БИСТРА БОЕВА: У НАС НЕ СЕ ОЦЕНЯВА КАКВО БОГАТСТВО ИМАТ ДЕЦАТА С КУКЛЕНИЯ ТЕАТЪР

Стремежът на политиците народът да затъпява, за да може по-лесно да се управлява, доведе до това детски учителки да рекетират театри, коментира артистката

 

Бистра Боева е родена на 27 декември 1980 година в Стара Загора. Завършва Техникум по облекло в родния си град. Две години поред участва в подготвителни курсове по актьорско майсторство, тъй като мечтата й е да завърши НАТФИЗ. Въпреки че кандидатства два пъти и не я приемат, Бистра не се отказва и днес е реализирана актриса в кукления и драматичния театър в Добрич. Участва в много представления, не може да ги преброи. Най-приятна й била ролята в последното – “Звездичко”. В драматичния театър участва в “Църква за вълци” от Петър Анастасов. През лятото тя е аниматор в курортния ни комплекс Албена. Бистра Боева е неомъжена.

С лъчезарната актриса разговаряме за изкуство, за отношението на държавата към театъра, за мисленето на българина и днешните малчугани, за магията на кукловодството и за съвременните забавления.

Защо избра професията на куклен актьор?

За мен лично това е едно богатство, защото по този начин даваш на децата много неща. Ние ги учим на най-елементарното, от което те имат нужда, например какво е добро и зло. Работата ми е много интересна, защото децата са най-искрената публика. Тях не можеш да ги излъжеш, не можеш да преиграеш, защото  веднага го усещат. Докато в Драматичния театър е по-различно – публиката там понякога ти пляска от куртоазия. Когато децата се засмеят обаче, ти знаеш, че си си свършил работата, че си успял. Много е приятно чувството, когато след края на спектакъла при мен дойдат децата и ме прегърнат. Виждам колко са щастливи и мен това ме прави двойно по-щастлива.

С кукли по-трудно ли се играе?

С кукли се борави много по-трудно, защото съчетаваш много неща. Освен актьорското майсторство, трябва човек да е сръчен в ръцете и да реагира много бързо. Всяка една кукла е различна, има различни системи, които в ръцете ти трябва да оживеят. Трябва до перфектност да я владееш, за да изглежда истинска, трябва да влееш душа от свойта душа в куклата, за да се получи.

Посещават ли днес децата куклен театър, или са повече пред компютрите? От кого зависи те да идват повече на представления – от родители, учители…

Нашите деца са доста наситени, има и много анимационни филмчета, които могат да гледат. Естествено, че зависи от родителите дали ще дойдат на представление. Ако един родител не ги заведе в театъра, те няма как сами да се сетят, че той съществува. Имаме представления, които не са организирани и има деца, които редовно идват на тях. Разликата е, че на живо се усещат много повече неща и по много различен начин, отколкото пред екрана. Освен това в театъра се поставят пиеси, които са на доста по-високо ниво. В анимацията има дори цинизми, които не са за деца. Аз имах възможност да пътувам в чужбина – играхме пред страшно много деца в Турция, напълниха салони с по 500 места. Разликата е огромна, защото те нямат куклен театър и за тях това е нещо извънземно, което им представяме. Нашите деца в България имат повече забавления, повече места, от които могат да черпят информация. Смея да кажа, че българчетата са просто богати в това отношение. Например в Италия и Турция, където последно гостува нашият театър – те гледаха с широко отворени очи, с такъв интерес. Ние, актьорите, се чувстваме страхотно след това, защото виждаме, че на тия деца им липсва театърът. Има смисъл от куклен театър, има смисъл да се развие дори глобално. Най-развит от моите наблюдения той е в Русия и Чехия.

А как е в България?

Специално в България е много зле. Готвят се големи реформи от Министерство на културата, искат да закрият много театри. Искат да направят сливане на Драматични театри и Куклени театри, което е абсурд, защото това са две различни изкуства. Публиката е различна и ако стане това нещо, българският театър ще умре.

Понеже заговорихме и за политика, според теб има ли нещо общо между нашите политици и театъра?

Естествено, че има. Колкото и смело да звучи, ми се струва, че идва една тенденция на умишлено затъпяване на народа, умишлено потискане на всички ценности, неща, които са важни за духовното израстване. Защото хората са казали – колкото по-прост е един народ, толкова по-лесно се управлява. Точно овчедушието, тая чалга, която извира отвсякъде, е първото нещо, което чува и вижда младото поколение. То става с промити мозъци и нищо друго не го интересува.

Културата и спортът сякаш остават най-много на заден план…

Така е, да. Когато Министерството на културата не отпуска субсидии да се правят представления, няма как да работиш нормално. Последно се получи така, че се отпуснаха щатни бройки, но се спряха субсидиите. Дано не съм права, но натам вървят нещата, все по-малко театри ще остават в България. Проблемът може да се реши, ако Общината на всеки един град реши да поеме издръжката на театрите, както са Младежките домове.

Един театър не може ли да се самоиздържа?

Много е трудно. Това означава, че ще останат само частни театри. Няма как да стане, ако останат навсякъде малки частни театърчета на камерни сцени, няма да е същото.

А канят ли ви да изнасяте спектакли в детските градини?

Канят ни, да. Не мога да кажа обаче от колко време е излязла една тенденция, която не е много приятна за нас. Обществена тайна е, че учителките ни искат 20% от продажбите на билети. Ние се принудихме, за да избегнем този рекет, да им играем едно безплатно представление всеки месец. Въпреки това те събират и за него пари от родителите и децата. Тези пари не се знае къде отиват точно. Смятам, че злоупотребяват с театъра и с нас, защото ние им ходим на крака, губи се магията от сцената и в същото време това си е жив обир и рекет от страна на учителките. Не е правилно и не е морално.

Като те слушам, поговорката музикант къща не храни, важи и за актьорите?

Ако трябва да слушам за заплатите на актьорите – да, те не са високи. Но има актьори, които излизат на частна практика и могат да си изкарат допълнителни доходи, всичко е свързано със шоубизнеса. Повечето актьори са или водещи някъде, или правят детски рождени дни…

Аниматорската работа за теб през лятото нещо такова  ли е?

Силно казано. Аз играя във вечерните програми – участвам в скечове. Но много ми харесва, защото контактувам с деца, виждам постоянно усмихнати хора, всички ти се радват…

Какви книги четеш? Имаш ли любим автор?

Чета много книги. Предимно около моята работа чета повече пиеси, руска класика. Достоевски мога да отлича като един от любимите ми писатели.  Въпросите зададе Мария Иванова

 


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

 

ЕДНА ПОЛЕЗНА БЪЛГАРСКА КНИГА

 

КОГАТО УМИРАМ – РАЗКАЗ

 

БОРИС ДЕРМЕНДЖИЕВ: МЛАДИТЕ ТВОРЦИ ПРОБИВАТ ПОВЕЧЕ В ЧУЖБИНА

„МОМИ И ЗВЪНЦИ”

НАПИСАХ “DE PUTA MADRE” ОТ РАЗ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1206

Posted by on юни 24 2008. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24417 лв
 CHF =  1.69998 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22405 лв
100  RUB =  2.81625 лв
 USD =  1.59023 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.