ВАСИЛИАННА МЕРХЕБ: БЪДЕЩИЯТ ПАТРИАРХ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОСВЕН ДУХОВЕН БАЩА И ОБЕДИНИТЕЛ НА НАРОДА И ДА НИ ПОВЕДЕ НЕПОКОЛЕБИМО ПО ЕДИНСТВЕНИЯ ИСТИНЕН ХРИСТОВ ПЪТ

Vasiliana MerhebВасилианна Мерхеб е завършила политически науки в НБУ. В момента учи Богословие в СУ “Св. Климент Охридски“. Вярва в това, че всичко, което българският народ е постигнал e благодарение на Православието, както и че световната криза е следствие от кризата на духовността. Следва духовния завет на митрополит Климент (Васил Друмев): „Има ли Православие, има български народ, няма ли Православие, няма български народ.”

Интервю на Златина Антова

Василианна, с Вас се познаваме отдавна, покрай Вашата активна ангажираност с някои обществено-политически събития на страната ни още като студентка по Политология, която се занимава с анализ и организация на различни дейности в тази сфера.  Днес, като студентка по Богословие в Софийския унивеситет и от гледна точка на натрупания опит, как бихте коментирали процесите околo избора за Патриарх на Българската Православна Църква?

Искам да уточня, че Богослови в този свят са били всички Божи угодници – апостоли, преподобни, мъченици, както и светителите Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, на които ние, грешните, можем само да се молим за тяхното застъпничество пред Бога за спасение на нашите души. Всеки човек, който живее по Христовите Заповеди, е също Богослов от гледна точка на мислите, чувствата, делата и живота като цяло, в който изпълнението на Христовия Закон е дълг. Изучаването на Божието Слово и всичко свързано с него не ме прави по нищо по различна от всеки друг Източноправославен християнин. За това по-скоро говоря от позицията на мирянка, която по Божия милост e съпричастна към живота на Българската Православна Църквата.

 Без съмнение изборът на Български Патриарх е съдбовен момент за страната ни. Това е вълнуващо събитие.  По Божия Всеблаг Промисъл успях да стана пряк свидетел и участник в споделената от целия български народ скръб от загубата на нашия духовен баща и молитвен застъпник – Негово Светейшество Приснопаметния Патриарх Максим Български. Светла и Блажена да е паметта му! От дълги години не бяхме виждали народа (народ Божий) обединен заедно в съборност, както на поклонението тогава в храма. Въпреки скръбта на осиротялото ни всенародно паство, се чувстваше някаква необяснима радост в сърцата на хората от вярата, че Божиите угодници отиват като наши застъпници в Царството Небесно. Това, че той е обединител на българите, духовен пастир и молитвен застъпник пред Господния престол, за нас грешните е действително Божи Промисъл, както и всичко, което се случва през целия ни живот. Точно поради тази причина сравнението на църковните избори, с каквито и да е политически такива, е неуместно, защото от доста време насам политическите и управленски процеси в страната ни не се основават на Божията воля и Христовия закон, а на други – човешки и светски, които са подчинени на унифицирани европейски практики, разчитащи на трансатлантическата гаранция за сигурност и т.н., но това е съвсем друга тема.

                Добре е да се знае, че политическите избори, каквито и да са те – местни, парламентарни или президентски, имат изключително и само светски характер. Те са с мандат, ограничен във времето, докато в Църквата „мандатоносителят“ е сам Господ, който живее извън времето и пространството. Бог определя дните на земния ни път и затова Патриархът е пастир до последния си дъх. Ето защо митрополитите,  свещениците, монасите и миряните – всички съборно – едно сме в Бога. Тук думи като „имунитет“, в смисъла на привилегия, поставяща човека над закона, както и „мандат“, звучат не само нелепо, но и неправославно. Светският характер на гласуване е не винаги по съвест, а се влияе от моментни интереси и пристрастия към „силния на деня“, докато в Църквата това е немислимо. Там се гласува с вяра, молитва и отговорност за греховете дори в мислите, с ревност единствено към Бога и Неговия благ промисъл, сиреч безстрастно. За съжаление, във връзка и с този избор за представители на Църковно патриаршеския събор, ставаме свидетели на поведението на някои хора, Слава Богу това са единици, които показват непослушание и се огрешават с недостойно и неуважително отношение към Църковния клир и народа.

В наши дни много „активни и дейни” хора възприемат Църквата като чисто земна организация, която трябва да служи на земни цели. Модерни хора, та дори и открити служители на сатаната, се опитват да я направят свое послушно оръдие. Ужасното във всичко това е, че зад обслужването на тези земни цели е скрит вълчи произвол, който често бива забулван и прикриван  чрез декларации за възвишените Евангелски заповеди, чрез Христови, апостолски или светоотечески изречения, а това въвежда в заблуда мнозина наивни хора, които се подават на тази нечестива измама, на тази наистина дяволска лъжа, отроче на съвременните лъжехристи.

Съвсем пресен е случаят, в който архиерейският наместник на Самоковската околия  оспорва предложените представители за избора на Патриарх от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, временно изпълняващ длъжността „патриарх и Софийски митрополит”.  Задавам този въпрос неслучайно. Знам, че от няколко години посещавате Девическия монастир „Покров на Пресвета Богородица“ в град Самоков и другите църкви в околността. Вероятно имате преки впечатления и можете да ни разкажете повече?

Земната  Православна Църква, наричаме още и  Войнстваща, заради  борбата й  с поднебесните сили на злобата, срещу която всеки православен християнин е длъжен да не отстъпва от Христовата Истината. Всички ние сме воини Христови – Христоносци в името на Истината и затова трябва да се отнасяме разумно с разсъдливост и мъдрост към проблемите, които съпътстват нашия житейски път. Съобразявайки ситуацията около свещенослужителя – отец Петър Стоименов, ще кажа, че хората ценят доблестните мъже, които в името на някаква обща кауза отиват и рискуват всичко в името на народа, така както е бил Св. Евтимий Патриарх Търновски и каквито са били много българи в нашата история. В случая много хора биха се изкушили мислено да го подкрепят и решат, че този човек въстава срещу проблемите и статуквото, но това не е така, напротив той е част от него.Точно заради такова поведение и пример много хора се изкушават и спират да посещават Божия храм, защото изпитват отвращение и възмущение, не припознават такива за свой отци-бащи, а  някои дори почват да хулят ”Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.”(Мат 18:7).

В рамките на три години съм видяла един – единствен път този свещеник  да служи в храм, като имайте предвид, че през тези години съм присъствала на повечето големи Господски, Светийски празници и много неделни Богослужения, но за това време не съм го видяла той да свещенодейства. За трети път тази година присъствах на храмовия празник на монастира в Самоков.  На 1 октомври 2012 г. целият град празнуваше 240-годишния юбилей от основаването (през 1772 г.) на монастира „Покров на Пресвета Богородица“. Вътре в храма бяха кметът на града, общинското ръководство, видни общественици, депутати, миряни, като Богослужението се водеше от Знеполския Епископ Иоан – викарий на Софийска Света Митрополия. Архиерейският наместник отец Петър Стоименов не присъства на този празник, въпреки че духовната йерархия и църковния канон задължават архиерейския наместник да бъде там, където е неговия епископ и само в случай на смърт или тежка болест липсата му може да бъде оправдателна. Виждала съм Владиката Иоан многократно там в изпълнение на своите задължения /на храмовите празници на Бельова Църква, света Петка в с.Белчин и др./ и нито веднъж архиерейският наместник не служеше редом със своя архипастир. Още по-смущаващо е, че за него в града се знаят немалко притеснителни факти като например това, че държи най-голямата погребална агенция в околията, което по светския закон се нарича „конфликт на интереси“, а по силата на духовния е немислимо свещеник да се занимава с бизнес според Устава на БПЦ, защото „Кесаревото ­ Кесарю, Божието Богу“ (Мат. 22:21). Хората говорят, че той живее в свой собствен апартамент в град София, което се е превърнало в дежурно оправдание за неговата липса. Също така притежава незаконно магазин, стопанисван повече от 15 години в двора на монастира, за който се знае, че ощетява и без това оскъдните средства на сестринството, като е натрупал във времето задължения. Вътре се продават артикули, които оскверняват светото място – например: „синьото око на Фатма“, познато като средство против уроки, както и детски играчки – светещи дяволчета и подобни, като всичко това е поставено между Светите образи на икони. В града се говори как той сам е заявявал своите намерения да построи наблизо „малък” ВЕЦ в района на с.Говедарци, от който да получава достатъчно пари, че да се откаже да бъде свещеник. Кажете, как такъв човек с поведение на бизнесмен, който по силата дори и на църковния закон подлежи на съдебна отговорност, може да има каквато и да била претенция, че не е бил поканен при избора на представители за участие в Патриаршеския събор. Той доброволно се е самоотлъчил от Църквата и е напуснал нивата Христова (по смисъла на правило 80, V Вс. събор) и когато се обявява списъка с работниците на тази нива  на какво основание се възмущава, че той не е сред тях? Къде и към кого е неговото послушание? Кого обвинява за тази ситуация? Това е страшно, защото в духовен план такова поведение прави човека  негоден за духовен-общ съборен живот, защото непослушанието и неспазването на обетите, дадени в Църквата, е равностойно на непослушание пред Христа и доколкото знам се приема като хула по Бога, вследствие на  което неминуемо се стига и до загуба на разумна самооценка за думи и дела. За такъв човек можем само да се молим за вразумление, защото в негово лице Църквата ще загуби един служител с дарования от Христа, които ако не се използват за Слава Божия, са безсмислени, пусти и напразни. За разлика от него другите архиереи, въпреки скъпите коли, часовници и всичко друго, което е повод за съблазън и раздори – те не са напускали нивата Христова и извършват до ден-днешен Светата Божествена Литургия, като някои от тях са били и неотлъчно в послушание до смъртния одър на Патриарх Максим. Както е казал сам Бог: „И тъй, по плодовете им ще ги познаете.” (Мат 7:20 ). Всеки духовник е пастир, по чийто пример трябва да живеят неговите чеда. От всичко казано дотук какъв пример следва да се вземе от въпросния архиерей – да не ходим на Църква и да не присъстваме на Богослужение, да не почитаме своите архипастири, да се занимаваме с нерегламентиран бизнес, да загърбваме задълженията си, да даваме пример на непослушание и като резултат от всичко въобще да „напуснем” Църквата? За съжаление съм свидетел на това как негов пряк подчинен в лицето на свещеник, който служи в монастира, е възприел подобно отношение към служението си, което се изразява в самоволно определяне на часа за започване на службата, както и деня, защото е имало много празнични дни, в които той не се е явявал да служи. Също така си позволява да съкращава времетраенето и пълнотата на Богослужението, което е недопустимо, още повече за монастир. И на всичкото отгоре присвоява средства, дарени от миряните, като поставя своя каса с чужд печат (печат от друг храм – това се случвало пред очите на целия град в поредни години по време на Разпети Петък на плащеницата, под която те минават по време на Великия пост), а ето какво повелява 58-то Апостолско правило, което всеки свещенослужител добре знае: ”Епископ или презвитер, който не се грижи за клира и за паството си и не ги учи на благочестие, да бъде отлъчен. А ако не престане да нехае и се лени, нека бъде низвергнат.”

Казвам всичко това с огромна отговорност и страх Божий, като за секунда не допускам дори в мислите си да осъждам или да призовавам към осъждане, защото знам духовния закон, че който осъжда поема греховете на осъдения. Напротив, единствената цел, която имам, е да направя достояние поведението на един човек, който във важния за Българската Православна Църква и страната ни момент, се опитва да осуети Патриаршеския избор, като с това да въвлече хората в заговора на врага на спасението на човешкия род, като изпаднат в изкушение, което нанася голяма вреда и на самия него, защото „ който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина” (Мат. 18:6).Такива като тези примери със сигурност има почти в цялата страна. Ние християните сме жив организъм от грешни човеци и като такива и нас не ни е подминала заразата на нездравите и болестотворни образувания, лечението от които е винаги свързано с два варианта: или покаяние и прошка, или липса на покаяние и спешна операция за отстраняване. Нямам никакво съмнение, че всичко това в съвсем скоро време ще бъде решено, защото град Самоков е под покрова и защитата на Майката Божия още от времето, когато се е явила в небесата над града, за да изгони турските нашественици така, както е нарисувана от ръцете на  самоковеца Захарий Зограф в притвора на храма в монастира. Това е градът, в чиято света обител „Покров на Пресвета Богородица” дяконът Васил Левски е намирал убежище и духовна топлина от грижата на монахините, които и до сега продължават светото дело в молитва за града и целия български народ. Това е градът свързан с живота на св. Паисий Хилендарски, където е вече и неговия паметен гроб, това е градът на св. свещеномъченик Симеон Самоковски – всички те са молитвени застъпници през Божия Престол за града и всички нас. Това е градът, в който са родени много общественици и родолюбци, които са посветили живота си в името на България и продължават да го правят и до днес. „И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6:34).

Тежко съгрешават пред Бога и Църквата тези свещенослужители, поставени от Него за пазители на Църквата за нейна охрана и стража, а отстъпвайки от висотата на целите и задачите на земната Църква – спасението на душите на човешкия род – се предават доброволно в нозете на Мамона.

Само този човек ли се опитва да постави под въпрос избора на Патриарх?

Тъй като интересът към тази тема е оправдано голям, не малко хора се изкушават да влязат в полезрението на медиите със своите лични позиции и пристрастия, защото знаем, че това се случва в среда на информационни технологии и интернет, всред които такова събитие е прецедент. Не това е важното в случая, а поведението на всички в тази дискусия – както на журналистите, така и на някои компетентни по въпроса. Имам предвид, че липсва правилно отношение и разбиране, например на журналистите към духовниците, към които се допитват. Липсва знание за сановете и йерархията на духовниците, на които е дадена не само духовна благодат, но и особени административни права. От нас се изисква правилно поведение към свещенослужителя на Църквата, който почитаме с прошение за благословение (напр. за протичане на интервюто или за лична полза). Наблюдавала съм хора с богословско образование, говорейки с духовник, които се държат без почитание, което само по себе си обезсмисля званието „богослов“, защото той трябва да  благовести  с начина си на живот – с думи, с дела, с мисъл. Каква полза, че казва Истината, когато се отнася неуважително към духовника до себе си?

Все пак възможно ли е т. нар. „касиране“, за което се настоява в отвореното писмо?

Такъв подход и поведение е със светски характер, а самият термин „касиране“ е изключително и само с правен произход от съдопроизводството. Думите, които биха могли да го заменят, са отхвърляне, отменяне, анулиране, но от гледна точка на смисъла на тези думи, такова искане е напълно неуместно от позицията на човек, който сам по своята воля се е отказал от задълженията си в Църквата. Нека помним,  че там, където е лъжа, независимо с какво лице ни се предоставя или под какъв благ вид се прикрива, няма и не може да има Истинска Църква. Там е лъжецърква! Защото истинската Църква е стълб и крепило на Истината(Тим.3:15). На практика всички духовници замесени в такива проблеми трябва да разберат, че тяхната дейност е с разединяващ  характер. Само в единомислие, а не разномислие е възможно разбирателство и живот в Бога ”защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.”(Мат18:20), така е било и така ще пребъде до второто Славно Христово Дохождане. Иначе какво ще касираме – избора на Господа ли? Такова ли обезумяване ще допуснем? Всички ние знаем, че Църквата Христова и Българската Православна Църква ще пребъдат с или без желанието на подобни хора и скоро Българския Патриарх ще стои на своя престол.

Според Вас кой ще бъде бъдещият Патриарх? Какъв трябва да бъде той?

Българският Патриарх, както и всеки православен Патриарх, бива избиран само и единствено по волята на Светата Единосъщна и Неразделна Троица. Всяка друга човешка интерпретация е плод на пристрастно отношение към този въпрос. Ако понякога изборът на такъв не съвпада с нашите настроения, нагласи, представи, желания, то пак е следствие на Великия Божи Промисъл, защото по духовния закон получаваме това, което сме заслужили. В нашата история, в периода на комунизъм, имаме много срамни и Богопротивни моменти, в които сме осквернявали храмовете и сме ги превръщали в обори, дискотеки, кина, тоалетни и във всичко друго с цел да бъдат опетнени и презряни. Пълният брой на духовниците, които мъченически са пострадали по време на атеистичния режим заради вярната си служба към Бога, е известен само в Царството Небесно. Само този общ грях, в който стои нашият народ, е немалка причина да сме си заслужили съдбата. Затова бъдещият Патриарх трябва да бъде освен духовен баща и обединител на народа и да ни поведе непоколебимо по единствения Истинен Христов път, който на първо място започва с покаяние за греховете. Неминуемо това е свързано с преосмисляне и сериозна преоценка на всичко, което доведе до обществено напрежение и изкушения по повод поведението на духовенството към миряните. Трябва да се реши един път завинаги смущаващия, неразрешен проблем с досиетата на архиереите.

Непобедимостта на Църквата от портите адови, както и непогрешимостта й – са понятия, тясно свързани помежду си и принадлежат само на Църквата в нейната Истинна цялост, а не на някоя нейна част, била тя и твърде многобройна, а още по-малко на някои отделни лица, били те дори и архипастири с най-висок сан, епископи, патриарси.

През изминалите години липсата на присъствие на църковни водачи, по проблемите на обществото от различен характер, се отрази, за съжаление, изключително негативно. Периодът на вредоносния комунистически режим е успял да нанесе своите поражения, които са действително осезаеми. Създаден е парадокс, защото  Божият народ – миряните,  по своя смисъл е Тялото Христово в Църква, а се е получило така, че народът е вън от Църквата, а в нея са останали нейните служители и шепа миряни – тя се е превърнала в самодостатъчна институция, изпълняваща обредите и тайнствата, но без да общува в пълнота с хората, като не присъства в дневния ред на обществения живот и проблемите на християните. Искаме изведнъж да бъде въведено Православно вероучение в училищата, а как да стане това след като повечето от родителите на децата, които трябва да бъдат обучавани, са пострадали от тази липса на духовна връзка и живот в Църквата без да могат да направят разлика между грях и грешка. Много от тях не познават същността на православния живот, не участват в богослуженията в дните на празниците в Църквата, не познават радостта от даровете на Светите Тайнства. Повечето не знаят какво поведение да имат в храма, станало е чуждо място, а не дом, изтрита е паметта, че това е Корабът на Спасението, в който спасяваме душите си за вечен живот. Изпаднали сме в мрака на суеверието, поради незнание, защото съвременният човек е заслепен от суетата на този свят, която го прави горделив, безчувствен и духовно го умъртвява като го прави тщеславен и вещоман „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Марк. 8:36). В общи линии, голяма е повредата, защото повечето от тези хора са с православно Кръщение, носят на челата си печата на Светия Дух, а се държат и живеят като езичници. В случая кой е виновен? Кой поема греха? Този, който поради незнание и невежество е попаднал в тъмата на заблудата или този, който знае и е дал обет за служба да предпазва своите братя и сестри от духовната погибел? Много са въпросите за решаване пред бъдещия Патриарх. Всички като Христови чеда можем да се помолим Бог да бъде милостив към нас грешните, да прости прегрешенията ни, да вразуми и омъдри избраните духовни пастири и миряни, които ще ни представляват за избор на Български Патриарх, а той да направи всичко, което е полезно за благоденствието, благополучието и най-вече за спасение на душите на Христолюбивия ни народ. Но за да стане всичко това, трябва всеки със своята собствена воля и по сърце Истинно да вярва в Господа Иисуса Христа и така като истински Го обичаме, като истински Му се молим, като с радост даряваме милостиня, като истински постим, като с упование в Бога започнем да прогонваме греховете от себе си, като истински заобичаме своя народ, светски управници и духовенство и се научим да благославяме ония, които ни правят зло и правим добро на ония, които ни мразят, да се молим Богу за ония, които ни гонят и най-вече да благодарим за всичко на Бога, като с една дума – съумеем да живеем по Евангелието Христово. Защото, „Каква полза, братя мои, ако някои казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? … Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. … Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва. … Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва“ (Иак.2:14-26).Всички ние трябва да благодарим за това, че упокоилия се в Господа Светейши Патриарх Максим успя да запази и преведе Църквата ни през противоречивия, неспокоен и нелек път, през който оглавяваше Българската Православна Църква. Можем да кажем, че той успя да съхрани и грижливо опази семето на Христовата Истина и сега е наш дълг да продължим това дело като смирени работници на Христовата нива и да се погрижим в молитвен труд да дойдат плодоносните дни, в които да бъдем заедно в изобилието и радостта от този живоносен плод. „И тъй, гледайте , колко внимателно трябва да постъпвате, не като неразумни, а като мъдри” (Еф.5:15).

„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“(Лук 2:14).

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6015

Posted by on ян. 19 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31114 лв
 CHF =  1.6916 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2241 лв
100  RUB =  2.8732 лв
 USD =  1.64813 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.