Българската стена, която очаква Скопие след шампанското за ЕС

Шабан Мурати

Шабан Мурати

Журналист, кариерен дипломат, автор на над 10 монографии по Политология и международни отношения. Статията се преведе и публикува в Общество със съгласието на автора.

В дипломацията празниците не продължават много. Ентусиазмът,който обхвана правителството на Северна Македония, че на 17 октомври ще получат без условие дата за започването на преговорите за членство в ЕС, нещо, което чакат още от 2005 г., ще повехне много бързо. При цялото шампанско, което правителството и дипломацията в Скопие приготвят да празнуват започването на преговорите, това, което сега се вижда е, че зад вратата на започването на преговорите се издига една голяма българска стена.На 30 септември президентът на България, Румен Радев, свика по спешност  едно важно консултативно заседание в Президентството във връзка с бъдещата покана на ЕС за започването на преговори със Северна Македония и резултатите на Комисията България – Македония по историческите и образователните въпроси. Заседанието в Президентството, в което участваха министър-председателят, министърът на отбраната, външният министър, председателят на парламента, координаторите на парламентарните групи,председателите на парламентарните комисии за външната политика и европейските въпроси, на ЦИК, българските представители в двустранната Комисия по историческите и образователните въпроси и др., материализира сериозността на притесненията в българските управляващи кръгове относно неразрешените проблеми със Северна Македония. Северна Македония не изпълнява критериите и ангажиментите, които е поела пред българската страна още по времето на подписването на Договора за приятелство между двете държави през август 2017 г., за да разрешат спорните исторически въпроси между тях.

Българският президент изрази открито официалното недоволство, когато заяви на 30 септември, че резултатите от работата на двустранната Комисия са притеснителни и поведението на съседната страна създава несигурност и недоверие. Заседанието при президента на България взе решението за установяването на строги и задължителни условия спрямо Северна Македония във връзка с нейното членство в ЕС. Най-висшите ръководители на българската държава, съгласно българските медии, са се договорили, че са необходими незабавни действия на държавата за изработката на национална позиция с ясни искания за защита на българския национален интерес.

Дипломатически източници от София известяват, че България не възнамерява да постави вето за Северна Македония на решаващото заседание на Европейския съвет в Брюксел на 17 октомври. Но официална България още отсега изяснява на Скопие, че преговорният процес по главите на договора за членство в ЕС ще бъде едно сизифовско начинание за Северна Македония, в който тежкият камък за изкачване на върха на планината на членството ще бъде изпълняването на исканията и условията на България за историята, за езика, за идентичността, за културата, за географията и др. Министър-председателят на България, Бойко Борисов, декларира категорично след срещата в Президентството: „След 17 октомври, когато се проведе заседанието в Брюксел за приемането на Северна Македония в ЕС, ние ще имаме 71 инструмента, за да ѝ затворим пътя към ЕС. Това са главите на отварянето и приключването на преговорите”.

По официален начин и на най-високо държавно и правителствено ниво,България уведомява Скопие, че е приключил периодът на толерантност и София издига голяма стена, която трябва да се преодолее от Северна Македония, за да продължи пътя си към членството в ЕС. Защо София реши да пресече радостта на правителството и дипломацията в Скопие за започването на преговорите за членство, което се очаква да се обяви на заседанието на ЕС 17 октомври в Брюксел?

България оценява, че Северна Македония пренебрегва задълженията и ангажиментите, които официално е поела във връзка с разрешаването на спорните въпроси, които са свързани с историята, с исторически събития и личности, с културата, с наименованието и произхода на езика и др. Хвален и хвалещ се с разрешаването на конфликта за името с Гърция, която блокираше пътя на европейската и атлантическата интеграция, удовлетворен от голямата международна подкрепа за Преспанското споразумение с Гърция, Скопие прецени по погрешен начин, че може да неглижира българските искания и условия. Официално Скопие не прекрати претенциите си към фигурата на Гоце Делчев, който сам е обявил в своето време през 19 век, че е българин, докато управляващите в Северна Македония и тази година го почетоха като македонец. Скопие се окуражи доста от това, че Гърция в документите, които изпрати в ООН след Преспанското споразумение, прие съществуването на македонски език, забравяйки че тази езикова принадлежност е неприемлива за България, която смята македонския за диалект на българския. Българският президент Р. Радев декларира на 30 септември, че „е изключително важно да се определят „червените линии”, които ще гарантират, че европейската интеграция на Северна Македония няма да се извърши в ущърб на историята, езика и идентичността на България, като разменна монета”.

Президентската среща и новите позиции, формулирани на нея от правителството, парламента и основните политически партии, изкарват наяве една сериозна дипломатическа и регионална ситуация за Македония по нея мъчителен път по преговорите за членство в ЕС след получаването на датата за преговорите. Естествено, членството на Северна Македония в НАТО е един стратегически интерес на Северноатлантическия пакт и на неговите членове, особено в региона. Но тук трябва да се направи една разграничение между атлантическата интеграция и европейската интеграция. Ако се предвижда, че Северна Македония през 2020 г. ще стане новият член на НАТО и България и Гърция трудно да възпрепятстват тази перспектива, то що се отнася до европейската интеграция препятствието е реално. Европейската интеграция на Северна Македония не от стратегически интерес за всички страни-членки на ЕС. Има една голяма разлика между динамиките на приемането, на начините и методите и йерархията на стратегическото ориентиране и планиране на НАТО от това на ЕС. Процесът на преговорите за приемането в ЕС е един безсрочен процес, който самият ЕС е усложнил, и има възможност за блокирането на държавите-кандидатки за нови членове на ЕС от съседните държави, които имат проблеми един с друг, която е доста голяма.

Затова и Северна Македония трябва да гледа с реализъм и със сериозност факта на голямата българска стена, която я очаква след получаването на датата за отварянето на преговорите за членство. Правителството и дипломацията в Скопие не трябва да правят грешката да приемат за благополучно членството в ЕС, също като членството в НАТО. Започването на преговорите за членство нямат определен график кога трябва да приключат. Ако в ЕС има държави, които искат да забавят безкрайно по гръцкия пример процеса на преговорите с определена държава, комплексността на договора за членство в ЕС дава широко пространство в тази посока. Имаме очевидния пример на отношенията на ЕС с Турция, с която ЕС започна преговорите за членство още през 2005 г. и няма непоправим оптимист, който вярва, че този процес ще приключи някога, знаейки че блокиращите държави са превърнали преговорите за членство в преговори за отлагането. Заместник министър-председателят и министър на отбраната на България, Красимир Каракачанов, изпрати ясно съобщение до Скопие, като декларира след срещата в Президентството, че „докато общата Комисия по историческите и образователните въпроси няма срок, тогава няма срок и пътят на Северна Македония в ЕС”.

Доколкото изглежда, Скопие все още не е разбрало, че по отношение на България ще отсъства западният натиск за европейската интеграция на Северна Македония, както е било и е за атлантическата интеграция на тази държава. В тази дипломатическа, регионална и международна реалност Северна Македония се намира пред екзистенциалната дилема да направи ясни дългосрочни избори, не препъвайки себе си и своята перспектива с тежкия товар на една история, която в действителност не ѝ принадлежи. Правителствата, които е имала Северна Македония от независимостта на държавата, са подхранвани от едно сръбско лоби в Скопие с една политика на антибългарско поведение. Тази линия още от титова Югославия, която създаде по изкуствен републикански начин Македония, с нова етническа и езикова македонска идентичност, като противопоставяне спрямо българската идентичност и език. Това беше едно сръбско и руско геополитическо инженерство, което целеше един нова механизъм на разделения и разпокъсвания на Балканите във функция на хегемонията на Сърбия в региона. Липсата на историческа основа за новото политическо образувание изкара нуждата от присвояване на историята на съседните държави – на България, Гърция, Албания. Не е случайност, че новото образувание БЮРМ само от историята на Сърбия не взе нищо.

Този исторически нонсенс не може да продължава дълго и би се сблъскал с новите дипломатически, политически, регионални и интеграционни необходимости. В този сблъсък между безоснователната претенция и реалността на екзистенциалните политически и дипломатически нужди, Северна Македония се принуди през годините на съществуването си като независима държава да прави една след друга отстъпки на Гърция. Под натиска и по искане на Атина, Скопие смени знамето, Конституцията, химна и през 2018 г. смени и името на държавата. Следователно, в голямата дилема между незаслужената слава на миналото и перспективата като държава-членка на ЕС и НАТО, се избра правилно членството в НАТО и ЕС.

Но това е решение само в единия вектор, в този на отношенията с южната съседка, докато що се отнася до отношенията с източната съседка, Скопие остава толкова безкомпромисно, колкото по-рано. В интерес на истината, трябва да се каже, че българската дипломация се показва толерантна и търпима към Скопие, макар че от много години предупреждава, че трябва да се разрешат откритите проблеми с България. Още през 2012 г. подчертах българските „червени линии” пред вратата на Скопие: „Новата българска червена линия,която се поставя пред Скопие, със заплахата за затварянето на вратата на ЕС, е едно сериозно негативно развитие в двустранните отношения между България и Македония, което може да има своите последици в динамиката на интеграцията на Македония в ЕС, но и в междубалканските отношения” (публикувано в сборника с анализи „Албанците в Македония – приоритет на албанския въпрос”, Тирана 2016, с. 203).

Наистина е за учудване как Скопие, което заради Гърция промени името си, знамето, Конституцията, химна и др., се показва непоклатимо, за да не приеме българския произход на една историческа фигура от 19 век. Самият македонски министър-председател Зоран Заев заяви на 30 септември, че „ние имаме обща история”, което в края на краищата ще рече, че обща история имат само еднаквите народи. Различните народи не могат да имат обща история. Историческата и дипломатическата логика води до необходимостта Северна Македония да следва и с България прагматичния път, който следва с Гърция: необходимите компромиси за стратегията на бъдещето.Иначе българската стена не само ще се уголемява, на може да стане и непреодолима.

Климатът на новите напрегнати отношения между България и Северна Македония представлява пряк интерес за Албания заради албанското население, което живее там. Албанското население в Северна Македония е доста заинтересовано за колкото се може по-бързата интеграция на тази държава в НАТО и в ЕС. В тази рамка е необходимо албанският политически фактор, както този в правителството, така и извън него, да се ангажират в посока на една стратегия на Северна Македония, като държава, която гледа към реалността на бъдещето, а не от кинематографичните сънища на миналото.

Оригиналът на статията: http://www.gazetadita.al/muri-bullgar-qe-pret-shkupin-pas-shampanjes-se-be/?fbclid=IwAR2aRsOpxW5IHWIVrNppbEvvCZPnf9kh-ktcY-Ruz_H0W1rEvCa9BdskPnM

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16545

Posted by on окт. 20 2019. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.