Българската държава ще намери един предвидим и сериозен партньор за сътрудничество в лицето на Движението за Самоопределение

Беким Чоку

Интервю с Беким Чоку, специално за Общество

Беким Чоку е роден през 1972 г. в Охрид, където завърша начално училище, докато за средното си образование е принуден да отиде в Прищина, защото тогавашната Социалистическа република Македония премахва от учебните програми на албански език от гимназиите. Завършва философия в Тиранския университет. В периода 2013-2014 г. е депутат в парламента на Северна Македония от Демократическата партия на албанците, партията на Арбен Джафери. Политически активист и член на Генералния съвет на Движението за Самоопределение, което спечели убедително парламентарните избори на 14 февруари. Понастоящем се занимава с преводи от немски на албански език на политическите есета на Кант и на някои от творбите на философа Карл Шмит.

Уважаеми г-н Чоку, може ли да ни разкажете повече за скандала с учебниците в Република Северна Македония и защо албанците се чувстват обидени?

Б. Чоку: Да започнем от края. До ден днешен никой не е поставен пред отговорността за научните неистини до нивото на обиди, които намираме в учебниците, срещу албанския народ, който иначе съставлява над 30% от населението на Северна Македония и който асиметрично е бил доста коректен и справедлив спрямо македонския народ. Не се е случило никакво искане на извинение, не е уволнен никой, не е имало никакъв масов протест, не са изгорени публично този вид учебници. Накратко, за съжаление нямаше никакъв скандал. Ето едната обида.

Но, ние, като албанци, сме обидени още повече от политическата импотентност на нашата политическа класа, която сега държи всички тези важни постове из държавните институции, обидени сме от албанския председател на парламента, от 30-те албански депутати, от 1/3 правителствен кабинет и други. Обидени сме и сме разгневени особено от ниското и ялово ниво на нашия мазен и състарен интелектуално и културно елит. Толкова повече, когато той се декларира, че идва от три публични университета и няколко частни. Обидени сме от албанските членове на Академията на науките и изкуствата, от хиляди учители и професори, педагози и доктори на науките, от журналистите от 4-5 национални телевизии и от много местни, от учени от изследователски институти, от албанската опозиция, която изпраща писмо до министъра на образованието, молейки се да оттегли учебника с обиди от употреба, но без да подчертаят никакво действие или последица в случай, че не се отговори позитивно на молбата на опозицията. Както виждате, обидите срещу нас са една дълга поредица.

Ние се чувстваме особено обидени от безразличието и сънливостта на държавата майка, Република Албания, защото тя има за конституционно, национално и морално задължение да стане охранител на членовете на нейната нация навсякъде, където те са плячка на атаки, пропаганди или обиди от страна на официалните институции на една чужда държава. За научните изкривявания и обидите срещу българите от институциите на Северна Македония говори силно самата официална София, министър-председателят Борисов, министърът на външните работи Захариева или г-н Каракачанов, като министър на отбраната, а не обикновените граждани. И това прави чест на българската държава и нация.

Македонците винаги са страдали от комплекс заради произхода си. Това психологическо състояние не може да не го забележиш, когато психоанализираш паметниците на св. Кирил и св. Методий или на св. Климент и на други и виждаш как техните крака са направени под формата на корени, които се спускат по пиедестала. Този комплекс, който им причинява една празнота в идентичността, те го компенсират с инженеринг на стереотипните реалности на Другия, на дехуманизирането на изостаналия албанец, слязъл от планината, преселник, на неавтентичния албанец, или на българина фашист и с деформирана физика и други. Македонското самосъзнание е заменено от македонския комплекс. Вместо полиса, града, те са проектирали един голям екранен площад, една Cinecittà, наречена Скопие 2014.

Според Вас кои са необходимите мерки за разрешаването на този проблем и имат ли албанските партии ясни стратегии в тази посока?

Б. Чоку: Ако искаме да отидем докрай и да разберем политическите, историческите и културните светогледи на политическата класа и на интелектуалния и художествен елит на съвременните македонци, не може да се пренебрегне влиянието, което са упражнили върху тях училищните текстове и учебници през последните десетилетия. Следователно, ако искаме да рационализираме симпатиите и културното преклонение спрямо сръбския народ и предразсъдъците и омразата, която се проявява спрямо българите и особено спрямо албанците, трябва непременно да обясним дидактичното и систематичното индоктриниране, което произтича от образователната система. Политическата класа, ръководена от Груевски и Заев, е продукт на великосръбската културна хегемония. Тя е продукт и същевременно рециклиране на тези сърбофилски мисления, от една страна и антибългарски и антиалбански, от друга страна, които ще стимулират непрекъснато дълбоки политически кризи в страната. Северна Македония, посредством поведението на своя политически елит, ни кара непрестанно да мислим, че той е единствената останка от югославския проект. Колкото повече официалните политики въобразяват своята идентичност, толкова повече резултатът от това въобразяване е обиди, толкова повече е следване на политиката на Белград, толкова повече тя произвежда расизъм спрямо другите етнически съставки на тази държава.

За съжаление, срещу тази политическа класа, албанците в Северна Македония, на нито една политическа и академична инстанция, доколкото зная, нямат стратегия, нямат алтернатива, толкова по-малко някаква ясна визия, не само във връзка с този проблем, но по никакъв важен въпрос, който е свързан с тях, в рамките на страната или региона. И тънкото равновесие между дългосрочното мълчание на албанците и настойчивия расизъм на македонския елит, създава една ситуация, която изобщо не прилича на стабилност.

Както и да е, ако има добра воля, проблем от такова естество се решава бързо и с малко усилия. Светът познава вече експериментирани практики за хармонизирането на учебниците, създавайки общи комисии. Такива комисии са създадени да речем между Германия и Израел, или Германия и Полша за оценката на историята, географията и други. Една такава комисия може да се формира между Института по история на университета „Кирил и Методий”и Катедрата по история на Тетовския университет, или и на Института за духовно и културно наследство на албанците, които биха били последната халка в процеса на издаването на един учебник. По този начин, ние бихме имали един точен адрес на компетентните отговорности.

В Северна Македония понастоящем действат такива двунационални комисии между Северна Македония и Гърция, макар че в Северна Македония не живее нито един грък, които хармонизират съдържанието на учебниците. Това показва, че с една държава, концептирана по такъв начин от своите македонски официални лица, щедрото поведение не върши никаква работа и няма никаква стойност.  

В Република Северна Македония трябва да се проведе преброяване на населението през пролетта, но отхвърлянето на промените в Закона за гражданството, с които трябваше да се улесни начинът на получаване на гражданство, изключва ли много граждани от този процес?

Б. Чоку: Както казахме по-горе, говори и фактът, че държавата Северна Македония страда от липсата на социална кохезия. Етническият състав на страната не кореспондира в унитарния конституционен ред. Оцеляването на тази държава в тази връзка ще зависи винаги от подчертаното доминиране на единия етнос спрямо другия. Тази доминация се манифестира чрез числата. Ние, албанците, се наричаме народ, който говори език на общност над 20%, който е различен от „македонския”. Следователно, северномакедонската политика е поставила един количествен праг на демографското съществуване на албанците. Искам да кажа, че доминиращата класа (етнос) няма да предприеме никаква промяна на законовата рамка, която би застрашила това асиметрично съотношение. Като последица, Северна Македония е самоопределила своята природа като държава, която оцелява и се държи на крака върху основите на социалното неравенство и несправедливости.  

В този аспект трябва да се споменат привилегиите, с които се ползва сръбската общност, която реално съставлява 0.5% от населението и в Конституцията има същия общностен статут като албанците, които са над 30%. На това привилегировано малцинство министър-председателят Заев му обеща наскоро, че сръбският ще се вкара като избираем език в училищата в страната, същото, каквото е обещано за албанския. От друга страна, ако през последните 20 години са дадени около 100 000 български паспорти за гражданите на Република Северна Македония и, ако предположим, че всеки притежател има поне един член на семейството, днес, в Северна Македония, трябва да живеят около 10% българи. Тези граждани няма да имат своята графа във формулярите на преброяването. Сърбите с 0.5%, да. Следователно, политиката на северномакедонския елит има и възможността да проектира върху етническите елементи на държавата на Северна Македония расова йерархия.

През последните месеци се говори за падането на правителствената коалиция и за предсрочни избори в Северна Македония. Има ли шансове това да се случи?

Б. Чоку: През 2006 г. нито едно правителство нямаше пълен четиригодишен мандат. От това, което се каза по-горе, на тази държава ѝ липсва основата и предпоставката за наличието на дългосрочна политическа стабилност. Правителствата винаги ще бъдат нестабилни и ще се опитват да гарантират и да отразяват само интересите на тесни кланови и олигархични групи, но никога на липсващата държава и на народ на Северна Македония. Понастоящем, не се вижда на хоризонта някой да има волята и смелостта за позитивни промени, затова трудно могат да се очакват по-добри дни. Не може да се очаква значи много от една държава, която изолира и притиска почти половината от своето население.

Смятате ли, че победата на Движението за Самоопределение може да донесе промени и в Република Северна Македония?

Б. Чоку: Една от тежките последици, от която са страдали албанците в югославския (чети сръбски) комунистически режим, беше елиминирането на албанския политически, интелектуален и икономически елит. Елитът, който се издигна бързо след войната в Косово, беше много агресивен и доста злоупотребяващ с националното богатство. Движението за Самоопределение (ДзС) е едно политическо движение, съставено основно от поколението на милиеналите, т.е. момичета и момчета на това хилядолетие. И да привлечеш това поколение на смартфоните, активно в политиката, трябва да бъдеш наистина много добър и привлекателен.

ДзС дава надежда, защото успя да обърне с демократични средства (което е изключително смело) този политически елит, съставен от военни командири и стари функционери на Югославия, който висеше като кука от властта и изсмукваше цялата позитивна енергия на страната. Този негов триумф днес служи като една история на успеха, която вдъхновява не само младите албанци в Северна Македония, но и в по-широк контекст. ДзС показа, че има волята и визията не само за Косово, но и за региона. Албин Курти, неговият лидер, в повечето случаи поставяше ударението и фаворизираше новите балкански съюзи между албанците, българите и хърватите на Балканите и с Германия в Европа.

ДзС спечели силно и в идеологически план. То не спечели нито с популизъм, нито с някакво реваншистко чувство спрямо корумпирания режим, а със задълбочена социалдемократическа програма. Неговата победа имаше много позитивно ехо в Европа.

Освен това, ДзС се противопоставяше непрекъснато на проекта наречен „Минишенген”, където участват Сърбия, Албания на Еди Рама и Северна Македония. Това е един проект на Вучич и е изработен само за интересите на Сърбия. Включването на Северна Македония в този проект стана само, за да я отдалечат от сферата на българското влияние и да я сближат със Сърбия. Това е една непростима грешка на Еди Рама, която струва много на албанците. Нека да го кажем другояче: със своята силна връзка с Вучич, Еди Рама иска да отслаби ролята на Косово в региона. Посредством връзката със Заев, иска да вкара един вакуум между Северна Македония и България, който да запълни с руско-сръбското влияние. Посредством „Минишенген”, споразумението Вучич – Рама иска да откъсне още повече Европейския съюз от Балканите. Срещу тази политика трябва да се създаде едно зряло сътрудничество между страните, които не искат да се създават тъмни петна на Балканите.

В този аспект оценявам, че българската държава в Движението за Самоопределение ще намери един предвидим и сериозен партньор за сътрудничество.

Благодаря много!

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16872

Posted by on фев. 22 2021. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.