ВАЛЕНТИН СТОЯНОВ: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИГРАЕ ПО-АКТИВНА РОЛЯ В МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ

Валентин Стоянов е завършил „Право” в СУ „Св. Климент Охридски”. В периода 2002-2003 г. специализира като стипендиант по „Право на Европейския съюз” и „Международни икономически организации” в Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор. Понастоящем е главен eксперт в Икономическата комисия на Народното събрание.
 

Има ли България икономически потенциал да влияе в регионален план, по-специално по отношение на Македония и Сърбия?

България и в момента има икономическо влияние в региона. Стокооборотът с Македония и Сърбия бележи ръст напоследък. Специално с Македония през миналата година имаме над 50% увеличение. Към август износът е на стойност над 592 млн. лв., а към август 2010-а е бил за 380 млн. лв. Вносът за същия период е с ръст от над 6% и като левово изражение е съответно за 337 и 316 млн. лв. При Сърбия също имаме по традиция положително търговско салдо, но размерите на двустранната търговия не са на задоволително ниво и като абсолютни стойности са сходни с оборотите между България и Македония. Иначе, ако погледнем исторически, стокообменът на България с Македония през 90-те години се характеризира със силно изразена нестабилност. През 1994-95 г. той достигна рекордни нива от 540-613 млн. долара, а след това рязко спадна над 4 пъти. Впоследствие започнахме да наваксваме.

Пак подчертавам, че и с двете страни имаме положително търговско салдо, като съответно привличаме и голям брой туристи. През миналата година например по брой посещения в България, декларирани като туристически, гражданите на Македония са на пето място след тези на Румъния, Гърция, Германия и Русия. Ръстът спрямо 2010-а е над 20%. Не е добре това, че за Република Македония България е едва седми по големина търговски партньор – далеч след Гърция и Сърбия например.
За отбелязване е също, че миналата година България изнесе почти 11 млрд. квтч. електроенергия предимно за съседни страни. Това означава, че сме трети по големина нетен износител на електроенергия в Европейския съюз след Франция и Чехия. Това също е част от икономическото ни значение за региона.
И още нещо. Не мисля, че Македония и Сърбия трябва да се разглеждат в пакет, когато аналазираме нашите отношения с тези две страни. Македония е далеч по-близка до България във всякакъв план, а освен това е декларирала ясна евроатлантическа ориентация. От тази гледна точка Сърбия върви по коренно различен и не много ясен път. Твърдо вярвам, че Република Македония трябва да бъде приета в НАТО и в ЕС, а това със сигурност ще активизира допълнително не само стопанските, но и политическите връзки между София и Скопие. Белград е в много по-различна ситуация.

Защо секна активността и дори говоренето у нас за Коридор № 8?

До момента Коридор №8 очевидно не е бил в стратегическия фокус на българските правителства. Съответно не сме успявали (а най-вероятно не сме и опитвали) да убедим нашите международни партньори в необходимостта от изграждане на цялостна инфраструктура по това трасе. Лично аз не съм останал с впечатление, че някога е имало сериозна активност по Коридор №8, включително от страна на Брюксел. Не трябва да забравяме, че десетте трансевропейски транспортни коридора бяха начертани през 1994г. на Втората паневропейска транспортна конференция. И половината от тях минават именно през България. Явно две десетилетия по-късно мотори за изграждането на Коридор №8 не са нито София и Брюксел, а още в по-малка степен Тирана и Скопие.
Ако трябва да направим анализ по отделни компоненти, е видно, че проектът за петролопровод АМБО, който трябваше да свърже Бургас с албанското пристанище Вльора, е в забвение. По прословутата железопътна линия между България и Македония така и няма напредък. Ако погледнем на запад, ще видим, че Македония няма ж.п. връзка и с Албания. Пътната инфраструктура също не е на задоволително ниво. Газова връзка между България и Република Македония поне съществува.
Наред с това трябва да подчертаем, че през последните десетилетия Гърция окончателно изгради цялостна инфраструктура по трасето „Вия Егнация”, което е успоредно на Коридор №8, но минава стотина километра южно, пресичайки цялата територия на Северна Гърция в посока изток-запад. При това тук са налични както пътна и железопътна, така и електропроводна и газопроводна инфраструктура. Напомням, че България има високоволтова връзка с Македония едва от три години (Червена Могила – Щип). Преди това износът ни на електроенергия за Западните Балкани минаваше основно през електропреносната система на Сърбия. Сега – само частично.
Тук надали може да обвиняваме Атина за това, че следва своите стратегически интереси и ги осъществява адекватно. Голямата картина показва, че България не го прави. Конкретно – нереализирането на Коридор №8 означава и почти никаква тежест на България на Западните Балкани, за сметка на други сили и интереси.
Разбира се в перспектива ни остава възможността за натиск за довършване на ж.п. връзката от македонска страна. Друга интересна възможност е лобиране от София в полза на трети лъч от газопровода „Южен поток”, който от българска територия да продължи към Адриатика през Македония и Албания.

Нито едно от досегашните правителства не е направило крачки към реализирането на ж.п. връзката България-Македония, изградена още при цар Борис Трети на наша територия. Известни ли са планове на някоя от политическите сили в тази насока?
От българска страна е имало опити за иницииране на активност по този проект през последните години, но явно те не са постигнали необходимия ефект до момента. В интерес на истината през първата половина на 40-те линията почти е завършена и на територията на днешна Република Македония, но след края на Втората световна война Белград спира изграждането на трасето. Дори съм чувал, че югославските власти демонтират част от положените релси и ги пренасят за изграждане на ж.п. линия в Босна.
Наша отговорност е обаче, че през последните пет години, откакто сме в ЕС, не сме лобирали активно в посока завършването на ж.п. връзката. Впрочем Македония няма и такава с Албания, а това създава огромни пропуснати ползи и за трите страни. Личното ми мнение е, че тук Скопие е поставено на сериозен натиск линията да не бъде завършена. Само ще дам пример, че днес български влакове първо трябва да пътуват от София за Ниш и едва тогава през територията на Южна Сърбия могат да стигнат Скопие. Колкото до «планове на български политически сили в тази посока» – такива планове явно няма. Въпрос на стратегическо мислене или по-скоро на неговата липса.

Съсредоточени в евроинтеграцията, не пренебрегнахме ли проблемите на регионалното /Балканско/ икономически сътрудничество?
Едното не може да бъде противопоставяно на другото, ако това е идеята на Вашия въпрос. Двете трябва да вървят ръка за ръка. Евроинтеграцията беше и си остава стратегически императив за България, а именно през Брюксел ние бихме могли да подсилим наши позиции в региона. Друг е въпросът доколко нашите политици мислят в тази посока.
Иначе смятам, че би трябвало ресурсно и кадрово да бъдат подсилени всички наши дипломатически и консулски представителства в страни от региона на Югоизточна Европа.

Какво е състоянието на крайграничното сътрудничество със Сърбия, което има значение за жизненото равнище на българското население в Западните покрайнини?
Не ми е известно да има сериозно крайгранично сътрудничество със Сърбия. Дори ако погледнете броя на КПП-тата и състоянието на пътищата към тях, ще видите, че от Студената война в това отношение не се е променило почти нищо. Вина за това има основно сръбската страна, но отговорност носим и ние… За Сърбия развитието на Западните Покрайнини никога не е било приоритет. В Босилеградско например много села са били електрифицирани чак през 80-те. При такава ситуация не може да се говори за развитие на икономика или каквото и да е друго, и това е била десетилетна държавна политика в бивша Югославия.
След множество разговори с наши сънародници в Покрайнините през последните десет години стигам до извода, че българите в Сърбия не виждат и в София фактор, на който могат да разчитат особено. Дори процедурата за получаване на българско гражданство е критикувана като твърде бюрократична. Истината е, че България е голям длъжник на сънародниците ни зад граница.
Със сигурност има проекти за съвместни инициативи между гранични общини в България и Сърбия, но голямата картина показва, че пограничните райони между двете държави, дори в дълбочина от по няколко десетки километра са изключително слабо развити и със сериозни демографски проблеми.

Къде е мястото на т.нар. национално отговорен български капитал в тази връзка?
Българският бизнес, като всеки друг, би инвестирал в работещи проекти. Тук няма място за сантименти и «националният» момент надали може да играе роля. През годините са правени някои успешни наши инвестиции и във финансовия сектор, и в реалния, както в Сърбия, така и в Република Македония. Лично аз обаче не съм останал с впечатление, че българските инвеститори са най-желани и търсени. Отделни инвестиции от сръбска и македонска страна има и в България, но най-важното е, че хиляди хора от двете ни западни съседки избират или да изучат децата си тук, или да станат български граждани, или дори да се преместят в страната ни. Това е аспект от двустранните ни отношения с огромен потенциал и ние трябва да го използваме.


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ФАУДЖА СИНГХ – ДЕСЕТ ВЪПРОСА КЪМ СТОГОДИШНИЯ МАРАТОНЕЦ

ДЖАКИ ГИНГРИЧ – КУШМАН ЗА ПЕТТЕ ПРИНЦИПА НА УСПЕШНИЯ ЖИВОТ

ЛЕХ ВАЛЕНСА: НЯМА ЛИДЕРИ, КОИТО ДА ПОВЕДАТ НАРОДИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ

МАТИАС ХЬОПФНЕР: ВЪТРЕШНИЯТ РЕД И ПРАВОСЪДИЕТО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ПРОБЛЕМНИ

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: ДНЕШНА ЕВРОПА СТОИ НА КОБИЛИЦАТА НА ВРЕМЕТО

ВАЛЕНТО ВАСИЛЕВ: ВСЯКО НЕЩО В ЖИВИЯ ЖИВОТ СИ ИМА СВОЯ АРХИТЕКТ

МАРИН ЛЬО ПЕН: ФРАНЦИЯ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ НАТО

ДЖАМАЛ ХАМРУНИ: НА ЕВРОПА КАДАФИ Е НЕУДОБЕН, ЗАЩОТО ИСКАТ НАШИЯ ПЕТРОЛ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4258

Posted by on ян. 24 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.