спомени от онова време и кое е  нещото, което се е запечатило  най-силно  в съзнанието ви?
Много неща. Смехът на Тодор Живков и насмешката над него. Страхът и приспособяването към конюнктурата и в същото време – куражът на една шепа хора да нарушат догмата. Тоталната цензура и всекидневната битка за свободата на словото, което е свободата да бъдеш себе си. Опашките пред книжарниците за поредния том на Шекспир в превод на Валери Петров. Препълнените театри. Четящият народ, който сега не чете. Самочувствието на интелектуалеца, който сега е доведен до състоянието на просяк. Персоналното ми ченге. Спрените ми книги, спектакли и есета. Забраната да публикувам.  Преживяването на жълти стотинки. Разпитите в Държавна сигурност. Създаването на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Съпротивата срещу “възродителния процес и “голямата екскурзия”. Килия номер 5 в Главно сбедствено управление. Моите приятели – Жоро Слона, Митьо Киров, Йони Левиев, Желю, бачо Кольо Генчев. Самият ден 10 ноември. Невероятното стълпотворение на хора в Карлово на рождения ден на Левски като протест срещу тоталитарната власт…
Смятате ли, че единствено Жан Виденов беше виновен за провала на неговото правителство?
Не, разбира се. Но това не го прави по-малко отговорен.
Името Румен в БСП  в  момента какво носи?
В БСП има един виц. Срещнали се двама социалисти на “Позитано”. Единият попитал “Вярно ли, че ще махат Румен?”. Другият отвърнал “Кой Румен?”. Последвал отговор – “Има ли значение?” А сега – сериозно. Името не носи нищо. Ако някой носи нещо, това са притежателите на името.Засега те носят повече въпроси, отколкото отговори.
Ген. Любен Петров може ли да се окаже катализатора за създаване на нова лява партия?
Не.
Какъв е като човек Първанов?
Готин. Успя да преодолее най-голямото предизвикателство и не се превърна в президент на БСП, в лична движима интелектуална и политическа собственост на  една партия. Първанов беше един от левите политици, но стана истински държавник.
На каква цена е готов той  да спечели президентските избори според вас? Готов ли е примерно да пожерва премиера Станишев?
А защо трябва да го жертва?
Трябва ли да има промени в кабинета? На кои министри и кога?
Промени в кабинета сигурно ще има. След влизането на България в ЕС.
Усещането ви  за столичния кмет  и неговото политическо бъдеще?
Бойко е харизматична личност. Той в момента играе ролята на универсална алтернатива – и на левите, и на десните.  Когато се определи точно къде е, тогава ще преброи своите истински привърженици. Може да се кандидатира за президент, но може и да не се кандидатира. Може да предизвика предсрочни избори, но може и да не ги предизвика. Той е в луксозната позиция да избира. Това е рядък шанс.
Как мислите, че  ще завърши десният спектакъл?
Той вече завърши.
Ще се справи ли главният прокурор с баталиите в прокуратурата?
За първи път имаме главен прокурор, достоен за уважение. След 17 години това е направо революция. Мисля, че ще се справи.
 
Бъдещето на България?
Между моите мечти и моите прогнози има пропаст. Затова запълвам тази пропаст с една дума – трудно.
Какви книги четете и имате ли любим автор?
 Обикновено чета няколко книги едновременно. В момента това са  “Времето на убийците” на Клеър Стърлинг (най-сетне излезе на български!),  “Български хроники” на Стефан Цанев, един сборник “Църквата и държавата” и неизменно – Библията. Много е дълъг списъкът на любимите ми автори и книги – Шекспир, Чехов, Сервантес, Егзюпери, Маркес, Борхес, Вазов, Ботев, Емилиян Станев, Димитър Димов, Захари Стоянов, Верлен, Бодлер, Елюар, Пушкин, Цветаева, Хемингуей, Рей Бредбъри, Клифърд Саймък, братя Стругацки, Тери Пратчет, Толкин, Милн….Чета философия, история, политология, фантастика, поезия, драма, приказки, енциклопедии, речници, сборници с документи…. Мама казва, че нашата домашна библиотека в Пловдив е филиал на Народната. Живея сред книги, гарсониерата ми в София прелива от книги. Те са навсякъде – по рафтове, кашони, табуретки, дивани, кухненски шкафове (цялата посуда е евакуирана), дори – готварската печка е превърната в библиотечен шкаф. Отдавна са превзели всичко, цялата територия. Настъпват!…


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Николай Колев-Босия: У нас мафията си има държава 

Васил Филипов : Енергийната мафия царува в България 

Иван Костов : Управлява ни коалиция на корумпираните 

Васил Пенев: Възможно е Борисов да оглави ляво-центристко правителство 

Марко Семов : Дошло е време да се показват мускули

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=166

Posted by on юли 27 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.