ВАЛЕНТИН ВАЦЕВ: БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД Е ДЪЛЪГ СКОК ВСТРАНИ

ДОКАТО СИ НА ВЛАСТ ПРИЯТЕЛИ СА ТИ ВСИЧКИ; СМЪРТТА И ЕМИГРАЦИЯТА СА ДВАТА ФАКТОРА, КОИТО ЩЕ ОПРЕДЕЛЯТ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ; ПАРЛАМЕНТЪТ НЕ Е МЯСТО, КЪДЕТО ТЕЧЕ ВЛАСТТА;  ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА БЪЛГАРИЯ ПРОСТО ИЗЧАКВА ДА СЕ СРУТИ БОРИСОВ; АКО НЯМАШ МЕДИИ, КОИТО ДА СТОЯТ ЗАД ГЪРБА ТИ, ТИ СИ ОБИКНОВЕНА ЕДНОДНЕВКА, КАЗВА ОЩЕ ВАЦЕВ

Валентин Вацев е роден през 1950 г. във Варна. Завършва Философско-историческия факултет на СУ"Св. Климент Охридски".  Дългогодишен преподавател в АОНСУ. До 1997 година е член на Изпълнителното бюро на БСП. Преподава геополитика в ПУ»Паисий Хилендарски» и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

 
 

Господин Вацев, как виждате края на зимата като отправна точка за политическата пролет, лято и есен на България?
Сезоните в политиката са различни от тези в природата, така че е без значение дали е лято или зима. Кабинетът Борисов премина съвсем наскоро от първия си сезон, обичайно кратък, към втория.
Първият сезон обикновено е около половин година, през която обществото е заинтересувано, защото вижда непрекъснато нови неща; журналистите са общо взето добронамерени и любопитстват, противниците и съюзниците не са напълно ясни, а най-важното е, че още не са се появили истинскитe противници и врагове на режима, тъй като до края на шестия месец има все още възможност този, който се надява на някакъв пост или назначение да го получи.
Следователно някъде докъм края на първата половин година нещата се изясниха и кабинетът на България уверено премина към следващия си етап, или ако искате наречете го сезон. Вече е ясно какви са отношенията вътре в управляващите и горе долу какви са те у противниците. Т.е. българският национален политически елит вече е придобил новата си структура като резултат от протеклите през миналата година избори. От тук нататък основните коловози са ясни и могат да се кажат две неща съвсем точно:
Първото е, че Световната банка ще се опитва да управлява България през този кабинет. Тя е американска международна институция и за съжаление нейни представители ще се опитат да реализират яростен, фанатично – либерален модел, какъвто те умеят да правят. Всъщност друго не сме и очаквали от Световната  банка.
Второто, което е ясно, е че Борисов има три големи, – обаче не на личността му –  дефекта. Те са проблеми на неговата властова, управленска и политическа ситуация, проблеми на новата властова гарнитура.
Първо, не съществува партия ГЕРБ, такова нещо просто няма. ГЕРБ е инициатива замислена да прилича на партия, но да не е партия, а само да изглежда като такава. Подобно беше и НДСВ – еднократно мероприятие, което пряко сили издържа два мандата, като вторият беше с кръвопреливане от БСП.
Авторите на идеята за ГЕРБ вероятно не си дават сметка, че мероприятия от този род се развалят много бързо и остават неприятна миризма след себе си. Големият въпрос е може ли да съществува функционираща политическа общност, субектите в която да са свързани с някакви идейни връзки, т.е. да бъде нещо като партия, да е устойчива във времето, да поема напрежения, да решава проблеми и не на последно място да бъде и кадрова банка – защото това са партиите. Или това е поредната свръх амбициозна група приятели на всяка бъдеща власт – кандидат назначенци и мераклии за бърза политическа реализация. Засега ГЕРБ е по-скоро второто. И това е много удобно, тъй като този тип политическа среда не връзва ръцете на Първия , т.е. на Бойко Борисов.
Още през втория сезон, а има и трети, и четвърти, обаче става ясно, че от  тук могат да произлязат и ще произлязат много големи проблеми. Борисов не разполага с политическа среда, а с обкръжение от хора, които очакват от него привилегии, услуги, келепири, хора, които ще го предадат буквално за десет секунди при необходимост. Връзките около него не са от идеологически, а от управленски тип. Няма значение колко приятели има той. Докато си на власт приятели са ти всички, това мога да го кажа и от личен опит.
Вторият сериозен дефект е, че за съжаление на този етап Борисов няма начин, няма средство, не разполага с лостове да въздейства върху съдебната система в България. Тя ще продължи да прави каквото си иска и е способна да го дестабилизира, когато прецени, че така трябва да стане. Връзката между съдебната и изпълнителната власт би могла да бъде някаква държавна институция, принцип, норма, или, ако искате, дори личност. Такова нещо обаче няма. Забележете как главния прокурор на България просто изчаква да се срути Борисов. А ако нямаш връзка със съдебната система, ти не разполагаш и с никакви ефективни методи за насилие или за принуждение. Да, на Министерството на вътрешните работи му прилича да е орган за принуждение, но … не е.
Една голяма слабост на днешната властова конфигурация е, че съдебната система не демонстрира лоялност, нито пък готовност за сътрудничество с изпълнителната власт.
И трето – няма нито една значима медия, която съзнателно, добросъвестно и заинтересувано да пропагандира, да артикулира идеите на настоящето правителство. След като премина първата вълна на журналистическа възбуда, след като водещи български журналистки в първите дни след изборната победа на Борисов се изредиха по всички телевизии с неприкритото желание да му направят политическа свирка колкото може по-бързо, след като видни български общественички просто се блъскаха с лакти, за да се доберат до камерата и да изразят внезапната си готовност за… онази услуга, този момент отмина. Няма нито една що-годе смислена медия, която искрено да защитава премиера. До голяма степен самият той е медиен продукт и затова много добре знае какво става пред камерата, но не и зад нея. А истината е, че ако нямаш медии, които да стоят зад гърба ти, ти си обикновена еднодневка.
Въпреки това, вторият етап от управлението на кабинетът Борисов вероятно ще бъде балансиран и, вярвам, без особени катастрофи. Той ще завърши до края на тази година, а какво ще има в третия етап, трябва да доживеем да видим. За сега това правителство е заредено с вътрешни дисбаланси и със сериозни проблеми. Но то се приема добре, обществото все още има някакъв неизразходван ресурс доверие към Борисов и докато той плаща цената на американската подкрепа, няма да се случва нищо фатално поне до края на годината. Едновременно с това ще се видят нещата за които аз сега говоря с предпазливи термини. Ще се видят реални дефекти и слабости на управленската конструкция. Още през лятото противниците на Борисов ще намерят основните си аргументи. Така че, аз очаквам все пак до края на годината да не стане нищо драматично, независимо че ще се умножават напреженията вътре в управляващата конструкция, която е скрито коалиционна. Иван Костов много държи да се знае, че той, без да носи отговорност, участва в управлението. Има ли по сладко от това за българския политик да участва в управленската формула без да е отговорен? Но тези формули колкото са сладки за участниците, толкова вбесявт зрителите. Изобщо българския политик стигна до ненадминати висоти във виртуозното упражняване на власт по безотговорен начин. Ние това го умеем.

 “Атака”като безрезервен партньор има ли някаква власт?
Няма “Атака”! Това беше едно мероприятие, което приключи доста бързо, защото  беше употребено не в стратегически, а в тактически план. Употребиха “Атака” като ресурс за други краткосрочни цели, а тя можеше да живее много дълго и да се развива успешно. Очевидно българския национален политически елит не се състои  от хора с дълга воля и с далечна мисъл. Това са хора, които живеят от днес за утре, на принципа греби там ресурса от пари, шансове има днес, а утре… да му мислим утре.
“Атака” беше употребена по напълно безмислен начин, тя можеше да живее и да дава облик на българския политически живот, но очевидно с нея ще стават други неща. В момента тя по-скоро е една парламентарна група от хора, които според мен не живеят лошо в парламента. Структурите по места все още ги има, но там няма нито воля, нито стремеж да се действа. Просто мероприятието е на път да приключи, за съжаление.
Волен Сидеров също се опитва да участва в управлението по метода на  Иван Костов, без да носи отговорност. Това изобщо е мокрият сън на българския политик – да сме във властта, но да не сме отговорни. Да сме вътре – но не напълно. Друг да е отговорен за нас, а ние, ако можем да се ползваме от благините на властта. Това е, между впрочем, една от най-лошите черти на българския национален характер. И в момента тя продължава да се култивира, да избуява пред очите ни. Централната идея на днешния българския  елит, не веднъж съм казвал това, е че Америка трябва да ни брани, Европа трябва  да ни храни, а ние ще лежим на хълбок и ще разказваме спомени от тоталитарното ни минало. Като на едни жертви на световния комунизъм би трябвало  да ни се отдават почести и най-малкото да ни се декларира  разбиране като на не точно евреи, но … и ние сме страдали. Това е идеята – ние като особено пострадали да бъдем финансирани и възнаградени от световните институции, а защо не и от Световната банка?
В заключение на зададения въпрос – Борисов днес стои добре, той е последната дума на българския политически елит. А ако не ни харесва, трябва да видим себе си.

В днешната ситуация какви са възможностите за действие на Бойко Борисов?
Пред Бойко Борисов има два пътя, и двата са валидни, и двата са възможни, като единият е по-възможен от другия, но и другия не е напълно затворен. Никакви аналогии  не могат да се правят с Европа. Аз нарочно ще използвам аналогии с Латинска Америка, защото ние отдавна и безнадеждно скочихме не напред във историята, не напред в бъдещето, а встрани в географията. Българският преход е дълъг скок встрани. Ние в момента фактически сме в Третия свят. Затова използвам латиноамерикански примери като метафори за възможните пътища пред Борисов.
Единият е пътят на Хуан Перон, аржентинският народен лидер, когото и досега всички помнят, макар че честно казано, той си беше диктатор. Той успя след ужасната военна криза да опази аржентинската средна класа и защити гражданското общество на Аржентина, което катастрофира после, в наше време. Има някаква, теоретическа, но все пак надежда за Борисов да тръгне по този път.
Другият път става все по-реален – това е пътят на Алберто Фухимори, който беше президент повече от два мандата на малката и бедна държава Перу. Чрез Фухимори Световната банка и международните проамерикански капиталови кръгове направиха всичките си експерименти там.
Към края на периода на Фухимори нещата бяха станали нетърпими, процесът се оплеска с кръв. Организирана съпротива срещу този режим не можа да се създаде и накрая, когато работата стана напълно невъзможна и във Вашингтон разбраха, че това повече не върви, разрешиха на Фухимори да изчезне. И до сега държавата ближе рани от неговия режим. Това беше власт на компрадорския финансов капитал, пуснал своите метастази в Перу.
С други думи, това са дватя пътя пред Борисов – единият е защита на българската средна класа, на българската национална буржоазия дотолкова, доколкото я има, в съюз с българските трудещи се. Другият път е получаване на радикална подкрепа от световната компрадорщина, от световния финансов капитал, превръщане на България в криптоколония, закрепване на България в криптоколониален режим , оплескване на ситуацията в кръв – това още не се вижда, но така става винаги накрая. След няколко години, в условия на абсолютна обществена нетърпимост и към режима, и към компрадорския грабеж, обикновено в съвсем последния етап, се търси главния виновник. В Перу беше Фухимори, в България спокойно може да бъде Борисов. Само че Фухимори успя да избяга в Япония – защото е етнически японец, а Борисов си е българин и единственото място, където може да избяга, е Банкя.
Така че засега двата пътя съществуват-защита на българската средна класа и на българската национална буржоазия. Другият е обикновена вулгарна, самонадеяна и нагла компрадорщина. За съжаление това е, което виждам през последните месеци. Надеждата умира последна, аз продължавам да вярвам, че Господ ще намери време и през двадесет и първи век поне за десет минути да бъде българин.

Има ли вероятност парламентарната група на ГЕРБ да затвърди позициите си с още няколко гласа?
Никакво значение няма колко е голяма парламентарната група на ГЕРБ. Парламентът не е място, където тече властта. Българският парламент – боя се че и повечето парламенти по света, с изключение на няколко, които са властови средоточия – е свързващото звено между българската политика и българския шоубизнес. Там няма нищо важно, там не става нищо по принцип. Хората, които са субекти на власт, почти не стоят в парламента, някои изобщо не ходят там. Българският парламент е орган за легитимация на съществуващата действителност, а не за нейното оправяне или променяне.

Какво мислите за младото поколение в политиката?
Ако трябва да говоря за младото поколение в политическата наука, бих могъл да кажа добра дума за моите студенти-политолози. Със задоволство виждам, че повечето от тях, след нужното дообразоване, са готови за отговорни политически длъжности. Но като всички млади в България днес те са в позиция на социално слаби. Защото вертикалните шлюзове на обществената система вече са не просто затворени, а барикадирани. Аз виждам как талантливи мои студенти, с усет за политиката, с усет за тази професия стават обикновени  дребни бизнесмени, великолепни млади специалистки по политика стават офис-секретарки. Какво е бъдещето на една офис секретарка ? Ясно какво. Така че българската младеж, за съжаление има само един стабилен вектор, и той сочи извън българските граници.
Следващите десет години два ще бъдат факторите, които  ще определят българския политически пейзаж – смъртта и емиграцията. Смъртта ще отнася по-възрастното поколение, а емиграцията – младите. В България ще остане една група от хора на средна възраст – озлобени, отчаяни, объркани, които, ако имат просветление, могат и да направят нещо, ако не, могат просто да надживеят държавата си. Това не е невъзможно.
Младежта в политиката? Ако имате предвид назначенци по линия на западните тайни служби – да, стараят се момчетата и момичетата. България не е суверенна страна. Българската политика не е суверенна българска политика. Отговорни постове се дават след щателна проверка  на данните на човека – произход, политически нагласи, идеологическа ориентация и т.н. и чак накрая образование. Нашите покровители няма да позволят нищо важно да се случи без тяхната санкция. Всички места, например, които по някакъв начин касаят националната сигурност, вече са запълнени с проверени хора. Така е и във финансовите структури, и в медиите, но последните се подчиняват най-трудно, тъй като си имат своя специфика. Така че ние сме една криптоколония, българите трябва да го осъзнаят това нещо. Ние сме една победена страна, макар че никой не е идвал с танкове в София. Всичко стана, общо взето, с мир и любов. Ако американците бяха пожелали да дойдат на Орлов мост с някакви возила, софянци щяха да ги посрещнат с хляб и сол и да окичат возилата им с цветя.
Българският национален политически елит от последното десетилетие на социализма мечтаеше да бъде припознат от англо-американския свят, това беше мокрият му сън. Те учеха трескаво английски, огромен процент от децата на управляващия елит учеха – или мечтаеха да учат –  в САЩ, Англия и Канада. Българският национален държавен елит и сега не изпраща децата си в континентална Европа, а предимно в Англия и САЩ – тъй като сме зона на американски контрол и влияние.

А как ще си запазим остатъците макар  от национално самочувствие?
Националното ни самочувствие  ще бъде предадено за стопанисване на Слави Трифонов или на някой там, който го замести. А защо не и на Иван и Андрей? Те, разбира се, ще се гаврят с него, но това е положението, на българяните това им харесва.
Българите се съгласиха, че не са нация, а етнос. Българите се отказаха да бъдат нация, независимо, че да бъдеш нация е огромна историческа привилегия – защото да си нация – това, освен привилегия, е и огромна отговорност, и просто бреме. Нациите в света не са никак много – около тридесетина са, останалите 200 държави са по-скоро племенни съюзи и административни околии. Ако някой например беше предложил на гърци или на израелци да се откажат от азбуката си, защото е непонятна (непрозрачна, за разлика от латиницата) щяха да го убият. В България този, който предложи отказ от кирилицата, получи държавна награда от президента. И не президентът е виновен, а фактът, че на нас българите, изглежда ни е по-добре да не сме нация.
Ние сме на път да надживеем националната си държава. При това положение смъртта и емиграцията наистина са двата фактора, които ще определят бъдещето на България. Всъщност те са подобни –смъртта е отдалечаване във времето, а емиграцията – в пространството…
Вероятно наближава времето да опаковаме това, което ни е останало от културата в куфарно-походна форма и да се готвим за дълго бездържавие.
Юдейската държавност изчезна окончателно от историята след един грандиозен бунт – Бар Кохба се държа до последно. А залезът на българската държавност се празнува с  бесовски хора от мутри, травестити и фрикове. И чалгата ще кънти до последно…
И какво значи тук някой си Борисов?

 
 

ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

БОЙКО СТАНКУШЕВ: ПОВЕДЕНЧЕСКИ ВСИЧКИ ПАРТИИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 12 -13 Г. СА ДЯСНО ОРИЕНТИРАНИ

ПРОФ. ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: ВИНАТА СИ Е И В САМИТЕ НАС

ПРОФ. МАЙЯ ГРЕКОВА: НЕ МИСЛЯ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ТОЛЕРАНТНИ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

ДУХОМИР МИНЕВ: ПОДОХОДНОТО НЕРАВЕНСТВО ОКАЗВА УБИЙСТВЕНИ ЕФЕКТИ

ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕДА ПО-РАЗУМНО НА ПОЛИТИКАТА И ДА СЕ СЛЕДВАТ НАБЕЛЯЗАНИТЕ ЦЕЛИ

ДОЦ. ГЕНОВЕВА МИХОВА: ДЕМОГРАФСКАТА ПРОБЛЕМАТИКА СТАВА ВСЕ ПО-ЗНАЧИМА

ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: ЛИСАБОНСКИЯТ ДОГОВОР ЩЕ УСКОРИ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2924

Posted by on февр. 12 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.