БЪЛГАРИЯ АКТИВИЗИРА БАЛКАНСКАТА СИ ПОЛИТИКА

ИНТЕРВЮ С ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ, ПРЕПОДАВАТЕЛ В ХЕЛЗИНКСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И ПАНЕВРОПЕЙСКИЯ ИНСТИТУТ В ТУРКУ, БИВШ ПОСЛАНИК НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ И ЕСТОНИЯ
 

След като ГЕРБ пое държавното управление през лятото на 2009 г., заявихте, че очаквате по-голяма активност, прагматизъм и съобразяване с националните интереси в провеждането на балканската ни политика. Оправдаха ли се тези очаквания през изминалия от тогава период?
Отговорът ми е положителен, тъй като Балканите се очертаха като един от приоритетите във външната политика на новото българско правителство. Премиерът Бойко Борисов посети Черна гора, Турция и Сърбия, срещна се на три пъти с гръцкия премиер Георгиос Папандреу, двукратно с румънския министър – председател Емил Бок, с премиера на Република Македония Никола Груевски, на Хърватска Ядранка Косор и на Албания Сали Бериша. В началото на май 2010 г. бяхме свидетели на безпрецедентно събитие в съвременната българска дипломация – външният министър Николай Младенов извърши обиколка в района на Западните Балкани. В продължение на две седмици той посети последователно шест страни – Република Македония, Сърбия, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина и Албания.
Настъпиха също някои промени в балканската ни политика, особено след встъпването в длъжност на Н. Младенов като външен министър в края на януари 2010 г. До сега те се изразиха главно в повишеното внимание на Западните Балкани в регионалната ни политика и готовността на България да се ангажира в по – активно в подпомагането на европейската и евроатлантическата интеграция на страните в този район. В навечерието на посещението му в този район, външният ни министър заяви, че основното негово послание ще бъде „завръщането на България на Балканите, но вече като страна членка на ЕС”. По време на срещите и разговорите с ръководителите на балканските страни той многократно акцентира на желанието на българското правителство „да даде ново начало на отношенията ни с Балканите, които да бъдат печеливши за всички, а не победата на едни да е равнозначна на загуба за други.”  Външният ни министър декларира ангажираността на България да оказва прагматична подкрепа на евроинтеграцията на всички страни от Западните Балкани и да развива сътрудничеството с тях, което да не е обременено от проблеми и противоречия в миналото, а ориентирано към бъдещето.

Как оценявате резултатите от обиколката на външния ни министър в Западните Балкани ?
Считам, че главният резултат от нея бе повишаването на доверието и укрепването на отношенията на партньорство между България и страните в този район. Стремежът за това бе взаимен, но факт е, че инициативата бе проявена от България. Първият етап от обиколката бе в западните ни съседи – Република Македония и Сърбия. Република Македония бе окачествена от външния ни министър като „най-близката държава до България”. Очевидно той имаше предвид  не само географското положение на двете страни, които според него могат да станат пример за добри съседски отношения на Балканите. В преговорите със сръбския външен министър Вук Йеремич, българският дипломат подчерта „споделената  отговорност към региона” и че е налице „добър диалог” за решаване на проблемите  в отношенията между двете страни.
В Подгорица, от където започна втория етап на обиколката му в Западните Балкани, Н. Младенов емоционално заяви, че  българската подкрепа за независимостта и членството на Черна гора в ЕС и НАТО „идва от сърцата ни”, а успехите на страната са от полза за стабилността на целия регион. В Прищина той подчерта, че българската подкрепа за Косово се основава на убеждението, че диалогът и връзките между тази страна и Сърбия са ключови за стабилността на Западните Балкани. В Сараево и Баня Лука Н. Младенов изрази подкрепата на България за териториалната цялост, европейската и евроатлантическата интеграция на Босна и Херцеговина и посочи, че лично е подкрепил приетия план за действие за членство на страната в НАТО. България ще подкрепи също визовата либерализация на Босна и Херцеговина за Шенгенското пространство, какъвто ангажимент бе поет от българския външен министър и по отношение на Албания.

По понятни причини най-голям бе интересът към посещението на Н. Младенов в Република Македония. Има ли основания да се очаква скорошно подписване на договор за добросъседство и приятелство между България и Република Македония ?
Това е най – актуалният въпрос във взаимните отношения. При посещението на Н. Младенов в Скопие бе представено македонското становище по изготвения от България проектодоговор за добросъседство и приятелство между двете страни. Това бе позитивен знак, въпреки че отговорът на македонското правителство дойде година и половина, след направеното предложение от българска страна. Ще напомня, че в проектодоговора са очертани главните насоки и области на сътрудничество в различни области. Но той съдържа също условия, чието спазване и от двете страни е необходимо за развитието на добросъседските отношения. Според българското правителство тези условия в една или друга степен не се изпълняват от македонска страна. Това бе причина за обявените конкретни искания към Република Македония.
По-специално България я призова да бъде прекратен говорът на омразата от политически лица и представители на държавните институции, в учебни помагала и програми, публикации в официалните и свързаните с държавата медии в Република Македония, както и в международни организации и форуми. България поиска също Република Македония официално да декларира, че не признава съществуването на македонско малцинство на територията на  България и че няма да поощрява действия в тази насока на отделни групи български граждани. От полза на добросъседските отношения е Република Македония да прояви конструктивен стремеж за разрешаването на спорове, свързани с общата история и култура на двете страни и за съвместни чествания на важни събития.
В действителност това са ангажименти, които македонското правителство трябва да изпълнява съгласно подписаната през 1999 г. Съвместна декларация между тогавашните премиери на двете страни. Позицията на България е, че договорът за добросъседство и приятелство трябва да бъде по модела в декларацията. Особено важни са три пункта в нея. Първо, „двете страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една към друга”. Второ, „нищо в Конституцията на Република Македония не може и не трябва да се тълкува, че представлява и че някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.” И трето, декларацията бе в два екземпляра, чиито текстове имат еднаква сила и всеки от които е на ”официалните езици на двете страни – български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония”.
При връчването на становището на Република Македония по проектодоговора външният министър Антонио Милошоски заяви, че е създадена  „добра основа за взаимноприемлив документ”. По време на преговорите бе изразена надежда, че договорът ще бъде подписан в близко бъдеще, евентуално по време на посещението на българския премиер Б. Борисов в Република Македония през септември 2010 г. Достигането до приемлив вариант на договора ще изисква политическа воля, добронамереност и конструктивност и от двете страни. Като най-спорен се очертава въпросът за етническите малцинства. Въпреки че становището на Република Македония по проектодоговора не бе публично оповестено, появиха се съобщения, че в него се съдържа предложение двете страни да спазват правата на малцинствата, което е в контекста на подкрепяните от македонска страна опити да бъде регистрирана партията „ОМО – Илинден – ПИРИН” в България.

Понеже говорим за Република Македония каква е българската позиция по гръцко-македонския спор за името на страната?

По време на посещението му в Република Македония външният ни министър заяви, че на него му е „неудобно” да използва думата „бивша”. Той имаше предвид, че в ООН, ЕС и другите международни организации страната се нарича бивша Югославска република Македония (БЮРМ). Той на няколко пъти подчерта, че България признава конституционното име на Република Македония и ще продължи да го използва независимо от развитието на спора между Скопие и Атина. Тя обаче ще приеме всяко решение за името, което бъде постигнато в двустранните преговори. Според Н. Младенов  този проблем е основната причина за отлагане започването на преговори на Република Македония за членство в ЕС и че той трябва да бъде бързо решен.
Това изявление бе в съответствие с принципната позиция  на България да не се намесва и да не взима страна в спора между Република Македония и Гърция. Но не е трудно да се констатира, че то се различаваше от казаното по този въпрос месец по-рано от българския президент Г. Първанов. Според държавния глава намирането на решение на проблема „трябва да стане посредством формула, с която не се създават възможности за отправянето на последващи претенции към българската държава от страна на Македония.” Г. Първанов съобщи, че на срещите му с гръцкия премиер Г. Папандреу и македонския президент Г. Иванов е поискал всяка договореност по наименованието на Република Македония с определено географско съдържание да включва „изрични гаранции за българската държава”.
Възможно е в своето изявление при посещението му в Република Македония външният ни министър съзнателно да се е въздържал от по-подробно представяне на българската позиция по този въпрос. Но личната ми преценка е, че казаното от него може да бъде тълкувано като проява на балансиран и реалистичен подход. Основание за нея ми дава също казаното от Н. Младенов по повод решението на правителството на Република Македония за използва като официално лого „Македонско председателство 2010”, наред с името БЮРМ, при ротационното председателството  на Комитета на министрите на Съвета на Европа през май – ноември 2010 г. Той заяви, че „България няма проблеми” с това наименование, на което Гърция се противопостави, но не бе подкрепена от другите страни членки в организацията.

 Използва ли България пълноценно възможностите, които й предоставя членството в ЕС и НАТО в провеждането на балканската й политика?

Изминаха повече от шест години, откакто България бе приета за член на НАТО и близо три години и половина след присъединяването й към ЕС. Това създаде по-големи възможности за страната  ни в провеждането на нейната балканска политика. Тя подкрепя европейското и евроатлантическото интегриране на всички страни от региона и споделя своя опит в тази област. България участва също в общата външна политика и политика на сигурност на ЕС на Балканите, както и във военните мисии на ЕС и НАТО в Босна и Херцеговина и Косово.
Считам обаче, че България трябва да използва по-пълноценно потенциалът, който създава членството й в ЕС и НАТО при ангажирането й в региона и подпомагане европейската и евроатлантическата интеграция на балканските страни. Бих искал специално да подчертая, че в качеството й на страна член на ЕС и НАТО, България може да отстоява по-успешно националния интерес в отношенията с балканските държави.
Констатацията ми е, че промяна в тази насока вече е започнала. Това се видя по време на обиколката на външния ни министър в Западните Балкани през първата половина на май. Република Македония бе окачествена от Н. Младенов като страна, която е най-близо от шестте посетени държави до членство в ЕС и НАТО. Оценката му за Сърбия бе, че е постигнала голям прогрес в подготовката за членство в ЕС и че България трябва да окаже  по-активна подкрепа на проевропейския сръбски политически елит. Като пример за ангажиране на България в подпомагането на страните от региона за тяхното интегриране в ЕС и НАТО бе  оказаната помощ за приемането на плана за действие за членство на Босна и Херцеговина в НАТО. България е сред страните членки на ЕС, които са против отлагане на визовата либерализация за пътуването на гражданите на Босна и Херцеговина в Шенгенското пространство. Посещенията на българския външен министър в Черна гора и Албания, които вече са подали молби за членство в ЕС, също преминаха под знака на подкрепата на България за тяхната евроинтеграция.
В допълнение към това искам да обърна внимание, че развитието на двустранните отношения на България с другите балкански страни има за цел да създаде по – благоприятни условия за европейската и евроатлантическата интеграция на всяка от тях. Например договорът за добросъседство между България и Република Македония ще улесни и подпомогне евроинтеграцията на Република Македония. Той трябва да се оценява в контекста на необходимостта Република Македония да провежда политика на добросъседство, което е едно от условията за членството й в ЕС. Докато то не бъде изпълнено, Република Македония не може да очаква безкритична и безрезервна подкрепа от българска страна към членството й в ЕС.
В качеството й на член на ЕС, България дори има право да наложи вето за приемането на която и да е страна, включително Република Македония в ЕС, ако прецени, че тя не е изпълнила необходимите за това условия – в случая провеждането на политика на добросъседство.  Такова право тя има и като член на НАТО. Известно е, че по повод на нерешения спор за името на македонската държава, през 2008 г. Гърция блокира присъединяването на Република Македония към НАТО и заплаши, че ще постъпи по същия начин по въпроса за македонското членство в ЕС.
Аз не считам, че съществуващите проблеми в българско – македонските отношения са от такъв характер, че България трябва да използва подобен подход спрямо членството на Република Македония в ЕС. Страната ни няма да спечели от отправяне на заплахи или ултиматуми към съседите си.  Затова споделям казаното от външния ни министър, че България няма да използва менторски тон и да демонстрира надменност, а ще разчита на диалога и преговорите.  Това се отнася и за отношенията ни с другите балкански страни. Например проблем в отношенията ни със Сърбия е спазването на правата на българското малцинство в Западните покрайнини. Той бе поставен от българския външен министър при посещението му в Сърбия в началото на май т.г. и срещна разбиране от сръбска страна. Постигната бе договореност в скоро време да бъде подписано споразумение и да бъде открит български културен център в Белград. А отговорът на Н. Младенов на отправени искания от представители на българската общност в Сърбия страната ни да не подкрепя сръбското членство в ЕС бе, че от стратегически интерес за България е целият регион да бъде част от ЕС и всеки опит да се намери друга алтернатива е погрешен. 
 
Нерешени проблеми съществуват също в отношенията на България с Турция. Как оценявате противопоставянето на лидерите на някои политически партии на членството на Турция в ЕС? ВМРО дори започна подписка за провеждането на референдум по този въпрос.
Принципният подход на българското правителство в отношенията на България с Турция е същият, както към другите балкански страни. А именно, че съществуващите проблеми в тези отношения не са основание тяхното решаване да се поставя като изрично условие за българската подкрепа за турското членство в ЕС. Важното е, че решение на тях се търси чрез активен диалог, взаимни компромиси и в духа на съществуващите  добросъседски отношения между двете страни. По време на посещението му в Турция през януари 2010 г. премиерът Б. Борисов заяви, че България подкрепя турската кандидатура за членство в ЕС, но Турция трябва да изпълни всички необходими критерии. Той постави и българските претенции към Турция – необходимостта от решаване на въпроса за компенсациите на изселените от Турция тракийски българи и недопускането на партии – посредници във взаимните отношения. С второто искане той очевидно визираше ДПС и фактически бе призив към „колегите от Турция да ревизират част от поведението на хора, които се представят като изразители на турската страна в България”, включително като осъществяват „вмешателство” в парламентарните избори.
Що се отнася до позицията на лидери на някои политически партии, по-специално „Атака” и ВМРО, България да се обяви против членството на Турция в ЕС, считам, че в една демократична страна всеки има право да заяви своята позиция. Ако ВМРО събере необходимия брой подписи за национален референдум по този въпрос, той трябва да бъде проведен. Аз обаче считам, че въпросът за турското членство в ЕС не е в дневния ред на българското общество. Още повече, че  преговорите между Турция и ЕС са далеч от своето завършване и няма яснота до каква форма на договорни отношения ще доведат. Личната ми прогноза е, че Турция, макар и не по – рано от 10 – 12 години, ще бъде приета в ЕС. Убеден съм, че позицията на българското правителство в подкрепа на членството на Турция в ЕС, която е преобладаваща в ЕС, е съобразена с националния ни интерес. Евроинтеграцията е мощен фактор за демократизацията на Турция, чието бъдеще членство, както и на всички балкански страни в ЕС, ще допринесе за установяването на стабилност и развитието на взаимноизгодно сътрудничество на Балканите.

Как виждате ролята на България за укрепването на стабилността и разширяването на многостранното сътрудничество на Балканите ? Имаме ли потенциал, за да бъдем лидер в региона?
Превръщането на Балканите в район на стабилност и разширяването на многостранното сътрудничество са основни цели във външната политика на България. Страната ни допринесе за започналия през 1997 г. Процес на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), в който тя активно участва. През февруари 2008 г., когато България бе ротационен председател на ПСЮИЕ, започна дейността на Регионалния съвет за сътрудничество. Но в качеството й на член на ЕС и НАТО България трябва да бъде по – инициативна в тази област.  Първо, тя може да подпомогне решаването на съществуващите проблеми на Балканите, особено в западната част от региона. Сред тях ще посоча заплахата за целостта на Босна и Херцеговина, етническото разделение в Косово и противоречията по признаването на косовската независимост, лабилната етническа ситуация в Република Македония, нерешеният спор между Гърция и Република Македония за името на македонската държава.
Считам, че, след посещението на външния ни министър в страните от Западните Балкани, политиката на България в този район е вече по-ясно очертана в рамките на реалистичен и балансиран подход. Например по отношение  Босна и Херцеговина, където съществуващото положение се оценява като „замразен конфликт”, позицията на България е, че независимостта, териториалната цялост и европейската интеграция на тази страна са ключът към стабилността на Западните Балкани.  По отношение на Косово, България призна преди повече от две години косовската независимост, но посланието й към правителството в тази страна бе да отдели повече внимание на положението на сръбското малцинство. По отношение на Република Македония позицията на България е, че бъдещето й е на демократична стабилна мултиетническа държава – член на ЕС и НАТО. 
Очаквам, че след Западните Балкани, българската дипломация ще прояви по-голяма активност и инициативност в регионален мащаб. Считам, че започналият процес на  институционализиране на ПСЮИЕ трябва да доведе до трансформирането на процеса за политически консултации в регионална организация. През февруари 2000 г. участващите страни в ПСЮИЕ подписаха Харта за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество. Оттогава на Балканите настъпиха промени в положителна посока, постигнат бе голям прогрес в тяхната европеизация. Вече четири страни от региона членуват в ЕС, а седем в НАТО.
 Новите реалности изискват да се очертае политическа и да се формира договорно – правна рамка за по-широко и резултатно регионално взаимодействие с актуализирани приоритети и прагматична насоченост. Необходимо е да се усъвършенства механизмът на многостранното сътрудничество. Основно внимание трябва да бъде отделено на превръщането на Балканите в район на стабилност и добросъседски отношения, подпомагане бързото интегриране на всички балкански страни в ЕС и НАТО, съвместно реализиране на регионални проекти, особено в енергийната сигурност и транспортната инфраструктура. Необходими са по-голяма солидарност и съгласувани действия за справяне с проблеми и съществуващи заплахи във и към региона. В това отношение България може и трябва да даде своя принос.
По-важно значение придобива взаимодействието на България с другите балкански страни членки на ЕС и НАТО, особено за осигуряване на по-голяма външна подкрепа за евроинтеграцията на региона. България трябва да е пример за страна, чиято балканска политика е насочена към развитие на балансирано партньорство с всички държави. Направи ми впечатление казаното ни от външния министър за отношенията между  България и Румъния, които трябва да преодолеят наследството от едно безсмислено съревнование и усилията им да се насочат към ползотворно сътрудничество в ЕС, НАТО и в рамките на региона. Що се отнася до въпроса дали България може да бъде лидер на Балканите, считам, че това не е по силите, а и не е необходимо на страната ни. Демонстрирането на подобна амбиция не само от България, но и от която и да е друга балканска държава, може да породи нови противоречия и дори съперничество в региона.
И накрая искам да обърна внимание на нещо, което считам за важно от гледна точка на възможностите и бъдещето на балканската ни политика. Освен че тя трябва да е по-активна, прагматична и инициативна, необходимо е да бъде създаден по-силен потенциал за реализиране на нейните цели. Това изисква бързо да бъде  преодоляна съществуващата икономическа криза, да се ускори икономическото развитие и да се извършат успешни реформи, за да може България да стане развита демократична страна. Европеизацията на България е част от европеизацията на целия регион. Тя ще позволи на страната ни да се превърне в равностоен партньор на другите държави в ЕС и ще увеличи възможностите й да участва във формирането и провеждането на политиката на ЕС на Балканите. Това е в интерес не само на България, а също така на ЕС и страните от региона. Но трябва да бъдем реалисти – дори при благоприятни вътрешни и външни условия, постигането на тази цел няма да е бързо и лесно.


ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:

НАЙ-СПОКОЙНИТЕ И НАЙ-СТРЕСИРАНИ БИЗНЕСМЕНИ НА СВЕТА

СТОЙЧО КАЦАРОВ: РЕШЕНИЕТО НА ПОВЕЧЕТО ОТ ПРОБЛЕМИТЕ В
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ ПАРИТЕ

СТЕНОГРАМА ОТ СРЕЩИТЕ НА БОЙКО БОРИСОВ С РЪКОВОДСТВАТА НА
МИНИСТЕРСТВАТА

АНКЕТА В ПОДКРЕПА НА ОСАКАТЕНОТО КУЧЕ МИМИ

ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ – ОСНОВНА ЦЕЛ НА ПП „ОБЩЕСТВО
ЗА НОВА
БЪЛГАРИЯ”

БАШ ПРОВАЛЕНИТЕ ЧИНОВНИЦИ С ДВОЙНИ ЗАПЛАТИ

АНКЕТА ПО ПОВОД ОЧАКВАНЕТО ВДИГАНЕ НА ЗДРАВНИТЕ ОСИГУРОВКИ

ОНБ СКОЧИ СРЕЩУ ПО-ВИСОКИТЕ ЗДРАВНИ ОСИГУРОВКИ

ОТ КЪДЕ ТРЪГВА 8 МАРТ?

НАЧЕЛО НА ГЕРМАНСКИЯ КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД ЗАСТАНА
НАЙ-МЛАДИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ В ИСТОРИЯТА МУ

ПРОФ. ЦАЧЕВСКИ: ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ НЕ Е ЗАВЪРШИЛА

ДМИТРИЙ ЗАБОРИН: УКРАЙНА ЩЕ БЪДЕ ИЗЛЕКУВАНА, АКО ВЪВ
ВЛАСТТА ВЛЯЗАТ МОЩНО ЛЕВИТЕ СИЛИ

ОНБ СРЕЩУ ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОМОЩ ЗА ХАИТИ

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: ДА НЕ СЕ БЪРЗА С ОСВОБОЖДАВАНЕ В ОКОЛНАТА
СРЕДА НА ГЕННО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ

Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ: ОТДАВНА СМЕ НА ПАЗАРНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,
НО НА ЧЕРНИЯ ПАЗАР

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3194

Posted by on май 16 2010. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.