Васил Пенев: Възможно е Борисов да оглави ляво-центристко правителство

Васил Пенев е роден на 3 май 1959 г. в София. Завършва философия и френска филология в СУ ”Св. Климент Охридски”. Специализира “Политически науки” в Германия и Франция. Доцент по политология и преподавател в Софийския университет. Първият българин, кавалер на френския академичен орден “Palmes Academiques”. Женен с 2 деца.

Едно интервю на Калоян Методиев

 

България една година след парламентарните избори?
Нужно е да се кажат 2-3 неща. Създаването на тристранната коалиция бе много трудно. Според мен президентът Първанов се ангажира прекалено много и необосновано с това създаване, въпреки че нещо друго едва ли бе възможно. Правителството постепенно заработи, но то акцентира своите усилия  изключително в контекста на европейската интеграция. И това още един път потвърждава, дори предизборната прогноза, че това ще бъде правителство, което има хоризонт до приемането ни в ЕС. Същевременно това правителство се оказва доста неспособно да води не просто лява, а дори социал-либерална политика и нагнетява в много висока степен социално напрежение.
Така че тройната коалиция, макар и стабилна за момента, ще продължава да бъде стабилна именно до приемането или малко след приемането на България в ЕС. След което тази схема, върху която работи сериозно ГЕРБ и личността на Бойко Борисов, твърде вероятно ще проработи, а именно следващата пролет да бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори и по примера на Полша след приемането ни ние да се окажем с едно дясно, дясно-центристко управление. Макар и това само по себе си да не е съвършенно сигурно, тъй като десницата е твърде дисперсирана в себе си. Много е вероятно да се създаде нова коалиция, доминирана от бъдещата партия ГЕРБ, а също така от БСП и твърдия електорат на ДПС. Така или иначе това ще бъде правителство, насочено по-надясно от сегашното.
Субектите на тройната коалиция?
БСП остава най-силната партия не само като голям електорат, но и като партия с най-сериозна организационна структура. Това е едната партия с твърд електорат. Втората партия по организационна стрктура безспорно е Движението за права и свободи, но тя е твърде лидерска и трудно се вписва в традиционния либерален модел. НДСВ е също така лидерска партия. Тя е по-близка до либералния модел, но се разкъсва между симпатиите си вляво и вдясно. И за съжаление изкуствено предизвикания скандал, който медиите наричат Савойски, може да навреди още повече на нейния образ. Следващата партия, която има определено твърд електорат,  е партията на Иван Костов ДСБ, но този твърд електорат все повече намалява и докато преди година той беше около 200 -230 хиляди души, сега вероятно е намалял с повече от 1/3 . Това се дължи на открито конфронтационната политика, която води Костов и Атанас Атанасов. Очевидно е, че политиката, която възприе Петър Стоянов, е по-прагматична и предизвиква повече симпатии в дясното пространство. Като цяло дясното пространство без фигурата и бъдещата партия на Бойко Борисов няма никакви  шансове.
Каква е неговата игра?
Тя е много ясна.  Аз съм я заявявал още в началото на април и изцяло мога да я потвърдя сега. Тя се базира на собствените изказвания на Бойко Борисов. Той ще подкрепи, по един или друг начин, кандидатурата на Първанов за президент. Вероятно още през октомври-ноември ще започне да формира категорично типични партийни структури. Целта е да се предизвикат предсрочни парламентарни избори на основа на социалното недоволство през пролетта на 2007 година, след което той ще оглави едно правителство, което е твърде  вероятно отново да бъде по-скоро ляво-центристко или центристко. Това общо взето е схемата по която той работи. Ако следите внимателно интервютата на генерал-кмета Бойко Борисов, те трайно следват именно тази схема. Той поне засега категорично не критикува президента Първанов, категорично не се стреми към президентския пост , а към изпълнителната власт.
Възможно ли е да Борисов да флиртува и с Първанов,  и с десницата, както прави напоследък, за да налива вода в мелницата на НДСВ?
Той все повече се дистанцира от това, което наричаме НДСВ. Аз не бих нарекъл всичко това флирт. Неговата идея е някакво дясно-центристко обединение и заради това той се заиграва с онези от десните, с които може да общува , без ДСБ. Имам предвид, че  той вероятно много трудно би могъл да състави в едногодишна перспектива правителство, изолирано от левицата, освен ако тя категорично сама по себе си не изрази желание отново да се окаже в опозиция.
Президентските избори?
Още е рано да се говори. Имаме само един, фактически дори неформален, кандидат. Очевидно е, че десницата няма да може да излъчи единна дясна кандидатура. Единственият шанс на десните е някакъв опит за обединение на всички срещу Първанов, което засега не изглежда реалистично. За съжаление опитите на Иван Костов и Атанас Атанасов да критикуват по този начин президента Първанов мисля, че повече му помагат. Реалистичната възможност да бъде победен Първанов не е да се застане срещу БСП, а да бъде обединено цялото електорално пространство срешу личността на Георги Първанов.
Възможно ли е създаването на нова лява партия от средите на БСП?
Тя няма да е само от средите на БСП. Създаването на нова лява партия е  проблем, който стои пред България от много време. Това отново няма да бъде някакъв български модел. Аз само бих искал да напомня обстоятелството, че сега, след последните избори, повече от ? от парламента в Чехия се състои от нови комунисти, които наистина са комунисти, крайно леви, но са по-скоро близки до европейските ценности. Потребността от такава партия досега беше прикривана, камуфлирана от редица популистки вотове, но е очевидно, че идва ред на такова нещо. Тя няма да излезе просто и само от БСП. Разбира се, в БСП има няколко фигури и кръгове, които биха могли да създадат такава структура. Добре известно е, че хора като Костадин Паскалев и Янаки Стоилов стоят настрани, даже бих казъл далеч от официалната политика на БСП. Те дори й противостоят. Разбира се, там са и Злати Златев, Ивета  Николова. Има групи депутати, които отдавна се дистанцираха от “Атака”. Хора като г-жа Стела Банкова, като колегата политолог Минчо Христов, Андрей Пантев и т.н. Те всъщност са радетели за създаване на  нова по-лява, европейски ориентирана, но анти-натовски ориентирана , подчертавам анти-натовска партия. В този кръг една от централните фигури е ген. Любен Петров и доколкото ми е известно повече от 2 месеца те работят върху опитите за създаване на такова нещо. Тяхното мнение е, че афиширането на такава партия трябва да стане факт в края на съществуването на 40-то Народно събрание.  Именно в този контекст те са недоволни, че кръгът “Зора”, който беше една съществена част от “Атака” са започнали вече една кампания, която по тяхно мнение е предварила времето си.
Няма нищо страшно и опасно в това да се създаде една по-лява и по-социална,  и европейски ориентирана и отново подчертвам анти-натовска партия. В този смисъл проблемът за съвместните бази със САЩ може да се окаже лакмусът именно за потенциал на  подобна политическа сила.
С десницата какво предстои да се случи?
Най-вероятното нещо, предвид ясно очертаната ориентация на генерал-кмета Борисов, е той да успее в контекста на десния център да обедини по-голяма част от този електорат. Още повече, че той многократно заяви ясно своята неприязън към неефикасното управление на  сегашната тройна коалиция.
Тоест Бойко Борисов би могъл да се превърне в новата десница на България?
Не, не цялата. Но той би могъл да бъде обединител именно на този десен център. Очевидно това е неговата амбиция. Проблемът е, че е твърде вероятно и може да му се наложи в едно бъдещо управление да партнира и  с левите.
Специалист сте по френска политика. Какво се случва във Франция?
Сякаш нищо драматично. По-скоро драматичните седмици преминаха. Това, което бих могъл да очертая като перспектива е приблизително следното: Във Франция десницата, отново е разпокъсана. Тя търпи своите негативи от няколко годишното управление. Президентът Ширак губи потенциал. Скандалът между изключително компетентния премиер-министър дьо Вилпен и Никола Саркози продължава да съществува, което ме кара да мисля, че най-вероятно Франция ще бъде изправена след едни избори пред необходимостта да излъчи едно ляво-центристко управление. То неизбежно и някакси аналогично, подобно на времето от 1992-1993 година, ще се изправи пред необходимостта да осъществява по-десни, по-либерални мерки, тъй като цялостната икономика, ако щете и целият социален трети сектор на Франция се нуждае от сериозна либерализация. Обстоятелство, което във всеки случай ще накърни немалка част от средните слоеве на населението. В този контекст бих казъл ,че съжалявам, че идеите на  дьо Вилпен относно формите на регламентиране на труд на младите хора, които по същество бяха насочени към интегриране на някои общности, главно арабски емигранти, бяха посрещнати с точно обратното становище от общественото мнение и студентите. Така или иначе, дори да се постигне едно ляво управление, то ще бъде принудено да осъществява една политика по-близка до либералния модел, т.к. в противен случай не само Франция, но Германия и всички европейски страни няма да могат да издържат на технологичната конкуренция на Съединените щати и на безкрайно евтината работна ръка на Индокитай.  Твърде възможна е по-лоша икономическа перспектива за западноевропейски страни от източноевропейски членове на ЕС.
Какви книги четете? Имате ли любим автор?
Аз имам десетки любими автори. Бих споделил (смее се), че съм един от малкото хора, които в казармата са прочели 8-те тома на Достоевски. Много е трудно да кажа любим автор. Нека споделя две от нещата, които в последните седмици ми направиха впечатление. Едната е книгата “Мравките” (Les Fourmis) на  Бернар Вербер, един изключителен френски автор. Тя беше, слава Богу, преведена на български. А в момента, не съм я довършил, чета книгата на Димитър Динев “Ангелски езици”. Нещо изключително интересно и ме учудва как така е станала бестселър в немскоезичната среда, имам превид Австрия, Германия, Северна Швейцария, тъй като контекста на ангелски езици е не просто балкански, не просто европейски, а в много висока степен български. Това е една от най-добрите книги, коити съм чел за България след “Хайка за вълци”. Може би от 20 г. насам не се е появявало такова нещо.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Марко Семов : Дошло е време да се показват мускули

Владимир Шопов : България влиза драматично в ЕС 

Никола Хаджиев: Колко непочтеност, безотговорност и алчност има в днешната политика! 

Велизар Енчев : основната заплаха за българската демокрация се нарича Бойко Борисов 

Бирали Мюмюн Бирали: Политиците манипулират религиозните хора, а те не си знаят религията

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=158

Posted by on юни 29 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.