БЛОГЪРИТЕ В БЪЛГАРИЯ – СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ

„В блогомрежите има много сериозен потенциал и позитивни социални енергии”.
                Боян Юруков


Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: „Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора.” Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното – неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си „Зелен Бетон”  или друг, който пише за себе си като за „Комитата”? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст „Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото като „се намърдат”, се държат все едно сме им направили нещо.” Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм „Балтазар Иванович” и мисли за себе си като за „синеок негър със северняшка кавалерийска униформа”. Така го представя и приложената снимка. Странно, нали?

На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова „необичаен” начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, например по телефона или по GSM-а, както е модерно в България напоследък. Разговарят през Интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи.

 
1. За идеята и развитието й

Бях чела български блогове на някои журналисти, главно заради анализите им на политическата ситуация най-вече в България. Но дойде кошмарният за Българската социалистическа партия месец януари, а с него – и Януарският мирен протест на гражданите 2009 г. И пак имаше побой над мирно протестиращите хора, както се случи в нощта на 10 срещу 11 януари 1997 г. по време на Януарския мирен протест на гражданите тогава. Сега полицаите биеха наред – момичета, момчета, дори ученици, жени, мъже, възрастни хора. Без прикритието на нощта. През деня. Датата беше 14.01.2009 г. Тя остана като ден на националния срам в най-новата история на България. Лошо измислен сценарий, още по-лошо проведена акция.

Като че ли не беше извлечена поука от 1997 г., развитието в страната вместо да върви по спирала нагоре към все по-голяма демократизация и европеизация на обществения процес, се върна отново обратно. И отново влязохме в черните хроники на световните медии с примитивизма си, не съм сигурна, че е само балкански, и неспазването на човешките права в нарушение на международните и европейските правни норми.

Нищо старо не е забравено в полицията. Нищо ново не е научено, например в посока към съвместна работа с Информационния център по правата на човека към Съвета на Европа в Страсбург. Колко български полицаи са чували въобще за Комитета за предотвратяване на изтезанията и идеала на създателите му? Да не се допуска никаква търпимост към действия на лошо отнасяне от страна на правоприлагащите органи  към задържаните и тъжната констатация, че в много страни, включително и в България като държава-членка на Съвета на Европа от 1992 г., въоръжените сили си остават предпочитаният правозащитен инструмент. Към тази тъжна констатация се добави и информацията за смъртта на задържани в полицията български граждани.

Съпротивата на гражданите не закъсня и в протеста срещу българската политическа каста се включиха различни граждански групи – студентите, природозащитните организации, фермерите, специалистите от информационните технологии, пенсионерите. В обществото се получи верижна реакция на граждански протест. Включиха се блогърите с техните мнения за случващото се в българското общество и според Gan г.нар. експресивно-шеговитото „Google-бомба” кратко след стартирането на кампанията успя. При изписване на думата „провал” в търсачката Google на първо място в списъка се показва сайтът на Министерския съвет на Република България.

Зелен Бетон така обяснява значението на т.нар. „Google-бомба”. Става дума за „използване на механизмите на търсачката така, че при търсене на определена ключова дума да се показва на първо място (т.е. като най-адекватен на думата) точно определен сайт. Google- бомбата се създава от хората, които притежават или администрират сайтове (вкл. и блогове) – те слагат на сайтовете си тази ключова дума с препратка към сайта, който е цел на атаката. Механизмите на Google непрекъснато обхождат автоматично Мрежата и търсят съответствия. Колкото повече такива връзки (конкретна дума с конкетен сайт) присъстват в Интернет-пространството, толкова повече търсачката (в случая Google) е “убедена”, че това е сайтът, който е най-релевантен на тази дума – и го извеждат на първо място в списъка, който се появява при търсене с думата.”

Rahenna смята, че това е безобидна шега и това е така, така е замислено и така е изпълнено, но е сурово предупреждение, че действията на политиците се наблюдават от гражданството и то може да реагира и изрази несъгласието си и по нетрадиционен начин. 

И макар че пак според Зелен Бетон не е станало ясно, че това е „акция на зараждащото се гражданско общество”, мисля, че за първи път в най.новата история на държавата политиците действително се стреснаха от новия си „враг” в контрола на дейността им и от „асиметричните” му действия и известно време не знаеха как да реагират. Още няма решения за филтриране на Интернет-пространството като наивен начин за справяне с проблема.

От протестите през 90-те години те бяха свикнали да овладяват демонстрации с огромно множество хора (включително и националната стачка на учителите, безпрецедентна в най-новата история на България), но не знаеха как да реагират на една сериозна съпротива, организирана във виртуалното пространство, невидимо за тях. Малко флирт с протестиращите, „внимателно” изслушване на проблемите им,  проявяване на артистично изиграно „разбиране” на исканията им, сърдечно ръкостискане с намиращите се наблизо, умиление към децата, ако има такива наоколо – всички тези трикове бяха невъзможни по отношение на хората от Мрежата, с които трудно може да се влезе в диалог освен чрез самата Мрежа и чийто брой не може да определи никой. Самият диалог в блоговете трудно би могъл да бъде вкаран в някакви предварителни рамки и оттук – сравнително по-трудно би могъл да бъде манипулиран.

Наистина патова ситуация, блокираща всяко рутинно политическо действие. След това дойде като естествена реакция на политиците и познатото отрицание и прилагане на добре познатата ни стратегия на омаловажаване, появи се и идеята за т.нар. „блогър Атила”. Започна акцията за злепоставяне на явлението блогване в обществото. Неясна, непозната дума, защо да не крие заплаха? Когато няма достатъчно информация, съзнанието се манипулира най-лесно.

Този факт ме накара да се замисля и да обърна по-сериозно внимание на проблема.

Появи се и инициативата „България е наша (на гражданите), а не ваша (на политиците – бел.авт.)”, която бързо се оформи и наложи в редакцията си „България е наша”http://bulgariaenasha.blogspot.comкато инициатива на обединени блогъри в България.

Публикуването в реално време на писмените искания на протестиращите, снимки и видеоклипове с историята на Протеста и документиране на полицейското насилие, логото на Протеста, банери, всичко това се разви с динамика, която развитието и движението на Протеста в България не помни в най-новата си история след 1989 г.

Вече не количеството на хората на улицата диктуваше поведението на политиците, а неясната според тях заплаха, която идваше от виртуалното пространство и която не можеше да се измери нито като количество, нито като качество, защото беше включен само един социален успешен експеримент – „провал”, при това проведен прецизно и умно. Този факт блокира мисленето и действието най-вече на анализатори от Българската социалистическа партия, чието обучение, особено в отминалия исторически период до 1989 г., не им дава достатъчно знание, за да овладеят ситуацията.

Затова си мисля, че включването на блогърите, знанието и моженето им изключително много помогнаха на развитието на Протеста от януари 2009 г. и оформиха до известна степен спецификата му. Политиците просто си дадоха ясна сметка, че сгрешиха с добре пресметнатото, но зле организирано насилие срещу участниците в гражданския протест като акт на сплашване и че шегата с думата „провал” може да бъде заменена в определен момент в много по-сериозни и осмислени действия, разпространени първоначално чрез Интернет-пространството и в частност – чрез блогосферата. В последното те не се и съмняваха и побързаха да удовлетворят частично исканията на протестиращите от пет различни социални групи – студенти, природощитници, зърно- и млекопроизводители, майки и информатици като актьорски изигран акт на диалог и вслушване в съветите на обществото.

През 1997 г. барикадите в страната, издигнати на 3 и 4 февруари, доведоха до разрешаване на политическия конфликт и предотвратиха разразяването на гражданска война, защото гражданското недоволство беше стигнало кулминацията си и всякакви неразумни действия по-нататък можеха да се очакват. Сега умните действия на хората от виртуалното пространство стимулираха политическата активност в държавата. Това, което не можа да направи дори Европейската комисия, при цялото й добро желание да дисциплинира българските политици и ги вкара в руслото на европейската политика, като ги образова чрез механизма си на сътрудничество и контрол. Направиха го блогърите на България.

1.2. Малко история

Според Oksev, на базата на контакти по форуми и блогове, една от първите изяви на „неформален самоорганизиран граждански протест по линията на интернет и форумите в него е бил протестът на майките и искането им за удължаване на майчинските привилегии (BG-мама и пр.) преди около две години.” В кипежа на времето се включват и своеобразните протести на полицаите за първи път в най-новата история на България. Те, от своя страна, се опитват да изградят нов полицейски синдикат. Техният протест беше предшестван от националната стачка на учителите, също безпрецедентна в най-новата история на България. Протестите обхванаха и други социални групи от населението.

Като цяло в атмосферата в българското общество, предшествала Януарския протест, се чувстваше известна изнервеност от неумелите действия на политиците, увеличили бедността сред населението.

Недоволството се увеличи особено след Доклада на Европейската комисия от 23 юли 2008 г., в който беше отправена сериозна критика към България за липса на административен капацитет на национално, регионално и местно равнище. Ако преведем дипломатическия език на Брюксел, трябва да кажем, че Европейските институции сериозно упрекват България в липса на образовани кадри, които да подпомогнат усвояването на Европейските фондове от населението като солидарна помощ на Европейския съюз. Този факт нямаше как да не взриви обществото.

Европейската комисия продължава да наблюдава България по шест бенч-марки по силата на въведения след присъединяването на България към ЕС т.нар. механизъм за сътрудничество и контрол. Общо взето градусът на недоволство на европейските дипломати от България поради неспазване на изискванията за адаптиране към Европейското право е висок.

Директно назоваване, т.е. втвърдяване на дипломатическия тон, има в текстове на Междинния доклад от 12.02.2009 г. като: „Все още не са предприети действия по посочените елементи на неефективност в досъдебната фаза”. И още един текст: „През последните месеци липсват важни съдебни решения по знакови дела за организирана престъпност".

В случая можем да говорим единствено за предпазлив оптимизъм на Европейската комисия по отношение на България. Дипломатическият тон не бива да заблуждава, ние просто трябва да се научим да разчитаме дипломатическия език и да следваме логиката му, т.е. да си вършим работата и да спазваме определения срок.

2. Конкретно за методиката на работа

Изследването имаше характер на включено наблюдение, ако този термин е все още точен и приложим, тъй като той се заключаваше до виртуалната ми кореспонденция с хора от блогосферата, които и сега не познавам лично. Става дума за диалог на базата на коментари и отговори в блога, където беше публикувана схемата на изследването ми. Наблюдението продължи един месец. Започнах с идеята за кратка статия, която най-общо обхваща явлението, но в процеса на работа стана ясно, че трябва да продължа до формата на студия, тъй като обхватът ме задължаваше не само да регистрирам явлението, но и – с цел контретизация – да го илюстрирам с примери от блогосферата.

Като човек извън блогосферата, но все пак използващ от 90-те г. услугите на Интернет-пространството за бърза и надеждна комуникация, започнах с един „мой” материал, написан на базата на статията на Боян Юруков „Блогърите и политиците – деца и старци” и публикувана в блога му – http://yurukov.net/blog/ .

Той имаше за задача да структурира отделните тематични области, които трябваше да се разискват в блога. Подобен материал журналистите наричат работно „сламки”. Тези „сламки” са опората на диалога между журналиста и експерта – лице, което е запознато с проблематиката от съответната област. В ролята на т.нар. експерти трябваше да влязат блогърите, хора, които не познавах, не познавам лично и сега. Тук се налага уточнение на думата експерт, която аз определям за целите на изследването си като ‘човек, който има определено специфично знание за структурирането и изразните средства, които се използват в блоговете, човек със свой личен блог’.

Знаех, че ще предизвикам сериозна негативна реакция, навлизайки в непозната, за мене, област. Всеки брани „своето”, все едно дали е притежание, територия или Интернет-пространство, но блогосферата е на всички, които са решили да я използват.

Негативизмът обаче много скоро се замени с конкретни указания с линкове за съществуващи изследвания за блоговете и блогърите и разсъждения-коментари на хора от виртуалното пространство.

В нарушение на традиционната методика за провеждане на подобни изследвания бях обявила открито, че искам да напиша анализ за това ново обществено явление у нас и нищо чудно, че след известно колебание в блогърските среди, което е неизбежно, защото съм страничен човек извън системата, т.е. „чужд”, срещнах и разбиране, и подкрепа.

Дължа много на Боян Юруков, който по своя идея ми предложи място в неговия блог като гост-блогър. Дискусията се разви именно там и към момента на обобщението включваше 144 регистрирани коментара.

По-надолу ще се опитам да дам някои характеристики на блоговете като нов информационен жанр в Интернет-пространството и хората от блоговете, така, както ги намирам в техни разсъждения и публикувани по-рано статии. Ще прибавя и скромните си наблюдения за блогосферата в България.

Разбира се едно кратко изложение няма претенции да изчерпи всички аспекти на темата. Точно обратното, задачата е скромна, изследването е пилотно, но важно – да се насочи вниманието и на обществото като цяло, и на анализаторите, и на политиците към едно ново обществено явление, което печели все повече привърженици в България.

Факт е, че това обществено явление се налага у нас със страшна сила поради скоростта на пренасяне на информацията/ комуникацията, която се създава в блоговете като мигновена реакция на случващото се в обществения живот и която от своя страна сменя и динамиката на човешкото поведение. Поне на читателите от блогосферата, а в по-далечна перспектива, когато сериозните политически блогове, като част от вътрешното деление на блоговете, започнат системно да се наблюдават от вътрешнопартийните анализатори и започнат да променят гледната им точка – и на политиците.

Благодаря на хората, включили се в дискусията в Интернет, без чиято помощ не бих могла да навляза в света на тези умни и „странни” хора, блогърите на България: Боян Юруков (понастоящем студент в Дармщат, Германия – бел. авт.), Longanlon (Петър Стойков), Michel, Стефка Начева, pierrot, Георги, Балтазар Иванович, Зелен Бетон, shivachi, marusia, Петър, Радо, Kaladan (Владимир Петков), Ирина, Христо Манолов, Valentin Davidov, Ангел, Миха, Oksev, Светла, rahenna (Райна Маркова), maq alexandrova (estermea), malinita, veracooper, divedi (Димитър Веселинов), Еленко Еленков, също и на Христо Блажев (hristo_blajev), Shlash (Лъчезар Петков), Anel (Анелия Михайлова), Мария Ненова, Богомил Шопов, fen (Венцислав-fen Станчев), Светла Енчева, GaN (Ганчо Русев) и много др. и се извинявам, че не ги подреждам по азбучен ред, както е редно, но коя от азбуките да предпочета – латиницата или кирилицата и коя да сложа на първо място?

Важно е да отбележа, че за интерпретациите единствено аз нося отговорност като автор. Всички тези хора, чиито имена и никнейми съм изредила, само са помогнали да навляза по-бързо в същността на проблема. Затова и те споделят авторството, макар и израчено чрез обобщеното екип. По време на дискусията в Интернет ние действително работехме като екип.

Коментари към дискусията бихте могли да намерите в блога на адрес: http://yurukov.net/blog/2009/02/10/gost-blogyr-doc-dr-liubima-yordanova-za-blogyrite/#comments и програмната статия на Боян Юруков „Блогърите и политиците – деца и старци” – http://yurukov.net/blog/2009/02/04/blogyrite-i-politicite-deca-i-starci/ .

3. Блогосферата като социална мрежа в Интернет

Блогосферата е термин, с който се назовава общото пространство, светът на личните интернет-дневници. Според Gan тя включва блоговете, коментаторите, блогърите и инициативите, които се оформят в самите блогове или са под формата на блог. От начина на произвеждане на текстовете, през начина на публикуване, та до обратната връзка – всички тези проблеми са проблеми на блогосферата.

По данни на българската блогосфера блоговете у нас са над 35 000. http://www.socialtext.net/loicwiki/index.cgi?bulgarian_blogosphere.
За тази статистика съм благодарна на divedi от Пловдив, който ми посочи сайта.

Пак според Ganграждани, а не някакви виртуални хора използват тази форма на комуникация”. Друг е въпросът, защо гражданите избират точно тази форма, а не друга. И още:„Интернет като цяло и блогосферата в частност са просто начин, инструмент, а не отделна цялост, която се характеризира със собствени свойства.” По-нататък в изложението:: „Блогосферата ще се превърне в специфично поле и във цялост, която може да се характеризира със собствени свойства, да ги наречем, едва когато се изградят хоризонталните връзки между субектите, които действат в това поле.” Сега може само да се твърди, че „става дума за нова форма на общностност на базата на мрежови или друг тип връзки”.

Важна характерна черта на блогосферата е липсата на централизация. Тя няма централизирана структура и участниците й са хора с най-различни интереси, възраст, професия, образование, идеологическа пристрастност, политическа ориентация.

В тематичен план блогосферата покрива цялото предметно поле на човешкия живот – от съветите за любовта, интериора на жилището и кулинарните съвети до състоянието на българското обществото и гражданската инициатива, както и националната и международната политика – пъстър калейдоскоп от проблеми, съвети, мнения, коментари, анализи и най-важното – лично изразеното мнение по проблема. В текст, снимка, видео, защото личното мнение трябва и да се аргументира. В този смисъл в изложението ще се въздържа от класификация на блоговете, защото класификационните критерии са многобройни, освен това те се пресичат. Един и същ човек на базата на личните си интереси и предпочитания е читател на различни блогове.

Даниел Дрезнър и Хенри Фарел с основание пишат за нея, че тя „играе ролята на почти уникален източник на споделено експертно знание, колективна реакция на горещите събития в реално време и барометър на общественото мнение” – www.mediatimesreview.com/yuly05/PowerfulBlogs.phm

Особено ми хареса възприемането на блогосферата от самите блогъри едновременно като модел, генерална репетиция и бъдещ, а защо не настоящ, „мозъчен тръст” на гражданското общество в България. Тези нейни характерни черти изпъкнаха както по време на Януарския мирен протест на гражданите, така и в развилите си събития след него, когато експресивната дума, добила популярност в българския език шеговитото „Google-бомба” с ключова дума рубладжии доведе до появата на сайта на Великотърновския университет на първо място при търсене в google.bg. Конкретният повод беше присъждането на титлата „Доктор хонорис кауза” на руския премиер Владимир Путин, решение на Академичния съвет на Великотърновския университет. Този акт предизвика бурната неодобрителна реакция на Инициативния комитет „Гражданско действие за Велико Търново” като гражданска реакция на необмислени решения в академичните среди.

Блогосферата е тази, която постепенно трябва да приучи политиците, включително и българските, да се вслушват в гласа на гражданите, не на партийните членове, а именно на гражданите без партийна значка или членска книжка. Така смятат част от блогърите и мисля, че са прави. Всъщност именно наличието на блогосферата с най-различните й прояви ще укрепи гражданското общество и ще му даде живителни сокове, за да се развива. И у нас. С възможностите си за споделяне и общуване блогосферата може да доведе до организиране и натиск при решаване на някой обществен проблем и в този смисъл вземащите решения по различните социални политики у нас трябва да се съобразяват с нея.

Защо именно „мозъчен тръст”? Защото в коментарите към блоговете всяка мисъл, всяко разсъждение на блогъра се обсъжда от други граждани – блогъри или читатели на блога и започва дискусия. Интерактивността е присъща черта на блогосферата. В този смисъл може да се твърди, че блогосферата е вид социална мрежа, мрежа за контакти между читателите на конкретен блог и други блогове и обмен на идеи, мисли, позиции.

И тук бих искала да посоча блогосферата на „Дневник” – blogosfera.dnevnik.bg , която за първи път у нас, според Еленко Еленков, дава гласност на блоговете като изразяване.

3.1. Други социални мрежи в Интернет – „Svejo”

Ако се влезе в Google, може да се проследят адресите на многобройни социални мрежи. Такава е и „Svejo”, създадена неотдавна със запазени авторски права от 2009 г.. Създателите й я определят като „социална мрежа за споделяне и популяризиране на интересни връзки, изображения, клипове и снимки, без ограничение по тема”. И по-нататък: „Svejo е обществена мрежа, базирана изцяло на потребителско съдържание. Всичко се добавя и гласува от общността. Споделяйте, разглеждайте и оценявайте съдържанието, което си заслужава!” Сайтът е напълно подържан от хората, които го посещават. Всеки сам публикува линковете, които харесва и гласува за останалите неща, който смята, че са добри, както пише в идеологията на „Svejo”.

В блога, за разлика от посочената социална мрежа, няма гласували, но той също представя специфична социална мрежа, защото важните за общността публикации привличат голям брой читатели, за което говорят коментарите към тях.

Всички публикации се разделят на две групи – „свежо” и „ново”. Когато някой влезе първоначално в сайта, той винаги е насочен към страницата със свежите материали и така той се сблъсква с по-ценни и по-интересни публикации. Какво всъщност означава даден линк да е в страницата със свежите публикации? Това означава, че достатъчно много хора са го одобрили и са гласували за него.

Какво има в „Svejo”?
видео смях политика video Интересно забавни информация забавление забавно Новини общество

Lifestyle Здраве снимки снимка интернет музика България Любопитно клип

Тук ми се иска да цитирам и думите на Боян Юруков, един от потребителите на мрежата като читател и човек, публикуващ статии от блога си: „Свежо е нещо повече от социална мрежа – това е един от най-известните сайтове в България с представителна извадка на манталитета ни във всичките му форми и цветове. Тук могат да се намерят както страшно полезни линкове и дискусии, така и чисто просташки коментари. За жалост едното не може без другото, но Свежо успява да запази добър баланс и да остане сериозен и много полезен инструмент”.

Става дума за сравнително нов инструмент у нас със запазени авторски права от 2009 г., който подпомага комуникацията между българските граждани в Интернет.

И още нещо от идеологията на сайта. Дадена е възможност хората да изразят предпочитанията си един към друг в процеса на споделеното знание и индивидуалните им предпочитания. Така се оформят две групи – „фен”, ако предпочитанието е едностранчиво и „взаимни приятели”, ако предпочитанието е споделено. Така стигаме до психологическите измерения на социалната мрежа Svejo и приноса й във формуране на позитивни социални нагласи и близки контакти между потребителите на мрежата, нещо, което е особено важно в аспект към самото общество, защото поддържа хармонията.

3.2. Взаимодействието блог/ социална мрежа

В тази част ми се иска просто да разкажа една случка от времето на включеното ми наблюдение, която е показателна за позитивните енергии, които бликат в блоговете и социалните мрежи. След като в „дискусионния ни клуб” се вмъкна манипулатор, за щастие мой познат, колега и аз трябваше да напиша отделна статия за манипулирането на форумите във виртуалните вестници и блоговете и злоупотребата с естествения  език – http://svejo.net/home/link_summary/172559-ZA-BLOGOVETE-I-MANIPULACIQTA-NA-FORUMITE-V-INTERNET (25.02.2009) Исках малко да си почина от насъбраната негативна енергия и влязох в сайта на Anel, в който има музика за релакс. Пуснах песента на Ащар и реших да дам линк към нея в мрежата „Свежо” със следния текст: „Малко романтична музика, която намерих при Анелия Михайлова – nel-anel.blogspot.com. Подарявам ви я за настроение. За да ви е слънчев денят. 🙂 Любима”. Самият линк е http://vbox7.com/play:095378d0&ef=1 . Колко приятно бях изненадана, когато съвсем непознати хора ми благодариха, а на другия ден maq alexandrova (estermea) публикува няколко линка с песни на Ищар и разви идеята за зареждане с добро настроение чрез песните на Ищар.

Тези приятелства в Мрежата нямат нищо общо с известните политически клубове по интереси. Те са плод на индивидуалните интереси на хората, които намират приятели със сходни интереси в Интернет-пространството. Този тип контакти са много по-силни от други, тъй като в основата им стои искреността и, в случая, култът към красота и хармония.

Те обаче демонстрират и силната връзка на блоговете и читателите им с по-големите единства в Интернет – социалните мрежи.

Съществуват и тематично профилирани социални мрежи като „Homo politicus”, социална мрежа за политика, за хора, които се интересуват от политика.

4. Образът и личността на блогърите

Образът на блогърите? Жизнени, предизвикателни, с не много уважение към другите, млади, яки и привлекателни. По отношение на България може да се добави и – сърдитите млади хора, недоволни от реалностите на живота тук и сега. И още нещо – уважаващи истината, присъщо качество на младостта им. И тук ще цитирам мотото от профила на Gan в Svejo – „Истината такава, каквато е!” –  http://ganspace.blogspot.com.

В тази част на анализа ми се иска да очертая десетте типа блогъри, присъщи на българската блогосфера през погледа на Димитър Николов, блогър от три години, както той сам пише за себе си. Психологическият профил на блогърите показва следната картина: 1. признатият експерт, 2. популярният обобщител, 3. мотивираният автор, 4. нарцистичният самозванец, 5. отегченият дезертьор, 6. оплакващият се недоволко, 7. добрият веселят, 8. нахалният копирач, 9. мотивираният новак и 10. вие с коментара „Всеки е уникален. Всеки има различен характер. Вие сте си вие, както ние сме си ние. Но след всички тези характеристики можете спокойно да присвоите някои добри качества, както и да премахнете няколко лоши навика. Независимо как се характеризирате, вие, както всеки, можете да създадете популярен блог. Просто комбинирайте най-добрите качества, а посетителите веднага ще го забележат” – www.kreativ.com/archives/380 (3.04.2008).

Кои са те още? Главно млади хора, които често се задържат много пред компютър, пишат много и не са любители на многолюдните множества, но в никой случай не са асоциални компютърни маняци. Такава е общата представа за блогъра. Или по думите на Oksev, „единственият общ знаменател е любовта да боравиш с компютър. Никой не прави блог, ако не обича да седи с часове пред PC-то”.

Заедно с това следва твърдение, че повече от популярните блогъри са над 35 години с позоваване на необходимостта от житейски и професионален опит. Седенето вкъщи също не е съвсем точна характеристика, защото в блог може да се пише навсякъде. Напоследък в България се множат кафенетата и ресторантите с безжичен интернет. Увеличават се и хората, които не се разделят с лаптопите си.

Блогърите избират обикновено горещи теми, които привличат огромен обществен интерес. Ще посоча пример с инсталацията на Давид Черни по повод представянето на България на „Ентропа” в Брюксел, обществената злоупотреба с медиите в Борисов в Чикаго и т.н. Споделеното в коментарите е едновременно и ново знание, често пъти експертно, и реакция на социума на горещите събития на деня, показател за динамиката и тематичната насоченост на общественото мнение.

Блогърът е водещ, той задава темата чрез личното си мнение, той е едно и също лице. Коментаторите са тези, които са мобилни, те се сменят в зависимост от дискутираната тема.

Това, което непременно трябва да се каже за блогърите, е нецензурираната им реч, изключителната искреност на словото и посланието им към читателите. Не е без значение и фактът, че през последните 20 години израсна едно поколение, формирано в посттоталитарния исторически период на България, което не познава страха от репресии, поколение, което не знае, защо българите настръхваха, настръхват и сега само при споменаването на думите Държавна сигурност. То не познава страха, не приема духовната и материалната мизерия на днешното битие в България и има своя гражданска позиция, на първо място споделена в личния дневник, в личния блог.

И още нещо, което допълва образа на блогъра в България. Често пъти блогърите споделят гражданските кампании, в които участват или които подкрепят. Вж. отново блога на Анелия Михайлова – http://nel-anel.blogspot.com . Анелия изрежда следните граждански инициативи: http://www.bgkoleda.bg/ , Кампания за опазване на защитените зони и територии в България ,http://www.zaedno.bg – сайт за благотворителни кампании и онлайн дарения, www.save-darina.org, И АЗ МОГА – фондация за подпомагане на деца с увреждания,  Електронен форум на българските правозащитни организации,  Кампания "Защита на Българската Идентичност", Национална кампания срещу рак на маточната шийка, Не ме изоставяй!,  Кампания "Антиаборт", Асоциация "Усмихни се!", Станете SOS семеен спонсор…, Дом за сираци "Св. Николай" при манастир "Св. Троица", с. Нови Хан.


Искам да цитирам и една „необичайна” инициатива на блогър, за който първата асоциация у всеки от нас е, че чете само информация в електронен формат. Получих писмо от блогъра Христо Блажев, в което ми съобщи за инициативата си „Моята библиотека” да раздава безплатно книги от личната си библиотека на различни хора за срок от две седмици. На имейла kniga_za_teb@abv.bg може да си поръчате книга от личната му библиотека от класиката до съвременността. Самият той така обосновава идеята си: „Преди един месец не съм и помислял да давам някому книгите си, но след като създадох блога си и в него започнаха да влизат хора и да получавам отзиви, внезапно се почувствах съпричастен към нещо Голямо. И реших да дам своя принос. Това, смятам, е един неочакван "социален аспект" за самият мен, една уникална свързаност, която се създава неизбежно”. Ето, това са блогърите, това е тяхната душевност и съпричастност към обществото и проблемите му.

4. 1. Как се самоопределят блогърите

Съществува мнение, че блогърите са самоопределят чрез: 1) аудиторията си, 2) другите блогъри, 3) традиционните медии и 4) управляващите, т.е. властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, местна. Това мнение е изградено на базата на статиите, които се публикуват в блогосферата.

Колкото и да е разнообразна аудиторията на блогосферата, тя все пак се ранжира по определени критерии – интерес към дадена област, интерес към дадена тема и т.н. Важна тук е личността на блогъра, вж. блоговете на журналисти, политици, певци и т.н. Разбира се, че става дума за гъвкава система и преливност от една група в друга на база различни интереси и това е най-добрата черта на Мрежата, че позволява гъвкаво придвижване в една или друга посока. Тя и затова е мрежа.

Диалогът с другите блогъри, наред с читателите на блога, е естествен. Това е мрежа, тя е основата на общуването в и чрез блога. Блоговете са естествено развитие на традиционните медии и те, напоследък и в България, са в центъра на притесненията и грижите на политиците, поне на онази част от тях, които не са запознати с технологията на блогосферата, но твърдо желаят да я контролират. Може да се каже, че подобен опит още в замисъла си е обречен на провал, поради непознаване на съответната сфера и правилата, които, дори и началото на развитието й в България, са валидни за нея.

4.2. Никнейм или истинско име

Така неизбежно стигаме до един от големите въпроси – никнейм или истинското име в блога?

Никнеймът, широко разпространена практика на комуникацията в Интернет, може да се намери и в много блогове. Привържениците му застават на позиция, че човек чрез никнейма „играе” в Интернет със същностните си характеристики, необременен от никакви условности и предразсъдъци. Зад никнейма стои личността с точно тази позиция, тази мисъл, тази идея. Никнейма си избираш сам и това води до голямо удовлетворение.

Сериозните блогъри обаче, които искат посланията им да стигнат до читателите и да повлияят на мисленето и поведението им, предпочитат комуникация чрез личния си блог, в който стои личното им име, снимката и имейл за контакт. Ще цитирам политическия блог на Едвин Сугарев – http://www.svobodata.com . Казаното важи особено за журналистическите блогове като своеобразен професионален поджанр на блоговете. В някои от тях, на международниците например като Иво Инджев, биографията се подава на английски и български език в търсене на наднационалния контакт.

Ето тук се натъкваме на развитие на форумите като друг жанр в Интернет, които използват най-вече, но не само, никнейм. Личната отговорност за съдържанието, заставането зад текста като гражданска позиция при блогърите излиза на преден план.
Отново ще подчертая – при онази част от блогърите, които не предпочитат никнейма. Дори сред тях има движение „Не на анонимността в Интернет”, което може да се види в блога на Мартин Линков – Marfi (Мартин Линков) –http://marfiland.blogspot.com/  и при Лъчезар Ангелов – http://lachezar.net. Самият Лъчезар Ангелов в сайта си „Усещане за реалност…” пише: „Подслушвайте ме, следете ме. Ако чуете нещо интересно, ме уведомете”. Каква по-убийствена ирония за манипулаторите на Интернет-пространството от тези думи.

В блога си Gan (социологът Ганчо)  обосновава присъединяването си към Движението по следния начин: „Аз лично искам да се обърна към средно статистическите и интелигентни хора, които лесно ще осъзнаят, че е много по-добре да си поне малко „реален” във виртуалното пространство, пък ако ще и да е изграден от вас / нас образ, а не истинското ни Аз. Аз все повече приравнявам нивото на виртуално с реално общуване и за това спомагат многото готини хора, които коментират в блога ми и блогъри, които открито заявяват кои са. Така виртуалното много лесно преминава във реално. Разбира се, това изобщо не е задължително! На всеки както му хареса. Но важният момент е, че ако не сме откровени и не застанем с личността си зад написаното / коментираното, материализирането на комуникациите би било почти невъзможно” – http://ganspace.blogspot.com/2008/03/blog-post_6607.html   (25.03.2009).

В профила си Greg (Григор Тодоров) от Монца пише в Svejo: „Против анонимността – тя затрива личността” – http://svejo.net/profile/GREG/ .

За част от блогърите, бих казала най-професионалната част от тях, представянето с лично и фамилно име, снимка, контакт за връзка чрез електронната поща и малък социален профил е нещо естествено. Ще илюстрирам с блога на Димитър Николов, консултант по интернет-маркетинг, който блогва от три години с цел да сподели своя личен опит и впечатления, да дискутира всичко, от което се интересува – www.kreativen.com/about .

Става дума именно за развитие на регистрирането на авторството в Интернет – от никнейма към истинското име, а не за връщане към старата практика на медиите.

Според самите блогъри използване на личното име в блоговете и социалните мрежи вече е правило. Според Боян Юруков то облекчава комуникацията и срещите в реалния, а не виртуалния живот, както и поемането на отговорността за изказаното мнение и начина на изказа.

В международен план по този начин блоговете и социалните мрежи могат да станат прекрасен инструмент за решаване на сериозния проблем за разединеността на европейците и липсата на знания и интерес за другите чрез свързването им чрез Интернет, чрез иницииране и на блогърски събития. Особено ценно е сътрудничество между самите блогъри в случаи на оказване на помощ на някого от блогърите, попаднал под ударите на обвинения като клевета и обида или при организиране и подкрепяне на различни инициативи на гражданското общество – петиции на граждани, подписка в защита на някаква кауза и пр.

Тук ми се иска да цитирам отново блогъра Богомил Шопов и публикациите в личния му блог във връзка с дейността на „Електронна граница” и Инициативния комитет „Гражданско действие за Велико Търново” – http://www.bogomil.info .

4.3. И нещо за възрастта на блогърите

Ето изповедта на един български блогър. Той е на 15 г.
Аз. Казвам се Явор, и съм на 15 години.Имам желание да си направя от много време сериозен блог и все не се хващам да осъществя тази мечта. Надявам се този да се получи добре.Разбира се нужна ми е подкрепа от читатели, които споделят моите интереси, за сега като категории съм добавил: политика, образование, България, хумор, и една лична категория, където да пиша по нещо за себе си от време на време.
В процеса на работа и развитие на блога може да добавя и още някоя категория, в която да се разписвам. Skype: albasete,  ICQ : 365-946-213,  E-mail:zonto@abv.bg”. http://arrowsss.wordpress.com/about/

И ако 15 г. може да се определи като долната възрастова граница на българските блогъри, то горната е неопределена. Ако искам да обобщя, трябва да кажа, че възрастта на блогърите просто започва от тинейджърската.
Заедно с това трябва да добавя, че като предимно (но не само) млади хора и още невключени в определена система, която има свои правила, те са и непредвидими. Тази непредвидимост, непредсказуемост на поведението им обаче се определя от самите тях не само като недостатък, но и като предимство. Оттам и боязливото отношение на политиците и хората от бизнеса към тях поради невъзможността системата да бъде контролирана.

4.4. Блог-общността в България

Част от блогърите са и обществено активни личности, те участват в различни граждански комитети, организират конференции, срещи с политици, с медии като включването им в тв-предаването „Сеизмограф” с водеща Светла Петрова на телевизия bTV на 21.02.2009 г. във връзка с промените в Закона за електронните съобщения.

Блогърите все повече се възприемат като общност и започват да търсят контакти помежду си не само във виртуалното пространство. Социалният им живот и блогърските обединения във връзка с различни граждански каузи само доказват жизнеността на това ново явление в българското Интернет-пространство – блогирането.

За една такава среща на блогъри съобщава поканата за BlogCamp 2009. Тя  „ще бъде част от P2P конференцията тази година. Блог-общността расте ден след ден, а вниманието, което й се обръща минава в съвсем друга плоскост, затова една такава среща би била повече от полезна за всички. През последната година блоговете се развиха достатъчно, че да бъдат забелязани и от бизнеса и от политиците и от хора, които никога не са били в досег с тях. Това е достойно за уважение”. Така пише блогърът Богомил Шопов в личния си блог – http://wtconferences.com/?p=274
И по-нататък: „Дали тази среща ще е подходяща за мене?
Ако поне на един въпрос отговорите с “да”, то тази среща ще е полезна за вас и вие сте повече от добре дошъл
1.Имате ли блог?
2.Искате ли да имате блог?
3.Имате ли twitter акаунт или edno23 такъв или към друга микро-блогинг платформа.
3. Интересувате ли се от свободата на словото?
4. Четете ли с интерес какво пишат другите по блоговете си?
5. Искате ли да станете известен :)?
Регистрирайте се за участие от тук.

Целта на този поток е да разкаже повече за блоговете, за личните и за корпоративните, за политическите и за еротичните.
BlogCamp се провежда за втори път. През 2008 година беше проведена първата конференция посветена на тази тема, през 2009 идва време за втората.”
Съществува мнение, че блог-общността като социален статус представя главно „белите мъже от средната класа”. Ясно е, че това твърдение е свързано със САЩ. Социалният му смисъл е, че блог-общността отразява дигиталната пропаст между различните слоеве в обществото.

Отнесено към България, това твърдение има малко по-други измерения – от тинейджъри до хора от високите възрасти, мъже и жени (блогъри и блогърки) поддържат блогове на базата на личните си интереси в целия спектър на българското общество.

Все пак ми се иска да цитирам Балтазар Иванович, че блогърите са предимно хора с относително добро образование, прилична писмена култура и често пъти са специалисти в дадена област – balthazar-ivanovich.blogspot.com

4.5. Български блогъри на състезанието „Th!nk about it”

В рамките на включеното наблюдение Боян Юруков, един от четиримата български блогъри, взели участие в срещата на блогърите от Европейския съюз, организирана от Европейския журналистически център (EJC), започна публикациите си на английски език в самия блог на инициативата – http://yurukov.net/blog/2009/02/26/pyrvite-mi-dve-publikacii-za-systezanieto-think-about-it/  В състезанието участват 81 блогъри от всичките 27 държави-членки на ЕС. Състезанието ще продължи четири месеца и ще приключи след изборите за Европейския парламент.

Първата статия е посветена на политическата ситуация в България, с която блогърът иска да запознае европейската общественост с въпроса за недостатъчната информираност на българите относно Европа, основна причина за това, българите да не се чувстват част от нея и начертава приноса на блогърите в тази насока във връзка с нарастващата им популярност особено след Януарските събития в България през 2009 г.

Втората статия на блогъра привежда подробна статистика за това, какво посетителите на този сайт знаят за Европейския съюз и институциите му, как оценяват знанията си, откъде търсят информация и от какво се интересуват най-много.
 
5. Блоговете – нов жанр на комуникация между гражданите

Блоговете (съкратено от weblogs) представят дневници в мрежата. В изследването си „Влиятелна мрежа” от 2005 г., посочено по-горе, Даниел Дрезнър и Хенри Фарел ги определят като „периодично осъвременявани текстове, които предоставят коментари онлайн с минимална или изобщо без външна редакция. Те представляват поредица от „постове” – индивидуални вписвания на новини и коментари в обратен хронологичен ред. Обикновено постовете включват хиперлинкове към други страници, което позволява на коментаторите да черпят от съдържанието на целия интернет. Блоговете са лични дневници, политически анализи, рубрики със съвети за любовта, компютрите, парите или всичко изброено едновременно”. Пак по сведение на двамата автори през 1999 г. са били около 50 на брой, пет години по-късно вече са между 2,4 и 4,1 милиона. Предполагам, че авторите имат предвид в статистиката си САЩ. В България броят им също нараства лавинообразно и, както посочих, вече надхвърля 35 000.

Блоговете печелят все повече привърженици поради няколко причини: бързина на съобщението за събитието, което се публикува в реално време със сравнително ниски разходи и предлага интерактивен режим на поднасяната информация. Информацията е лична, нецензурирана, т.е. непреминала през допълнителни филтри и по този начин –  опазена от деформиране и, често пъти, манипулиране.

5. 1.Блоговете и читателите им

Посетител или читател на блога?

Терминологията още не е утвърдена в България, но аз ще използвам думата читател, просто става дума за друг вариант четиво – не на хартия, а в електронна форма. Вярно е, че някои блогове поднасят видеоинформация – „14 януари – полицейския произвол” – http://bulgariaenasha.blogspot.com/2009/01/police-chronicle.html и аудиоинформация –  „Две минути с Николо Паганини” –
http://stephcheto.blogspot.com/2009/02/27-1782-27-1840-niccolo-paganini.html , но преобладава именно текстовата. Посетителят на блога търси определен блог именно, за да прочете нещо, а аудио- и видеоинформацията обикновено са допълващ фон на написаното.
Какво може да се намери в един блог? Полезна информация за блогъри например:  Безплатна е-книга: Как се пише блог статия?; Как да подготвите вашия блог за търсачки?; Блог дизайн: Малкото е много; Вие и вашият уебсайт, или защо не можете да победите конкуренцията в блога на Димитър Николов www.kreativen.com .
Каква друга полезна информация може да се намери в един блог? Полезна информация, засягаща ежедневието ни, напр. грижи за цветята през март – http://bloomflowers.blogspot.com/2009/03/blog-post.html , интериорни решения – http://interiorblog.com/moderni-divani-i-lezhanki.html , информация за Акропола в Атина като най-известен архитектурен паметнит – http://travelblog.bg/index.php?news_id=3625 , възпитанието на децата – http://hituc.blog.bg/viewpost.php?id=302339 , готварски рецепти – http://stephcheto.blogspot.com/2009/03/6-200-250.html и т.н.- целия спектър на нашия живот.

6. Блоговете и традиционните електронни медии

Според блогърите блоговете не са конкурент на медиите, а тяхно естествено допълнение. Те са техен коректив и това е една от важните функции на блоговете, защото стимулират медиите да бъдат по-оперативни, по-интересни и по-обективни, без да ги изместват.

Разбира се отваря се и една скоба, че мнозинството от младите хора търсят информация и анализи в Мрежата. Много от тях имат списък с RSS-и на доверени автори и ги следят редовно. На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и „за да се посмеем как са изкривили нещата”. Такова е мнението на част от блогърите.

Традиционните медии, било то електронни или не, се подчиняват: 1) на медийната политика в държавата въобще, 2) на политиката на самата медия и 3) на редакционната политика. Т.е. който и да е материал – текстов, аудио-, видео-, той минава през няколко сита на цензура. Най-страшна от всички е, разбира се, автоцензурата. По време на дискусията, която се разгоря в Интернет, особен акцент имаше фактът, че журналистиката е платена и следователно дирижирана в известен смисъл.

Като контраст, блоговете са форма на изразяване на личността. Там пише конкретният човек, пише за това, което е видял и това, което е преживял. Затова той пише от първо лице, това е лична изповед. Защото има своята свобода на изразяване на мнение, независимо от редакторска намеса и медийна политика.
Разбира се и тук нещата са смесени. Много медии вече са възприели формата на блога и предоставят място за блогове с анализи и мнения в своите уебстраници. За пример ще посоча в. „Дневник” – http://blogosfera.dnevnik.bg/ с рубрики Новини , Пазари , Европа, Анализи , Спорт , Морски , Вестникът. Също така „Капитал” – http://www.capital.bg/browseblog.php, http://megafon.capital.bg/.
6.1. Блогърите и професионалните журналисти

Тук бих искала да засегна въпроса за личността на журналиста, на неговия професионализъм и отговорността пред читателите. Вярно е, че е важно, за коя медия пишеш, но също така е вярно, че личността изпъква на преден план. И тук ми се иска да приведа като пример журналиста Георги Папакочев, един от най-добрите  български политически анализатори и статията му „Фасадна vs. пряка демокрация” от 15.02.2009 г., подготвена и излъчена по радио „Deutsche Welle” – http://www.dw-world.de/populs/popup_printcontent/0..4025940.0… и публикувана в социалната мрежа „Свежо”  от kitoff от Пазарджик като публикация на  „Deutsche Welle”.

Там той набелязва няколко задачи, които биха могли да бъдат разработени от блогърите, обединени от идеята за развитие на гражданското общество в България. Текстът е следният: „Днешната българска конституция не дава право на народа да определя, по каква система да гласува за депутати в парламента. Хората нямат право на законодателна инициатива. Избирателите не могат да отзовават компрометирани техни избраници, нямат достъп до Конституционния съд, а т.нар. „парламентарен контрол” е режисирано, безвкусно петъчно шоу за хора със здрави нерви и много излишно време”.

По-нататък ми се иска да се спра на блоговете на журналисти, главно анализатори на съвременния политически живот в България. Такива са блоговете на Калин Манолов –  http://kalin-manolov.blog.co.uk , Иво Инджев – http://ivo.bg , Иван Бедров – http://ivanbedrov.blogspot.com . Основният акцент разбира се са анализите им, но, колкото и различно да са оформени блоговете, там задължително стоят снимката, имената на журналиста и имейлът за връзка. Използва се обикновено български език, тъй като съдържанието е предназначено за българския читател, но, във варианта на блога на Иво Инджев кратката творческа автобиография е представена на английски и български журналист, което е типично за международник. Блогът ще се чете и от чуждестранни журналисти, най-малко за намиране на контакт, тъй като работният език е българският.

6.1.1. За източниците на информация при блогърите и журналистите

Източникът на информация и при журналистите и при блогърите е животът – улицата, кафенето, работата. Въпросът е – кой как я интерпретира. При блогърите това е най-естествената и първична реакция, мисъл, идея, изразена чрез думи в блоговете им, тяхно лично хрумване, което, важно е да се уточни, не е заплатено. Става дума за личен импулс, за лично творческо хрумване и вътрешна потребност да бъде споделено с други хора чрез писаната реч, чрез блога.

Блогърите и журналистите имат право да не разкриват източниците си на информация. И ако за журналистите това правило е аксиома, то блогърите разполагат с по-голяма свобода на действие.

Ще илюстрирам постинга на Боян Юруков, в който той представя като приложение кореспонденцията си с Ян Виерсма – http://yurukov.net/blog/2009/02/16/qn-wiersma-vyobshte-ne-e-chuwal-zapisa-na-borisow/#more-2937 , Тони Робинсън и Дейвид Пойсер, както и сайта на Партията на Европейските социалисти като доказателство. Благодарение на отговора на Тони Робинсън читателите на блога имат линка на „Харта на Европейските партии за нерасистко общество” –
http://eumc.europa.eu/eumc/index.php?fuseaction=content.dsp_cat_content&catid=3ef0500f9e0c5&contentid=3ef0546396bb5.

Когато става дума за документи, становища на институции и лична кореспонденция струва ми се, че блогърите разполагат с по-голяма свобода да документират източниците си. Не е така обаче в случаите, когато бъде застрашен от наказателно преследване информатор, който разполага с данни, но не може да ги докаже. В такива случаи тайната на източниците трябва да бъде запазена и от блогърите.

7. Блогърите и обществото

Най-важната черта на блогърите е, че те предлагат анализите и коментарите си в електронна форма в реално време. С тази си черта те изпреварват информацията, която се поднася чрез традиционните медии, включително и електронните. Естествено е интересът на обществото, поне на онази част от него, която е в Интернет, а тя се увеличава с всеки изминал ден, да научи повече за събитието от уважаваните блогъри.

Към всичко това се добавя и фактът, че информацията в блоговете представя личното, нецензурирано от редакцията или медията мнение. Само личността на блогъра има значение за качеството на поднасяната информация – и като интелигентност, и като гражданска позиция.
Ето какво пише блогърът Христо Блажев в статията си „Рисковано ли е да си блогър в България”, който работи и като журналист: „С една клавиатура може да се твори зло, може и да се създаде добро. Може да се лъже до безумие, може и да се пише честно до болка, болка и за пишещия, и за четящия. Свалям шапка на десетките български блогъри, на които не им пука. Знаем, че в тази държава е опасно, знаем, че думите могат да донесат беди. Но те могат и да разпалят пожари, които да прочистят тялото на тази абсурдна държавна машина от метастазите, които са я обгърнали и зловещо я смучат с арогантна ненаситност”-http://blajev.blogspot.com/2009/02/blog-post_23.html?showComment=1235409180000#c7100074159113659506 .
Авторът е на 23 години и както личи от постинга в блога му „Всичколандия”, той е наясно и със степента на свободата на словото в страната, и с кризата в държавата.
И да завърша с мотото на Балтазар Иванович от профила му в мрежата „Свежо”: „Важни са хората, хората са важни”.


7.1. Блогърската информация за увеличаване на информираността в обществото

Ще посоча само два примера. Единият е от блога на Мария Ненова – http://metafrasiorg.blogspot.com/ и се отнася до Google Translate с функция за речник и Гида за правилно писане на Еленко Еленко, макар и още в работен вариант – http://svejo.net/home/link_summary/175484-Gid-za-pravilno-pisane, който предлага правила за изписване на кирилица и латиница на имена на търговски марки, спортни тимове, музикални групи, email, уебадреси, както и правила за употреба на главна и малка буква и видове скоби.
Непременно трябва да посоча и дискусията „Закон за защита на българския език?”, която се води в блога на Longanlon (Петър Стойков) – http://kaka-cuuka.com/112. Тя навярно ще заинтересува езиковедите в България, защото набелязва основни проблеми, свързани с грамотността и заедно с това и необходимостта от регламентиране на промените в езика в посока на тяхната кодификация.

7.2.    Злоупотребата с информацията – ролята на манипулаторите в коментарите

Неусетно стигаме до сериозния въпрос за злоупотребата с естествения човешки език, който е основен инструмент в комуникацията между блогърите и читателите им.

Във времето, когато обобщавах натрупаните данни за блоговете и блогърите, малко неочаквано и за мене дискусията отново пламна по повод представянето на блогърите в статията на Райна Маркова „Общ език/ мрежи”, публикувана във в. „Култура” на 18.02.2009 – http://www.kultura.bg/article.php?id=15274 и умно включена в дискусията от Зелен Бетон, пръв забелязал злоупотребата с езика и интерпретацията на блоговете и блогърите – http://yurukov.net/blog/2009/02/10/gost-blogyr-doc-dr-liubima-yordanova-za-blogyrite/#comments. Самата дискусия може да се проследи в блога в коментарите на Зелен Бетон и Ирина – № 95-113. Коментар № 109 съдържа обстоен анализ на Ирина, който Ви препоръчвам.

Тук ми се иска само да спомена, че злоупотребата с естествения език като знакова система, предпочитана в обществото, в блоговете може да има две посоки – от страна на самите блогъри, което е по-рядкото явление, и от коментаторите и евентуално – манипулаторите на блоговете и блогърите, което за съжаление към момента на изследването е по-честото явление в България. За сравнение ще посоча „работата” на манипулатора „Светла (една от всичките)” по време на дискусията за блогърите в http://yurukov.net/blog/2009/02/10/gost-blogyr-doc-dr-liubima-yordanova-za-blogyrite/#more-2895 , както и отговора ми с № 134 в статията „За блоговете и манипулацията на форумите в Интернет”. Манипулаторът „Светла (една от всичките)” е мъж, със специализирана подготовка за въздействие върху съзнанието чрез особена организация на текста и селекция на информацията. Той просто присъства във форума с женско име – един от основните манипулативни трикове с цел да не бъде разкрит – друго име, дори – пол, измислена професия, имитирана загриженост за форума, привидно съгласие с другите форумисти и т.н.

Особено вредна е появата на манипулатори на общественото съзнание в блоговете. Вредни са техните коментари за информацията, особено в политическите блогове, тъй като те отклоняват вниманието на участниците в дискусията встрани от дискутирания проблем. В този смисъл те нанасят обществена щета, като отклоняват вниманието на гражданите от парливите проблеми на настоящето.

Именно там, в блоговете, биха могли да се генерират нови идеи за туширане на обществените конфликти, каквито има постоянно в обществото. Както показа и включеното наблюдение, добре обученият манипулатор се слива с общността, приобщава се към мнението на част от коментаторите, като го изкривява умело в друга посока. Така той е трудно различим в общността и се иска действително професионално знание, за да бъде разобличена дейността му като вредителска.

В блогосферата е разпространен друг термин, с който се занимават известните от теория на манипулативните стратегии специалисти – т.нар. манипулатори. Другият термин за тях е трол. Така ги наричат – тролове , срв. Тервел Нягулов (Тери)  в блога му – http://www.bglog.net/blog/Teri/site/posts/?bid=17983 (12.03.2009), както и наблюдението на автора: „Задача на всеки трол е да превърне спокойната дискусия в яростен спор, в конфликт, в който да се намесят колкото е възможно повече участници, като първоначалната тема на дискусията бъде окончателно и безвъзвратно забравена.”

Обществото очаква от блоговете да бъдат независими и неконтролируеми, т.е. обективни по отношение на поднасяната информация. Веднага трябва да се прави уговорката, че колкото корумпирани журналисти има, толкова и поръчкови блогове биха могли да се намерят в Интернет-пространството. Така че обективността на информацията е свързана с въпроса за сърфирането в Интернет и четенето на повече източници за дадено събитие.

Колкото до контрола върху блоговете, той се оказва непостижима задача, защото четирите власти, които биха искали да подчинят действията на блогърите, обикновено не разбират какво става в блогосферата, доколкото не участват в процеса. Посочила съм изключенията – блогове на политици, блогове на журналисти.

Основната причина, поради която контролът е непостижим, се крие в дисперсния характер на блогосферата. Може да се упражнят методи за контрол върху индивидуални автори, но не и да се предприемат общи действия,които да бъдат еднакво валидни за всички.

Блогърите са ценен източник на информация особено в трудно достъпни за журналистите региони, най-вече в страни с деспотични режими. Често пъти в такива случаи те биха могли да бъдат и единствен източник на информация за социалните процеси в страната.

7.3. Гост-блогърите

Мисля, че двете реплики на Димитър Николов достатъчно добре илюстрират явлението. Той твърди: „Когато друг автор пише в моя блог, предоставям на читателите свежи идеи и разнообразие. Давам им различна гледна точка върху темата, по която обикновено блогвам. Когато пиша като гост в блоговете, техните читатели обръщат внимание на моя. Така намирам качествени нови посетитали” – www.kreativen.com (24.02.2009).

7.4. За езиковата култура на блогърите

Както вече споменах, блогърите са най-вече хора с добро образование и култура, които чувстват потребност да изразят мнението си в различни сфери на обществения живот и да го споделят с читателите си.

Във връзка с въпроса за „Закон за защита на българския език”, който в момента се дебатира оживено в блога на Longanlon (Петър Стойков) и забележката на Kanew, трябва да се припомни фактът, че медиите си имат етичен кодекс и общо взето се стремят да го спазват. От екрана на телевизора не струят ругатни, нали? Казва се къде какво се е случило.

Понеже в блога се коментира свободата на словото, тя би трябвало да се коментира в аспект не на гонене на чуждиците от българския език в процеса на глобализация, а гонене, например, на ругателните изрази в Интернет-пространството, думите, които представят обидни квалификации за други участници в диалога. Примерите са многобройни. Макар че явлението, за което говоря тук, не е характерен белег за блогосферата, искам само да го маркирам като наличност. Анонимността в никой случай не трябва да прикрива лошата езикова култура, която от своя страна е плод на лошо възпитание.

Ние сме балканска страна и тази страна на общуването, в която има и ругателни изрази, не ни е чужда. Но тя в никой случай не ни помага, когато общуваме с хора от по-цивилизованите райони на Европа и света.

Хубаво е отвреме-навреме човек да се поглежда в огледалото и да се пита, когато пише тук: "Дали не обидих човека, с който си кореспондирам в момента?" Защото контрамнение може да се изкаже и без използването на ругателни изрази, а със средствата на аргументацията, която представя лицето като мислещ и разумен човек, а не човек, изтъкан от емоции, предимно негативни, със склонност към разрушителна, а не съзидателна дейност.

Разбирам, че експресията е неразделна част от младостта, а блогърите в България са не само, но предимно, млади хора, но тя би могла да има и други измерения извън ругателството. Бликащата жизнерадост, неподправеното чувство за хумор и като резултат от предимно, но не само, възрастовите характеристики – отстояване на граждански позиции пред съответните неработещи институции във връзка с неща от реалния живот, които не ни харесват.

Тук бих искала да цитирам думите на :Мarfa, написани във връзка с дискусията за езика: „След като напоследък по лични причини се рових в сума ти чужди блогове и форуми (англо-, испано- и рускоезични), и съответно установих, че от нашия интернет по-неграмотно чудо в Мрежата не се е завъдило, се зачудих за какво аджеба се боря и ми мина. Така де, какво сега да си образувам нерви?!”

А Kanew добавя: „Против съм всякакъв закон за българския език. Сигурно ще бъде калпав и с 6 млн. мнения за и против. Може би граждански организации и етични правила за вестници списания, ТВ, радио, блогосфера и т.н.”

Важен е фактът, че самите блогъри чувстват вече необходимостта от създаването на етични правила и в блогосферата, не само в традиционните медии. Засега има филтър от страна на автора на блога. Когато напишете коментар, обикновено се появява надпис: „Коментарът Ви чака одобрение”.

Убедеността и желанието за обективност в блогосферата допуска нередактирани послания от страна на участниците в диалога, което е една от най-ценните й страни. Остава единствено пожеланието към форумистите да обръщат повече внимание на изразните средства, с които си служат. Защото те представят не само себе си, те представят и личността на блогъра и биха могли да го злепоставят в обществото. Тази лична отговорност на форумистите трябва да излезе на преден план в общуването в блогосферата.

8. Блогърите, блоговете и политиците

Възприятията на политиците за блогърите като поредната неприятна мода, която ще отмине, имат за своя причина често пъти и възрастовата дистанция и са си поколенчески проблем. Много сполучливо блогърите се самоопределят като деца, а политиците – като старци без междинно поколение. Веднага следва уточнението, че „старостта” се свежда именно до начина на мислене. „Ние сме децата с идеалистична представа за обществото и желание за промяна. Те са старците с опита и ръце вкопчени в лостовете на властта.” И по-нататък: „Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях.” Така пише блогърът Боян Юруков.

Засега, в най-смелите възприятия по отношение на блогърите, те се възприемат като ресурс, който трябва да се използва. Защото обичайното възприятие е насмешка, породена до голяма степен от самото неразбиране на онова, което се извършва в блогосферата. Незнанието винаги среща негативната реакция, която варира от боязънта до тоталното отричане.

Вместо елементарното като реакция отрицание част от по-информираните политици прегърнаха блога като жанр и решиха да го използват в диалога си с гражданите. Типичен пример за това явление са комисарите от Европейската комисия, част от които си изградиха личен блог, в който публикуват статиите си, лекциите пред граждани, свои доклади, отчети и т.н. и поддържат диалог с публиката. Тук ще спомена блоговете на Margot Wallström, Mariann Fischer Boel, Andris Piebalgs, Meglena Kuneva. Така от 27 комисари на Европейската комисия блогове, към времето на анализа, поддържат само четири човека. Оказва се, че и за Европейската комисия блоговете са сравнително ново явление.

Към всеки от тях има рубрика „Коментари”, но липсва диалогът на комисарите с гражданите. Това, което може да се види в блоговете освен съдържанието на съответния документ на комисаря, са коментарите на европейските граждани, но не и отговорите на комисарите на самите граждани. Така че прегръщането на идеята от модерните политици само до известна степен е обръщане към гражданите. Същинският диалог липсва. В този смисъл не бих могла да се съглася с определение, което битува в блогосферата за политици-реформатори. По-скоро става дума за политици, яхнали модната информационна вълна. В интерес на истината трябва да кажа, че Mаrgot Wallström например поддържа редовно блога си.

Българският комисар Меглена Кунева също постоянно поддържа блога си, като избраният език е английският, но съобразно практиката на европейските комисари не отговаря на коментарите. В коментарите се включват и българи, използва се и българският език, но най-често комуникацията върви през английски език.

Депутатът от опозицията Мартин Димитров също постоянно актуализира блога си от 2005 г. насам. Категориите, в които пише, са следните: СДС, Статии, Промени в закони, Български парламент, Въпроси и питания, Европейски парламент, Изказвания. Спорадично авторът на личния блог отговаря на читателите. Най-често обаче те дискутират помежду си.

Като подражание на модата в европейската политика у нас се появиха блоговете на някои действащи политици. Ще посоча като пример блоговете на Ивайло Калфин и Гергана Паси. И тук, както и в европейската политика, използването на блога като диалог с гражданите има повече показен характер. Ивайло Калфин не е обновявал блога си от 2008 г., като през 2007 г. все още е отговарял на някои от коментаторите. Явно модата е отминала. Блогът на Гергана Паси се нарича сайт. Не е обновяван от 2008 г.

Някои от блоговете на действащите политици включват и профилиране, напр. блогът на доц. д-р Атанас Щерев е блог за политика и здравеопазване –  http://www.atanas-shterev.com/ .

В момента на обобщението приключи анкетата за най-противен блогър-политик в блога на Балтизар Иванович „Наръчник по демокрация”. Класацията на българските политици, които имат най-противен блог според гласувалите, се оглавява от Гергана Паси, Ивайло Калфин, Николай Камов – http://balthazar-ivanovich.blogspot.com/2009/02/blog-post_28.html Ясно е, че политическата каста не е твърде долюбвана от блогърите.

Толкова за българските политици и блоговете им. Натрапва се впечатлението, че най-често при блоговете на политиците явно не става дума за реформаторска дейност в посока на гражданското общество, а за мимолетна мода. Пречещ фактор за откровения диалог с гражданите се оказва заеманата позиция в държавната власт. Затова политиците могат да прегърнат идеята за блогирането като форма на диалог с гражданите само в рамки, които се простират до изразено тяхно мнение по актуални политически въпроси. Тази е основната разлика с блоговете на другите граждани.

Както показа Мирният протест на гражданите през януари 2009 г., блоговете именно на гражданите, които са извън властта, оказват сериозно влияние върху политиците.
Инициативата на обединените блогъри „България е наша”, която по време на Януарския мирен протест на гражданите през 2009 г. беше трибуна на гражданските искания в текст и видео продължава да бъде трибуна на гражданско поведение – http://bulgariaenasha.blogspot.com/. Там се обсъждат законопроекти на законодателната власт, анализира се и се коментира политическата власт.

Вместо заключение

Би могло да се говори още много за блоговете, за дизайна им, за предпочитаното в теория на рекламата съответствие светъл фон/ тъмни букви и т.н., но това може да стане и на друго място.

Изложението беше само първоначален скромен опит да се навлезе в света на блогърите, моралните им принципи, потребността им от изказ по отношение на обществото и  потенциала им да бъдат коректив на обществените процеси и съществуващия социален модел за упражняване на власт в държавата.

Цитатите от български блогове и друг тип социални мрежи имаха за цел да придадат по-голяма конкретност на една материя, все още малко позната на гражданството като цяло.

Според мене не е случаен фактът, че именно през 2009 г., когато социалната система в България сериозно забоксува, когато заваляха критиките от Европейската комисия за липсваш административен капацитет на държавните власти на национално, регионално и местно равнище, за липса на капацитет на съдебните власти, обществено ангажираната част от блогърите се включи с публикациите си и гражданското си поведение в процеса на реформи.

Не е случаен и фактът, че най-често срещани думи и изрази, наред с обичайните политика, политици, са вече и гражданско общество; зараждащото се гражданско общество;  изграждане на гражданско общество. Също така: прозрачност и реален граждански контрол; силно гражданско общество, изкореняване на корупцията; единност и равенство на гражданите в България, свобода на словото; политика на опазване и развитие на природното, историческото и културно богатство на България; достъпно и модерно образование; реална европейска интеграция; прозрачно усвояване на еврофондовете; анализ, оценка и реформи в изпълнителната и съдебната власт  (Основни моменти в СРОК – Стратегия за развитие и обществен контрол, Протест пред Народното събрание, 11.02.2009).

Или, както ясно и точно казва Балтазар Иванович „повечето блогъри в един или друг момент проявяват обществена ангажираност, което си е хубаво”- balthazar-ivanovich.blogspot.com .

В края на изложението бих искала да цитирам един надпис, който видях на новата сграда на Университета в Хайделберг – „На живия дух”. Дух, в смисъл на ум.

Струва ми се, че колкото повече хора в България свикнат да черпят информация от Интернет и колкото повече медиите стават поръчкови и се забъркват в сложни финансово детерминирани политики, особено по време на политически кампании, толкова повече блоговете на сериозните блогъри ще увеличават читателите си за търсене на обективна информация и анализи. Читателите ще свикнат да търсят в Интернет-пространството именно „живия дух” – определени имена на блогъри и блоговете им и ще им се доверяват и този процес ще се развива лавинообразно.

Защото политическите партии в България само за 20 години изчерпиха кредита си на доверие от страна на гражданите. Поне тези, които са упражнявали реална власт. Същият процес тече и сега по отношение на поръчковите журналистически материали в традиционните медии.

Като пример ще посоча само истерията в медиите в България, възникнала и  подклаждана умишлено с изказването на Бойко Борисов по време на неформалната му среща със сънародници в Чикаго.

Събитието и интригата „Борисов в Чикаго” се разви седмица, преди да бъде оповестен Междинният доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и контрол. Цел на медийната истерия, разразила се на 5.02.2009 г.? Естествено –  да изблъска встрани от общественото внимание съдържанието на доклада, до голяма степен сочещ несвършена работа от националните власти. Той беше оповестен от Европейската комисия на 12.02.2009 г.

От страна на ПП ГЕРБ конфликтът беше перфектно обработен чрез поканата на председателя на Европейската народна партия Вилфред Мартенс и организирането на Национален политически форум „ГЕРБ за европейско развитие на България” в София на 17.02.2009 г. Форумът измести медийната истерия встрани и я пренасочи към отразяване на актуалното събитие. Бързина на действие, политическа гъвкавост, добра политическа практика характеризират обработката на изкуствения политическия конфликт, създаден и получил, за съжаление, силна подкрепа от медиите.

Блоговете – лични, групови и корпоративни – все повече ще се налагат в обществото ни като бъдещата, в по-далечна перспектива, „пета власт”, ако традиционните медии са наричани експресивно „четвъртата”. Просто сме съвсем в началото на нов информационен процес, на нов тип информационен бум чрез блогърите и блоговете им в Интернет, който набира скорост и в България.

 
 


ПОСЛЕДНИТЕ СТАТИИ:

БСП Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА БСП Борислав АНГЕЛОВ 

ПАЗИ БОЖЕ, ДА ИМАШ КОАЛИЦИОННИТЕ ПАРТНЬОРИ НА БСП – РЕКЕТЬОРИ ОТ НАЙ-ВИСША СТЕПЕН Борислав АНГЕЛОВ 

ИДЕИТЕ ЗА ПРОГРАМНИ ИЛИ ЕКСПЕРТНИ ПРАВИТЕЛСТВА Е БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ – Борислав АНГЕЛОВ

„УПРАВЛЯВАЩИ” ИЛИ „ПРАВИТЕЛСТВО”? Благовест ГЕРМАНОВ

БРЮКСЕЛ 3 В 1Калоян МЕТОДИЕВ 

ИДЕЯТА ЗА ПРОМЯНА И ЕФИМЕРНИЯ МАЖОРИТАРЕН ВОТКалоян МЕТОДИЕВ 

НОВИЯТ ДЕМОКРАТ – Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2138

Posted by on мар. 22 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.