БОЙКО БОРИСОВ: НАТИСКЪТ НА ЮЖНАТА НИ ГРАНИЦА МОЖЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ДА НИ ОГЪНЕ

СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА КСНС, ПРОВЕДЕНО НА 22 ФЕВРУАРИ 2011 Г.
КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ при Президента на Република България, бул. Дондуков №2, зала 2, 14,00 ч.

Днес, 22 февруари 2011 г., от 14.00 ч., на основание чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България, в заседателната зала на бул. "Дондуков" №2 се проведе заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на Република България Георги Първанов при следния

 

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси на сигурността на Република България в контекста на вътрешната сигурност на Европейския съюз:


Доклад: Бойко Борисов
Министър-председател на Република България
– Членството на България в Шенген;
Доклад: Цветан Цветанов
Вицепремиер и министър на вътрешните работи
– Противодействие срещу контрабандата;
Доклад: Симеон Дянков
Вицепремиер и министър на финансите
– Използване на специални разузнавателни средства.
Доклад: Маргарита Попова
Министър на правосъдието

В заседанието участват:
Цецка Цачева – Председател на Народното събрание;
Бойко Борисов – Министър-председател на Република България;
Аню Ангелов – Министър на отбраната;
Цветан Цветанов – Зам.-министър председател и Министър на вътрешните работи;
Константин Димитров – Зам.-министър на външните работи;
Димитър Цанчев – Зам.-министър на външните работи;
Симеон Дянков – Зам.-министър председател и Министър на финансите;
Константин Казаков – Зам.-председател на ДАНС;
Ген. Симеон Симеонов – Началник на отбраната;
Красимир Велчев – Председател на ПГ на ГЕРБ;
Сергей Станишев – Председател на ПГ на Коалиция за България;
Лютви Местан – Зам.-председател на ПГ на ДПС;
Волен Сидеров – Председател на ПГ на партия "Атака";
Мартин Димитров – Съпредседател на ПГ на Синята коалиция – СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП.
На заседанието са поканени за участие:
Маргарита Попова – Министър на правосъдието;
Борис Велчев – Главен прокурор на Република България;
Лазар Груев – Председател на ВКС;
Георги Колев – Председател на ВАС;
Ген. Кирчо Киров – Директор на НРС;
Румяна Бъчварова – Началник на Кабинета на Министър-председателя на Р България;
Румен Миланов – съветник, Съвет по сигурността към МС.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н Министър-председател,
Уважаеми членове на Консултативния съвет по национална сигурност,
Откривам настоящото заседание на Консултативния съвет. Дневният ред предварително беше обявен. Имаме съгласието на Министерския съвет, от тях бяха определени и докладчиците. Докладите бяха получени в рамките на вчерашния ден и ние своевременно ги препратихме. Надявам се да сте успели да ги прочетете, да се запознаете с тях.
Смятам, че е особено важно в сегашния период да се фокусираме върху темата, която съвместно сме определили в контекста на Стокхолмската програма и Стратегията за вътрешната сигурност на Европейския съюз, да обсъдим тези три актуални въпроса, които са впрочем и злободневни проблеми на българското общество, по които и политическият свят, и неправителствените организации очакват нашия отговор.
Съвсем естествено в първата част сме предложили да започнем с темата Шенген – тема, която е особено важна за България, защото тя всъщност ще създаде реалното усещане за българина, че ние сме част от единното европейско пространство, но успоредно с това трябва да си кажем още сега, а то се вижда и от усилията на компетентните органи, че за нас има още много сериозни ангажименти. Надявам се да изпълним техническите изисквания, критериите, но тук възникват няколко въпроса, които е добре да получат своя отговор.
Признавам, че докладите, които получихме, са доста общи, изчерпателни са, но на мен ми липсват отговорите на няколко въпроса.
Първо, защо в крайна сметка се получи това изоставане в сравнение с нашата северна съседка Румъния? Защо се допусна да се създаде това обвързване между Шенген и механизма за сътрудничество и оценка? Можем ли да говорим за проблеми в доверието към България в някои от страните-членки на Европейския съюз? Някъде то по-отчетливо беше изразено, на други места по-приглушено, но това е факт. И ние трябва да си дадем обяснение на този факт – ако проблемите са вътрешнополитически за съответните страни, нека да го изречем ясно; ако проблемите са си в нас, също да не крием отговорите на тези въпроси.
Много важно е и смятам, че в дискусията ще се получи отговор и на този въпрос, свързан с развитието на самата правна материя в Шенген, с развитието на техническия инструментариум, което ще налага една непрекъсната адаптация и при нас самите. Дали ние сме в състояние при едно забавяне да догонваме и да трупаме практически опит – това е въпрос, който смятам, че може да получи своя отговор днес тук.
Има, разбира се, и още един въпрос за рисковете, които произтичат от процесите в съседни региони, не искам да ги назовавам.
Впрочем, само да отбележа, че предложих и на Министерския съвет, и на ръководителите на специалните служби в един делови порядък в края на заседанието да бъдем информирани за процесите в тези региони и най-вече за това какво става с българската общност, дали сме създали необходимите условия, за да можем да съхраним живота на всички тях.
За мен е важно, уважаеми дами и господа, да си дадем отговор на въпроса дали в европейското пространство се осъзнава фактът, че по-бързата ни интеграция само може да подпомогне решаването на тези проблеми, които произтичат от създадената ситуация в съседните региони.
И вторият въпрос, разбира се, ако това не стане, ако така желаното от нас по-бързо приобщаване към Шенгенското пространство не се случи, ние дали сме готови да посрещнем евентуален натиск от страна на притока на бежанци към страните от Южна Европа.
Друг злободневен въпрос е свързан с нарасналата контрабанда. Впрочем има много различни факти и данни, аз самият не се наемам да ги коментирам преди да чуя официалния доклад от страна на вицепремиера Дянков, но така или иначе не само за България, но и за Европа е налице една такава тенденция, която трябва не просто да бъде обяснена, но и да получи адекватния управленски отговор от страна на съответните институции. Защото наистина границата продължава да играе много съществена роля в преразпределението на националния доход в престъпното натрупване на пари и капитали.
Струва ми се, че би трябвало да дадем на обществото отговор на въпроса какви са реалните щети за бюджета на страната от цигарената контрабанда във времето около 2010 г. – над милиард, милиард и половина или колкото и да са, и какво ние правим, за да може да излезем от тази ситуация. За мен е много важно да си дадем отговор на въпроса дали не е време да изградим една цялостна стратегия за борба с цигарената контрабанда например, в това число и една по-гъвкава акцизна политика. Такива гласове се чуха в последните дни в обществения и политическия дебат и струва ми се, че ние трябва да отговорим на този въпрос.
Много важно е, когато говорим за капацитета на митницата, да зададем въпроса, витаещ в пространството и съвсем основателно, предвижда ли се възстановяването на нейните разследващи функции, както разширяването на разузнавателните й възможности и дали митницата в крайна сметка не се е оказала под тежката, образно казано, сянка на МВР в последните година и половина-две. Във всеки случай мисля, че днешното заседание е добър повод да се набележат конкретни мерки за подобряване на взаимодействието между МВР и митницата в контекста на препоръката на доклада, който видяхме в последните няколко дни.
И накрая по тема, която предизвика много сериозен дебат – темата за използването на така наречените СРС-та в контекста на ефективното противодействие на престъпността и отстояването на основните човешки права. Аз оценявам позитивно, високо факта, че с този проблем се занимаха, и то успешно, редица органи – парламентарната подкомисия за контрол на СРС-тата, прокуратурата, съдът в рамките на едно съвещание при домакинството на ВКС. Министерството на правосъдието даде своето становище на базата на мненията на отделни неправителствени организации и една работна група. Темата беше обсъждана впрочем и от Европейския парламент.
За мен са важни няколко въпроса. Първо, дали съществуващото законодателство е добро, ефективно и ако не, какви са необходимите промени, които трябва да бъдат направени. Тук му е мястото да обобщим някои от предложенията, които прозвучаха и от изпълнителната, и от съдебната власт в последните дни.
Не по-маловажен е въпросът за прилагането на законите в реалната практика. Основателни са според мен констатациите в заседанието на парламентарната подкомисия за контрол на СРС-та, както и бележките и препоръките, които бяха направени от страна на Европейската комисия в междинния доклад, че е важно България да гарантира строго съблюдаване на законовите разпоредби относно използването на СРС. Ако не съм прав, ще ме коригирате, но моето усещане е, че в политическия и обществения дебат доминира оценката, изводът, че използването на СРС в България е прекомерно.
Впрочем за това говорят и данните, които бяха публикувани от Върховния касационен съд. Там, ако не се лъжа, става дума за около трикратно увеличение на СРС в последните година и половина – две. И аз питам: има ли нови обстоятелства, съответно рискове за националната сигурност, терористична заплаха или увеличението е в рамките на обичайната борба с престъпността.
Обхватът на приложение, говорим вече за обхвата, не само за обема, на приложение на СРС е твърде висок. В тази връзка възникват няколко въпроса.
Първо, какъв е профилът на подслушваните. Без да посочвам и да се ангажирам с конкретна бройка, искам да попитам дали реално, и каква е ефективността, се подслушват босовете на организираната престъпност? Изкушавам се да посоча имена, но ще им направим твърде висока чест, ако посочим тези вече нарицателни прякори в българското общество.
Приблизително колко са кореспондентите на онези, за които има разрешение за подслушване, тоест колко е реалната бройка на подслушванията?
Може ли да се говори за немотивирано искане и прекомерно използване на СРС? Може ли да се говори за филтриране на информацията от МВР и службите? И дали ако отговорът е позитивен, не ми се ще да е така, но ако отговорът е позитивен, това не означава ли, че СРС могат да се използват и за други, извън законово установените цели.
Аз съм убеден, че има резерв за подобряване на практиката по прилагането на законите. Сигурен съм, че тук ще прозвучат много конкретни предложения. За мен е важен въпросът за контрола, той е ключов, защото от онова, което успявам да доловя в публичния дебат, очевидно липсва цялостен и ефективен контрол върху дейността, свързана със СРС. Говорим за контрол – вътрешно и външноведомствен, административен, съдебен, парламентарен.
В тази връзка оценявам много високо, отново ще подчертая, работата на парламентарната подкомисия, защото тя излезе с убедително становище, но все пак нека да кажа, че според мен комисията има по-скоро реактивна функция, която тя изпълнява добре. Въпросът е в проактивния, в превантивния и специализирания контрол за недопускане на нарушения в сферата на СРС.
И тук стигаме до въпроса за мъртвороденото, мога да кажа така, Национално бюро за контрол върху използването на специалните разузнавателни средства. Добре, ако това не е било удачният начин, може ли да се намери друг начин за независим контрол или ще търсим решението в рамките на МВР, каквито гласове се чуха в последните няколко дни?
Оценявам високо направените предложения от прокуратурата. Отново ще кажа, в становището на Министерството на правосъдието имаше също такива по съхраняването на информацията, по оценката на информацията, която да се прави само от заявителя, по нормативното засилване на съдебния контрол. Там нещата бяха разписани много осезателно.
И накрая, по разграничаването на процедурите и правилата за използване на СРС по отношение на престъпната дейност от една страна, от друга страна, по опазването на националната сигурност. Или в становището на Министерството на правосъдието, или в това на прокуратурата имаше апел за подобно разграничение. Мисля, че е крайно наложително с оглед на ефективната работа в тази посока.
С това бих искал да приключа. Ще дам думата на министър-председателя за едно въвеждащо слово, след което министрите ще докладват така, както е заявено.
Благодаря.
БОЙКО БОРИСОВ:
Уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми депутати, председатели на съдилища,
Господин Главен прокурор,
Уважаеми колеги,
В много от нещата, които каза президентът, има истина, разбира се и прочит, с който изобщо не бих могъл да се съглася, защото, когато говорим за контрабанда на цигари, трябва да кажем и това, което ние направихме в контрабандата с горива. И мисля, че начинът, по който я пресичаме в момента, а тя е функционирала по този начин от 22 години, мисля, че би трябвало също така да залегне в доклада, защото само от това, което с поставянето на фискалните апарати, над 40 бензиностанции излязоха, които никой не ги е знаел, че ги има, а какво гориво са продавали 20 години, вие можете да си направите сметката.
Така че що се касае за дадения положителен пример с прокуратурата, все пак, г-н Президент, искам да Ви информирам, че за 2010 година прокуратурата има към 9 хил. искания, МВР има към 4 хил. искания. И когато давате този положителен пример с прокуратурата, би трябвало и обратното да кажем – и прокуратурата, и МВР, и всички да започнат да намаляват броя на СРС-тата, защото практически службите нямат никаква техническа възможност да поемат този обем и да го изпишат. Ако днес спрат да поемат нови искания, 4 месеца МВР трябва да изписва това, което към момента днес е заявено от прокуратурата, МВР, ДАНС и всички останали.
И затова аз мисля, че беше изключително положителна срещата вчера, която направихме, и благодарение на г-н Груев за любезното домакинство, заедно с главния прокурор и с г-жа Попова на тази тема.
В пъти, в пъти трябва да се намалят СРС-тата, а по смисъла на закона и конституцията, независимият орган, който може само да наблюдава дали се използват тези СРС-та правилно, това е съдията. Затова, когато издава разрешения, съдията ги издава по начина, по който смята за необходимо. Той е длъжен, след като се подписва, да се занимае с мотивите и да знае, че това е действително единственият начин – да се приложат СРС-та и са изчерпани всички останали варианти за документиране на даденото престъпление. Едва тогава се подава на службите. И ние вчера приехме едно решение, което мисля, че и Съветът при Вас би трябвало да го аплодира, да извадим висшата професионална фигура в МВР, какъвто е главният секретар като човекът, който трябва да подписва тези документи, а политическото лице да чертае стратегията и съответно да показва политическата воля в борбата с престъпността.
На същото мнение съм и относно агентурния апарат, защото си спомням, че когато в този месец бях главен секретар, първото нещо, което направи министър Петков като дойде, е да ни извади агентурния апарат, да го изиска и да го види този агентурен апарат. Първото нещо. И аз се питам, защо едно политическо лице би искало агентурния апарат да гледа, каква му е работата на службите да гледа агентурния апарат – дали е Петков, дали е Цветанов, дали е Х – няма значение. Затова считаме, и мисля, че е едно много добро решение, което вчера приехме и се обединихме с г н Груев, с г-н Велчев и с г-жа Попова, да предложим и да направим тези промени, защото те ще гарантират, това, което и Вие казахте – професионалното да си отиде при професионалистите, политиката да си отиде при правенето на политика в съответното ведомства.
И разбира се, когато говорим за политика, не можем да не споменем, че за наше най-голямо съжаление, когато са ни приемали в Европейския съюз, ние не сме били готови в тази си част и затова са ни поставили мониторинг. Ясничко и простичко: тъй като не сте се справили, тъй като не се справяте – това е, което са ни казали навремето – не че сега има недоверие, затова ние ще ви проверяваме и всяка година ще пишем един междинен, един истински, един еди-какъв си доклад, с който ще ви показваме имате ли напредък, колко ви е напредъкът, къде бъркате и какви са ви грешките.
И в сегашния междинен доклад, аз се надявам, че сте го прочели и във всичките му части, не само в тази, която казахте, защото и след направените проверки от прокуратурата безспорно беше доказано и, че всички искания са били съобразно закона – сиреч в България не са се допуснали извън или без съдебно решение, или някакви други да бъде проведено подслушване.
Но повтарям, с наличния капацитет на службите в момента в пъти, пъти, пъти.., и как да ви кажа, дори и този закон, който са приели тогава и съответно са изписали членове, в които целият материал, който тече по записите, трябва да се изпише и да се даде на хартиен носител съответно на прокуратурата, в случая е абсолютно неизпълним. Няма начин технически, физически, какъвто и да е, да бъде изпълнен. С една дума, когато прокурорът, или дознателят, или съответното длъжностно лице иска днес подслушване на даден телефон, той трябва да е с ясното съзнание, че на него няма да му бъде даден качествен документ, който да послужи съответно за повдигане на обвинение. Затова те изписват: беше проведен разговор, чуха се, той се усмихна…, и подобни, защото те трябва да изпишат, примерно, с тонове хартия.
И затова и вчера, когато говорихме, моето убеждение е, че трябва да се възлагат СРС-та само когато те могат да бъдат изписани и предадени в абсолютно надлежен вид като магнитен носител, като писмен носител на съответния прокурор, за да може на базата на това, което той чете, дори нюансите от даден разговор са важни, камо ли да ти напишат само: те проведоха разговор, единият се усмихна, засмяха се.., подобни неща. Нюансът, нюансът в гласовете дори е важен, когато се четат такива средства.
А и когато има подобно изтичане на информация, когато имаш истинския носител в папката на прокурора, сравняваш и се вижда дали са манипулирани, дали не са манипулирани и въобще ще се избегне и тази възможност за подобна манипулация, която се прави в момента. Защото аз ви казах – с Менда Стоянова няма изобщо такъв запис, а той беше прекрасно манипулиран и пуснат в публичното пространство. И когато ние настоявахме прокурорът да изиска и този запис, откраднаха джипката с точно тези флашки. Кой вярва, аз не вярвам изобщо, не вярвам. Но това беше една подредена манипулация, градирана, градирана, първо едната, после другата, после третата, после четвъртата, сиреч една много добре стъкмена машина, знаейки, че нямат истинския носител, за да можем да се защитим. Но както и да е, да не правим това отклонение.
В повишената в цяла Европа контрабанда на цигари пък има и много видно по схемите, които ще видите след това, в много пъти, пъти, пъти, но говорим от 20-30 пъти в повече задържани количества цигари, отколкото в предишните години. Да, с вдигането на акцизите това е един субективен фактор, но, ако сметнете в пъти колко сме задържали повече и какви операции и фабрики се задържат в момента, аз мисля, че и в следващите месеци ще им надделеем. Това го усещам, че службите са мобилизирани с промените, с които искаме да дадем възможност на митничарите да водят и дознателска дейност, но ние, г-н Президент, взехме тези дейности от митницата, ние така я заварихме – с отнети от кой…, нямам спомен аз, дознателски функции. Ако това, което Дянков ми казва, че е Румен Петков, направете и г-н Станишев да каже защо тогава са им отнели тези функции. Ние сега ще им ги възстановим, защото по-нормално от това, когато един митничар отиде и констатира дадено нарушение, да си извърши дознателската дейност, няма, както и пък МВР да може в данъчните и митническите складове също да работи. Това ще даде възможност и за много по-добра оперативна бърза работа винаги, повтарям, с ръководството и надзора на Върховна касационна прокуратура и дадения прокурор.
Връщам се на Шенген. Вие знаете, ние сме си говорили и във вътрешен план, и във външен – България закъсня. Министър Цветанов ще изнесе ясни данни защо, кога бяха намалени изключително и служителите по Гранична полиция, сега ги възстановихме, увеличихме. Ханс Петер Уулф, еврокомисарката Малмстрьом, даже аз бих помолил, ако е удобно, третият ни доклад да стане първи, тъй като г-жа Попова утре в Бундестага ще представи това, което сме направили и се прави относно Шенген. Аз съм убеден, и докладите, и оценките, които дадоха, че ние се справяме, справяме се вече. Към 24 март ще довършим и последните детайли, които имаме по границата, вече и хеликоптерите са дислоцирани, и хората, и ротационният принцип е възстановен. Да, може да има грешки, дори в случая не искам да се връщам кои от преди, кои от сега, важното е, че ние като нация трябва да бъдем обединени и след 24 март последната проверка, в която се прие решение да се удължи с половин ден, за да може цялата комисия да не се разделя, а да отидат всички те заедно да видят съответно нашите КПП-та, специално тях турската граница ги интересува, ще бъде положителна, според мен.
В разговорите, които съм имал с колегите миналата седмица в Европейския съвет, всички считат, че България добре и то много по-добре пази от наши съседи турската граница. Разбира се, това, което службите Ви докладват, и на мен също така, относно положението в Либия, Тунис, Йемен, Египет – това е един изключителен проблем, който ще се стовари върху Европа, върху Италия вече много тежко се отразява, взимат се мерки от страна на Европейската комисия, утре вечерта ще бъде и при Вас президентът на Европейския съвет г-н Ромпой, ще бъде в София, на тази тема ще разговаряме. Предполагам, че и Вие ще ни подкрепите, и ние Вас относно толерирането на България за бързото й приемане в Шенген, защото този натиск на тази граница може действително да ни огъне, ако не се действа със силата на цяла Европа в случая. Защото, повтарям, надали нещата толкова бързо ще заглъхнат в тези държави и дали ще мине така, както ни се иска – вече е въпрос на бъдеще.
Аз Ви благодаря. Мисля, че и след това ще мога в заключение да кажа няколко думи, така че, ако се съгласите г-жа Попова да докладва, за да я освободим.
ВОЛЕН СИДЕРОВ:
Извинявам се, само едно процедурно предложение.
Не мога да разбера, г-н Първанов, защо налагате информационно затъмнение на срещата на Консултативния съвет, защо камерите, телевизиите записаха Вашето изложение, след което пресаташето ги изгони от тук, от залата и не могат да се чуят отговорите на премиер, на министри, на главен прокурор. Това, според мен, е двоен стандарт. Моля отново да поканите телевизиите, тъй като Вие изложихте някои манипулативни тези във Вашето изказване под форма на въпроси, нека отговорите да се чуят също от телевизиите. Ние няма какво да крием от обществото, нали така? Аз предлагам телевизиите да присъстват на цялата среща и да записват.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Господин Сидеров, не знам от колко време сте в Консултативния съвет, но това е практика, която е наложена отпреди мен, от времето на д-р Желев. И аз не мисля да я променям. След заседанието всички ще имат възможност долу на стълбите или в друг тип изявление пред медиите да изразят своята позиция. Впрочем това сте го правили многократно в предишните дни и никой не Ви лишава от това право.
Аз лично смятам, че не можем да подкрепим идеята за открити заседания на КСНС, защото има неща, които не могат да се обсъждат публично, защото става дума за национална сигурност, защото след малко ще обсъждаме Близкия изток и проблемите, които произтичат от това, и не мисля, че от това можем да правим публична дискусия.
ВОЛЕН СИДЕРОВ:
Аз не виждам тук нещо, което да бъде скривано от обществото. Покажете, че сте за повече прозрачност, защо не.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Приключена е темата, продължаваме нататък.
Думата има министър Попова.
МАРГАРИТА ПОПОВА:
Благодаря, г-н Президент,
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми дами и господа,
Благодаря най-напред за поканата и за това, че имам възможност на този форум отново след вчерашната среща в парламента да кажа няколко думи, макар и накратко, защото темите, които ще дискутираме днес, са достатъчно важни, за това, което направи работната група, сформирана по предложение и по покана на министър-председателя, с участието на представители от съдебната система, от изпълнителната власт и по желание включени представители на авторитетни неправителствени организации в групата към Министерство на правосъдието, която работи по въпроса и по темата "Специални разузнавателни средства".
Аз казах вчера, ще кажа и днес, че контекстът, в който ние разгледахме темата за СРС-тата, за тяхното прилагане, използване, за използване на информацията, е тема, която Министерство на правосъдието разглежда единствено и само в руслото на укрепване на законодателната уредба, така че да има повече гаранции за спазване на основни права, на личните права на гражданите, визирани изрично, конкретно и категорично в Българската конституция. И този подход приляга на Министерство на правосъдието.
От друга страна, тъй като към тази тема аз съм пристрастна в качеството ми на представител на съдебната система в предишното ми битие като прокурор – тема, която си позволявам да кажа, че познавам много добре, защото съм работила непосредствено, и като човек, който иска използване на СРС, и като човек, който разрешава в онези години, когато СРС се разрешаваха не от съдия, а от административния ръководител на съответното окръжно звено, искам да кажа, че темата е специфична, темата е много важна, темата е щекотлива, темата е трудна, темата е отговорна, но тя не е тема, която да може да се позволява да се дискутира от широк кръг хора, които я познават бегло, повърхностно и са доста далеч от тематиката.
Нашият закон, който действа в момента, е нелош. Той е разработил приложното поле на използване на СРС в три основни насоки:
Първата е използване на СРС в сферата и за нуждите на наказателните производства;
Втората много важна сфера е използване на СРС в системата на националната сигурност;
И третата сфера, която кой знае защо, и вчера, и днес във Вашето изложение, г-н Президент, аз не чух да бъде спомената и много щях да се радвам, ако бях чула това нещо – третата сфера на закона за използване на СРС, една единствена алинея в закона, това е ал. 2 на чл. 12, в която се казва, че СРС се използват при необходимост за опазване на живота и имуществото на гражданите, когато съответният гражданин е дал съгласие за това.
Обръщам внимание на тази единствена алинея в закона, защото във всички интерпретации – медийни и извънмедийни до момента, ние интерпретираме темата доста едностранчиво. Ние коментираме темата "Използване на СРС" по отношение на граждани, които евентуално са извършили тежки криминални престъпления, или стопански, или когато се използват СРС за предотвратяване на извършване на тежки криминални престъпления. Само че когато е извършено едно тежко престъпление, посочено изрично като текст в закона, винаги има две страни – единият е извършителят, другият, обаче, е пострадалият. И за мен, като бивш прокурор и като министър на правосъдието в момента, тези две страни са абсолютно еднакво важни. Защитавам правата на обвиняемия и на подсъдимия, който е нарушил закона, но защитавам правата и на пострадалия, който в качеството на такъв е жертва при извършване на едно тежко криминално или стопанско престъпление. Така че третата насока, в която е разработен нашият закон и която ние не трябва да изпускаме в дебата от поглед, това е тази ал. 2 на чл. 12 от Закона за СРС.
Това го казвам, за да сме наясно всички, че ние няма да отстъпим нито крачка назад от разбирането, желанието и усилията ни да защитим още по-добре и да укрепим закона относно защита правата на гражданите, които са обект на използване на СРС, но в същото време ще държим да разработим и картата на правата за защита на жертвата в наказателните производства, защото тази карта е точно толкова важна, колкото и картата на правата на обвиняемите в едно наказателно производство.
В тази връзка и все в този дух бих искала, за разлика от изложението, което направих вчера в Народното събрание, да обърна внимание на две неща, които са били дискутирани на националното съвещание на моите колеги съдии и прокурори на Цигов чарк. Там е била изнесена доста детайлна статистика от страна на ВКС. Вероятно колегите са получили информация от окръжните и от апелативните съдилища, което е съвсем нормално. Господин Велчев обаче беше любезен да ми предостави преди няколко дни, макар и предварителна, информация, с която разполага прокуратурата и която ще залегне в изготвения годишен доклад, който ще бъде отчетен и в Народното събрание, и ние го очакваме с интерес през месец април. Но аз ще си позволя с Ваше разрешение, г-н Велчев, да кажа няколко цифри от тази, макар и неофициална, предварителна информация, която, пак казвам, като имам предвид как се работи в прокуратурата, ми се струва, че няма да бъде променена тотално и толкова значително, че да можем да правим в бъдеще радикално различни изводи.
Колеги, вероятно и за вас ще бъде интересно да чуете какво констатира прокуратурата за използваните оперативни способи и за лицата, спрямо които същите са използвани през 2010 година. Пак казвам, че това е информация, която още не е излязла с печата на главния прокурор и с доклада в неговия окончателен вид, но така или иначе в нашето звено за информация и анализ във Върховната касационна прокуратура имаме следните неща, любезно предоставени на министъра на правосъдието преди дни.
Способите през 2010 г., техният общ брой, не само подслушванията, колегите отчитат около 11 618, при 8 843 за 2009 г., като броят на лицата, спрямо които са използвани СРС през 2010 г., е 3 524, при 2 481 за 2009 година. За съжаление, нямам лицата за 2008 година. Значи, за тройно увеличение на лицата, спрямо които са използвани способите, не може да се говори. Няма и двойно увеличение на броя на лицата, по отношение на които са използвани СРС.
Няма тройно увеличение и на общия брой оперативни способи, които са били използвани в 2010 г., в сравнение с техния общ брой за 2009 година.
Интересна е обаче и другата предварителна статистика, с която разполагам – това е, че делата, по които са използвани СРС, сочат, че по отношение средно на 3 лица по едно дело са били направени искания и такива вероятно са били разрешени от съдилищата за използване на оперативни способи единично или в комбинация. И за хората, които работят с наказателна материя и много са работили по наказателни дела, сигурният извод е един, че през 2010 г. е работено активно по дела с усложнена престъпна дейност. Там не се работи по дела, при които има един единствен извършител и разследването е лесно, а се работи с извършители най-малко трима. Това е тежко разследване и г-н Велчев най-вероятно ще ме подкрепи – усложнена престъпна дейност, много извършители, вероятно извършвана поредица от престъпления, различни, в комбинация с други лица, за които са искани СРС единично или в комбинация.
Статистиката мога да я продължа още и с проценти и за това колко са били осъдени лицата и колко са били прекратени дела за 2010 г. с използвани СРС, но няма да го направя по следната причина – защото, когато ние отчитаме осъдени лица за дадена календарна година или прекратени дела за календарна година, това са дела, които са били започнати да бъдат разследвани в предишни години. Те не са делата, които са образувани в 2010 г., да бъдат прекратени в 2010 г. или да бъдат постановени осъдителни присъди. Затова тази статистика е плаваща, тя е преливаща се от година в година и няма как да ви даде точна информация за това каква е точно ефективността на използваните СРС.
Така че всички медийни спекулации за това, че повсеместно, масово, безконтролно, противозаконно се използват СРС, ние, като сериозни хора и разбиращи от тази материя, трябва да посрещнем с оценка в сферата на емоцията. А оценката в сферата на анализа трябва да се базира на цифри и на професионален анализ на тези, които работят със СРС.
Анализът, с който разполагам, предоставен ми от колегите от ВКС, сочи на следното:
Правилно и обективно колегите са отразили, че има завишаване на броя на използваните оперативни способи при разследване на тежки престъпления. Този брой е завишен в два района в България – това са София и Пловдив, където криминогенната обстановка вероятно налага там с най-голяма честота да бъдат използвани СРС, като се констатира също в абсолютен брой, че най-често използвания оперативен способ е бил подслушването, комбиниран с наблюдение и проследяване в различно процентно изражение по различните дела.
Така че за статистиката и за изводите в медийното пространство – толкова.
Аз, като министър на правосъдието, разбира се, ще проследя внимателно това, което ще бъде отчетено в последния вариант като доклад на Прокуратурата на Република България и ще говорим и допълнително за това защо всъщност и къде бъркаме. Разбира се, много е възможно част от исканията за използване на такива СРС да са били дадени като макар и недостатъчно мотивирани. Затова, обаче, трябва самата система вътре в себе си да направи проверка, за да може с една представителна извадка или в цялост да се види в крайна сметка колко са били немотивираните, ако има такива, колко немотивирани са дадени от съдията и колко абсолютно мотивирани са разрешени от съда.
Разбира се, и така е навсякъде под слънцето, че СРС, ако са поискани 100 на брой, ние не можем да отчитаме ефективно само и ако те залегнат в една осъдителна присъда 100%. Това не е възможно и това не се случва никъде под слънцето.
Друг е въпросът, че СРС се искат, аз казах и в началото, не само за наказателно производство, а и за предотвратяване на престъпление. Там дейността е много важна, особено, вие знаете – тежка трансгранична престъпност, терористични актове. Това са страшно рискови ситуации, при които е по-добре да използваш СРС и да предотвратиш, отколкото да не използваш и да стане голямата беля със стотици и хиляди жертви, опазил Господ.
Толкова може би за статистиката, върху която всеки от нас е хубаво да стъпи, за да има малко по-голямо спокойствие и малко по-голяма обективност в страната. Оттук насетне ще кажа само две думи, които ще повторя като продължение и повторение на това, което казах и вчера в парламента.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Всички познаваме доклада.
МАРГАРИТА ПОПОВА:
Да, това е – в каква насока трябва да бъдат направени измененията в Закона за СРС. Трябва да бъдат направени в сферата и на наказателното производство, в сферата и на националната сигурност за нуждите на СРС, и Вие, г-н Президент, споменахте, че това е много важно, и ние така оценихме в работната група в Министерство на правосъдието, за защита правата на гражданите задължително доразвиване на института за възможност за уведомяване на гражданите, които, когато трябва да получат обезщетение, трябва да имат възможност да направят това в България, а не в Страсбург.
И следващата много важна насока е, разбира се, да бъде укрепен капацитетът на парламентарната подкомисия, за да осъществява парламентарен контрол върху използване на СРС. И централна и много важна тема – усилване, укрепване на съдебния контрол, който, в съчетание с парламентарния контрол, ще бъде един прекрасен начин България да отговори на очакванията на обществото и на изискванията на всички модерни европейски законодателства за баланс между СРС и защитата на личните права.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Завършихте ли, г-жо Попова?
МАРГАРИТА ПОПОВА:
Да, завърших.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Аз Ви благодаря.
По отношение на данните, аз съм ги ползвал скрупульозно и предлагам да поспорят онези, от които произлизат тези данни, за да може участниците в Консултативния съвет да се ориентират в тяхната обективност. Аз самият държа на това. Това първо.
Второ, понеже Вие споменахте чл. 12, ал. 2 – аз не съм компетентен, но бих искал да попитам, колко са случаите или какъв е процентът от тези случаи, когато се използват СРС за опазване живота на гражданите, след като те са дали своето съгласие. Ако има някаква статистика за това.
И пак ще попитам, възможно е въпросът да е риторичен, но за мен е наистина много важно дали тези 20-30, но не повече акули, не всичките 300 или колко, както Вие навремето ги казахте, и не всичките хиляди – големите босове на престъпността на скенера ли са, следи ли се всяко тяхно действие, защото за мен това е ключов въпрос, който трябва да получи отговор?
Предлагам да обединим докладването и след това дискусията да е обща, тъй като иначе ще отиде до сутринта.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Понеже Маргарита Попова ще пътува, затова, както и премиерът предложи, ако е възможно, дискусията по СРС-тата да бъде извършена и в нейно присъствие, ако има възможност, разбира се, във времето. Затова си позволявам да взема думата и след това, ако трябва, ще взема думата и за доклада си по Шенген.
Господин Президент, действително това, което беше казано от г н Волен Сидеров, Вие зададохте публични въпроси към всички присъстващи на Консултативния съвет пред медиите. Но медиите не получиха публични отговори по въпросите, които Вие зададохте. Затова аз имах солидарност към това, което беше казано от г-н Сидеров, а всичко, което касае националната сигурност, можеше да бъде проведено и в друг формат и без медиите.
Това, което касае СРС – аз изцяло подкрепям много задълбоченото изнасяне на данните и на философията на СРС, които се прилагат срещу организираната престъпност и защитата на гражданите за ненарушаване на техните човешки права.
Що се касае до това, което Вие визирате в чл. 12, ал. 2, процентът е много малък, но процентът е много голям на предотвратените престъпления при използването на останалите хипотези в закона, които дават срещу престъпността и срещу организираната престъпност.
В България законодателството е синхронизирано с европейското и по нищо не се различава от другите законодателства, прилагани в другите държави в ЕС. Това, което е много ясно и трябва всички да се консолидираме около това, е, че в България се използват законови специални разузнавателни средства, съответстващи на българското законодателство. Защото няма човек, който днес може да каже, че било то Министерство на вътрешните работи или съответни други институции в България да прилагат СРС, без да спазват закона, защото те търпят и наказателна отговорност. Така че в тази посока нека да бъдем обективни и когато говорим за подобни неща, да бъдем много приземени и действително да разсъждаваме прагматично.
Това, което се говори за СРС и статистиката, която беше дадена от Маргарита Попова. Имаме увеличаване на ВДС-те, които са за използвани специални разузнавателни средства, за 2010 години. На цифрата спрямо лицата, срещу които е използвано СРС, 62% са ВДС-тата, които трябва да бъдат изготвени, което смятам, че е един изключително завишен процент и възможност да се работи в реалната борба срещу организираната престъпност.
Само ще дам един пример – това, което направихме в 2010 г., и то благодарение на взаимодействието на институциите по трафика на хора. Защото в отчета, който приехме преди 2 седмици на заседание на Националната комисия по трафика на хора, и то по данни от ВКП, имаме за 2010 г. 580 лица, които са жертва на трафика на хора, по които са работили съответните институции, които имат отношение. Само ще дам за съпоставка, която беше дадена за минал период от време, се е работило не повече от 200-250 на година, и имаме 118 осъдителни присъди през 2010 г. за лица, които са се занимавали с трафик на хора.
Що се касае до това, което Вие казвате – за използване на СРС-та спрямо босовете на организираната престъпност – г-н Президент, босовете на организираната престъпност, трябваше да се работи по тях в самото начало на прехода, в годините на демокрация и всичко, което трябваше да бъде направено от политиците, за да се предприемат необходимите законодателни мерки. Защото кажете ми, Емил Кюлев, според Вас, бос на организираната престъпност ли е, когато беше убит, и защо правоохранителната система тогава не е работила по него? А Емил Кюлев човекът ли е, който изкупи банките, които всъщност бяха след фалирането на банковата система 1995-1996 г. и когато всъщност бяха разпределени финансовите потоци в определени лица, които бяха толерирани от политическите партии? Емил Кюлев не беше ли Ваш съветник като президент?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не е бил никога.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Да, но в публичното пространство беше оповестено, че е в близки отношения с Вас.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Това беше опровергано и въпреки всичко Вие го повтаряте непрекъснато.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Повтарям го, защото това е на база откритите източници, които имаше в публичното пространство, от медиите.
Така че в тази посока, когато говорим за босове, трябва да Ви кажа, че истинските босове на организираната престъпност те отдавна не се занимават с престъпна дейност. Босовете на организираната престъпност вече са легални бизнесмени, които се ползват с протекцията на много от политическите партии, които са в годините на прехода. И точно затова в 2007 г., когато страната влезе в ЕС, беше наложен и механизмът за оценка, точно в секторите борба с организираната престъпност, корупцията и съдебната система. Защото "октоподът", както казваме за определени лица, ами извинявайте, как да работим срещу тежката организирана престъпност и босовете при положение, че един от основните участници в "октопода" беше съветник на Държавната агенция за национална сигурност, която беше формирана и беше създадена от предишното правителство?
Така че нека, когато говорим за босове и когато говорим за организирана престъпност, да слагаме нещата с истинските имена и да говорим за годините на преход, който е изключително важен за ферментирането на организираната престъпност и уродливите порочни практики, които бяха създадени точно от тази организирана престъпност. Защото, не знам дали сте присъствали тогава, но поне г-н Станишев е тук, на пленум, който излезе в публичното пространство, как Румен Петков и Цвятко Цветков си говорят за братята Маргини, че са били "добрите момчета", които Цвятко Цветков ги защитава на пленум на БСП. Извинявайте, но как да работим срещу Маргините, при положение, че те са ползвали протекцията на държавата през тези години, как да работим по други знакови фигури, които по някакъв начин са доближени до определени фигури в политическото пространство на страната? Тогава, обаче, когато започне да работи адекватно правоохранителната система и тогава, когато започне да се прилагат СРС и се получи някъде разговор, засечка с определен висшестоящ представител, веднага започва да се тълкува, че има политическа репресия. Аз не мога да знам или няма кой да знае, когато всъщност се използва СРС, то има мотиви, които се разрешават от съответния съдия и тези мотиви са ясно разписани в закона за престъпления над 5 години или предполагаеми извършени престъпления, които могат да настъпват, и то по НК.
Така че в тази посока нека да се придържаме към нещо, което действително е разумно и което ще бъде полезно за обществото. Защото ние в момента бяхме подложени на дискусия, говорене от политици, които говореха за милиони подслушвания, а те реално се оказаха, че са 5 800, мисля, че бяха – 5 487 искания за лица, което въобще не кореспондира на милионите, които бяха пуснати в публичното пространство. Но това работи само и единствено на организираната престъпност по този начин, когато се формулират в публичното пространство говоренията на определени отговорни фактори в държавата.
Ще дам един пример.
Когато стана разработката "Галерия", знаете ли, че след тази разработка и този медиен скандал, който стана, тогава беше прекъснат интерфейсът за директната връзка за разпечатките, които се правеха от правоохранителната система. И знаете ли какви бяха последствията от това решение, което беше взето не на база цялостна платформа за законодателство и промяна, а на база ситуация в дадения случай. И тогава всъщност се получи, че не можехме да получим разпечатка за извършени престъпления и убийства, за да установим клетката и местоположението на лица, които са имали тези комуникатори и са били на даденото място на престъплението. Имаше 70-80, а имаше и дни, в които всъщност не се получаваше отговор от подобни искания. Тогава стана дебат, дискутирали сме го и с прокуратурата, да направим законодателна промяна, която направихме преди една година. Тогава имаше обществен дебат, имаше позиция на Синята коалиция, което беше изключително много шумно огласено в публичното пространство, че интерфейс не трябва да се дава до МВР, защото те щели да подслушват. Ами подслушването няма нищо общо с разпечатките. Но тогава ние се ограничихме от възможността да има изграден интерфейс. Прекъснахме тази връзка, но въведохме други правила, при които в рамките на 2 часа да се дават отговори за исканията за разпечатки за съответните комуникатори, които са част от дадено извършено престъпление.
Така че в тази посока смятам, че със СРС-та, и аз се радвам, че има вече политическо говорене за отнемането на тази функция да разпорежда министърът на вътрешните работи за използването на СРС, за да мога да участвам и аз по-активно в дебата, когато се води за СРС, защото, който не е работил и който не е работил с материята на наказателното право, както каза Маргарита Попова, всичко остава в някакви неясноти и нещо, което би могло да провокира само и единствено говорене в услуга на организираната престъпност.
Ние трябва да се стремим, както беше споменато и от министър Попова, да защитим интересите на българските граждани и да не допуснем и да ограничим организираната престъпност. Защото позитивните сигнали, които има в междинния и в летния доклад 2010 г., е всъщност функция на добре свършената работа и организацията на правоохранителната система. Така че в тази посока, ако искате да се върнем в статуквото на прехода, когато всички бяха безнаказани и нямаше върховенство на закона, аз специално не съм съгласен с подобен подход.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря на вицепремиера Цветанов.
Все пак ще ползвам правото си на дуплика да кажа, че аз не знам как Емил Кюлев е взел банка, защото по това време бях в опозиция. И много бих искал, ако може някой да извади наяве целия този процес на получаване, на придобиване на държавно или друго имущество, в т.ч. и банково.
От казаното от Вас разбирам, че Вие сега не работите по тези босове, защото времето е изпуснато.
И що се отнася до "Галерия", ползвам случая да кажа, че апелирам тази разработка да бъде огласена, да бъде качена на интернет, за да може да се види какво е ставало около нея.
Главният прокурор пожела думата. Заповядайте.
БОРИС ВЕЛЧЕВ:
Уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н Премиер,
Дами и господа,
Аз съм длъжен да взема отношение по някои от поставените въпроси и ще започна с темата за статистиката.
Госпожа Попова напълно точно цитира статистиката, която ние сме предоставили, и тя е права. Не вярвам в окончателния ми доклад, който ще внеса в Народното събрание, да има някаква съществена промяна в порядъка на цифрите, които тя оповести.
Тази статистика може да бъде интерпретирана в няколко посоки. Но първото, което е важно да се знае, това, с което започна и премиерът във встъпителните си думи, е напълно прав – прокуратурата е водеща в поръчването и ползването на резултати от СРС. Аз мисля, че това е правилно. И мисля, че каквото и да направим за бъдещо ограничаване на ползване на СРС, пропорцията трябва да остане такава. Защото СРС-тата в крайна сметка са едно сериозно посегателство върху правата на гражданите и тяхното ползване трябва да бъде оправдано от други сериозни цели, каквото, например, е досъдебното производство.
Много или малко са СРС-тата – това е основният въпрос, който тормози всички ни в последните месеци. Аз нямам отговор на този въпрос, защото нямам с какво да го сравня. Знам обаче едно – за капацитета на системата са много. И премиерът беше абсолютно прав вчера, и аз му благодаря за тази негова позиция, която той и днес потвърждава. Капацитетът на системата за съжаление е претоварен. Така че, дали са много или малко откъм броя на хората, ми е трудно да кажа, но дали са много или малко откъм възможността да получаваме своевременно пълноценна информация, която да има стойност за досъдебното производство, мисля, че е категорично.
Аз съм за това да смятаме ефективността на СРС не с някакви други цифри, а със своевременното и пълноценно получаване на информация, от която вече и органите на прокуратурата, от чието име говоря, могат да взимат съответните решения.
Беше важно да се спомене това, което каза министър Цветанов, и министър Попова, и аз съм длъжен да го потвърдя и да подчертая това – ние правихме много внимателен анализ на практиките за използване на СРС. Пуснахме със съгласието на МВР, не просто със съгласието, а с тяхното максимално съдействие, експерти от БАН в системата на СДОТО. Не се констатира незаконно използване на СРС. Единственото, което констатираме, е незаконно изтичане на резултати от СРС, но това е извод, който едва ли буди някакво недоумение, тъй като ние вече тези неща ги слушаме по телевизията и по радиото.
Очевидно е, че посоката трябва да бъде преди всичко в затягането на вътрешния контрол, за да не се стига до това резултатите от използването на СРС да стават публично достояние.
Ние вчера обсъждахме и с премиера, и с председателя на ВКС, и с министъра на правосъдието прагматични решения. Мисля, че онова, което предлага министърът на правосъдието, е правилно. То е разумно, балансирано, обосновано и води до това, надявам се, ако бъде приложено в законодателни изменения, да се ограничи броят на използваните СРС, за да може прокурорът да ги получава броени дни, след като се проведе съответният разговор, и да ги получава с онова съдържание, т.е. пълноценно, което да му даде възможността да ги използва евентуално в наказателния процес.
Единственото несъгласие, което ще си позволя с министър Цветанов, принципно несъгласие – това е по въпроса за босовете, и мисля, че и той също ще се съгласи с това.
Ние не сме се отказали от босовете. Той е прав, че е много трудно да се работи сега по босовете, но това изобщо не означава, че сме се отказали. И аз лично, честно да си призная, ще правя всичко възможно, за да стимулираме системата на прокуратурата, доколкото зависи и от нас, и системата на МВР и на ДАНС, да не се отказваме от тях и да продължим да работим, докато поне няколко знакови фигури, които традиционно свързваме с организираната престъпност, постъпят в затвора. Трябва да успеем.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Само в подкрепа на г-н Велчев – може би грешно съм бил разбран, че сме се отказали. Дори мога само да припомня за организирани престъпни групи, които са свързани с поръчкови убийства. Нека да погледнем за "килърите", за Пешо Сумиста, който също се свързва с това, или че аз съм бил в конфликта, или Вие, г-н Президент, че той е бил Ваш съветник. Така че в тази посока сме безкомпромисни в борбата срещу организираната престъпност. Така че в тази посока нека все пак да подкрепяме усилията, и то не толкова на министъра на вътрешните работи, а да подкрепяме усилията на тези редови служители на МВР, на тези редови прокурори, които има в системата, и на тези редови и честни съдии, които всъщност си гледат и си изпълняват служебните задължения. Това е елементът и това е най-важното, което ние, политиците, трябва да правим – да мотивираме системата да работи.
А що се касае до СРС-тата и до капацитета, аз не смятам, че трябва да залагаме обаче и лимити за СРС-та, защото това означава, че ние трябва тук, като се съберем, да наложим лимит и на престъпността, която или да бъде отчитана по начин, който на нас ни се харесва, и да кажем на хората, които са жертва на дадено престъпление: извинявайте, но системата няма капацитет и ние имаме лимит, който трябва да го работим.
Ние трябва да създадем технически възможности да се ползват новите съвременни технологии – примерно, да речем на съответния заявител да му се дава диск, той да седне да си го прослуша, да прецени дали това му е важно, дали не е важно, защото, господа, има някой път престъпник, който има над 50 мобилни телефона. Нали не си представяте, че един служител на СДОТО ще работи само по този престъпник от организираната престъпност, за да му прослуша 50-те телефона, а той всъщност да има капацитета да слуша 4 или 5?
Така че в тази посока записът и възможността на техническата сигурност, която трябва да бъде гарантирана, и да дадем възможност на наблюдаващия прокурор и на съответната оперативна служба да използва тази информация както за оперативни цели, така също и за досъдебното производство и да бъдат изготвени съответните веществени доказателства.
В голямата си част информацията от СРС от заявители, оперативните служби, е за предотвратяването и документирането на престъпления, които не винаги са важното и водещо доказателство в един процес, когато тече. Давам за пример фабриката за цигари. Ами ние, когато имаме следствения експеримент на машината как работи, когато имаме тютюна, когато имаме цигарите, когато имаме мастербоксите, когато имаме работниците, които са там, трябва да ви кажа, че ВДС-та реално не са необходими от СРС, които са прилагани преди това, за да стигнем до тази фабрика.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Само още едно обяснение на г-н Цветанов и може би да затворим темата със съветниците.
Аз не мога да разбера, Вие ли ползвате жълта информация или захранвате жълтите медии, но съветниците на президента са публикувани официално в сайта, сигурно и в Държавен вестник. Така че, ако искате да разберете кой кой е, моля, прочетете там. Да вдигнем малко нивото.
Господин Премиер, заповядайте.
БОЙКО БОРИСОВ:
Искам и в тази посока да предложа и да подкрепя и главния прокурор в тезата по така наречените босове.
В интерес на истината и голяма част от тях вече от няколко години са зад граница и се издирват с червени бюлетини на Интерпол. Други от тях, които видяха как завършиха близки до тях в гроба, други, преследвани от половин Европа зад граница, действително преминаха към друг бизнес. Но пък тук е точно това, което исках да кажа, подкрепата на главния прокурор, че шило в торба не стои. Рано или късно с парите, с това, което имат, те пак отиват от другата страна на своя бизнес. И трябва да ви кажа, особено в контрабандата на цигари, в акцизни стоки, с финансите, които имат, аз съм убеден, че те и финансират предварително тези операции. Затова не трябва да има никакво отчаяние. Напротив, те рано или късно пак ще кацнат. Да, те сега не ходят с бухалките, не ходят по кафетата, това е за всички ясно, но парите се въртят. И вече действително трябва службите да минат под ръководството на прокуратурата, на по-високо ниво и да хванем финансовите им потоци. Те с тези пари финансират подобни неща.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Тръгвате ли, г-жо Министър?
(Министър Попова напуска заседанието на КСНС поради служебни ангажименти.)
Нямаме предварителни заявки. Професор Груев, имате думата.
ПРОФ. ЛАЗАР ГРУЕВ:
Уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Цачева,
Господин Премиер,
Дами и господа,
Аз мисля, че не е толкова важно непрекъснато да сравняваме и да провеждаме дебати относно цифрите. За съжаление, няма време да разкажа един анекдот относно процентите, който често разказвам на моите съдии за битката в Сърбия, когато старшината направил извадка колко пушачи и непушачи са загинали и т.н., колко били пушачите и колко непушачите.
(Реплики от залата – разкажи го.)
Когато правил статистиката, той констатирал, че били загинали 13% от пушачите и 50% от непушачите. Оказало се, че в полка имало двама непушачи.
Така че цифрите и процентите не винаги са най-точният измерител на реалния проблем, който има.
И, г-н Цветанов, когато май месец 2010 г. след наше съвещание аз казах цифрата за 10 000 искания, които съдилищата са разрешили, тя беше абсолютно точна. Тогавашната комисия в Народното събрание потвърди, че са 10 030. Бях сгрешил с 30 бройки на фона на 10 000. Не това е важното.
Аз смятам, че в една държава, която има сериозен ангажимент да се бори с организираната престъпност, трябва да има толкова искания и толкова разрешения, колкото са необходими за борбата с организираната престъпност и тежката престъпност. Това е положението – колкото, толкова. Но, ако ние, уважаеми дами и господа, все пак не видим проблема в неговата цялост и не разберем, че обществото към този момент по една или друга причина наистина чувства, че това е проблем и че се водят публични дебати, свързани с този проблем, значи като щрауса ще зарием главата си в пясъка.
Аз не знам дали са много или малко, защото тези, които искат, прокуратурата и специализираните служби, се надявам, че са добросъвестни във всяко едно свое искане и изпълняват закона такъв, какъвто той е разписан, и съобразяват конституцията и другите закони, и правата на гражданите, когато правят тези искания.
Но аз знам, че делото в Страсбург, по което се произнесоха европейските съдии през 2007 г., съдържаше израза по отношение на България, че, цитирам: "Системата на тайно наблюдение в България се използва прекомерно". Това е само една извадка. И забележете, дами и господа, делото и присъдата беше през 2007 г., но жалбата по това дело постъпи в Страсбург през 2000 година. Тоест, то се базираше на данните от 2000 г. за използването на СРС. Ако статистиката сочи от 2008 до 2010 г. двойно или някакво увеличение, можем да си представим какво е положението от 2000 до 2011 година.
Така че аз мисля, че не бива в тази толкова чувствителна тема, впрочем аз винаги съм изразявал това становище, че в наказателното право и в приемането на НК и изобщо в системата за борбата с престъпността не бива чак толкова отчетливо да има някак си опозиция или управляващи. Това е в интерес на цялото общество. Трябва да има обществен консенсус, защото няма друга ценност, която така да трябва да обедини хората да се приемат такива закони и те по такъв начин да се изпълняват, че да се ликвидира с това бреме за българските граждани.
Тук много се говори за съдебния контрол. И вчера беше споменато, че съдиите разписват… Аз пак ще повторя – необходими са законови промени, които ясно да разграничат случаите, когато се искат СРС, свързани с националната сигурност, такива, които се искат, свързани с разследване и предотвратяване, и такива, които са свързани с досъдебното производство. Практически един съдия може да упражни ефективен контрол при искането само в случаите, когато става дума за досъдебно производство. Тогава той може да прецени: има образувано досъдебно производство, има определени лица, налага се за определен срок и няма друг начин да се съберат доказателствата. Когато обаче при него идват и казват: има оперативни данни за тежко престъпление, и той да иска оперативните източници, да навлезе в оперативната информация – това е пълен абсурд. Тогава ние разчитаме, че тези, които искат, са добросъвестни и че наистина са с такова чувство, и това трябва да стане.
В нашия доклад, който ние много сериозно обсъждахме, се посочи частица от мотивацията, за мен е в кавички, с която пристигат исканията до нас – разкриване и документиране на нерегламентирани контакти; документиране на престъпната му дейност; обектът е заподозрян като един от съучастниците в тежки престъпления – това не са мотиви.
Така че аз мисля, че ние трябва да насочим усилията си, и без да прехвърляме някак си кой и какво, а да обединим усилията си да направим онези необходими законови, а искам да кажа подзаконови и други законодателни мерки, които ще гарантират правомерното използване на СРС, и всеки един по веригата да си прави своите изводи и своите анализи. Ние винаги така сме действали и преди повече от две седмици започнахме този анализ за проблемите, които има в съдилищата, на нашето национално съвещание.
И, уважаеми дами и господа, и с това ще приключа засега моето изказване, аз винаги си мисля, че никога не бива да забравяме, че използването на СРС, което се позволи да бъде и като доказателство едва през 1997 г., никога не бива да се забравя, че е едно сериозно отклонение от конституционно гарантираните права на българските граждани. И наистина ние, като държава и като органи и институции сме длъжни да направим така, че да гарантираме на българските граждани, че те се използват единствено и само за борба с тежката престъпност.
Впрочем, обаче, в НК почти не останаха престъпления, които да не са тежки. Всички изменения в него през последните 15 години и повече вървят към определяне на такива санкции, които са над 5 години. Ясно е за всеки защо – за да могат за всички престъпления да се искат СРС.
Имаше предложение в публичното пространство, не с оглед този критерий, а с оглед конкретно посочени видове престъпления. Статистиката може да помогне къде най-често и сега те се искат, за да могат те да бъдат ограничени.
Ако се налага, по-нататък ще взема отново думата.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Има заявка от г-н Лютви Местан, след това от г-н Станишев.
ЛЮТВИ МЕСТАН:
Благодаря, уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Премиер,
Уважаеми членове на КСНС,
Аз мисля, че трябва да имаме вярна дефиниция за политическия проблем, който ни събра тук. И дано не звуча крайно, но това наистина е преобладаващо усещане в българското общество, че има прекомерна употреба на СРС. Ако това не е вярно, трябва убедително да аргументираме несъгласието си с това усещане.
Аз мисля, че на моменти се усеща нещо като СРС параноя. Съвременният, и не само политически език, се характеризира с изключителна честота на изрази като "това не е за телефон".
БОЙКО БОРИСОВ:
На 30 години.
ЛЮТВИ МЕСТАН:
Да, но все по-често, г-н Премиер.
Аз много съжалявам, че министър Попова я няма, тъй като тя застъпи една теза, която аз бих искал да е вярна, че това усещане, преобладаващо в обществото, е въпрос на емотивна рецепция, а не на реално състояние на нещата. Де да беше вярно.
Аз не знам да има друга държава, в която темата за специалния инструментариум на държавата да бъде водеща тема на политическите дебати, не ми е известно. Значи, имаме проблем и този проблем наистина трябва да го решим. Аз съм съгласен, обаче, че решаването на проблема не трябва да ни дели на управляващи и опозиция. Да се опитаме да направим усилия в тази посока.
Според мен, трябва да се даде категоричен отговор на въпроса: има ли тенденция за превръщането на СРС-тата от изключителен способ в основен способ за разкриване на престъпления. Това е големият политически въпрос. Такова усещане има. Ако не е вярно, трябва да се дадат убедителни доказателства. Ще прочета онова, което написах предварително, дословно, г-н Президент, като превенция на риска да не бъда уличен във взаимстване на тези, които току-що чухме. Всъщност участвам по тази тема, за да заявя точно тази позиция.
Мисля, защото чухме от множество изказвания, че СРС-тата се използват законосъобразно, като това се доказва с факта, че за използваните СРС-та има разрешение от съда. Вероятно е така. Имаме обаче проблем – отговорността на заявителя, според нас, не може да се замени с отговорността на съдията. Преценката дали казусът, по който се иска СРС, покрива изискванията на чл. 172, ал. 2, е преди всичко на заявителя. Разрешението на съдията покрива формалните критерии за законност на използването на СРС, но проблемът е по-сериозен. Винаги може да се обоснове едно искане и съдията нито да има време, нито да има ресурсите да провери дали са покрити изискванията на чл. 172, ал. 2 от закона.
Фактът, че притеснително е нисък процентът на случаите, когато материалите от използваните СРС водят до осъдителни присъди или се допускат като надеждно доказателствено средство, точно защото този процент е нисък, показва, че е основателен въпросът, дали имаме, ако не преднамерено, то поне, така имаме една тенденция към фриволна употреба на СРС. Няма значение бройката. Аз съм съгласен – възможно е да има и 20 хиляди случаи на използване на СРС и пак да не сме в състояние да говорим за фриволна употреба на този инструмент, стига да са покрити изискванията.
Но ние ще имаме ли реални критерии за това дали се използват фриволно или не СРС? В състояние ли сме тук да се съгласим, че, ако придвижим процента на резултатите от СРС като годно доказателство в съда, ние ще се съгласим, че намаляват случаите на така, как да кажа, немотивирана употреба на СРС. Имаме ли данни, обаче, как се движи този процент – увеличава се или спада процентът? Това е важна информация. Без тази информация аз не съм в състояние да изразя и крайна политическа оценка, съжалявам. В докладите този критерий не е застъпен конкретно, а трябва. За мен това е водещ критерий.
Освен това, г-н Дянков, отговорността на заявителя има и своите фискални измерения. СРС-то е скъпо удоволствие. И в този смисъл аз поставям въпроса, дали да не обвържем по някакъв начин и финансирането на тези специфични дейности с резултатите от използването в съда на резултатите от СРС. Извинявам се за тавтологията.
Завършвам. Мисля, че дължим държавнически отговор на преобладаващите настроения в българското общество, че има прекомерна немотивирана употреба на СРС, че има тенденция от изключителен способ те постепенно да се превърнат във водещ способ за разкриване на престъпления.
И сме готови да участваме отговорно и в съответни изменения в закона, макар че, г-н Президент, аз не съм от политиците, които биха поощрили при всеки проблем да се взираме точно в закона. Много често проблемът наистина е в прилагането на закона, но текстове, които да осигурят един по-функционален баланс на отговорностите на съдията, който дава формалното разрешение, и на заявителя на СРС, ще подкрепим подобни идеи. Смятаме, че има необходимост законът в тази си част да се промени, да се прецизира, ако трябва да се въведат и нови разпоредби.
Благодаря за вниманието.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря на г-н Местан.
Има думата г-н Станишев, след него Мартин Димитров и Волен Сидеров, по реда на заявките.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н Премиер,
Дами и господа,
Доколкото разбирам, ние ще обсъждаме трите теми поотделно. Въпреки това бих искал да кажа в самото начало, че формулирането на три такива много тежки теми в едно заседание на КСНС поставя изключително тежка задача, ако търсим конкретни заключения на КС, които да имат следствие в държавната политика.
Най-общо казано, първо, направи впечатление, че с голямо закъснение пристигнаха трите доклада. Бяха получени вчера следобед, което само по себе си налага ограничение върху ефективността на дискусията от страна най-малкото на представителите на парламентарните групи, поне по мое мнение.
Второ, всеки един от докладите е писан доста бюрократично, по-скоро с една констативна част, с много малко анализ, бих казал, все едно, че се гледа върху реалността през огледалото за задно виждане какво се е случило, с много малко изводи.
Липсва интердисциплинарност. Защото аз, честно казано, не мога да си представя как обсъждаме темата Шенген, без активното ангажиране на Министерството на външните работи. Шенген има технически измерения. Аз съм убеден, че като държава ще ги изпълним, макар и с известно закъснение, очевидно, но членството в Шенген опира до други неща, които са политически, които са свързани с доверието към България. И няма как, без анализ и на двете страни, и на техническата, и на политическата и на това какво трябва да се прави, да достигнем до необходимите заключения, които ще бъдат от полза за държавата и реализацията на този приоритет. Но за Шенген ще говоря отделно.
Конкретно по темата със СРС-тата.
Разбира се, не количеството е най-важното, въпреки че то е много индикативно, показва определени и ясни тенденции. Тъй като г-жа Попова говореше доста за статистика, за да бъде достоверна статистиката, трябва да бъде съпоставима. Ако не ме лъже паметта, винаги тя се е водела по брой заявени и разрешени СРС-та, а не по брой лица, които са свързани вътре в тях. И от тази гледна точка мисля, че статистиката на ВКС е най-точна и достоверна. От 2008 г. има близо трикратно увеличаване на СРС тата в държавата.
По отношение на ДАНС и срещата, която моята парламентарна група имаше, става ясно, че увеличаването на СРС-тата, инициирани от ДАНС, са близо 4 пъти. Това е още по-стряскаща статистика.
Аз лично предполагам, че тези СРС-та са законосъобразни, но как се прилага законът, как се интерпретира, каква е мотивацията в неговото прилагане – тук вече опираме до съдържателната част, която е много по-съществена. Защото трябва ясно да признаем: имаме обществен и политически проблем, убеждение в обществото, че СРС-та се използват прекомерно, не много ясно с какви мотиви и с каква обосновка, без достатъчен контрол и по съхранението, и по изтичането, и по всичко останало. Имаме дори и проблем европейски, защото за първи път, както и да се интерпретира в Европейския парламент, с позиция на мнозинството от Европейския парламент, най-малкото на три парламентарни групи, се води дискусия по отношение на България на тази тема: правата на гражданите, техните демократични права, кореспонденцията, нейната неприкосновеност – един от стълбовете на ЕС като ценностна система. Затова се води тази дискусия.
Защо има в крайна сметка такова увеличаване на броя на СРС-та?
Едва ли може да се говори за съпоставимо увеличаване на престъпността в България. Това е пряко следствие и от законодателните промени, които бяха наложени от мнозинството в началото на работата на този парламент, когато действително изключително много беше разширен кръгът на престъпления, по които се прилагат СРС, които минаха в категорията "тежки". Имаше и други действия в тази посока за облекчаване използването на СРС-та, и резултатът е налице: първо, запушване на системата. Мисля, че прозвуча това в предишните изказвания, че самата система не може да обработи този брой СРС-та ефективно.
Случаят с г-н Ваньо Танов е много показателен, защото това е единственият случай, по който има все пак заключение на парламентарна подкомисия, в която са представени всички парламентарни сили, с много тежки констатации. Сред тях са, че самото искане е било доста слабо мотивирано, с източник на информация, мисля, че най-ниска степен на достоверност. Така са го описвали пред комисията хората, които са специалисти. И това показва как могат да бъдат инициирани СРС-та от службите – и от ДАНС, и от МВР. Това е първият проблем. И по никакъв начин съдът не може да бъде при тази уредба и при това функциониране ефективен, контролиращ на целесъобразността и законосъобразността по същество. Господин Груев цитира някои от мотивите, които постъпват в съдебната система за разрешение.
В атмосферата, която е създадена към съдебната система, предполагам, че има опасение в самите съдии, че ако откажат едно или друго СРС, независимо от степента на сериозност на мотивацията, едва ли не ще бъдат обвинени в съюз с организираната престъпност. Това също така води до обстоятелството, което стана ясно в работата и в заключенията на комисията, че прокуратурата не е била информирана по същество за съдържанието на разговорите, с едни доста формални описания. Също така заключението, че има възможност за филтриране на информацията.
Имаме проблем със съхраняването на информацията от СРС-тата – това беше казано и на срещата, която парламентарната ми група имаше с ръководството на ДАНС. Те не се унищожават както е по закон. Въпросът е как се съхраняват при такъв обем, такива количества, не само за текущата, а и за предишни години? Какво може да гарантира от изтичане на тази информация и злоупотреба с нея с най-различни цели – политически, икономически и всичко останало?
Така че моето заключение е достатъчно ясно и мисля, че е мотивирано – имаме прекомерно и доста волно използване на СРС като начин на събиране на доказателства и начин на защита на националната сигурност като инструменти, защото все пак те трябва да бъдат по-скоро изключителни инструменти, а не основни, доминиращи, още повече ефективността е доста ниска.
При срещата с г-н Велчев, която имахме, стана ясно, че за деветмесечието на 2010 г. има 49% оправдателни присъди по обвинителни актове въз основа на използване на веществени доказателствени средства при 4% оправдателни присъди в общия случай. Не знам дали точно цитирам, г-н Велчев.
Броят, разходите, честотата на използването на тези средства и крайният резултат абсолютно се разминават от гледна точка на интереса на България. Честно казано, аз смятам, че е по-добре да имаме няколко доведени докрай дела с голям обществен интерес и интерес на ЕС, отколкото да имаме десетки или може би стотици дела с използване на СРС-та, които се влачат и които не довеждат до резултат. Защото при този подход въпросите, които стоят от Европейската комисия във връзка с механизма за наблюдение по правосъдие и вътрешни работи, няма да бъдат снети, каквито и усилия или операции да се полагат.
Така че очевидно са необходими, първо, законодателни промени. Струва ми се, че без това по никакъв начин не може да се мине, още повече за това говори и правителството, и опозицията. Те трябва да бъдат, обаче, достатъчно сериозни, да гарантират ефективността на контрола, законосъобразността на всички етапи от входа, мотивирането за използването на СРС, кръга на престъпления, по които се използват СРС, през реалната им експлоатация, контролът върху тази експлоатация от страна на прокуратурата и съда, и последващата съдба на тези СРС, които не се използват като веществени доказателства, в т.ч., според мен трябва да има външни институции, които да гарантират правата на гражданите, да знаят от кого, по какви причини и с какви мотиви са използвани СРС-та, които не са били достатъчно убедителни, за да станат веществени доказателства.
Парламентарната група на Коалиция за България в това число ще представи свой вариант на законопроект още в близките дни, за да бъдем конструктивна част от този процес. Но без обществено признаване за това, че има проблем, най-малкото обществен, че държавата, институциите имат намерение ясно и обективно да реагират на него, можем да спорим по едни или други статистики, с аргументи всяка една от страните и от мненията, но няма да решим нищо. Това е най-общо казано моето предложение, защото без законодателни промени, без ефективност в използването на СРС-та и прозрачност в това, ще продължи тази тенденция, на която сме свидетели месец и половина, може би.
Но цялото обществено внимание се отклонява от същностните проблеми – икономическа, социална политика, финанси, какво ли не. Утре тук идва г-н Ромпой. Не знам какво е становището на правителството, но за мен е много тревожно, че се създава вътрешен кръг на евроинтеграция в еврозоната с два пъти годишно събиране на министрите на финансите, най-малкото, формулиране на политики, които след това ще бъдат налагани на външния кръг. Тези страни в еврозоната са мнозинство, те са основните страни. Това е вече евроинтеграция на две скорости и ние ще бъдем в периферията, в изпълняващите. Това са същностните проблеми, а сякаш това нещо засенчи всичко останало, но за съжаление моето мнение, и с това приключвам, е, че отговорност за това, което се случва, носят управляващите в законодателните подходи, първо, след това в практиката и нямаше как от този подход да не изскочи някакъв подобен скандал, за съжаление.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря, г-н Станишев.
Господин Велчев, реплика ли?
БОРИС ВЕЛЧЕВ:
Искам да коментирам една цифра, която много точно беше спомената от г-н Станишев.
Действително ние готвим статистика за ефективността на СРС едва от две години. Така бяхме задължени от Народното събрание миналата година. И тази статистика да е напълно представителна. Вярно е това, че делата, по които се използват СРС-та тази година ще завършат със своите осъдителни присъди, живот и здраве, може би догодина, може би след две години. Тоест, не бива да твърдим, че това е някаква сигурна статистика, но тя е показателна. 51% са осъдителните присъди по делата, по които имаме използвани СРС. В останалите случаи имаме и спрени дела, тези, по които не е разкрит извършителя, те също не са малко, има дела, по които са ползвани СРС и те са били прекратени, което също не е лошо, имайте предвид, защото за наказателното право да се докаже, че един човек е престъпник, е точно толкова важно, колкото да се докаже, че един човек не е престъпник. Така че тази цифра може да бъде леко подвеждаща, но факт е, че малка част от лицата, по които се използват СРС, влизат в съд, и за съжаление, малък процент от тях биват осъдени. Иначе за точна и представителна статистика сигурно след няколко години ще можем да говорим по-точно.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Аз Ви благодаря за възможността да имам лека реплика към г-н Станишев, или той е визирал общата констатация, която лансира в неговото изказване може би разработката "Галерия", което е нарушаване на човешките права, а също така изнасянето на класифицирана информация с дисковете, с които се замерваше и публичното пространство по случая Иван Рилски.
И това, което казвате, използването на СРС, които не стигат до съда, може би визирате разработка "Лиани", защото имаше голям дебат по нея и имаше и парламентарно питане. Само да Ви кажа, че разработката "Лиани" се крепи само и единствено на СРС и на справки, които са подготвени на база СРС. Така че може би визирате точно този период и тези неща, за които Ви споменавам, защото това, което казахте за разработката, т.е. използването на СРС спрямо г-н Танов, има наблюдаващ прокурор, който е преценил, и освен тази оскъдна информация, за която Вие цитирахте, има и справки, които също са изпратени към комисията, само че на малко по-късен етап, защото трябваше просто да бъдат подготвени и да бъдат изпратени.
А що се касае до отказването на СРС-та, може би визирате отказа, който беше на Великотърновската апелативна съдийка, когато отказа да подпише искането за оплакването, което беше дошло от човек, който е потърпевш за искане на пари, за да се реши делото в негова полза, и тогава се наложи намесата на главния прокурор, за да може да бъде разписано СРС-то от София, за да може да бъде реализирано и да бъде задържан съдията, който всъщност взимаше този подкуп.
Така че борбата с корупцията е елемент, с който трябва всички ние да се консолидираме и естествено, да ограничим използване на неправомерни СРС-та, ако има такива, на база мотивите, за които Вие визирате.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Имате възможност да се консолидирате в дуплика, г-н Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Господин Президент, нито имам желание, нито имам възможността да влизам в професионален дебат с министъра на вътрешните работи. Никога не съм бил специалист по работата на МВР. Затова няма да коментирам едно или друго дело. Става въпрос, имаме ли съзнанието в КСНС за това, че имаме обществен и политически проблем по отношение на използването на СРС-та? И самото правителство, извинявайте, падна жертва в публичен план на собствените си управленски подходи по отношение на използването на СРС-та като основен инструмент едва ли не за контрол в държавата и за борба с организираната престъпност.
Аз изобщо не мисля, че в предишния или в по-предишния мандат нещата са били перфектни. Службите, предполагам, винаги имат този уклон обвинителски или така стремежът, ако може да се подслушва колкото се може повече с недостатъчно мотиви. Но след като имаме реален проблем, създаден, публичен, трябва да си извлечем поуките и като държавен орган, макар и консултативен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря и на г-н Станишев.
БОЙКО БОРИСОВ:
Уважаеми г-н Президент,
Господин Станишев,
Винаги относно тези теми с Вас съм намирал разбиране. И, ако днес има смисъл този съвет, то е, защото на практика всички ние се подведохме да ни бъде зададен дневният ред. И тук коректно да кажа, че с изключение на Лютви Местан, нито един български политик не се държа коректно в тази ситуация. Само той излезе и каза: ние този скандал или Х няма да го използваме политически.
Всъщност какво направиха? Абсолютно от това, което главният прокурор, за което видях, че Вие му имате доверие, което е хубаво, казва: всичко ни е било законно. Наблюдаващ прокурор, надлежно взети от съдия – всичко. Дневният ред за СРС-та откъде дойде? Първо, 100 млн. похарчени пари за СРС-та. Такава цифра няма. Тя е между 14 и 17 млн. В публичното пространство, ако сега направим анкета отвън, ще кажат 100 млн. Кой пусна цифрата 100 млн.?
Сиреч, искам да ви кажа, че срещу нас организираната престъпност, срещу всички нас, повтарям, без да деля, работят и ни поднася дневния ред. За съжаление, вие когато се подхващате по него, отивате в същата посока.
Първо пуснаха за СРС-та – 100 млн., после пуснаха, че стотици хиляди хора се подслушват, сиреч създава се една параноя – значи, слуша се, нещо страшно става. След това хоп, на Фидосова, или първо беше на Дянков и Горанов, после на Фидосова, после на Менда, после на мен – сиреч, виждате колко планирано вървяха добре.
Всъщност, защо българските политици реагираха на подигравката, че един човек с каскет донесъл една флашка и я оставил някъде? Значи, същите тези хора дойдоха и при мен, за да донесат Вашия доклад (към Станишев). И кой го даде – пак един човек с каскет. Сиреч, ние имаме субекти, които си играят с флашки, дискове и са субекти с каскети или шлифери. И дали сте Вие премиер, аз, ако президентът утре решат, ще го подгонят и него по тази тема и той ще мине веднага, след като вече, когато на предишния премиер му няма доклада, след това, на следващия премиер записали му разговор, пуснали го. Той също веднага ще мине, и който и да е от вас ще мине в отстъпление, в смисъл, в отбранителна поза и ще започне да се обяснява, че това не е така. Защо ние го допуснахме? Дори моите приятели от Синята коалиция, ами преди още да стане ясно дали има всичко това, дали е манипулирано, дали не, кой ви кара да излезете в парламента и да казвате: нещо страшно става отвън? ОК, Мишо Миков има интерес от това, а вие какъв интерес имате?
Вчера гледам точно Надежда Михайлова говори за Алексей Петров, или за "октопод". Недейте така.
И тука аз благодаря на президента в този смисъл – да, има обществен проблем, но на всички нас всичките ни го създадоха много целенасочено, планирано, удариха ни много добре и дискредитираха и вас, и мен, и всички останали, които решат да го направят. И с изключение на Лютви Местан нито един друг не се изказа, надявам се утре да не чуя, че сме направили коалиция с ДПС. Нали, разбира се, Сидеров реагира така…, трябваше да го пропусна, но всички останали…, понеже много изгодно беше.
Ако аз Вашият доклад, г-н Станишев, не го бях дал на прокурора, ето, и той е тук, мога да го кажа, независимо от стенограмата, аз се консултирах какво да го правя. Истински доклад стои в кабинета. Лоялен гражданин ми го донесъл. Ако не го дам и го скрия в чекмеджето, утре ще излезе и ще каже: аз му занесох доклада, а той какво го направи?
Кажете ми вярната реакция. Ако съм сгрешил към Вас, ще се извиня. Какво трябва да направя в тази ситуация? Съжалявам, по същия начин подхождаха в тази.., и те зададоха дневния ред. Разбира се, вашите депутати в Брюксел го подсилиха с максимално възможните тези, макар че не ни отиваше да го направим като държава.
Благодаря Ви, г-н Президент.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря, г-н Премиер. Надявам се това за записания разговор на президента да е шега.

БОЙКО БОРИСОВ:
Шега, шега е. Госпожо (към стенографа), моля Ви, шегувах се, да го напишете.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Искам да обърнем разговора напред, защото ние, за разлика от друг път и поради късното подготвяне на проектодокладите и поради твърде различните позиции на някои от политическите партии нямаме общо становище, но все пак апелирам в дискусията да излезем с колкото се може повече конкретни предложения, които да бъдат използвани от парламента, правителството и съдебната власт при по-нататъшната работа по темата при законодателни промени или в практиката.
В тази връзка все пак искам отново да ви обърна внимание върху идеята, която гравитира в публичното пространство, за един своеобразен независим контрол върху използването на СРС. Аз видях това и в становището на прокуратурата, разбира се, виждам, че и от вчера има една друга идея и е хубаво да я коментираме, да видим всички "за" и "против" за един такъв независим експертен орган.
Искам да обърна внимание, понеже внимателно следях и позициите на неправителствените организации, имаше една такава идея дейността по осигуряването на СРС, разбира се, с уговорката без разузнавателните служби, да се реализира от специална агенция, подчинена на министър-председателя или на министъра на правосъдието. Такава идея вероятно е била обоснована и в работната група към министъра на правосъдието. Струва ми се, че е редно тук в този дебат да прозвучат позиции по тази тема.
Заповядайте, г-н Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Благодаря, г-н Президент, за всички реплики и дуплики, които се случиха.
Г-н Премиер,
Г-жо Цачева,
Дами и господа,
Няма да вляза в духа на лични обяснения и закачки. Смятам, че не това е целта на срещата. Знаете ли, трябва да постъпим много конструктивно. Хората, които казват, че нямаме проблем с прекомерно използване на СРС, не чувстват пулса на обществото в момента. Такова е усещането. Проблем има категорично. И начинът е да го решим. Какво ме притеснява мен?
Утре, както е започнало едно обществено обсъждане, то да спре донякъде, ГЕРБ да направи самостоятелни предложения и да си ги гласува с АТАКА или сами в парламента и да помислят, че проблемът е решен. Аз имам следното предложение:
Знаете ли, моите и нашите, на Синята коалиция, до голяма степен на реакции и на безпокойство се дължат на това, че ние с гражданското общество, вкл. с тези адвокати, които съдиха България в Страсбург, поддържаме много добри отношения. И те самите са обезпокоени. За тях никой не може да има съмнение, че са свързани с някого. А те имат становища. Предлагаме в писмен вид да им бъде поискано мнението на цялото гражданско общество публично, не по някакъв друг начин, да дадат писмени становища какво предлагат, как този независим орган да изглежда, кой да влезе в него, за да е независим, каква да бъде ролята на прокуратурата, ролята на съда. Тези организации, вместо да ходят да завеждат дела в Страсбург, което е лошо за всички нас, за ГЕРБ, които в момента управляват, за всички други партии това е лошо да отиват и да се оплакват в Страсбург, да дадат писмени становища как според тях тези проблеми да бъдат решени. Разбира се, накрая отговорността ще бъде на най-голямата партия, която и сама може, знаем, да гласува каквото реши в това Народно събрание. Но да ги съберем всички тези предложения и да видим можем ли да намерим един много тънък баланс.
Аз също не съм специалист в тази област като повечето хора от дясната половина на тази зала, но балансът може да бъде намерен, ако изслушаме и видим всички предложения, вкл. разбира се на прокуратурата, вкл. на различните съдилища. Но това е процес, т.е. да не се бърза.
Другото, което усещам, е, ето междуведомствената група, след една седмица предложения, приемаме ги и в началото на март вече има нов закон. Няма да решим проблема по този начин. Тоест, да потърсим консенсус.
Ето, чухме г-н Станишев, с когото сме основни опоненти. Нека да си даде неговите предложения, ние ще дадем нашите, всеки да даде своите предложения.
БОЙКО БОРИСОВ:
(На шега) Вие от вчера сте коалиция.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Щом казвате…, аз не знам.
Така че всеки да даде своите предложения.
И това, което Вие, г-н Премиер, можете да направите, с това се обръщам към Вас – всяко предложение, което по тази тема не се приема, да има обосновка защо не се приема. Тоест, ето г-жа Попова, която е един много интелигентен, много сериозен, много тежък човек, за когото мисля, че имаме взаимно уважение към нея, да бъде човекът, който да събере тези предложения, да ги сложи на масата и тези, които не се приемат, публично да се отговори защо не се приема. И, ако може да отидем на вариант на консенсус, не само г-н Местан да ви подкрепи, казвам го леко шеговито, но истината е друга – наистина българският парламент да каже на обществото: да, имаше проблем тук, наистина, имаше, обаче при този вариант на закони, при този вариант на нови правила проблемът ще става по-малък. И вие ще имате полза. Това ви предлагам – да отидем на този вариант, да потърсим, можем ли да стигнем до един такъв консенсус, при който естествено, че няма да изчезне проблемът, но ще става по-малък, ще получите парламентарна подкрепа. Вие не сте искали подобна, по-широка парламентарна подкрепа до момента на базата на идеи и законопроекти. Според мен това е един от шансовете за реализация на тази идея.
И ще продължа по-нататък.
Господин Президент, аз се учудих, че дневният ред, който ни предлагате, не включва икономическите проблеми на България, защото те са основните, а това е част от националната сигурност. Може би си имате причини за това, но по-важното е следното:
Има едно нещо, което можем да дадем, да направим заедно и то да даде бързи резултати. А това е въвеждането на фискални правила в България.
Днес в българския парламент беше шефът на бюджетната комисия на Европейския парламент. Той каза, че във Франция работят по такива фискални правила. Имаше представител от Унгария, който каза: в Унгария се работи по такива правила. Имаше представител на Испания, който каза: в Испания се работи по такива правила.
Господин Дянков, аз го поздравявам, той е човекът, който реши да работи също по тази идея. И тук е друга тема, по която трябва да се опитаме да намерим консенсус. Нека всяка партия да каже: имаме претенции, имаме предложения, да направим едни сериозни консултации, и това да е втората тема, по която да видим, дали българският парламент може заедно да застане зад една такава идея.
Защото знаете ли, като икономист ще ви кажа следното нещо – голямо предизвикателство е, че в момента може би високият растеж на Германия – тя расте 3,6% в 2010 година. Може би една от основните причини за това е въвеждането на фискални правила. И това е тема, по която аз смятам, че във всяка една политическа партия има национално отговорни хора, дори според мен те са повече. Ако се проведе един много сериозен разговор и всеки си каже забележките, разбира се, че има забележки, но можем да постигнем и по тази тема един консенсус, който да доведе до резултати. За мен няма проблем, дори ще е хубаво тези резултати да дойдат още в мандата на ГЕРБ и те да кажат, че е тяхна основната заслуга. Нямам проблем дори с това. Въпросът е, че, вървейки в правилната посока, утре хората ще живеят малко по-добре, вдругиден още малко по-добре и в крайна сметка ще постигнем целите, които ние сме си поставили.
И накрая, понеже имаше на проф. Груев каза един анекдот, аз ще ви кажа друг съвсем накратко.
В Япония различните течения са воювали помежду си с години. Но когато е била нападана от различни врагове, те са се обединявали и са се бранили заедно. Ето, на това трябва да се научим ние в България. Защото и днес гледам, духът е да си подметнем така няколко закачки, да се упрекнем един -друг. Нека по важни въпроси поне, по няколко теми да се научим да работим заедно.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Като историк мога да Ви кажа, че това и в България се е случвало, не само в Япония.
Но искам да обърна внимание и да благодаря на г-н Мартин Димитров за тема, която той предложи и аз приемам от раз, стига г-н Дянков и, разбира се, г-н Премиерът и икономическият екип като цяло приемат. Аз съм готов в момента, в който икономическият екип на правителството има подобна готовност, да обсъдим тази тема, защото това е тема номер едно за Европа.
БОЙКО БОРИСОВ:
Ние и утре имаме готовност по тази тема.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Значи, до десетина дни можем да я обсъдим. Но молбата ми е наистина този път по-отрано да представите проектоматериалите, защото става дума за проблеми, които ще изискват вътрешни обсъждания в отделните партии, за да може всеки един лидер да изрази партийна позиция. В случая не става дума за експертно обсъждане, а става дума и за политическа позиция. Така че, ето един конструктивен резултат от дебата.
Заповядайте, след това и вицепремиерът Дянков.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Благодаря. Само към Мартин Димитров една реплика и за това, което може би е останало като впечатление.
Аз не съм за прекомерното използване на СРС, аз съм да се използват тогава, когато има предположение за извършване на тежко престъпление и когато има тежко извършено престъпление. И понеже темата е доста политизирана в момента, аз смятам, че е много добре, тук може би и с представители от българския парламент, хората, които работят в комисията по вътрешен ред, да има представители от всяка една парламентарно представена партия, с нашите партньори от Европа и от САЩ да се направи един анализ на опита и на законодателството, което се прилага в съответните държави. Защото Вие давате за пример икономическата стабилност, това, което в момента постига Германия, а аз смятам, че и в много от тези теми, които са свързани със законодателството, могат да бъдат синхронизирани или да ползваме добрите практики и добрия опит на развитите демократични общества.
Така че в тази посока моето предложение към това, което казахте Вие, г-н Президент, за това какъв да бъде органът, който да контролира, може би също трябва да се почерпи опитът на другите държави в ЕС. Но в момента моето лично мнение, и това, което с колегите съм говорил, парламентарният контрол, който беше заложен в подкомисията по СРС-та, смятам, че даде своя резултат и своя ефект, защото там има парламентарно представени партии, и то на паритетен принцип, и то на ротационен принцип, и то без да участва в ръководството, в партията, която управлява, което мисля, че е заслуга за демокрацията и за всички парламентарно представени партии, които са в българския парламент, което дава волята на гражданското общество и на хората, които са гласували за тяхната представителност в българския парламент.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Господин Цветанов, не поставям под съмнение ролята на парламентарната подкомисия. Аз във встъплението си подчертах нейното голямо значение и даже съм за засилване на административния й капацитет и капацитетите изобщо. Разбира се, поставих въпрос за това, е ли е необходимо друго независимо звено – въпрос, който трябва да получи професионален отговор, тъй като ние сме се събрали тук затова политици и държавници.
Вицепремиерът Дянков.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Благодаря, г-н Президент,
Благодаря също за възможността на последващ консултативен съвет да можем да обсъдим за мен действително една кауза, която би трябвало да обедини всички, а именно фискални правила, въвеждане на фискални правила, Пакта за финансова стабилност.
Г-н Мартин Димитров вече спомена – Германия е държавата, която най-рано въведе такива правила още в средата на 2009 година. Сега се радва на най-бързия си в Германия икономически растеж от 20 години насам и се радва на най-бързия растеж сред всички развити страни в целия свят, вкл. и Япония, САЩ и т.н.
Така че аз действително смятам, че, ако можем тази точка да я разглеждаме в едно от следващите заседания, правителството е готово, в най-кратки срокове можем да пратим необходимите документи, за да може всички да се запознаят. Това действително ще бъде една за мен национална кауза, около която след дебат, разбира се, и подобрение, всички ние можем да се обединим. Така че благодаря за възможността.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
И аз благодаря.
Може би помислите, дали да не бъде по-широк контекстът, да не се фокусираме само върху тесния проблем на фискалните правила, въпреки че той сам по себе се не е малък.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ:
Благодаря.
Ето затова, г-н Първанов, предложих преди малко камерите да останат, защото тук сега виждам една атмосфера на много така заявен външно конструктивизъм. Но съм сигурен, че сега Мартин Димитров, като излезе навън, ще започне да говори едни други неща, а не тези, които тук конструктивно говори. Така както и други хора тук внасят една атмосфера на много добре звучащ конструктивизъм, пред медиите, пред обществото заявяват нещо друго. Точно затова би било добре наистина всичко това да протече пред камерите, но тази тема вече я загърбихме.
Искам да изразя първо много сериозното си разочарование, че най-висшият форум за национална сигурност, какъвто е този Консултативен съвет, върви по пътя на интригата. Защото какво се случи в последните месец-два у нас – една нелегитимна структура, каквато е едно издание, поръчково издание на организираната престъпност, която я обсъждаме сега, публикува компромат и огласи компромат. В резултат на този компромат, с темата започнаха да се занимават всички държавни институции. И ето, сега тук сме седнали днес президент, премиер, председател на НС, лидери на парламентарни групи, главен прокурор, представители на всички висши институции и обсъждаме дали са прекомерни или са фриволно използвани СРС-та. Естествено, това е добра темичка за опозицията, която винаги ще използва случая да хвърли стрела по управляващите, такава е играта при демокрацията. Добре, разбираме, но това е държавен форум, в който държавническото отношение трябва да е водещо. И аз тогава питам господата Станишев и Местан, които използваха думите, както и г-н Димитров, че това било станало обществен политически проблем.
Уважаеми колеги от парламента, лидери на парламентарни групи, това не е обществено-политически проблем, това не е пулсът на обществото, г-н Димитров. Пулсът на обществото бие в съвсем друга посока. Проблемите на хората в България са съвсем други. Ние ставаме жертва на една интрига, на една постановка, на едно активно мероприятие и това е жалкото за такъв висш форум.
Какво следва да се направи – аз веднага ще предложа нещо конструктивно и нещо изпълнимо, за разлика от предложенията, които чухме. Ние чухме от г-н Станишев законодателни мерки да се приемат за СРС-та. Ами то и сега има законодателни мерки. Да не би сега СРС да се използват без регламент? Има си много ясен регламент, много ясно е написано в закона кой ги контролира, кой ги разрешава, кой ги разписва. А винаги може да се иска, разбира се, по-добре написан закон, но вие говорите така, сякаш изобщо в момента няма закон за СРС. Има.
Да се създаде, казвате, дори и Вие, г-н Първанов потвърдихте, изразихте съгласие – да се създаде независим форум или независима агенция. Какво да включва тя – NGO-та, неправителствени организации, може би феминистка организация или организация, която поддържа хомосексуалните бракове, или такава, която се грижи да се въведе меката дрога – има всякакви такива организации, които никой не знае кого представляват и кой ги финансира. За мен това, извинявайте за думата, но е демагогия. Какъв независим контрол може да има върху работата на оперативните служби? Може би как го виждате – събират се, примерно, как се казваше това същество с неопределен пол – Солджъра и други такива, които са неправителствени организации и започват да следят дали правилно се използват СРС от въпросния оперативен работник или там от който трябва. Това е просто неизпълнимо, нереализируемо и го знаете много добре. Да, звучи добре за пред хората – ето, ще се създаде един независим контрол. Това е невъзможно и в никоя страна го няма. В крайна сметка става дума за класифицирана информация, за действия, които, докато не приключи там досъдебно производство и т.н, не могат да се огласяват. Как независими хора ще влязат да контролират това? Ние по този начин признаваме, че всъщност нямаме държавност. Значи, или имаме служби МВР, държавност, или нямаме?
Ще кажа няколко думи за това защо смятам също така за демагогия думите, че има прекомерно или фриволно използване.
Преди малко главният прокурор каза много ясно, аз цитирам, записах си: "Не се констатира незаконно използване на СРС в СДОТО" – казва го Главния прокурор на Републиката. При това положение кое е фриволното? Прокуратурата е установила, че незаконно използване на СРС няма. Ами тогава да престанем да го говорим това, защото ние самите, тоест вие, аз не го говоря, подклаждате това обществено мнение, на което после се позовавате и става един омагьосан кръг. Вие твърдите неверни неща и после казвате: ето, вижте, общественият въпрос е такъв, какво да правим. Той стигна чак до Европарламента, каза г-н Станишев. Ами стигна там, защото Вие го внесохте там, вашите евродепутати направиха всичко възможно да окалят собствената си Родина и да изкарат, че тук има някаква анархия, че тук няма държавност, че тук всеки подслушва всеки. Това впечатление беше създадено от ваши евродепутати, както и на ДПС от Либералния алианс. Аз мисля, че това е укоримо поведение, защото много добре знаете, че незаконно използване, както е установено, на СРС-та, няма. Дали е прекомерно, аз чух мнението на главния прокурор, на г-н Груев, който изразява мнението на съдиите, те и двамата казаха: много ли, малко ли, не можем да кажем. Колкото трябва – толкова. Значи не е прекомерно. Тогава защо се играе с тези термини и защо продължаваме да твърдим, че тук у нас има прекомерно използване? Наистина, колкото е нужно, толкова трябва да се използват. Контрол като има, какъвто има от съд и прокуратура, ние какво повече можем да направим?
Аз затова предлагам нещо конструктивно – тъй като това е съвет, който трябва да завърши с някакво становище, с някакво решение или становище, предлагам следното, г-н Първанов. Пред медиите, които ще очакват нашето становище, да кажем, че тази тема, изкуствено раздухана и внесена от нелегитимни фактори в общественото пространство, не стои пред Консултативния съвет по национална сигурност. Ние сме единодушни в това, че подобен проблем няма у нас, ние сме единодушни, че законите у нас се спазват и че никой не е застрахован някой да изтече, да изнесе нещо, да манипулира и да направи интрига, но това не е проблем на националната сигурност. Тоест, ние, като КСНС, да излезем със становището, че такава тема, общественополитическа или каквато искате я наречете, не съществува. Има теми, които са много по-важни, има теми, ето тук има данни за това как се справяме с контрабандата, едни много красноречиви графики, въобще не стигнахме до тях, има теми за това как радикалният ислям нахлува и напредва в България, опасността от радикален ислям, от тероризъм – аз мисля, че това са теми за националната сигурност. А темата за СРС-тата просто да кажем, че тя е една изкуствено създадена тема и не стои пред висшите държавни институции в България. Ако стигнем до такова съгласие, ще бъда много доволен и смятам, че това ще отговаря на действителността и ще бъде държавнически подход едно такова държавническо решение.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря Ви.
Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
Уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Председател,
Г-н Премиер,
Уважаеми господа,
Аз ще бъда съвсем кратък, защото ще се съобразя и с това, което каза министър Попова, че темата със СРС-тата е много сложна и отговорна, за да се дискутира от повърхностно запознати хора. Аз смея да твърдя, че не съм запознат толкова добре с подробностите на работата на МВР. Но искам тук, слушайки експертите, да се позова на техните изказвания, иначе изобщо нямах предвид да се изказвам.
Не мога да не се съглася с проф. Лазар Груев, който каза, че е необходимо политическа воля, когато се касае за такъв важен момент, отнасящ се за националната сигурност. Но мисля, че и той споделя това, което ще кажа, че политическата воля за решаването на такъв проблем не означава политическа воля само от страна на управляващата партия. Смятам, че трябва да е политическа воля на всички парламентарно представени партии.
И в тази връзка, гледайки нашата си къщичка отвътре, както има една приказка, искам да Ви обърна внимание, г-н Президент, на популизма, който се развива в Народното събрание, и че популизъм с темата за националната сигурност изобщо не трябва да се допуска и не е редно.
От трибуната на парламента непрекъснато се говори, например, казвам Ви точно по този повод, за стотици милиони, изхарчени за СРС, докато пенсионерите няма какво да ядат и пенсиите са ниски. Това се казва от трибуната на НС. За здравеопазването – също. Това са темите – пенсионерите, здравеопазването.
Искам само да попитам тук на този форум – по-добре ли е тези възрастни хора да бъдат убивани и ограбвани посред бял ден, за да ограничим средствата за разузнаване и за разследване, защото тук и министърът каза, че голяма част от тези СРС-та се ползват превантивно, за да не се допусне престъплението, а не след като е извършено.
Затова пък, от друга страна не мога да не се съглася и с мнението на главния прокурор, който каза, че капацитетът е малък. Тук министърът спомена, когато говорим точно за средства, а пък и министър-председателят каза, че не са били никакви 100 млн., а 14 или 16 млн. – ето, това е популизмът. И когато се говори за средства в тази насока, мисля, че всички трябва да сме единни и да имаме консенсус, че трябва да се усъвършенства техниката, с която се извършва, защото и министърът каза, че, ако преди това е било необходимо преди 10 години да се подслушат 3 4 телефона на един човек, сега този човек, който е в управлението или на върха на пирамидата на организираната престъпност, разполага с 50 телефона. Какво значи това? Те непрекъснато усъвършенстват своите технически методи за престъпността, а ние ще ограничаваме средствата, за да дадем по-високи пенсии. Мисля, че такива неща не трябва да се приказват и точно затова благодаря Ви за тази среща. Мисля, че трябва да се сложи край, да има някаква граница на този популизъм, който се развихря в парламента.
Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Има ли други мнения по тази тема?
Заповядайте, г-н Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН:
Извинявам се, не ми е навик да взимам втори път думата, но бих искал за протокола да кажа, че има необходимост от правилен прочит на онова, което наричаме законосъобразно използване на СРС. Повтарям, има необходимост да се балансира по нов начин отговорността на заявителя и на съдията, защото съвременният концепт за граждански права включва разбирането едно ограничение, а СРС-то е определено ограничение на граждански права, освен да е законосъобразно, да е и необходимо в едно демократично гражданско общество. Тоест, не можем и нямаме право да се крием единствено зад формалната законосъобразност. Има разговор, необходимо е да говорим за необходимостта от използване на СРС и до тях да се прибягва само наистина при необходимост. Винаги ще има брак. Не трябва да експлоатираме всеки случай на използване на СРС, което няма да бъде годно доказателство за осъдителна присъда, но все пак трябва да гоним някакви стандарти в тази връзка. Само така ще преодолеем и усещанията в българското общество.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря на г-н Местан.
Приключваме по тази тема.
Тук се договорихме да предложим една 5-10-минутна почивка, след повече от два часа дебат. Надявам се по следващите две подтеми да бъдем по-делови. Но понеже г-н Сидеров три пъти спомена идеята за гласността, аз предлагам на вниманието на КСНС, ако сте съгласни, след края на заседанието да предприемем необходимото, за да огласим стенограмата и да се види кой какво е казал, освен, ако не се прецени, че нещо наистина засяга националната сигурност и не е информация, която трябва да се огласява.
Господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Господин Президент, първо искам да попитам, ние по тази точка и по тази тема ще излезем ли с някакво общо становище или очевидно ще останем на различни позиции, т.е. ще има ли общо становище, че са необходими най-малкото законодателни промени, първо, че те трябва да бъдат съществени и този процес трябва да бъде открит и да бъде отговорен?
Моето разбиране е, че най-естественото място за дискутиране на тази тема и с експерти, и с граждански организации, и с политическа опозиция, е в Народното събрание. Подкомисията по СРС-тата, в своето заключение предложи тя да бъде центърът, така да се каже, на този процес. И ми се струва, че това е най-разумно, защото прозвучаха различни мнения – от мнението, че са необходими законодателни промени, и прокуратурата го заяви, и ВКС, още и вчера при срещата с министър-председателя, и самият премиер го заяви под една или друга форма. Има и мнение, че законодателната ни рамка е ОК. Същностният въпрос обаче е как се изпълнява тя действително, дори сегашната рамка, и какви промени са необходими, за да бъде ефективна. И когато говорим за законосъобразност, пак казвам, вероятно се използват законосъобразно, формално погледнато, но в същината не съм убеден дали е така.
Мнението на моята парламентарна група е, че без външен орган, какъв да бъде по съдържание, с какъв състав да бъде уплътнен, по линия на дискусията трудно може да се мине само в рамките на изпълнителната власт и с контрола на подкомисията. Защото подкомисията, свърши, да, коректно работа, обективно работа, но постфактум, след като гръмна сериозен скандал. Тя не е в състояние технически да осъществява текущ контрол върху начина, по който се използват СРС-та в българската държава.
Искам на финала да припомня, че предишното Бюро за контрол на СРС, което беше създадено през зимата и пролетта на 2009 г., не беше хрумване на предишното правителство. То може да е било успешен или неуспешен опит, всъщност не се даде възможност да проработи и да функционира, защото беше премахнато от новото мнозинство, но това беше опит на основата именно на осъдителните присъди към България и на основата на необходимостта да реагираме на това явление. И според мен, България само ще спечели, в т.ч. мнозинството и правителството, ако сериозно подходим към този проблем.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Вицепремиерът Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Само да допълня, може би г-н Станишев го пропусна – да ползваме и опита на законодателствата в страните от ЕС, защото смятам, че това са добри практики на добре развити демокрации. В България в момента, аз съм убеден, че ние се ръководим от ситуацията, а не от прагматизма във взимането на най-правилното решение. Може би и опозиция, и управляващи, днес се прави политика и се прави популизъм в голямата си част, отколкото да вземем точно добрите стандарти, добрите практики в страните от ЕС.
А що се касае до специалния орган, за който Вие говорите, аз трябва да Ви кажа, че в началото на моя мандат като министър на вътрешните работи съм благодарен за това решение, което беше взето чисто политически, да бъде неосъществена тази проектна готовност за създаването на този независим орган.
И тук изцяло ще подкрепя г-н Сидеров, и тук искам все пак да се придържаме към това, че България е парламентарна република. Отговорността за всяко едно управление и за всяко едно действие на политическата класа, се формира на база реалните политики, реализирани от българския парламент. Затова парламентарната подкомисия или може да бъде издигната в комисия, според мен трябва да бъде развивана и да се даде възможност на депутати, които са вътре с допуск до класифицирана информация по право, да носят и политическата отговорност, ако някъде се оплетат в тези многообразни конфигурации и да станат част от организираната престъпност.
Така че политиците носят политическата отговорност и затова, когато се отиде на избори, гласоподавателите са тези, които гласуват не за независимия орган, не за лицето Х, който е в независимия орган, който може да злоупотреби с тази информация, а за политиците, които са парламентарно представени в българския парламент.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря на г-н Цветанов.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Господин Президент, много държа г-жа Цачева да е гарант на това, че гражданските организации ще дадат писмени предложения към промените на Закона за СРС. Има много сериозни граждански организации с добра репутация и име, и че тези предложения ще бъдат обсъдени и ще бъдат чути. Много държим на това.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Уважаеми г-н Президент,
Господин Министър-председател,
Господа министри, депутати,
Господа и дами,
Така е устроен по конституция нашият обществено-политически живот, че парламентът фокусира всички очаквания на българското общество. И тази тема фокусира по един начин, само за това рейтингът ни говори, тук се шегуваме с Главния прокурор, поздравявайки се като представляващи институциите с най-ниския рейтинг в държавата. Но искам да уведомя г-н Мартин Димитров, че такива разговори с представители на гражданското общество по тази тема са водени, както и вчера, преди срещата във ВКС, с любезното домакинство на проф. Груев. Парламентът, подкомисията организира една изключително кръгла широка маса с обществена дискусия, с участието на вицепремиера Цветанов, на министър Попова, с всичките членове на подкомисията.
Действително трябва да има решение ще се върви ли към законодателни промени, но за да се правят промени, трябва да се каже защо.
Аз споделям оценката на министър Попова, че законът, който имаме в момента, е добър закон. Когато го променяхме и допълвахме в парламента, г-н Цветанов, ние се съобразихме още тогава в 2009 г. с водещите практики в останалите държави – членки на ЕС. Ако трябва още нещо да се направи, ние сме готови за това. Но за мен по-скоро е важен не моментът с прилагането на закона, а с административно технологията, по която се извършва това прилагане. И тук неминуемо опираме до човешкия фактор, до подготвеността, до морални устои, до изкушенията на хора, които боравят с тази информация.
Колкото и добър закон да направим, ако нямаме убеждението, ако нямаме волята, също и политическата, за която говори проф. Груев, няма как да се случат нещата по по-различен начин.
И тъй като за мен в целия този случай по използване на СРС-та добрата новина е, че парламентът, в лицето на неговата подкомисия, се оказа на висотата си, може би това предложение, което току-що на глас изрази г-н Цветанов, тази подкомисия да премине в постоянно действаща комисия на Народното събрание, като по този начин да дадем и съответната тежест на това, че парламентът реагира на процесите, които в момента текат в обществото, със съответно онези чисто административно-технологични решения, които вече вчера са взети на срещата във ВКС, за това кой ще разписва исканията, или разрешенията, по-скоро, мисля, че тези мерки на този етап ще окажат своето позитивно въздействие.
Тук обаче не съм съгласна с г-н Мартин Димитров, че видите ли, тепърва трябва да започваме, това да бъде един постоянен процес, в който да анализираме, да търсим причини и решения. Аз мисля точно обратното. Колкото по-бързо затворим тази страница, след като сме я прочели, толкова по-добре за цялото българско общество и за нас като политици.
И г-н Велчев ми подсказва – и за националната сигурност.
Мисля, че е изключително нездравословно тази тема да продължава да се експлоатира в публичното пространство, защото по този начин правим значими тези, които я провокираха – това, за което преди малко говори министър-председателят г-н Борисов.
Така че моят апел към всички политици, представляващи различните парламентарни групи, и разбира се министрите, които имат отношение, и Вие, г-н Президент, като олицетворяващ единството на нацията, изговорихме каквото имахме да си кажем тук. Нека тази страница да бъде затворена, като набележим тези конкретни мерки. Те не са кой знае колко много. Имаме закона, ако трябва, дайте предложения, ще го променим. Но да се прилага този закон, а оттам насетне вече техническите възможности са въпрос и на финансова възможност.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря, г-жо Председател.
Последна дуплика.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Благодаря, г-н Президент.
Без да отегчавам толкова аудиторията и участниците в съвета – първо, ако искаме НС действително да си вдигне авторитета, то трябва да се занимава със същинските проблеми, да има истински дебати. Аз споделям, че тази тема не е най-важната за гражданите. Но когато опозицията предлага да дойде, например, министърът на земеделието в ситуация, когато се покачват цените на хранителните стоки драматично, се отказва в продължение на няколко седмици. Същото важи и за други инициативи на опозицията.
Моето виждане е, че няма с козметични действия, например това, че не министърът, а главният секретар на МВР да подписва разрешението за СРС, да решим обществения проблем, който е създаден. Сигурно и опозицията има своя дял от отговорността. Моето мнение, обаче, че, ако имаме перфектен закон, защо тогава имаме такъв проблем и такива заключения на парламентарната подкомисия? Те са заключения на официален орган в НС с много сериозни констатации.
Моето разбиране е, че без сериозни законодателни промени и ефективният контрол по тяхното изпълнение, не съм специалист как да стане, и без сериозна дискусия в парламента, в т.ч. с неправителствения сектор, няма да решим проблема.
И съвсем накрая – аз лично, може да решите да публикувате стенограма на КСНС, моето лично мнение е, че това е вредна практика. Смятам, че е вредна практика да се публикуват и стенограмите на МС, и на КСНС, защото тогава, ако на тези форуми се знае, че всичко изтича, за какво изобщо на някакви държави, които имат интерес към националната сигурност на България, са им резидентури? Не им трябват резиденти, ние всичко си казваме. Аз лично съм против тази практика.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Само две думи, понеже имаше въпрос от г-н Станишев с какво ще излезем. Това е много основателен въпрос. Аз пак да кажа – имах идея да се опитам да обобщя в едно заключително слово, респ. долу пред журналистите, доминиращите и даже общите позиции, които се очертават тук. И всичко, което си бях набелязал на базата на предварителен анализ на позициите на институциите и партиите, тук пред мен се разпадна, като тръгна от това прекомерна ли е употребата или не – сблъсък на две непримирими позиции.
Впрочем тук само ще отбележа, че, ако ние твърдим, че не е прекомерна употребата, то произвеждането на парламентарната подкомисия в комисия е най-голямото възможно признание за наличието на тежък проблем. По-ясен знак от това, г-н Цветанов, не може да има. И аз не се меся в парламентарните работи, но като бивш парламентарист и като човек, който уважава парламентарния характер на републиката, изразявам едно известно опасение от психологическия ефект на едно такова действие.
Но само да кажа, понеже наистина предложението на г-н Мартин Димитров е разумно – да се види всичко онова, което идва от НПО-тата. Аз оттам съм откраднал, в добрия смисъл на думата, идеята за бюро, подобно на онова, което беше създадено и не проработи. Те там имат записан един такъв текст: за парламентарния контрол върху дейността на това бюро – ежегодно или на срок, който вие прецените, това бюро ще внася своя доклад, ще се отчита, вие ще дебатирате неговата дейност и би могло по този начин парламентът, като най-висш орган в Републиката, да контролира дейността му.
Само го отбелязвам, но пак казвам, това, което ние ще направим скрупульозно, независимо дали се обнародва или не стенограмата, ще я предоставим на парламент, правителство и съдебна власт, ще предоставим всички онези мнения и предложения, които са постъпили при нас, може би и при вас, те ги разпространяват на всички адреси, така че в крайна сметка парламентът и правителството са тези, които могат чрез законодателна инициатива да реализират съответните промени.
С това бих искал да завършим по тази тема.
Седем минути почивка за по една цигара и продължаваме.
(16.10 ч. – почивка)
(след почивката – 16.25 ч.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Нямаме време да чакаме, който дойде, ще се включи.
Предлагам да преминем по-нататък.
Връщаме се към темата за Шенген.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Би било хубаво да присъства и г-н Станишев, защото може би щеше да има отношение по репликирането на изказването.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Аз не възразявам, ако искате, разменете се с г-н Дянков.
Г-н Дянков, заповядайте.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Благодаря, г-н Президент.
Във време на икономическа и финансова криза, особено пък мащабът на последната икономическа и финансова криза, е естествено контрабандата да се увеличава и тя се увеличава във всички държави, които изпитват такъв период на икономически спад. От тази гледна точка, според мен, най-важните мерки за намаляване на контрабандата са възможно най-бързото излизане от икономическа криза. Защо? – Защото покупателната способност на населението се увеличава и те естествено излизат от нуждата да използват контрабандни стоки.
От тази гледна точка миналата седмица имахме една радваща новина – по предварителни данни четвъртото тримесечие 2010 г. ръстът в Република България, пак казвам – по предварителни данни, беше третият най-висок в целия ЕС след Естония и Финландия. Това, разбира се, е само едно тримесечие, но все пак се надяваме, че показва някаква тенденция.
Именно от тази гледна точка конкретни данни за обема на контрабандата и от гледна точка на левово изражение, от гледна точка на количество стоки е много трудно да има такива данни. И по-скоро в държавите по света, които следят това, а последните 2-3 години всички следят контрабандата, се гледа главно на два показателя, или типа показатели – единият е как вървят приходите от акцизи, от ДДС мита на този тип стоки, и другият, разбира се, е количеството хванатата контрабанда. По тази причина аз ще се спра накратко на тези два типа цифри.
През 2010 г. постъпленията в републиканския бюджет от ДДС, акцизи и мита е в размер на около 6 млрд. и 600 млн. лв., или това е с около 240 млн. лв. повече, отколкото в 2009 г.– 3,7% повече.
Съставените актове, това става въпрос за митническия и акцизен контрол, са с около 2 400 повече от 2009 г., или 41%.
Иззетите количества цигари са с 16 пъти повече – 1571% повече, отколкото 2009 година.
Това е нова статистика – до средата на м. февруари 2011 г. общо са задържани вече 144 млн. къса цигари, което е 2 пъти повече от същия период на 2010 г. и 35 пъти повече, отколкото същия период на 2009 година.
Относно иззетите количества контрабанден алкохол – 2010 г. е един милион и 162 хил. литра, което е около 2,5 пъти повече от 2009 година. От началото на тази година за месец и половина това е около 53 хил. л. алкохол, или с 30% повече от 2010 г. и 6 пъти повече за същия период от 2009 година.
С други думи, по двата типа данни, с които разполагам, е първо, дали се увеличават приходите или не – 2010 година целокупно приходите са по-добри от 2009 година. При акцизните стоки алкохол приходите са около 70% по-големи от предишната година. При акцизните стоки от типа горива са около 15% по-големи и само при цигарите се забелязва спад, който в левове е около 100 млн. лв. спрямо 2009 година.
Какви са предприетите мерки досега? Ще разделя следващите малко минути в две предприети мерки досега – 2009 и 2010 г. и какво предстои, в смисъл какво работим в 2011 година.
Предприетите мерки досега – направихме редица законови мерки, те са в доклада. Ще спомена само 3-4.
Вече всички транспорти, които използват акцизни стоки, главно горива, в случая това е важно, има GPS-системи, които се слагат на границата и се следят по време на целия им престой на Република България – това е така наречената Наредба №3, която мина и стана вече факт от октомври миналата година, която смятаме, че много помага да ограничи контрабандата на горива.
Също ограничихме със законови промени общата вместимост на съдовете до 1000 литра при производство на ракия при специализирани малки обекти. Това беше една тема, дълго дискутирана от коректния бизнес, и всъщност от там излезе и това предложение.
Третата тема, която ще спомена – въведе се също от 1 октомври миналата година системата за движение и контрол на акцизните стоки, където вече всичко това се прави електронно и важи както и за сухите ни граници, така и за морските и въобще водните ни граници.
И на последно място – Законът за ДДС беше променен. Това стана от декември миналата година. Самата мярка вече е в сила от 11 януари т.г. Всички бензиностанции са задължени по електронен път да предават информацията в НАП относно дневните отчети на всички касови апарати във всички обекти за продажба на горива, където се хващат всъщност и всички останали стоки, които са там.
Други промени, които досега бяха направени – в Агенция "Митници" от 1 януари съществува комуникационен център за връзка и обмен на информация с ЕС. Това беше една от европейските законодателни промени, които ние със закъснение от около 2,5 години вече внедрихме, така че от 1 януари ние всъщност имаме електронна база данни, по които могат да се следят, така да се каже, проблемни карга и други типове стоки, които преминават в цялата територия на ЕС.
И на последно място, бих искал накратко да спомена за 4 предстоящи мерки – в смисъл мерки, по които се работи. Това започва от стр. 6 на доклада.
Първата и може би най-важна мярка, която Вие, г-н Президент, вече споменахте, това е въвеждане на митническо дознание – нещо, което според експерти от ЕС е една много важна мярка. България между другото от 1 януари остана последната страна в ЕС, в която няма митническо дознание. До миналата година бяхме ние и Румъния, но Румъния от 1 януари вече има такава система, така че за нас, според нашите експерти и експертите на Европейската комисия, това беше споменато между другото и в последния им доклад – въвеждането на митническото дознание много ще помогне в борбата с контрабандата. Защо? Господин премиерът вече спомена – защото то ще даде възможност за незабавно прилагане на обезпечителни мерки по отношение имуществото на физическото или юридическото лице, което реализира престъпна дейност. В момента има доста голямо забавяне от момента, в който митнически служители се усъмнят, така да се каже, в същността на определени пратки, до момента, в който други органи, които се занимават в момента с дознанието, могат да реагират. Такова дознание е имало в България до края на 2005 г. и е било премахнато. Затова се нуждаем от законодателни промени в Закона за митниците. Такива текстове вече съществуват, предложени са, и в НПК.
На второ място, дистанционна връзка на НАП за предаване на данни за количествата течно гориво в резервоарите за съхранение в обектите за търговия за течни горива. Такова предложение вече съществува като поправка в Закона за ДДС, минало е на първо четене през комисия и зала, второ четене през комисия, така че в най-скоро време се надявам това вече да е факт.
И, ако ми позволите, още една минута за последните две теми:
Третата тема е предоставяне на компетентност на органите на МВР по Закона за акцизите и данъчните складове. Тук става въпрос за следната тема – органите на МВР са тези, които следят за продажбата на контрабандни товари на територията на страната. В момента, обаче, те пък нямат, както митниците нямат дознание, органите на МВР нямат възможност за компетентна намеса по Закона за акцизите и данъчните складове. Тук се предлага един вид реципрочност. Така че всичките ни органи, които се занимават с борба с контрабандата, да имат…
БОЙКО БОРИСОВ:
Каква е логиката да го има това?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
В смисъл да са я иззели тази функция преди?
Питали сме много и всъщност с г-жа Попова сме създали екип, в който участва МВР, поканили сме прокурори, по-скоро Марга е поканила прокурори. Защо това е махнато 2005 година, не е много ясно. Донякъде се е твърдяло, доколкото разбирам от документите, че това е било изискване за влизане в ЕС. Факт е обаче, че в момента ние сме единствената държава в ЕС, която няма този тип реципрочни възможности.
И да завърша с една друга тема. Един от пропуските, които видяхме особено миналата година в борбата с контрабандата, е недостатъчната наличност на скенери, особено по сухите ни граници. По морските ни граници в края на 2009 г. закупихме две големи машини, така да се каже, така че морската ни граница е напълно обезпечена, но по сухите ни граници в момента поне нямаме достатъчно оперативна възможност да използваме такива скенери и затова в текста сме описали по какъв начин в бързи срокове искаме да отстраним този проблем, а именно по различни програми – една от Световната банка, чрез бюджета на разменни начала до средата на тази година очакваме още 11 скенера, някои от които са мобилни, другите, които се поставят на самите граници, и по този начин смятаме до средата на годината да имаме пълна окомплектовка със скенери.
Благодаря за вниманието.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря, г-н вицепремиер.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Аз искам само в допълнение на г-н вицепремиера и министър на финансите мога да кажа, че всичко, което беше казано като цифри и като голямо увеличаване на иззетите количества контрабандни цигари, показва, не че сме неутрализирали само вътрешния пазар, но ние реално сме ограничили тези цигари да отидат до страните в ЕС, защото не са малко случаите, когато от тези количества задържани цигари са задържани на изход извън страната, когато те отиват към страните от ЕС.
А що се касае до разследващите функции на митницата, в периода 2000-2006 г. е създадена тази възможност, и това е 2000-та година, когато се правят промените в НПК. От 26 април 2006 г. се променя НПК, където всъщност тези разследващи функции на митницата отпадат и от там реално не са могли да реализират подобно митническо разследване от служители на митницата. Но тук е също така констатацията, че 6 години, когато е имало такава правна възможност, не е било възможно и не е изграден, може би поради липса и на политическа воля, подобен капацитет, който да бъде засилен в митницата.
Тук е много добре и това, което беше споменато също от г-н Дянков, за предоставянето на компетентност на органите на МВР по Закона за акцизите и данъчните складове. Защото много са случаите, когато всъщност ние имаме много свършена оперативна работа, и когато вървим към реализация, някой път забавянето на всички тези действия на служителите от МВР е на база това, че всъщност трябва винаги да чакаме да дойде митнически служител, за да може да констатира и да направи съответните процесуално-следствени действия.
Така че в тази посока смятам, че това са добри предложения, които можем да консолидираме Съвета и по този начин да имаме политически консенсус върху тези две разумни предложения. В тази посока подкрепям и смятам, че резултатите са добри, и също така и да се отчита, че тези огромни количества задържани цигари са всъщност, че страната е поела ангажимента си да предпази и страните от ЕС за навлизане на подобни количества към тях. Защото сами разбирате, че вътрешният пазар по никакъв начин никога не може да ги изконсумира тези огромни количества, които са задържани на територията на страната.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Обръщам внимание на направените предложения от вицепремиера Дянков, с молба да ги коментирате и тях, да ги допълните или да ги коригирате.
Има думата Главният прокурор Борис Велчев.
БОРИС ВЕЛЧЕВ:
Благодаря, г-н Президент.
Уважаеми дами и господа, аз искам само да припомня какви бяха мотивите за закриване на митническото дознание, защото съм запознат с тях, макар и като страничен наблюдател.
Те бяха свързани с една философска визия за разследването в България, което трябва да се извършва единствено от криминалната полиция. И въпреки че съм фен на идеята, привърженик съм на идеята за митническото дознание, позволете да кажа, привърженик на идеята за максимално разширяване на кръга на разследващите органи – нека да има и строително дознание от органите на строителния контрол, и санитарно дознание от органите на санитарния контрол. Но все пак ми се иска, преди да се обяви това като една политическа позиция, да се консултира с Европейската комисия, за да не го приемат за отстъпление. Знам, г н Дянков сигурно е прав – от друга страна пък го има в другите държави-членки, но по отношение на нас това беше изискването – да не се размива криминалната полиция като единствен субект на водене на разследване. И единствено, което успяха да преглътнат, беше следствието, и то заради конституционни причини.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Аз пък не знам докога ще ни налагат на нас все особени мерки от Европейската комисия.
Заповядайте, г-н Вицепремиер.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз го споменах, но все пак да кажа – в последния доклад на Европейската комисия, което буквално беше миналата седмица, това го има като препоръка. Може би самата комисия си е еволюирала мнението, така че една от големите препоръки в миналоседмичния доклад е именно тази.
Благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Дискусията е открита, заповядайте. Погледите са вперени към партийната част, партийните лидери, ръководителите на парламентарни фракции.
Заповядайте, г-н Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Имам само два въпроса. Към министър Дянков е първият.
Господин Дянков, евентуално намаляване на акциза върху цигарите сега дали ще помогне за справяне с проблема? И някак си, според мен, не бързайте да ми отговаряте на този въпрос. Той трябва да бъде много добре премислен, защото дори намалението да е малко, да е символично, да е знак към обществото, че с този нов акциз има нова политика и нова ситуация, може да бъде отигран.
И вторият въпрос е към министър Цветанов.
Господин Цветанов, получавам страшно много оплаквания за нелегална търговия с цигари по пазарите. И мен ме преследват, въпреки че съм непушач и цял живот съм бил непушач. Такава ситуация дори в София не е имало. Сега това се обяснява с общото положение, но какви мерки сте предприели да бъде преодоляно, тъй като тя е много видима, и при това е ясно, че има тежка контрабанда, и както се казва, като отиваш да си купиш мандарини, те преследват с цигари, и като отговориш, че не си пушач, те продължават да те преследват с въпросните цигари?
Имаме оплакване от страшно много хора. Сега видях на един пазар, че имаше акция на полицията. Аз съм бил свидетел, видял съм, но проблемът продължава да бъде масов. И за да не взимам втори път думата по тази тема, едно малко допълнение към министър Дянков.
Свързването на бензиностанциите с НАП е нещо добро. Поетапно ще бъде направено и за големите магазини – е също много добро. Това, което мен ме притеснява, г-н Дянков, е как ще се отрази това свързване на малките магазинчета? Аз съм Ви казвал, мисля, и в предишен разговор. Ако то бъде направено така, че да не им коства допълнителни пари на малките магазини, защото някъде прочетох, че става с SMS или по някакъв такъв начин и коства средства точно в кризата на малкия и дребен бизнес, това ще бъде проблем. Тоест, помислете го специално за малките магазини. Да се измисли друг режим – ако те бъдат свързани, да не им коства средства.
Това са моите въпроси, благодаря.
ЛЮТВИ МЕСТАН:
Още един въпрос.
Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-н Вицепремиер,
Моят въпрос е извън съдържанието на доклада, вече е чисто политически, макар, разбира се, Вашият отговор ще бъде свързан с фискални съображения.
Анализът на проблема, който ни представяте, предполага ли от Ваша страна корекции в политиката или тази политика ще продължи по отношение на акцизите? Въпросът ми е, дали виждате пряка връзка пред новите предизвикателства, пряка връзка между акциза и тези проблеми, които ни събраха на този Консултативен съвет.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Други въпроси?
Може би, докато мислите, аз да попитам г-н Дянков – как коментирате тези данни, които бяха изнесени от производителите и търговците, специално в цигарения бизнес? Бяха дадени данни, аз не искам да се позовавам, но наистина говорят за едни застрашителни размери.
Имате думата за отговор, г-н Дянков.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Благодаря.
Както започнах моето изказване, за мен засилването на контрабандата е до най-голяма степен функция на влизането в икономическа криза, не само в България, а и във всички страни от Европа и всъщност в света. И следователно излизането от кризата и всички мерки, които ние заедно можем да вземем и като правителство, и като парламент, всички останали, за мен остава и продължава да е най-важният начин за борба с контрабандата.
Разбира се, както споменах, има и много други фактори. Вдигането на акциза от началото на 2010 г. определено беше фактор за миналата година за увеличаване на контрабандата, просто защото увеличи допълнително, или по-скоро намали допълнително покупателната възможност на българските пушачи.
От друга страна, обаче, както знаете, до 1 януари 2013 г. България трябваше да бъде на този минимален праг, на който ние сме всъщност от 2010 година. Така че така или иначе, 2010, 2011, 2012 г. ние трябваше да стигнем до този праг, така че да покрием минималното необходимо на 1000 къса цигари акциз спрямо европейските изисквания. България доскоро беше малко по-назад от другите държави.
Така че тук вече може да става въпрос, не дали трябваше да се вдига акцизът или не, а дали трябваше да става с една стъпка или с 2-3 стъпки през годините. Моето мнение като икономист, по две причини, които ще споделя, беше, че с една стъпка ще бъде по-добре. Да, съзнавахме, че тази стъпка в самото начало ще създаде по-голям проблем, но пък ще създаде някаква стабилност.
На България сега не й се налага да вдига акциза на цигарите до 2015 г., в смисъл до 2013 г. ние ще сме си покрили вече минималната необходимост. Следващата стъпка, която е необходима, вече се вдигна минимумът, но България трябва да покрие 2018 г., така че реално, за да се вдигне с още 14 евро, мисля, на 1000 къса. Така че реално ние имаме период от 5 години, в които българският бизнес, тук става въпрос и за нашия производител и производители, и за чужди производители, които внасят в България, имат един период от 5 години на стабилност. Това беше едната теза.
За мен другата теза беше, разбира се, какво ще бъде влиянието върху инфлацията. И понеже миналата година беше в целия Европейски съюз година на икономически спад, за нас беше по-добре от икономическа гледна точка какъвто и инфлационен ефект от вдигането на акциза можеше да има, а то имаше някакъв, да е 2010 г., така че 2011, 2012 години, които ще са все пак години на растеж, да няма допълнителен инфлационен ефект, който по някои изчисления, в смисъл и на Европейската комисия има такова изчисление, беше от порядъка на 1% като цяло за страната, който предполагам, донякъде обяснява вдигането на инфлацията в миналата година на 4,4%. Тази година не случайно и нашата прогноза, и на Европейската комисия е под 2,5%. Такава ще бъде и в следващата.
С други думи, тук разговорът е, дали трябваше на една стъпка или на три стъпки реално или на две стъпки. Аз продължавам да съм на мнение, че едната стъпка беше в дългосрочен аспект правилната, макар че наистина в 2010 година постави голям натиск и върху Агенция "Митници", и върху МВР.
Междувременно е добре да се каже, че и Гърция, и Румъния увеличиха на два пъти акцизните си ставки миналата година, Сърбия увеличи от януари тази година, така че в момента всъщност Македония е единствената ни съседка, която има по-малък акциз на цигарите от нас. И гърците, и румънците имат доста по-висок акциз, и между другото доста по-високо ДДС, а Сърбия се изравни с нас от януари т.г.
От тази гледна точка мисля, че ние нямаме полезен ход за евентуално връщане на акциза на по-ниска степен, защото от 2012 г. пак ще трябва да го качим, за да стигнем минимума, който е за всички европейски държави – членове на ЕС от 1 януари 2013 година.
Втората тема от г-н Мартин Димитров за фискалните апарати. Действително Вашият коментар или притеснение е основателно. Преди около три седмици имах среща с цялото ръководство на Агенция НАП, на който поставих задачата да направят анализ и всъщност до края на този месец да ми представят такъв анализ – по какъв начин може би постепенно и по-плавно да навлизат фискалните апарати, в зависимост може би от сектор или големината на бизнеса.
Както вече споменах, фискалните апарати бяха за мен успешно въведени в бензиностанциите. Веднага излязоха няколко други сектора. По предложение на асоциациите на тези сектори, г-н Президент, например аптеките, които казаха, понеже има възможност в този бизнес да се развива нелоялен бизнес, ние искаме във всички аптеки в България също да влязат такива фискални апарати приоритетно, в смисъл преди 1 септември, така че по това се работи.
Но с други думи, в рамките на следващите десетина дни ще имам някакъв анализ, който ще мога да представя на всички парламентарни групи в парламента относно как ще се развива ситуацията с въвеждането на фискалния апарат.
А иначе това е огромна задача. По наши данни в момента има около 250 хил. фирми, които между сега и 1 септември биха били част от тази програма, в смисъл трябва да влязат в тях фискални апарати.
И последната тема за данните, които бяха представени от едно проучване от производителите, спонсорирано от тях в България. Разбира се, на всички данни, на всички анализи трябва да се гледа с необходимата сериозност. От тази гледна точка моят екип обсъжда с Асоциацията на вносителите и производителите в България тези данни. Знам, че те са идвали и при министър Попова, при министър Цветанов. Не само като финансов министър, но и като икономист аз изразих някои методологични опасения от тези данни. Примерно, спомням си за нашите съседки – те показваха, макар че в България да се е увеличила контрабандата до около 30 и малко над 30% на цигари, в Румъния тя е само 8%, в Гърция тя е 6%. А аз обърнах внимание, че самото ръководство на нашите съседки имат техни данни, според които в Румъния, по техни данни, това са данни на техния Статистически институт, контрабандата е 36%, в смисъл 4,5 пъти повече, отколкото това изследване. И подобни данни за Гърция, Германия и т.н.
Продължавам да твърдя, че твърде трудно методологически е да се правят такива изследвания на базата на кой какво е хвърлил в кошчетата в различни градове и села, каквато беше базата на това проучване. Но както споменах, за мен са важни двата типа данни – какви са приходите, а там от гледна точка на цигари има какво да се желае, и от гледна точка на задържаните количества, които в България, както споменах, примерно, в сравнение с 2008 г са 35-40 пъти по-големи.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Господин Станишев, имате думата за изказване.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Благодаря, г-н Президент,
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н Премиер,
Дами и господа, първо, ще повторя, че бих очаквал по тази точка, както и по предишната, да има съвместно докладване, в т.ч. писмено, не само от министъра на финансите, но и от министъра на вътрешните работи, най-малкото, тъй като точката от дневния ред е озаглавена именно: "Актуални въпроси на сигурността на Република България в контекста на вътрешната сигурност на Европейския съюз и противодействие срещу контрабандата".
Тоест, в целия доклад, и аз мисля, че няма как да го направи министърът на финансите, не е засегната темата за сигурността на страната именно във връзка с нарастване на контрабандата. Защото на всички е ясно, че увеличаването на контрабандата, аз не мога да кажа какъв е процентът точно, но е видимо, че има нарастване на контрабандата, не само ощетява бюджета и представлява проблем от гледна точка на социална политика и други политики на правителството, но и генерира ресурс, който се насочва към организирана престъпност и възможност за купуване на влияние и други престъпни дейност. Тоест, тази част фактически липсва от анализа.
Второ, в чисто икономически план – трябва да има ясен отговор, аз мисля, че засега го няма – защо приходите в държавния бюджет намаляват през тази година, както е планирано от правителството, по сравнение с 2008 г., тъй като 2008 г. България е произвеждала БВП, ако не ме лъже паметта, 69 млрд. лв. През тази година е планиран БВП, в резултат на икономически растеж, от 3,6% да нарасне на 77 млрд. лв. Значи нарастването, по сравнение с 2008 г., е 8 млрд. Със сигурност има обективни причини за намаляване на част от приходите – намаляване на преките чуждестранни инвестиции – през миналата година 2-3 пъти почти по-малко, отколкото през 2009 г.; намаляване на вноса, който се облага, естествено, с ДДС.
Но въпреки това – известен ръст на износа миналата година и връщане към нивата от преди кризата. Но ми се струва, че това все пак никак не обяснява, защо при 8 млрд. увеличаване на БВП приходите в държавния бюджет се планират на нива с 2,7 млрд. – струва ми се по-малко, отколкото през 2008 година. Тази разлика е необяснима.
И тук опираме до темата именно за контрабандата, акцизите и ДДС, защото фактически българската данъчна система се гради, за разлика от много други системи в Западна Европа, в по-старите страни-членки, на по-голяма тежест на косвените данъци като източник за бюджета, и значително по-малък принос на преките данъци. Тоест, ние имаме намаляване на приходите при БВП, който се увеличава значително, при сравнително неутрална данъчна среда. Не е променяна драматично, въпреки че има немалко увеличение на такси, други данъци, с осигуровките се вървеше в различни посоки, намаляване, вдигане и пр. И на този въпрос трябва да има ясен отговор. В противен случай тези статистики, които са впечатляващи за късове цигари, които са задържани, няма да дадат отговор на същинския въпрос, който да бъде задоволителен.
Малко предистория, тъй като г-н Дянков постави темата защо е премахнато именно митническото дознание.
Действително потвърждавам това, което каза и главния прокурор – в процеса на присъединяване на България към ЕС изискването на Европейската комисия беше цялото дознание, цялата разследваща дейност да бъде концентрирана в МВР. Това имаше своите последици и проблеми. Ние не бяхме като държава в положение да поставяме тогава условия на Европейската комисия, въпреки техните грешки.
Много пъти и аз съм обяснявал за ролята на следствието, например, че там има сериозен юридически капацитет, хора, близо 1000 души юристи, магистрати, квалифицирани, които умеят да водят именно разследване по качествен начин, стояха без работа години и търсехме начин как да се реши този проблем заради конституционния запис. Накрая се намери решение, надявам се да е добро, въпреки че всяко решение е противоречиво – към прокуратурата. И това засилва капацитета на прокуратурата.
Аз не мога днес да формирам позиция, дали това решение ще бъде сега полезно, в какъв срок може да се изпълни, до какви резултати и кога ще доведе, защото важното е резултатите да настъпят час по-скоро.
Стои един принципен въпрос за взаимодействието на МВР и Митницата. Защото покрай последните развития има сериозно съмнение доколко ефективно си сътрудничат двете ведомства. Би трябвало поне тук, без да злоупотребяваме с това навън, да имаме ясен отговор от страна на институциите в изпълнителната власт.
И последно, може би е предпоследно, защото ще засегна още темата за акцизите – по отношение на ресурса, който се хвърля, който е необходим за ефективна борба с контрабандата от страна на митниците.
След малко, когато говорим за Шенген, предполагам, че г н Цветанов ще обърне внимание, че предишният министър на вътрешните работи съкращавал персонал, което е затруднило подготовката за Шенген. Може би е така, не мога да преценя в този момент. Но, доколкото знам, има сериозно съкращение на персонала в митниците, ако не се лъжа, с около 15% от целия състав и 23% от ръководния състав. Това не оказва ли влияние върху ефективността на работата на митническите органи?
Стои въпросът за тяхното финансово осигуряване, защото в програмните бюджети на Министерство на финансите 2010 година има рязко намаляване на средствата именно за работата на митниците – работа, без достатъчно осигуряване, в т.ч. финансово, не знам…
БОЙКО БОРИСОВ:
Но не се забелязва и отлив.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Отлив на кое, на финанси? На финанси се забелязва, г-н Премиер. Аз не казвам за възнаграждение, а казвам за финансово обезпечаване на дейността. И мисля, че почти двойно е било намалението за тази дейност, описана като приоритетна в програмния бюджет на Министерство на финансите. А това също така изисква ясен отговор, въпреки че тази година има известно покачване, по сравнение с 2010 година. Надявам се да доведе до резултати.
И последно, както сподели и г-н Димитров, и г-н Местан, акцизната политика, данъчната политика.
Когато се приемаше бюджетът 2010 г., моята парламентарна група предупреждаваше, че много резкият скок на акцизите ще доведе точно до този резултат – увеличаване на контрабандата, предвид нивото на доходите на българските граждани. Защото ние имахме задължението да вдигнем само до 64 евро през 2010 г. на 1000 къса, вдигнахме на 76 евро. Значи, значителен скок за една година, и това създаде много голям стрес, значително увеличаване на най-потребяваните цигари. И ми се струва, както предлагахме и през 2010 г., при актуализацията на бюджета трябваше тогава да се направи, разбирам, че не възнамерявате да го направите сега, намаляване от гледна точка именно на приходите. Защото, когато има икономически интерес, невъзможност хората да купуват, например, цигари по тези цени, те намират другия начин. Особено, когато в резултат на нашата уредба в доста региони, по-слабо икономически развити, например на една територия доста голяма, но с население около 40 хил. души, има един лицензиран магазин за търговия на цигари. Ами откъде ще купуват, ще ходят до областния център да си купуват цигари с бандероли? Няма да го правят.
Така че много е важно да се отчитат реалностите на българския живот, когато се прави една или друга политика, или една или друга наредба.
Благодаря
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Други мнения, въпроси?
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Понеже бях визиран в това, че докладът е поднесен само от вицепремиера Дянков, аз смятам, че докладчици по днешното заседание на съвета беше определено кой какъв доклад да изнесе. Докладът, който представи г-н Дянков, той е съвместен с МВР, и ако сте обърнали внимание на статистиката, която е дадена за иззетите количества и на цигари, и на алкохол, има отделни графи, които са както на митницата, така също и на МВР, така също и общото число, което е дадено.
Това, което казвате за конфликт или някакво напрежение, липса на координация в съвместната ни дейност, аз смятам, че всяка една от институциите е положила максималното, за да изпълни ангажимента си към държавата. Разбира се, че има какво още да се желае. И аз смятам, че част от тези законодателни промени, които се предлагат и бъдат приети, смятам, че по този начин ще отпадне тази допълнителна координация, ако е необходимо да се прави между двете институции, защото всяка една от институциите ще може да си изпълнява своите оперативни задачи.
Това, което мога да кажа, е, че огромните количества, които са влезли на територията на страната и са задържани и са съпоставими със стар период от време, вие виждате, че те са в пъти повече, отколкото в 2008-2009 г., и това се дължи на това, че България се ползва и като транзитна страна за преминаването на тези контрабандни цигари. Защото, пак повтарям, страната не може да осигури пазар на такива огромни количества. И в тази връзка, по една разработка, ние сме провокирали заседание в ЕВРОПОЛ точно по тази тема, защото това е трансгранична организирана престъпност, която е свързана с трафика и контрабандните цигари.
Разбира се, че опираме до човешкия фактор. Това са митничарите и граничните полицаи, които са на самия пункт и които правят директния контакт с всички тези преминаващи камиони, които са със съответната контрабандна стока. Точно това са механизмите, които трябва да засилим като контрол и, разбира се, с допълнителни оперативни способи, с които да боравим с информация и да можем да координираме действията си с нашите партньори в Европа, за да можем действително да ограничаваме тези количества.
Убеден съм, че 2011 година ще бъде много по-успешна от 2010 г. и самият факт, че започнахме и количествата иззети цигари към настоящия момент са в общи линии като количества, иззети за 2009 г. цялата. Така че в тази посока смятам, че имаме добри резултати, които се постигат.
Що се касае до това, което каза Мартин Димитров – да, действително, когато имаме огромно количество контрабандни цигари, които преминават през територията на страната. Знаете, че ние сме в свободната митническа зона, където всъщност и митническият контрол вече не е толкова засилен, колкото, примерно, да речем, е засилен с Република Турция. Защото, когато минава на българо-турската граница, там има тир-карнет, там се проверява, гледат се съответните пломби. Имаше една контрабанда, която беше осъществена на едно голямо количество цигари, в което всъщност може би са участвали и митнически служители, и гранични полицаи, защото не са се съобразили с тир-карнета, който всъщност не е представен, а са подменени документите в самата междинна зона, която е между турската и българската граница. Там се води разследване, имаме кореспонденция с турските ни партньори, така че в тази посока се надявам, че ще има и резултат.
Но огромните количества цигари, няма защо да се заблуждаваме, влизат от Гърция. Аз дори и в темата Шенген, когато говоря, ще говоря за миграционният натиск, който в момента го наблюдаваме и от страна на Гърция над чужденци, които влизат на територията на страната.
И точно в тази връзка смятам, че точно тези коментари, които ги правим в момента и за контрабандата, и за Шенген, аз специално предлагам и препоръчвам да не излизат в публичното пространство, защото това би създало провокиране на дебат или настройване на две добросъседски държави, които да водят някакъв безсмислен спор и не е толкова продуктивно.
Това, което ви уверявам, е, че в момента отношенията, ако можем да кажем, след кадровите промени, които бяха направени в Митницата, смятам, че всичко това ще даде по-добри резултати от съвместната ни работа.
Но това, което провокира и дебата и по СРС, по използването и искането към определени лица, които бяха свързани с разработката, в която попадна и г-н Танов, трябва да ви кажа, че това беше един канал, който, за голямо съжаление, е функционирал от вашето време. Защото тировете, които са влезли с карго в страната, говорим за 147 ТИР-а, които са засечени. Фирмите, които са извършвали тази митническа дейност и посредниците, които са били, всъщност са хора, които са гравитирали около предишното ръководство на Митницата, и около това ръководство, което беше освободено или беше преназначено на други длъжности в сегашната Митница.
И само ще дам съпоставка, защото имаше така леко неглижиране за това, че не става въпрос за контрабанда, а става въпрос за карго товари, които всъщност финансово ощетяват държавата с неплащането на ДДС, трябва да ви кажа, че обмитяването на дънки ставаше от порядъка от 3 до 7 лв., при реални стойности, които са някъде около 15 долара. Сами разбирате каква е щетата за държавата. И пак повтарям, това е за период от две години – 2009 г. – 2010 г., 2008 г. частично, където общо са засечени 147 ТИР-а. И това е всъщност разработката, която е на прокуратурата и колегите от БОП в Хасково.
Така че в тази посока, тук искам пак да призова – нека да не спекулираме с нещо, което частично ни е известно или частично боравим като информация, защото нещата, които са и по прилагането на СРС, и по разработките, които се правят, те са точно да ограничим тези потоци да отиват в организираната престъпност и те да се генерират за дестабилизиране на страната или пък за други дейности, които са като пране на пари.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Може да Ви отговори и г-н Дянков.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Значи трябва да се потърси начин. Аз ще ви кажа само за разсейване на сериозния тон една истинска случка от началото на 2007 г., когато отпадна митническият контрол. Тогава митничарите, които бяха традиционно заети там с проверки, нямаха друга работа и се хвърлиха да проверяват казаните по селата като първа своя задача, за да си уплътнят работата, и създадоха най-малкото политическо напрежение.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
Само да вмъкна в това, което казвате – да се засили контролът.
Аз мога да Ви кажа, че в момента действията, които се предприемат както и от митническите власти, така и от гранична полиция, е да се селектират съответни тирове, които влизат в територията на страната, на база произхода и стоката, която те превозват, и оперативната информация, която е постъпила. Мога да дам за пример и влизането ни в шенгенската информационна система. Всъщност едната контрабанда, която беше хваната, беше точно за това, че беше заложена в шенгенската информационна система и съответният автомобил беше проверен и по този начин беше спряно и беше предотвратено това количество да влезе в страната.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Господин Дянков.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Два кратки коментара, ако позволите, г-н Президент.
Беше поставен въпрос за приходи от данъци и акцизи 2008 спрямо 2010 година. Там сметката, г-н Станишев, е много елементарна. 2008 г. сме имали дефицит по текущата сметка от близо 25%. С други думи, вносът е бил много по-голям от износа. Върху внос знаете, че се налага ДДС и влиза в хазната, върху износ пък обратното, ние плащаме обратно като кредит ДДС.
2008 г. спрямо 2010 г., за която имаме данни, маржът е 12 млрд. лв, в смисъл 12 млрд. лева е имало нетно повече внос 2008 г., спрямо 2010 г., защото и нашият износ 2010 г. се покачи доста и всъщност по предварителни данни 2010 г. България има най-големият скок на износа от всички държави в ЕС – 12 млрд. по 20% ДДС правят 2 млрд и 400 млн. Ето я разликата. Като влизаме в икономически растеж, естествено е вносът също да се увеличава, така че по естествен начин да има и повече ДДС.
И един кратък коментар, последен, относно акцизната политика. Една немаловажна част от това, което аз не споменах, разбира се, е самото изработване на нови бандероли. Ако всяка година сменяме акцизната ставка и съответно унищожаването на цигарите, които са произведени или внесени предишната година или предишните години, което се заплаща от държавата, 2010 г., благодарение на този тип политика на предишното правителство, митниците платиха 160 млн. за унищожени "уж" цигари в рамките на 2006, 2007, 2008 г. и началото на 2009 г., именно заради постоянната промяна и нестабилната промяна на някои от акцизните ставки. Така че за мен това беше още една причина, поради която да смятам, че да, в началото ще бъде трудно, но, ако се даде един период от 5 години без промяна в акцизите на цигарите, това ще е много по-добре и от страна на всичките административни разходи и всичките разходи, които държавата прави.
И последен апел, г-н Президент – както казах, 26 от всички останали държави в Европейския съюз вече имат митническо дознание и вече имат или по-скоро са имали възможност органите на МВР да имат функции във вътрешността на страната – става въпрос за тези данъчни складове и т.н.
Аз апелирам, ако може да имаме консенсус около тези идеи. Те сравнително ясно е как могат да Влязат в законови промени и поне според нашите експерти и експертите в Европейската комисия, това е в последния им доклад, както споменах, това може да стане някъде до средата на тази година реално.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Заповядайте, г-н премиер.

БОЙКО БОРИСОВ:
Господин Президент, ясно е, че в пъти, пъти, пъти и много пъти повече сме задържали количество цигари. Тук не бих искал да пропуснем горивата – нещо, което от 20 години генерираше големи печалби. И това, което направихме в момента с фискалните апарати, и в момента това, което се прави – да вържем вече и бензиностанциите със самите цистерни вътре в бензиностанциите, дадох пример от НАП, 40 бензиностанции въобще не са водени на отчет. А знаете, първите дни бяха към 200 300 бензиностанции, които въобще нямат фискални апарати. Кой как продава и какво продава, можете да си представите през годините какво е генерирано, според сдруженията там на петролните фирми – от порядъка на по 400-500 млн. годишно са минавали от там през контрабандата. Не искам да се връщам на годините, когато цели влакови композиции влизаха в страната и бяха продавани. Сега това е факт.
Усилията ни в справянето и с алкохола, видяхте в пъти, и съответно пък цигарите в десетки, десетки пъти, показва и волята, и желанието да се справим.
Това, върху което аз, и тогава ми беше отговорено по същия начин, както и сега с министър Дянков, и затова се съгласих на вдигането на акциза на цигарите, и то за такъв период от време, е добре, но това е една дискусия, която с Вашите експерти бихме могли да водим и да търсим консенсус. Защото, когато разбрах, че трябва да платим толкова много пари – 160 млн. за "уж" изгорени цигари. Платихме 160 млн. първите месеци за изгорени цигари. Що за глупост, и то само защото са сменили бандеролите, не са удължили сроковете. Както ги хванахме ние „нашите”, в кавички във Враца, където "уж" горяха цигари, пък всъщност не ги горяха, помните я тази операция, точно по времето на изборите, когато.., казвам го най-добронамерено, когато и предишното правителство, и ние всички сме били съсредоточени в изборите, и дали са ги изгорили, дали не, е само божа работа. Разбира се, изрично казвам, не ви упреквам. Просто това е една действително сериозна сума и те са готови да направят чудеса.
Затова, ето, на тази тема е хубаво да имаме консенсус, защото, когато ни атакувате политически – вдигнаха акциза на толкова.., ОК, нека да се произнесат вещи икономисти от двете страни, дали е по-добре да го върнем сега назад, и какво ще спестим, когато Дянков трябва да извади и да плати, образно казано, за изгарянето на тези цигари и нови бандероли, като имаме прецедента, че сме платили 160 млн., чисти пари сме платили, сега дали трябва да го направим пак същото? И тогава най-коректно консенсус да кажем: да, сметката излиза, ще извадим 100, 200, колкото милиона трябва, ще свалим акциза, пък ще го вдигнем след една година. Но ще излезе сметката. Нали затова казвам – не аз и ти да го кажем, а да седнат Орешарски, дали някой от БСП, от ДПС, от Синята коалиция, от всички, да седнат и да направят тази сметка. И в президентството има хора, които смятат, финансисти, и да кажат. Защото всъщност тези пари и тази политика – ще влязат в държавата или няма да влязат, ще ги платим от касата или няма, сиреч, те са наши общи пари, те не са моите или на някой друг.
Предлагам, по тази тема можем да беседваме, казвам го, най-добронамерено. Това, когато трябваше да ги платя, приех на Дянков предложението. Иначе аз също с експертите, с които говорих, казаха: да го вдигнем на два пъти. Но тези пари катурнаха решението в тази посока.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Други?
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Един стратегически въпрос.
Уважаеми колеги, понеже влязохме в доста детайли, има някои по-важни въпроси, според мен, които не попадат в общественото внимание.
Аз смятам, че България и всички по-бедни страни в ЕС имат огромния интерес ние да си определяме акцизното облагане. В ЕС има страни, които подкрепят тази идея. Докато аз бях в Европейския парламент, бях част от този дебат. Бяхме на косъм да пробием за някои от стоките. Защото една от причините бензинът да е толкова скъп и горивата да са толкова скъпи в България, са акцизите и после върху тази стойност се начислява и ДДС. В други страни, например в САЩ, бензинът е 2 пъти по-евтин, отколкото в България. Разликата е акцизното облагане. Подобно е и в много други развити страни. Само че разликата между България и Германия, г-н Президент и г-н Премиер, е, че едно е да получаваш 1500 евро заплата и да купуваш бензин, друго е да получаваш 300 евро заплата и да купуваш бензин на същата цена.
Затова една от темите, по които трябва да намерим консенсус на европейско ниво, да поискаме партньори, ето, сега като дойде президентът на ЕС – това е една от темите, както се казва, ще разменим любезности, но да сложим и нашия интерес на масата.
Аз смятам, че има голям шанс да се пробие, особено ако успеем да направим коалиция в ЕС по тази тема. Ето, нашият премиер е силен в ЕНП и може да потърси съюзници и можем да сложим тази тема. Имаме изключителен интерес от нея и ще ви кажа, че е в няколко посоки:
– по-евтини цени за хората. Ако паднат цените на горивата, падат цените на всички стоки;
– на следващо място – по-конкурентен бизнес. Участват горивата в цените на всякакви стоки;
– отиваме след това на алкохол и цигари, където интересът ни е по-малък, но го има и там – по-малко контрабанда и по-ниски цени.
Но това е тема, която можем да я сложим отново консенсусно, национално. Аз това се опитвам да търся такива теми цяла вечер, защото това е целта на тези срещи. Пак минахме на размяна на остроумия преди малко, което мисля, че не е подходящо. Както се казва, по медиите, който има желание, може да свърши тази работа.
Но аз призовавам и персонално министър Дянков и премиера Борисов, ако може да се обединим около това, и заедно с други страни, които имат същите проблеми – вземете Румъния, вземете дори Гърция, вземете всички централноевропейски страни. Забележете, страни като Великобритания, Холандия, аз съм разговарял с техни представители. Смятат, че е правилно всяка страна сама да си определя акцизите, или поне, ако не се предприеме да можеш сам да си ги определяш, да бъде свързан акцизът със средната заплата в съответната страна – тоест, вижте колко е просто: честно ли е българският данъкоплатец и германският данъкоплатец да плащат един и същи акциз? Ами, не е честно и това не е смисълът на ЕС. И щом като не е честно, като дойдат тези представители, можем да проведем един сериозен разговор, да потърсим коалиция и това ще даде голям резултат в страната. Това ни е национална цел.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Не знам какво ще каже правителството, но аз в моите опорни точки за срещата с президента Ромпой съм го заложил като въпрос, а вече правителството би трябвало да го развие като позиция, защото не бих могъл аз да се намесвам в този тип политика. Но предложението наистина е интересно.
Добре, ако няма други мнения и предложения, да анализираме дебата. Мисля, че тук има далеч повече допирни точки. Разбира се, има различия относно причините, обясненията за развитието на контрабандата, дали е резултат от кризата, дали повече или по-малко влияе акцизът. Тук сигурно ще останем на различни мнения, но това не е най-важното. Важното е, че по 4-те направени предложения нямаше различия. Не знам. Тези, които вицепремиерът Дянков формулира, те са в доклада на последната страница. Добре, ще припомня.
Най-важното е въвеждането на митническото дознание. Тук различия няма.
Второ, дистанционната връзка с НАП за постъпило и налично гориво в обектите за търговия.
Трето, предоставяне на компетентност на органите на МВР по Закона за акцизите и данъчните складове.
Четвърто, разширяване на информационно-технологичната структура на агенция "Митници".
И под черта съм поставил въпроса (настойчиво поставен от всички присъстващи тук представители на парламентарните формации) за дебат по въпроса за коригирането на акцизната политика. Нека да го формулираме така, както и премиерът сам предложи, тъй като сега очевидно няма готовност, а имаше и контрааргументи, но това трябва да бъде предмет на публична дискусия и КСНС може да даде знак за разбиране в тази посока.
Господин Станишев, нещо да пропускам?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Нещата ми звучат логични. Бих принципно подкрепил да се върви в тази посока, обаче, когато получаваме материала в понеделник следобед, няма как да съберем нашите експерти и да получим експертни становища, ако бъдем откровени, и да формираме и политическа позиция, за да кажем категорично: да, ето в този вид, както е описано, ще бъде подкрепено. Изглежда логично в доклада, но няма как да кажем това, без да имаме аргументите на нашите експерти.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Добре, да се договорим така, че на този етап няма принципни възражения, но окончателната позиция на всяка една от парламентарните групи ще бъде изразена и тогава, когато трябва да се вземе отношение към съответните законодателни идеи. Така е коректно.
Добре, благодаря, приключваме по тази тема.

(17.40 ч.)СТЕНОГРАФ: (Б.Николова)

 



ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

БЪЛГАРИЯ ВСЕ ПО-ЗАПЛАШЕНА ОТ ЕМИГРАНТСКИ НАТИСК

НИКОЛА САРКОЗИ: МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ СЕ ПРОВАЛИ

БРИТАНСКИЯТ ПРЕМИЕР ДЕЙВИД КАМЕРЪН: МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ СЕ ПРОВАЛИ

КАРЛ БИЛТ: СЕВЕРНА АФРИКА Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД ДЕМОГРАФСКО ЦУНАМИ

ЗАМЕНКИТЕ НА ГОРИ ПРЕЛЯХА ОТ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ КЪМ ГЕРБ

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: НА СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ ГЕРБ ЩЕ БЪДАТ МНОГО РАЗОЧАРОВАНИ ОТ ТОВА, КОЕТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ

ПРОФ. ГЕОРГИ БАКАЛОB ЗА БЪЛГАРСКИТЕ АРХИВИ ДЪРЖАНИ В МОСКВА И КАЗУСА С ТРАКИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ

ВНЕСОХА ЖАЛБА СРЕЩУ НАРЕДБАТА ЗА ТАКСА СМЕТ В СОФИЯ – ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: ТРЯБВАТ НЕСТАНДАРТНИ, РАДИКАЛНИ СТЪПКИ

ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ – Калоян МЕТОДИЕВ

УРАГАННИЯТ ВЯТЪР И НЕЗАКОННИТЕ СМЕТИЩА ПРЕВЪРНАХА СТРАНАТА В ГИГАНТСКИ БОКЛУКЧАРНИК

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: ЕДНА РЕФОРМА СЕ ПРАВИ, ЗА ДА СЕ ИКОНОМИСАТ ПАРИ, А НЕ ДА СЕ ХАРЧАТ

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ Е МЪРТЪВ

ОНБ ПРИЗОВАВА ЗА БОЙКОТ НА ФИРМИТЕ ИЗЛЪГАЛИ В СТАНДАРТА „СТАРА ПЛАНИНА”

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3698

Posted by on февр. 25 2011. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.