БОЙКО ЛАМБОВСКИ: РАДВАМ, ЧЕ ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЯ В ДВЕ РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ

НЕ МОГА ДА ПРИЕМА ИЗКАЗВАНИЯ НА ПОЛИТИЦИ, КОИТО КАЗВАТ: „ЕТО, АЗ ВИ ДАДОХ ТОВА, АЗ НАПРАВИХ ТОВА ЗА ВАС…”. НАПРАВИЛИ СА ХОРАТА КАТО ЕВЛОГИ И ХРИСТО ГЕОРГИЕВИ, КОИТО СА ДАЛИ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПАРИ, ЗА ДА ИЗГРАДЯТ УНИВЕРСИТЕТ, А НЕ ТЕЗИ, КОИТО СТРОЯТ С ПАРИ СЪБИРАНИ ОТ ДАНЪЦИ, КАЗВА ОЩЕ ПОЕТЪТ.

Бойко Панов Ламбовски е роден на 13 март 1960 г. в София. Завършва френската гимназия в столицата. Завършва Института за световна литература "Максим Горки" в Москва (1987). Работил е в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата. В момента работи във в. Сега. Автор на книгите:  Вестоносец (1986), Ален декаданс (1991), Едварда (1992), Критика на поезията (1995), Господ е началник на караула (1999), Тежка картечница преди сън (2004), Бране на думи (2004).

 
 

Г-н Ламбовски, каква е вашата визия за обществото ни днес? Какво се случва с ценностната система на българина?
Нашето общество вече 20 години е в обстоятелствата на това, което характеризираме с думата преход. Този преход, разбира се, има основно политически измерения, които от своя страна рефлектират във всички останали области – социална, култура, в сферата на образованието и т.н.  Той се характеризира и със социално и политическо разслоение. Хората от относително еднородно общество, каквото беше през изминалите години, сега се разслояват отново по икономически признаци. Някои съсловия се декласират и това, за немалка част от българското общество, е болезнено. Има, разбира се, и малка част, която просперира. А всичко това е свързано с факта, че в сравнително кратки темпове, една система беше демонтирана, на нейно място, доста хаотично, се изгражда нова. За съжаление това се отразява много зле на хората на културата. Казвам на хората, а не на самата култура, на нейните създадели, носители, т.к. това са сферите, които най-лесно биват лишени от държавна подръжка. Това се случва в последно време.

За култура се отделят най-малко пари ли?
Да, и те се режат най-лесно. Но то е обяснимо. Пред аргументите, че трябва да се поддържат социални домове, да се изплащат пенсии… Така в масовата обществена представа да се дават пари за театър, за кино или за литература, това изглежда като някакъв вид глезотлък, като нещо, което не е толкова важно.

Икономиката може да дръпне за няколко години, а за колко ще се възроди духовността?
Какво да кажа, духовността на българина все пак зависи от него самия, тя не може да се вменява. Тази духовностт, за която толкова много говорим, не е задължение на държавата. Все пак това са морални устои. Разбира се за тях някаква отговорност носи и държавата и институциите, но нека не снемаме отговорността и от конкретния човек, от българина като носител през вековете на такъв тип ценности. Това, което може да направи българина за себе си не може да го стори никое правителство и никоя власт. А той може да направи за себе си много. Най-вече да се опре на тази ценностна система, която му е завещана от дедите, от културните дейци на миналото – хора, които са жертвали много. Затова аз, например, не мога да приема изказвания на политици, които казват: „Ето, аз ви дадох това, аз направих това за вас…”. Направили са хората като Евлоги и Христо Георгиеви, които са дали собствените си пари, за да изградят университет, а не тези, които строят с пари събирани от данъци, от различни постъпления. Те не изпълняват своя дълг, а по-скоро изпълняват своето задължение, а не мисия.

Ваша тема в творчеството е младостта, животът, житейският път… Какво взе  и какво даде преходът на вашето поколение?
Аз се радвам, че имах възможността да живея в две различни системи, въпреки че конкретно в моя живот това е свързано с повече усилия и може би с повече изпитания. Но това, че успях да видя две системи, както твърди руският поет (той всъщност е и американски) Йосиф Бродски, ние имаме познания за два различи типа живот и обществено устройство. Което, по някакъв начини, ни прави по-познаващи. По-познаващи различните превъплъщения на доброто и на злото в общественото устройство. Затова не съжалявам за нищо – нито за своето минало, нито за своето сегашно.
 
В очакване на промените, които не се случват така бързо, както ни се иска, освен надеждата, влагаме ли и идеализъм?
Не бих могъл да говоря масово за всички. Хората са много различни. Има хора, които по принцип са повече идеалисти, има такива, които са обсебени от материалното. Неприятно е само тогава, когато едното започне да се маскира като другото или когато двуличието и лицемерието се представят като загриженост за обществения интерес, развяват се идеали, национални, религиозни и всякакви. Тогава е неприятно, но има и такива хора.
Мисля, че по време на празници, като 24 май у българина се будят самочувствието и гордостта, че има национален празник, който е свързан не с военни победи, завоевания, а с привързаност към знанието, азбуката, писмеността, което донякъде е уникално в света. И това е една от ценностите на нашия народ. В схемата на важните неща и приоритетите в живота си ние класираме много високо образованието.

Дава ли обществото ни това, което е храна за творчеството?
Разбира се, че дава. Винаги дава. То се дължи не на конкретни устройства на обществото, а на факта, че има болка, страдание, пренебрегнатост, които пък са мотивация за създаване на нови светове. То това всъщност е творчеството.

Вие сте поет, публицист, журналист. От тази позиция, как мислите, комерсиализира ли се литературата?
Да, естествено, всичко се комерсиализира, не само литературата. Пазарът всъщност е най-важното за това общество, то е пазарно общество. Всеки нещо продава, всеки нещо купува. Така е построена този тип цивилизация, към която се стремим да вървим. В това отношение литературата не прави изключение. И затова пък тя си пати, защото няма достатъчно широк пазар за нея, за родната литература по-скоро. Тя съществува и би трябвало да съществува, благодарение на държавна загриженост, дотации, което влиза в разрез с представата за пазар на произведенията на изкуството. Това е един сложен процес, търсенето определя предлагането. Създаването на писмена словестност е хаотична.

Пишат ли се стойностни книги днес или мутризацията завладя и тази територия?
Пишат се. Има и добри писатели. Следя доста внимателно процесите в тази сфера и съм сигурен, че имаме и много талантливи хора. Мутризацията не може да завладее това докрай, няма как, т.к. процентът на пишещите хора е твърде константен в нашето общество. По моите наблюдения, в различни журита и конкурси, хората, които пишат и създават литература не намаляват. Друг е въпросът, че те намират достатъчно отплата за своя труд, трудно се издава, защото всичко струва пари. Излизат доста добри произведения, но стигат до много малък брой хора. Това, което е важно и трябва да се каже, е че хората четат сега много по-малко, книги се купуват много по-малко.

Какви книги чете българина днес?

Има статистики за това. Около 4-5 % от българите четат активно. Това е истината. Останалите 95 % рядко четат или почти не четата – това е лошо. 5 % си купуват книги. Направете сметка, отнесено към 7.5 млн. население, колко е това. Иначе българина чете всякакъв вид литература. Броят на заглавията, които излизат, сега е доста по-голям от тези преди 20 години, но лошото е, че тиражите сега са много по-малки.
Българинът предпочита развлекателната книга, но има и хора, които се интересуват от сериозна литература, научна, от областта на обществените науки, на социологията, историята, четат се и политически анализи. Освен това много се четат списания, модни журнали. Не са малко хората, които все повече и повече задоволяват потребността си да четат в интернет.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ДОЦ. ТАТЯНА ДРОНЗИНА: ЖЕНИТЕ СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ, НО И ИЗВЪРШИТЕЛИ
НА НАСИЛИЕ

ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ
С МНОГО
КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО

СКАНДАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВИЯ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ПЪРВАН СИМЕОНОВ: ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ НА
АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ Е
ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ

ЕРДОГАН ПРИЗОВА ТУРЦИТЕ В ЕВРОПА ДА НЕ СЕ ИНТЕГРИРАТ В
СТРАНИТЕ В
КОИТО ЖИВЕЯТ

ЗАБРАНИТЕ
НАНАСЯТ
ПОВЕЧЕ
ВРЕДИ,
ОТКОЛКОТО
ПОЛЗИ
Джон СТОСЕЛ

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: У НАС ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, КОИТО НЕ
ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ТРУДЯТ

ЦВЕТЕЛИН ЦОНКОВ: ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ – ИГРАЙТЕ ШАХ!

АЛИ ХАМЗИН: ОТСЛАБВАТ ЗАПАДНИТЕ ПОЗИЦИИ В УКРАЙНА

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ:НЕ ВИЖДАМ НИТО ЕДИН АРГУМЕНТ ПРОТИВ ГЕННО
МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИ

ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ: АЗ ПОЗДРАВЯВАМ ЧЕЗ ЗАЩОТО ИЗЛЯЗОХА УМНИ

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: БЕЗАДРЕСНИТЕ КРИТИКИ СРЕЩУ
КОНСТИТУЦИЯТА СА АБСУРДНИ

БОРИС ПОПИВАНОВ: ПУКНА БАЛОНЪТ НА ШИРОКОТО ЕВРОПЕЙСКО
ДОВЕРИЕ В БОЙКО БОРИСОВ

ИСПАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА
ПОЛИТОЛОГА ВЛАДИМИР ШОПОВ

НА
РЪБА НА ФИНАНСОВА СМЪРТ ЛИ СА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ?
-Ричард РАН

ИВАН ИВАНОВ: ТОВА, НА КОЕТО МОЖЕМ ДА РАЗЧИТАМЕ Е
ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

МЕЖДУНАРОДНАТА
ОЦЕНКА
НА
БАН
Е
ОГРАНИЧЕНА
И ЕДНОСТРАНЧИВА
-Сергей ИВАНОВ

ВОДНИТЕ
РЕСУРСИ
НА
БЪЛГАРИЯ
КАТО
ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОБЛЕМ –
Любомир ВЪЛКОВ

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА
НАРОДА
– Лъчезар ПОПОВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3188

Posted by on май 12 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31237 лв
 CHF =  1.71474 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14943 лв
100  RUB =  2.80839 лв
 USD =  1.67022 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.