БОРИС ПОПИВАНОВ: ПУКНА БАЛОНЪТ НА ШИРОКОТО ЕВРОПЕЙСКО ДОВЕРИЕ В БОЙКО БОРИСОВ

НАУКАТА Е ОБЕКТ НА ОТКРОВЕНА ГАВРА ОТ СТРАНА НА ПЕРСОНИ, ЧИИТО КОМПЛЕКСИРАНОСТ И ОБЪРКАНОСТ ЗНАЧИТЕЛНО СА НАДСКОЧИЛИ ЗДРАВОСЛОВНИТЕ ГРАНИЦИ.

БИХ ПРЕПОРЪЧАЛ НА СТАНИШЕВ ДА ПОСТАВИ ОФИЦИАЛНО ВЪПРОСА НА БОЙКО БОРИСОВ ДОКОГА, ДО КОЯ ДАТА, ЗА НЕУСПЕХИТЕ НА СЕГАШНОТО УПРАВЛЕНИЕ Е ВИНОВЕН СТАНИШЕВ, И ОТКОГА ЩЕ СИ БЪДЕ ВИНОВЕН САМИЯТ БОРИСОВ, КАЗВА ОЩЕ ПОЛИТОЛОГЪТ ПОПИВАНОВ

Борис Попиванов е роден през 1981 в София. Завършва Първа английска езикова гимназия и политология в СУ "Свети Климент Охридски". Асистент по политически системи и идеологии в СУ. Автор на повече от 20 научни публикации в областта на политическата теория, историята на институциите и оперативния политически анализ на български, английски, френски и сръбски език. Член на Редакционния съвет на списание Politikon, издание на Международната асоциация на студентите по политически науки, Любляна, Словения.

 

Г-н Попиванов, как ще се отрази случаят с „Румяна Желева” на българската вътрешна политика, респективно на кабинета „Борисов”?
Показва ясно колко различни са вътрешна и външна политика. Стилът на министър-председателя не се е променил. Той безусловно работи на вътрешнополитическата сцена, поддържа рейтинг, извиква адмирации. Недостатъкът му е, че не служи като входна виза за широкия свят. Това пролича още при срещата на Борисов с руския премиер Путин в Гданск, затвърди се и при други негови международни контакти, породили дори вицовото въображение на Франс прес. Силовите линии в международната политика са сложни, преплитащи се, невинаги ясно разграничими. Строгото им подреждане в каталог е невъзможно, нещо повече, рисково за един ефективен национален курс. Вашингтон посрещна добре Румяна Желева, ЕНП прецени, че нейните качества отговарят на заместник-председателско кресло в партията. Ние си направихме сметката – имаме подкрепата на най-голямата световна сила и на най-голямата партия в най-големия политически съюз. Трябва да е достатъчно, за да наложим едностранно решение. Хубаво, ама не беше достатъчно. На брюкселски терен просто играят много повече фактори. Значение имат новите правомощия на Европейския парламент, заредили с допълнителна порция самочувствие евродепутатите. Значение има крехкият баланс между ЕНП и социалистите, които винаги са управлявали Европа коалиционно, а сега са на ръба на конфликт, за който Желева не е виновна, но влезе в ролята на катализатор – нещо, което няма да й се прости и отляво, и отдясно. Значение имаха недвусмислените предпочитания на Барозу към предишния ни еврокомисар, на които България реагира с високомерие. Значение има дори неприемливият агресивен стил на нашия кандидат. Слабото представяне, гарнирано с географско невежество и съмнения в законова измама, само натежава, не предопределя нещата. Разбира се, нищо фатално не се е случило. Пресният румънски опит го доказва. Може драматично да бламират твоята кандидатура, и три години по-късно да ти предложат ресора с най-голям бюджет в целия Съюз. Проблемът е, че се пукна балонът на широкото европейско доверие в Бойко Борисов. През следващите месеци тепърва ще се търсят обяснения защо ЕС спира парите не само на Станишев, но и на Борисов. Имам подозрение, че накрая пак Станишев ще бъде виновен.

Борисов почти се отрече от Желева в телевизионно включване. Какъв сигнал ще е това към останалите му приближени?
Едно от нещата, с които Борисов печели, е общественото убеждение в неговата решителност. Възприемаме го като човек, който действа незабавно и твърдо. Напоследък обаче все по-често ползва не толкова решителната практика на „последното предупреждение”. Ако Божидар Димитров още веднъж поиска турски компенсации, ще бъде уволнен. Ако Божидар Нанев наистина пътува на чужди разноски в Щатите, ще бъде уволнен. Ако Румяна Желева наистина нарушава закони, ще бъде уволнена. Скоро всички ще бъдат предупредени, и ако след това не започнат уволненията, митът за решителността бързо ще се разсее. Дано не се стигне до ситуация без полезен ход: ако Борисов не свали част от министрите си, те ще го свалят него. Струва ми се, че той продължава да се предоверява на фигури, които не заслужават честта.

Възможни ли са предсрочни избори според вас? Премиерът нееднократно заявява, че ако нещо не му хареса: „ще ги изкарам на избори”.
Никой няма интерес от предсрочни избори на този етап, нито дори ГЕРБ. Едва ли има политическа сила, която е убедена, че ще се представи много по-добре, отколкото преди шест месеца. Избори са възможни, ако Бойко Борисов представи пред обществото някаква убедителна и вдъхновяваща кауза, и успее да дефинира останалите политически сили като нейни противници. Израелският премиер заяви, че завижда на Борисов, защото управлявал сам, без коалиция. Българският народ на свой ред, като че ли смята, че онова, което е дал на лидера на ГЕРБ на 5 юли, засега му стига.

Доколко наследството от предишното управление продължава да е аргумент за различни неуспехи в публичната реторика на министър-председателя и как вие бихте коментирали този факт?
В БСП все още умуват над този парадоксален факт: как става така, че едно управление, което по всички международни икономически критерии е успешно, се оказа изведнъж провал и катастрофа. Не могат да схванат как така върху някакви супници и асансьори ще се излее гневът на общественото мнение. Надяват се, че ще дойде момент, в който хората ще се сепнат и ще си кажат: „не сме били толкова зле при Станишев, какво ни разправят”. Работата не опира до цифрите само. Загуби се усещане за ред и справедливост. Случки като взривовете в Челопечене или фалшивата въздушна тревога в Пазарджик понякога отблъскват гражданите от управлението много по-силно, отколкото ниските доходи. Поискахме нови управляващи, по-решителни и по-чувствителни към човешките проблеми. Преди Станишев бавеше топката седмици, преди да вземе отношение към корупционен скандал със свой министър. Сега Борисов дава изявления по проблемите, още преди да са възникнали. В такива случаи вероятно е нормално да приемеш, че предишната власт е оставила тежко наследство. Но нали умението на големите политици е в това – да намират решения и на най-трудните казуси. Ако ще се занимаваме само с наследството на Станишев, да го бяхме оставили премиер, лично да оправя кашите, които е забъркал. Не ми е работа да му давам съвети, но бих му препоръчал да постави официално въпроса на Бойко Борисов, за да сме наясно. Докога, до коя дата за неуспехите на сегашното управление е виновен Станишев, и откога ще си бъде виновен самият Борисов. Примерно – до 1 юли 2011 за всичко отговаря Станишев, той носи отговорност за държавата, а Борисов не носи. След 1 юли – Борисов носи отговорност, а Станишев не носи. Така ще си спестим много излишни усилия и спорове.

Кои сфери на управлението се очертават като слаби звена по ваше мнение?

Управлението все още не е изяснило за себе си каква стратегическа линия ще следва, няма точна представа каква България иска да остави след три години и половина. Някои от ходовете му вървят по изпитаната формула „като не знаеш къде отиваш, няма значение по кой път ще тръгнеш”. Засега е очевидно, че не разполагаме с административния капацитет да се впишем адекватно в пътя на развитие на Европейския съюз. Земеделието е в тежка криза, която би трябвало да радва Филип Димитров, за да спрат накрая да го обвиняват, че при него е достигнато дъното. Науката е обект на откровена гавра от страна на персони, чиито комплексираност и обърканост значително са надскочили здравословните граници. Здравеопазването е едновременно все по-луксозно и все по-хаотично и актуализира старата тъжна констатация, че животът е тежък и не е за всеки. Социалните системи на държавата не изглеждат приоритетни. Но можем ли да кажем, че бизнесът и предприемачеството са приоритетни? Не съм сигурен. Не само опозицията и президентът, но и партньори на управляващите – имам предвид Синята коалиция – настойчиво поставят въпроса какво ще се прави оттук нататък. Ако отговори не бъдат намерени през настоящата 2010 година, има всички изгледи за възпроизвеждане на едно бедно и изолирано от европейските тенденции и шансове общество.

Кои трябва да са приоритетите на Борисов за излизане от сложната ситуация?
Въпросът е доста сложен и изисква пространна аргументация. Нещо повече, съмнявам се, че някой разполага с ясни и категорично работещи отговори. Все пак се намират хора, които да напомнят на премиера, че ключът е в реалната икономика, а не само във финансите. Наблюдаваме затягане на финансовата дисциплина и съкращаване на разходите, но това не решава проблемите. Напротив, то може допълнително да стесни възможностите за бъдещо развитие. Нашата следсоциалистическа икономика не бе изградена на конкурентен принцип. Затова неин основен родилен белег остана неконкурентността, особено на европейски терен. Ето защо усилията трябва да се насочат в тази посока. Особено когато е почти сигурно, че вече няма да го има този щедър приток на чуждестранни инвестиции, който дълго компенсираше липсата на производство. Така че без претенции за изчерпателност или задълбоченост, съм длъжен да спомена създаване на много по-мощни стимули за производството, и укрепване на административен потенциал, който да бъде в услуга на гражданите и бизнеса. Едва тогава и държавата може да разчита на по-успешни преговори и натиск за интегриране на българската икономика в европейската. Ще добавя и още нещо: правителството на Борисов е в изгодна ситуация да го направи. Самата криза е такъв фактор, който ясно подсказва, че статуквото не може да продължава и са необходими промени. А общественият кредит на доверие е толкова висок, че дори непопулярни мерки могат да бъдат приети, стига да се вижда хоризонт, да проличава цел, да се очертава кауза.

Каква роля придобиват в този контекст парламентарните партньори на ГЕРБ – Синя коалиция и Атака?
Синята коалиция е мотивирано критична към правителството, „Атака” – немотивирано безкритична. И двете формации са разположени така в общественото пространство, че те реално губят, ако ГЕРБ реализира успехи. На свой ред стратегията на ГЕРБ е такава, че управлява повече с правителствени постановления и по-малко със законови актове. Парламентарните партньори са нужни във втория случай, а не в първия. Независимо от отделни сполучливи ходове, засега те само легитимират кабинета. Присъствието на Синята коалиция не позволява на ГЕРБ да изглеждат твърде десни, присъствието на „Атака” – твърде радикални. Ако ГЕРБ започне ревизия на целия преход, не само на Тройната коалиция, ще застраши сериозно сините. Ако продължи да поддържа „Атака” и някои техни представителни искания, ще ги превърне в сателит. Когато на сцената е Борисов, другите са принудени да се задоволяват с поддържащи роли. Само че и за тях дават „Оскари”-и, и поне Костов добре го знае.

 
 

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ИСПАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПОЛИТОЛОГА ВЛАДИМИР ШОПОВ

НА РЪБА НА ФИНАНСОВА СМЪРТ ЛИ СА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ? -Ричард РАН

ИВАН ИВАНОВ: ТОВА, НА КОЕТО МОЖЕМ ДА РАЗЧИТАМЕ Е ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

МЕЖДУНАРОДНАТА ОЦЕНКА НА БАН Е ОГРАНИЧЕНА И ЕДНОСТРАНЧИВА -Сергей ИВАНОВ

ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ – Любомир ВЪЛКОВ

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА НАРОДА – Лъчезар ПОПОВ

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: “БАЛКАН” БЕШЕ БИСЕРЪТ В КОРОНАТА НА БЪЛГАРИЯ

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: НИЕ СМЕ ПРИЧИНАТА ЕС ДА ПОМИСЛИ КАК ДА СТАНЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН

БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО – проф. Димитър ЛУДЖЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2869

Posted by on ян. 18 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24782 лв
 CHF =  1.67466 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21624 лв
100  RUB =  2.80223 лв
 USD =  1.65805 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.