БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ

В последната седмица много чужди издания предоставиха свои анализи и оценки за българската политика – статия във френския в. Монд, писмо до Дойче веле от германското МВР, критичен анализ на Ройтерс. Предлагаме ви и статия за България от близкото до Кремъл руско издание Столетие. Първата част е анализ на съвременната политическа и социално-икономическа ситуация в страната, а втората разглежда българо-руските отношения в историческа перспектива.
Авторът Олга Решетникова е кандидат на историческите науки. Съпруга на директора на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников.
 
 

Настоящото българско правителство на Бойко Борисов и неговите съратници от партията ГЕРБ вече година и половина управляват. На него му се падна не леко наследство: за две десетилетия след падането на режима на Тодор Живков се наблюдават редица системни проблеми, засягащи всички страни на живота в българското общество. 

С цялата си яркост се освети гибелността  на универсалната консумация, предлагана като нова национална идеология от Съюза на демократичните сили (СДС) и Българската социалистическа партия (БСП), сменяйки се една с друга на кормилото на властта през това време. В едно общество, лишено от ориентир, от разбиране на своето място в историята, от своята историческа мисия –  се увеличава процесът на разлагане. В предмет на търговия се превърна даже суверенитетът на страната, с него се плати „новия цивилизован избор”. За мнозина стана ясно, че ако перефразираме Александър Зиновиев, 10 ноември 1989 г. се целеше в БКП, а попадна в българската държавност. 

Бойко Борисов получи кредит на доверие от българския народ, тъй като се позиционира като борец против корупцията и мафията, защитник на закона и реда. Неговият път в политиката минава през пожарната служба в София, която той ръководи след завършването на Академията на МВР със специалност „Пожарна безопасност”. Ключова роля за придобиването на редица делови връзки в политическите, икономическите и силови структури изиграва създаването на охранителната фирма, на която се пада късметът да пази отначало Тодор Живков и неговото семейство, а впоследствие Симеон Сакскобурготски.  Като награда за вярната му служба последният произвежда Борисов в генерал и го назначава за главен секретар на МВР.  Ставайки публична личност, Борисов съумява да заеме поста кмет на София, а след това да се окаже и в стола на министър-председателя. Това му позволи да си спечели славата на моралния супермен в българската политика, с чиято силна ръка, както се надяваха избирателите, най-накрая ще възнагради за беззаконието и десни, и леви.

Предизборните обещания на новото ръковдство на страната, както обикновенно, такива си и останаха. Антикорупционите мерки се сведоха до публичното осъждане на греховете на предишните правителства.  Съдебните процеси като че ли се водят, но резултати специално не могат да се видят. Шумно разкриваните престъпни структури под гръмките кодови наименования („Октопод”, „Наглите”, „Совите”, „Факирите”, „Крокодилите”) завършиха с особождаване на заподозрените „заради липса на улики”. Статистиката неутешително свидетелствува, че равнището на престъпността се върна към показателите от началото на 90-те години, а броят на организираните престъпни групи се е удвоил. 

На практика с първите си стъпки правителството на Борисов показа, че и то върви под знамето, на което с големи букви е написано „ Хората – това са богатите, а останалите – роби”. Все по-ясно е, че разчетите се правят не за защита на българската средна класа, а за радикална подръжка на световния финансов капитал, проникването и в българската икономика се съпровожда с дълбоки икономически и социални кризи и мащабна корупция.

Както отбелязва видният български публицист Валентин Вацев, днес България дава положителен отговор на въпроса, възможно ли е да се построи комунизъм в рамките на отделно взети 500 от най-богатите български семейства. 

Заплащането за разкошния им живот идва от падането на жизненото равнище на по-голямата част от българите до показателите на страните от третия свят.

Сформираната нова българска аристокрация, в действителност, отговаря на всики канони на псевдоелит, тъй като не е обременена с историческо съзнание и класически аристократични добродетели: саможертва в името на Отечеството, честност, преданост към дълга и дадената дума. Псевдоелита се покланя само на златния телец, ръководи се от лозунга „Присвояване и натрупване от държавата”.

И след година и половина от управлението си, правителството на Борисов така  и не предложи на хората някаква антикризисна програма. Хаотични, импулсивни действия на правителството, необмислени кадрови размествания и назначения създават впечатление на Брауновото движение. Обективните данни показват спад в стандарта на живот на по-голямата част от населението: 70% от българите заявяват, че едвам свързват двата края. Средномесечният доход на българина днес е едва 300 лева (около 150 евро), докато  за повече или по-малко нормален живот,  според експертите трябва да бъде най-малко 500.

Все по-системно става целенасоченото унищожаване на „социалистическото наследство” в областите на здравеопазването, пенсионата и социалната политика, образованието, науката. МВФ и Световната банка  диктуват основните параметри на развитието на българската икономика,  чак и до разрешения обем на производства на домати и тютюневи изделия. Замразяването на пенсиите и заплатите в условия на растяща инфлация, повишаване на пенсионната възраст, намаляването на продължителността на живота в страната, намаляване на обезщетенията за безработица, инвалидност, плоският данък, увеличаването на потребителските такси за здравно осигуряване – всичко това определя социалния климат в страната като все по взривоопасен. Министърът на финансите открито заявява, че за да стане България процъфтяваща може да я направи само  развитието на туризма, и предлага на младежта да се преориентира към получаване на ресторантьорски специалности или за обслужващ персонал на хотели и хранене(кетъринг).

Ахмед Доган, председател на ДПС (етническата турска партия), не се уморява да призовава българското население да премине към събиране на билки и гъби. Тази перспектива не радва всички: непрекъснато расте потокът на напускащи България в търсене на по-добър живот.

В областта на външната политика ясно се забелязва стремежът на София да получи похвала от Вашингтон, Брюксел и Анкара. Под техният натиск българското правителство торпилира руските инициативи  за разработване на енергийни проекти. Без да се взима предвид мнението на широката общественост се одобрява строителството на нови  джамии, на втори ислямски център в София. Наблюдатели отбелязват, че никога влиянието на светът на задкулисите в България не е толкова голям, колкото при кабинета на Бойко Борисов. Много българи биха се подписали под думите на публициста Велизар Енчев : „Каква ирония на съдбата! Точно 21 години след 10 ноември ето какво ние получихме: бодигардът на Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски стана премиер, боксьор – министър на образованието, унижената Българска академия на науките търси милостина от престъпните структури, а парите се оказаха в мускулести хулигани с американски паспорти и италиански покровители. Ако това е демокрацията, благодаря  ви, това не е необходимо”.

За да отклони вниманието от провалите във вътрешната политика, правителството предприема необикновенни стъпки: страната живее от скандал до скандал. Ту гръмогласно се обявява намерението да се разкрият тайните на влоговете в швейцарските банки на известните богаташи (на тези, разбира се, които с нещо не са угодили на управляващите), ту се предприема реформа на Българската академия на науките, по същество погребвайки българската наука. Или, например, принудително изпраща в пенсия видни учени, публикуват имената на тези от тях, които са сътрудничили на органите на Държавна сигурност. Не минава и ден без поредното публично дознание, свързано с незаконно подслушване, разгласяване на конфиденциални писма и телефонни обаждания на длъжностните лица. Конфликтите между премиера и президента станаха вече обичайно явлените, и всеки път местните хора се чудят, какво  този път е призван да прикрие поредният скандал: тайно споразумение под натиска на САЩ за разширяване на производството на ГМО продукти или масово закриване на болници под предлог за несъответствие със световните стандарти.

А в края на 2010 г., както изглежда, в качеството на коледен подарък, бе предложено и направено нещо сензационно: разкриването на близо 200 имена на български дипломати, в това число и на сега действащи посланици, свързани със спецслужбите на България – наистина безпрецедентна стъпка, която нанесе съкрушителен удар по дипломацията и разузнаването. 

При това тази акция придоби вид на низкопробно многосерийно шоу с опозоряване на публични личности в средствата за масова информация.

Редовно се използва и изпитаното средство, като разпалването на русофобия, поредното плискане, което дойде в края на 2010 г., когато (за кой ли път!) в дневния ред бе изваден въпросът за съдбата на паметниците на Съветската армия в София. Щатните драскачи с енергия, достойна за по-добра употреба, за всички беди на България, разбира се, че обвиняват Русия, и даже … лично Владимир Путин.

Тази срамна кампания води до възмущение в широките кръгове на българската общественост и остра критика на опозицията, преди всичко на БСП, на политическата партия „Нова Зора”, на Националното движение на русофилите, на младежки организации, които определят политиката на настоящето правителство като антинационална, олигархическа, водеща към латиноамериканизация на България. Отбелязвайки постоянния спад на рейтинга на правителството, лидерите на опозицията предполагат, че в случай на загуба на ГЕРБ на предстоящите през тази година  президентски и местни избори, ще бъде поставен въпросът за предсрочно прекратяване на мандата на правителството на Борисов.

Ето вече 20 години честването на 3 март – Денят на освобождение на България от турско иго ярко демонстрира разкола в българското общество. Желаейки да подчинят историята на моментни конюнктурни цели, известни политически дейци предприемат опити да оспорят правомерността на самото съществуване на този празник. Отначало започнаха да не споменават името на страната-освободителка („инициатор” стана първият президент на демократична България Желю Желев), след това започнаха дълго и объркано да доказват, че никой, никого  не е молил да ги освобождава, а Русия е дошла на Балканите  единствено за постигане на своите имперски завоеватлски цели. Стигна се до там, че се оказва, че не е имало никакво турско иго, било е само „присъствие” и „взаимно проникване на културите”. Но и това не е достатъчно! В духът на модерната политическа коректност сериозно се обсъди предложенитео, да се постави на Шипка паметник на Сюлейман паша: казват, че той много геройски се е сражавал.  Накрая, от устата на депутата от българския парламент Клара Петрова (депутат от НДСВ в 39-то НС- б.пр.) прозвуча сакраменталното: „Американците са ни освободили от турско робство, а Русия само е минала след тях и е обрала лаврите”. Усложливите творци на „правилните” книги и учебници по история вече отдавна поразяват читателите  с всички нови «истини» за войната от 1877-1878 г. Остава да чакаме поредните откровения, които е възможно да разкажат на света за подвига на  американската морска пехота на Шипка и в Плевен. Някои безсъвестно лъжат, други смятат или се преструват, че вярват…

Ако русофобите смело изказват мнението си от най-високите трибуни, то изказванията на русофилите –  не попадат в официалните средства за масова информация.  В най-добрия случай, им  осигуряват етикета „първобитни”,  и дори като неблагонадеждни ще ги запишат. Все пак повечето  от българите – са щедри и благородни хора, знаещи цената на истината и лъжата.

Въпреки „правилните” учебници те учат децата си, че 3 март – това е ден на слава подвиг, чест и достойнство, благородство и саможертва на руските хора, а признателността и отдаването на памет за  оставилите си живота за своите приятели – не е унижение, а проява на любов към православната душа.

Агресивната русофобска пропаганда, както и опитите да се разруши духовната основа на българския народ, да го вмъкне  в прокрустовото ложе на англо-саксонския модел на съществуване, несъвместимо с традиционната система на ценостите, начина на живот и психология на народа, насочени към промяна на цивиливизационния код на българите. Опасността от такова въздействие е очевидна за истинските български патриоти. Те не искат ново чуждоземно „присъствие”, което  ще доведе до липсата на българите като етнос. Те се изказват за съхранение и развитие на выступают за сохранение и развитие на всестранни връзки с Русия, загрижени са за многобройните паетници на признателност към руските войници в България,  популяризират руската култура, език, литература. Набира сила и влияние Националното движение на русофилите, обществена организация, официално обединява над 20 хиляди души. Наблюдателите отбелязват, че хората чакат появата в предстоящите избори на политици, осъждащи русофобията, и са готови да ги подкрепят. 

Денят на Освобождаването на България – е добър повод и ние да си спомним за славните страници от историята на нашето Отечество, за героите от Руско-турската война от 1877-1878 г. Централните улици на София и останалите български градове носят имената на нашите велики съотечественици Скобелев, Игнатиев, Дондуков, Гурко, Калитин, Алабин … Знаем ли ги, какво ни говорят, днес, техните имена? В България има над 400 паметници на герои от тази война, наши герои.  Да се вслушаме в думите на А.С. Пушкин : „Да се гордееш със славата на своите предци не само, че може, но е и задължително;  непочитането им е срамно малодушие”.

Материалът е подготвен специално за www.stoletie.ru Превод на български без съкращения – политолога Борислав Ангелов


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ИДЕОЛОГИЯ НА ИСЛЯМИЗМА- Алекс АЛЕКСИЕВ

ГЕНАДИЙ ШМАЛ: НЕСТАБИЛНОСТТА СЕ ОТРАЗЯВА НА ЦЕНАТА НА ПЕТРОЛА

ПРОФ. ВЛАДИМИР ЧУКОВ: У НАС ЩЕ ИМА ЕМИГРАНТСКИ ПОТОК

ЕВГЕНИЙ САТАНОВСКИЙ: ПРИКЛЮЧИ СЕ СЪС СВЕТСКИЯ АРАБСКИ СВЯТ

СРЕДНАТА КЛАСА В ГЕРМАНИЯ НАМАЛЯВА

ЕДНИ ОСМАНСКИ БАЛКАНИ ПРЕЗ XXІ ВЕК

ЮЖНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРИЯ, НЕЛЕГАЛНИТЕ ЕМИГРАНТИ И ШЕНГЕН – Калоян МЕТОДИЕВ

ОБЯВЯВАНЕТО НА ПОСЛАНИЦИТЕ АГЕНТИ ОТКРИВА ШАНС ЗА ПРОМЯНА В БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

КАК НАЧИНА НА ЖИВОТ ВЛИЯЕ ВЪРХУ ДЪЛГОЛЕТИЕТО – ЕДНО ФЕРМЕРСКО СЕМЕЙСТВО И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ

ВАСИЛИАННА МЕРХЕБ – САРА: КЪДЕТО ИМА КОМПЮТЪР И МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН – ТАМ ВЕЧЕ ИМА ПРОБЛЕМ

ГЕРМАНИЯ И ФРАНЦИЯ ОТПРАВИХА ПОГЛЕД КЪМ ИНДИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3717

Posted by on мар. 5 2011. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.2646 лв
 CHF =  1.68012 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21003 лв
100  RUB =  2.81178 лв
 USD =  1.66908 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.