Бирали Мюмюн Бирали: Политиците манипулират религиозните хора, а те не си знаят религията

Бирали Мюмюн Бирали е роден през 1969  в с. Славянево  . Завършва средно образование в родното си село. След това завършва зъботехника във Варна и теология в Йордания. Работи като проповедник. През 2000 година е избран за районен мюфтия на Плевен, Велико Търново, Ловеч и Габрово. Превежда и дублира филми. Рисува и подготвя самостоятелна изложба през есента.  В момента следва психология. Женен с две дъщери.


Специално за obshtestvo.net мюфтията предостави своя карикатура, която може да видите >>ТУК<<

 

Едно интервю на Калоян Методиев

– С какво се занимава един мюфтия?   
– С всичко друго, не и с мюфтийски работи. (смее се). Имам предвид, че в съвременните условия длъжността мюфтия вече има друга длъжностна характеристика, далеч от първоначалната и това е съвсем нормално. След като прекарахме един период на религиозен вакуум и забрана, приоритетите вече са съвсем други. Затова днешният мюфтия се занимава повече с организационна работа, отколкото с религиозна. Така както трябва да бъде. Думата мюфтия е от арабски произход и идва от думата фетфа и означава религиозно решение на определен проблем. В нашето ежедневие идат проблеми, които не можем да решим или да намерим отговор готов в книгите, още повече в основните източници на исляма – Корана и Праведната Сунна или проведението на пророка Мохамед. Затова е необходимо да се обърнем към определени учени хора, за да могат да извлекат от основните принципи и да дадат решение на съвременните предизвикателства. Има един такъв момент – човекът, който разрешава този проблем, мюфтията, той го разрешава за определеното време и за определеното място. Решение за България е само за България, то не може да бъде приложено например в Саудитска Арабия, защото условията са различни. Един мюфтия, който е в Саудитска арабия, той не може да дава фетфи или религиозни решения в България, защото той не познава обстановката. Тук само българи, подготвени религиозно, могат да определят това нещо.        
– Как ще коментирате наскоро публикуваните в българската преса карикатури на пророка Мохамед?                
–  Разбира се, не са ни приятни тези неща. На никой няма да му бъде приятно да се подиграват с нещо, което е съкровено за него. Но това, което стана, показва различната обстановка, в която живеят мюсюлманите, която вече определя самата реакция на хората. И видяхте, че една беше реакцията на българските мюсюлмани, друга в други страни. Беше пробвана тази прословута демокрация, тествана, значи тя наистина не върви и може да създаде много проблеми, защото никой досега не може да даде някакво точно определение за демокрация. И не само за думичката демокрация, но и за думичката свобода, за думичката тероризъм например. Знаете за т.нар. инструментално насилие.           
– Какво е то?    
–  То е в момента в Ирак. Трябва да се приложи това насилие за светлото бъдеще на Ирак. Там не може да кажем тероризъм на държавно ниво, но ще го кажем инструментално нещо там. Ще си кажем с едни такива думички, макар че сърцата на хората са пропити с нещо вградено в тях. Тук искам да спомена стиха от Корана, където се казва, че: “всяка душа знае кое е доброто и кое злото”. Тази душа, която се пречиства, тя успява, а тази душа, която се изостави, тя загива, пропада. Значи човек в своята същност много добре знае  кое е правилното и кое лошото нещо в общия смисъл на думата без подробностите. Въпросът е дали можем да си го признаем. Някакви вдигнали знамето на свобода и демокрация, всъщност искат нещо друго, не точно това. И други, които са тръгнаи с някакви други знамена и т.н. Затова съм спокоен, че хората знаят какво става. Това, което ме притеснява е тяхната пасивност, което наистина не е добре.        
– Религиозна или обществена?      
– Човешка пасивност. Не и религиозна пасивност, защото религията учи човека на справедливост, а когато един вярващ човек, независимо от каква религия е, е справедлив, тук вече участва в нещата. Справедливият човек не може да бъде безучастен. Той трябва да вземе някаква позиция. И това, което стана с карикатурите, това което направиха християните да кажем… Един истински вярващ човек трябва да направи такова нещо, защото утре е неговият ред. Междувпрочем в исляма светското и религиозното е едно. Човек има един живот. Службата на Бог е ти да живееш на този свят като истински човек. Религията и вярата трябва да е приложима в човешкия живот. Тя не може да бъде някакво облекло, което се взима в определен ден от седмицата, да се влезе в петък, събота или неделя в съответния храм, а  това трябва да бъде облекло, което се поставя и не се сваля.    
Прекаленото отваряне води до разваляне. Проблемът на човека е границата. Кога може да използваме нещо да е в полза за нас и кога започваме да използваме това нещо  отрицателно. Във всички неща, в които не можем да определим границите… алкохолът например. Една чашка нищо не е например, но кога може да спре човек, защото всяка друга чашка вече влияе върху неговото решение. Всъщност религията е везната на тоя свят. Религиозният човек трябва да бъде човек с везна.   
– Уталожиха ли се проблемите в  Главното мюфтийство?         
– Проблемите по-скоро са извън Главното мюфтийство (смее се). Вижте, това е една структура, която е създадена и е с голям авторитет в годините и апетитите към нея не са от вчера. Всеки иска да участва и да влезе в една такава организация, която е с нужния авторитет. За съжаление не използват определените за целта начини. Тук не става дума само за длъжността на главния мюфтия, а и кой владее вакъфите, с които се издържа вероизповеданието. И ред други неща, които не са религиозни, а са свързани с  финансови интереси на определени хора. За жалост те рефлектират върху религиозността. Да каже сделката на Червения кръст. Някои хора замесиха  и  Главно мюфтийство и това накърни достойнството и постави въпросителни, макар че се разбра, че те платиха много скъпо за това нещо. Цялото вероизповедание беше в ущърб с 200 хил. лева. Това не са малко пари. И вече имаме обеца на ухото. Знаете доверието, още повече сред религиозните хора, много бързо се губи, а ние днес имаме дефицит на доверие.      
– Отношенията с политиката?  Как гледате на нея?                 
– Значи мюсюлмаите  в България, те не са нещо по-различно от всеки един гражданин, имат свободата да участва в политическия живот при тъй наречените избори. Разбира се, като общност мюсюлманите имат едно голямо процентно покритие  с една от партиите в момента и това е ДПС. Това е една реалност. Има различни опити някой да използва мюсюлманите за определени цели. В смисъл да се гласува за определен човек. Тук говоря на нива села някъде. Има някой политик, той толкова е и политик, който си позволява някои своеволия и да използва връзката с някой от имамите да повлияе на определен избор. И то интересното нещо, което се представя е, че еди кой си поп също е правил така. И това е страшно доказателство, че това, което се  прави, си е напълно нормално и т.н. От Главно мюфтийство нямаме такава политика, защото това е един нож с две остриета. В смисъл, че сред мюсюлманите има хора, които участват и в други партии. Един факт е, че старите мюсюлмани, те си държат на БСП. Те са възпитани с комунизма. Старите хора, колкото и да му говориш, то си знае своето. Като отиде и знае за кого трябва да сложи. Това са реалностите, в които живеем. От младите има хора, които са в НДСВ, СДС, дори наскоро на една конференция научихме, че има хора в “Атака” например. Сега там какво търсят и как го търсят, с кого го търсят, това са отделни въпроси. Но като цяло мюсюлманинът трябва да има активност в социалния живот, защотото той е отговорен не само за себе си, но и за другите. Релията иска от него да бъде отговорен и като такъв не може да бъде безучастен в едни избори. Той трябва да има позиция и тя да бъде в полза на хората. Не може да бъде в лична негова полаза само. Религията ни задължава да спазваме законите на тая държава. И тая държава е моята родина и на това ме учи моята религия. Ако не сме активни и се дръпнем и оставим всичко на Бог, ние само ще се молим. Това също е голяма грешка, защото Бог ни е създал със своя разум, дал ни е ръце, крака,  за да се движим и ни е дал правилата. И след това ни е дал избор – избираш този или другия път. Ние дадохме възможност на много хора, така по-активни, да вземат празните места, като в историята за кучето. Има една арабска поговорка, която казва: “когато едно място е празно, кучето отива  и застава там  и се чувства като един управник – валия”, докато дойде някой и го срита и то, хоп, си подвие опашката. Явно ни липсва достатъчно смелост на всички да станем и да сритаме това нещо. Явно още ни е слаба вярата.       
– Какво е джихад?  
– Най-страшната дума в речника (смее се). Джихад – борба. Думичката джихад не е страшна. Страшна е  интерпретацията на думата в съзнанието на хората. И тук ние правим един автопсихически мазохизъм бих казъл. Защо? Защото, когато не знаем нещо и това е нещо обикновено, нормално е човекът да се страхува от непонятните неща, просто пророкът  казва: най-големия враг на човека е невежеството – незнанието. Затова първият стих, който слиза от Корана, е “Чети в името на твоя Господ, който създаде човека от капка съсирена кръв”.Това е първата фаза на ембриона в уторбата. Дава ти научна позиция. Не те е донесъл щъркелът, нито си слязъл от горе. “Той е създал човека и го е научил на четмото”. Значи: чети, ограмотявай се и ограмотявай!Бог ти дава един благодат – да можеш да четеш. Най-големият благодат на човека. След това в зависимост от това, което си научил да можеш да го оставиш за другите. Ако предните преди тебе са били егоисти ти, също няма какво да учиш какво да четеш. Имаш уста, но няма какво да ядеш. Най-висшето нещо, дадено от Бога на човека, е четенето и информирането. За съжаление понякога други дъвчат заради нас и създават полуфабрикати. Така е и с думичката джихад. Тя винаги се използва от медиите заедно с хубави колажи, сцени на насилие. При това няма човек, който да не разбере, че джихадът е някакво насилие. Някаква война и то безсмислена, защото се получава една друга думичка – свещена война. Думичката свещена е много чужда за нашето общество, защото тя беше изтръгната от нашия речник – няма свещени работи, няма мистични, всичко е реално и тука. Така сме учени. В един момент свещеното е нещо близко до подигравателното – мнооого свещен човек. И в един момент някои взели войната за нещо свещено. Каква низост и тъпост!
 Ако се спрем на думата  джихад, или преведена буквално борба – целия живот е борба за съществуване. Стремежът да съществуваш е джихад. Стремежът да се бориш със собственото аз, което иска да те доведе до животинското. В исляма никъде не е забранено да се жени човек. Жениш се.Не е забранен секса. Прави го! И казва: “Вашите жени, са като вашите ниви за вас и минавайте откъдето искате, но така, че да не се срамувата в утрешния ден”. Интерпретирай и тълкувай както искаш. Значи тук няма граници в сексуалността, но не го прави с човек, който не ти е разрешен. Не го прави с жена, която не е твоя. Нямаш право, заради това, че имаш сексуална потребност да го правиш. И така за всички потребности.
Тоя постоянен стремеж на човека да държи везната в един момент да не е животинска, но и да не е ангелска много, защото и това не ни прилича. Казва се в Корана: “Ако вие не грешахте, щях да ви заменя с друг народ, който да греши и иска покаяние”. Това е в основата ни – покаянието. Най-добрите са тези, които се покайват, които отиват в църквите, в джамиите и търсят Бога, за да пречистят себе си.  
Този джихад, който човек постоянно трябва да прави, е задължителен за неговото съществуване. Разбира се, в един момент това ще доведе до физически сблъсък. Има войни. Аллах казва:”Ако нямаше човешки сблъсъци, щеше да се развали светът”. Равновесието на света се крепи върху тези конфликти. Ако погледнеш реално, винаги има плюс и минус. Няма да има движение, ако няма тези две неща. Човек няма да има нужда от Бог, ще стане той Бог. Не че ние трябва да се стремим към войни, напротив ние трябва да не допускаме. И това недопускане на война, това също е борба.  Това, което в момента правят някои хора, коита са взели байрака на целия този свят, но тяхното не се казва свещен джихад, защото те не се водят от някакви божии закони. Ние взаимно трябва по някакъв начин да живеем. Не да ставаме някакъв коктейл,но трябва както сме създадени различни, да се възприемаме по тоя начин. Не само физически, но и идейно. Те не ни пречат. Пречи ни, когато превес започне да има егото. Гордостта винаги е порицана. Има една молитва: “Аллах да прощава на хората, които знаят стойността си”. Човек когато не си знае параметрите, е страшно. Един и седемсдесет си висок, един и седемдесет и един вече започваш да правиш проблеми. Не става. Когато има физически сблъсък, тази религия трябва да пази себе си, както всяка религия. Не може да няма стихове за една мъжествена борба, но това са стихове в контекст на война. Няма такова нешо като много толерантен. Ако си много толерантен да си работил до сега,  за да не става този конфликт.
Една история с Али племенник на пророка. В една битка пита го: Приеми исляма или ще те убия, защото така става в битките. Останете на религията си и да живеем заедно или изберете исляма и да живеем заедно или да воюваме. Избирайки да воюва, започва да воюва и той му дава възможност – избери исляма, защото другите алтернативи вече ги няма. Той го заплюва в тоя момент. Али   го оставя. Защо ме остави? Защо не ме уби?   Той му казва: ако те бях убил, сега щях да те убия заради себе си, от яд не заради Бог. Защото тръгвайки да воюва един човек, който няма религиозна принадлежност, не се определя като никакъв ,той е свободен, той е Бога на тоя свят. И има проблем точно с тях – те правят проблем. Тези хора, които не се самоопределят. Ние сме космополити някакви. Хм, какъв космополит си бе? За какво става дума. Кой си ти, за да мога да те приема и да бъда толерантен с тебе? Мекотелото си е мекотело. Не може да бъдеш с всичките. За да те уважавам аз, трябва да те познавам. Ти си ти! В тая борба може да вървиш така, че да вербуваш и да манипулираш. Затова политиците днеска успяват да манипулират религиозните хора, а религиозните хора не си знаят религията.
 – Какви книги чете мюфтията? Има ли любим автор?
– Нямам, защото всяко нещо, което е писал човека има вероятност от грешки. Аз се водя от една такава максима: “Мъдростта е водачът на един мюсюлманин. Където я намери, той трябва да я вземе.”  Затова няма ограничение в знанието. В същото време има една молитва: “Господи, пази ме от знание, което не е моя полза и ме научи на знание, което е в моя полза”. В момента чета повече, книги свързани с отношенията между хората, колективи, нещо свързано с моята работа. Не мога да си позволя лукса да чета романи например, защото слава Богу, аз живея в един  страшен роман голям. Предпочитам аз да бъда главната роля, отколкото да бъда преживени чувства на авторите. Хубаво е човекът да бъде оригинала, а не репродукцията.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=149

Posted by on май 25 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.