Бате Енчо : Възрастните много често се държат като деца

Енчо Данаилов Кирилов ( Бате Енчо ) е роден на 20.10.1957 г.в гр. Русе. Завършва НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в класа на пр. Атанас Илков Със специалност “актьорско майсторство за куклен театър”. Водещ е на детското шоу “Кой е по-по-най?” по BTV.

Той е художествен директор на детски развлекателен комплекс “Патиланци” и един от създателите на телевизионното състезание “Палавници” по БНТ. Енчо Данаилов е автор режисьор и водещ на образователното детско шоу “Сами на пътя” и един от създателите на “Кабинет по безопасност на децата”. Печелил е множество награди.

Как успявате да потдържате винаги доброто си настроение и да сте винаги усмихнат?


Успявам посредством техниката на причинно следствената връзка. Целия свят е подчинен на тази причинно следствена връзка, а за доброто настроение използвам едно техническо упражнение. Когато на човек му е весело, мозъкът изпраща електрически сигнали по нервите към група мускули, които са разположени около устата и така мускулите разтягат ъгълчетата по посока към ушите. Лявото ъгълче към лявото ухо, дясното към дясното. И когато на Ви е много тъжно и имате някакви неприятности и не можете да се зарадвате, разтягате принудително двете ъгълчета – лявото към лявото ухо и дясното към дясното ухо в усмивка и нервите, които са свързани с тези мускули започват да изпращат сигнали към центъра на мозъка, който отговаря за веселата част на живота ни и така веселото настроение идва.

Лесно ли се отпускат децата в предаването?


Всъщност те децата са си хора. Аз затова по някой път обявявам в шоуто, че то е за едни артистични и забавни хора до 7 години. Не деца – хора използвам, защото децата са си хора, момчета, момичета, малки мъже и жени. Смятам, че един човек се ражда винаги в пълно съзнание, просто житейския му опит не му позволява да се разкрие, както се разкриват големите хора. Децата се учат да ходят, учат се да говорят, учат се да правят изречения. Човек се учи цял живот, обаче до 7 години се смята, китайците смятат, че тогава духа може да излиза свободно от тялото и да витае, затова коментарите на децата за живота и за всичко останало, за семейството, са много точни, макар и по-различни като начин на изразяване.

Какви представи имат малките за любовта?


Влюбват се. И малките се влюбват. Много от децата, които участват в “Кой е по-по-най” си имат гаджета и когато съм ги разпитвал, те държат на гаджетата си и мисля, че това чувство при тях е напълно съзнателно. А това, че накрая в предаването се женят, те напълно съзнават, че това е майтап, че е шега. Нали всички филми завършват със сватба накрая, всички приказки завършват с “ и те се оженили, яли, пили и се веселили”

Какво разбират малките от политика?


Разбират. Не всички, но има, както и при големите хора – не всички разбират от политика. Не говоря за това, че всички се изказват за политика. Едно е да говориш за нещо. Друго е да разбираш от това, за което говориш. Има някои деца, които са с пълното си съзнание за политиката, а тя за какво е – да служи на хората. Това са политиците – хора, които служат на другите хора, избрани са да измислят хубави закони и да направят така, че всички да живеят добре. Случвало се е някои от децата да кажат, че искат да станат президент, министър-председател и като ги питам “какво ще направиш като станеш президент или министър-председател”, първото нещо което казват е, че ще направят ниски цени и високи заплати. И така ще дадат възможност на децата да си купят всичко, от което имат нужда.

Вярно ли е, че децата могат да бъдат много жестоки?


Ами да. Само че жестокостта при децата не е тази жестокост, която разбираме ние като възрастни. Това при тях е от неовладяна емоция, от неовладяно проявление като цяло. Психолозите разделят човека и неговото битие на същност и на проявление. Същността е това, което си. Проявлението е това, което изглеждаш в очите на другите. Много пъти едно детенце може да задуши някое пиленце, не защото иска да го удуши, а защото иска да го гушне. Това е от неовладяна емоция, от неовладяни, некоординирани движения, а не защото са жестоки. Гледам ги, живея срещу детска градина, те играят на кеч – момчетата. Обаче не могат да схванат като деца, че това са артисти, които играят, а скачат един върху друг, блъскат се, защото гледат, че така го правят големите. Така че до някаква степен жестокостта е въпрос на имитация на живота на големите.

Как ще коментирате тази снимка? На нея сте като цар. На какво сте цар?


Аз съм цар на игрите и на забавленията. Това е един от сценичните ми костюми. Имам два царски костюма, с които се появявам. Идеята беше да се направи още по времето, когато не бяхме в ЕС, идеята беше да се направи едно шоу, в което да се покажат игрите и забавленията от Европа. А именно – танцът валс. Шоуто започваше със “Радецки марш”  и бях разработил една концертна програма, която е под формата на детски празник, но не само, а и семеен празник, за цялото семейство, в което да се запознаят децата с игри и забавления, които се играят в Европа. По принцип в “Патиланци” много често провеждаме семейни състезания, които придобиха после един концертен вид.

Можете ли да се сетите за някоя смешна случка с малките?


Много са, изключително много. Записвам си ги в една тетрадка, за да не ги забравя, защото човек не може да запомни всички случки и смехурии, които стават около него, свързани с децата. Мечтая си някой път…., на мен много ми харесва тази книга на Корней Чуковски “От две до пет” и още като студент съм я чел много пъти и би било интересно да се напише за сегашните времена една такава книга, може би ще бъде от две до седем,  тъй като работя с такива деца предимно. Аз съм си мислил по този повод. Наскоро един приятел ми каза “ Как така 11 години шоуто продължава да бъде интересно, хората продължават да го гледат” От 1996 година започна в телевизионния си вид, тъй като преди това съществуваше и като спектакъл, като тържество, само че Къци Въпцаров тогава беше водещ. Моето обяснение е това, че децата се променят и всъщност децата правят шоуто, не аз. Аз съм просто водещ. Децата всъщност правят шоуто и дълги години на мен ми трябваше да пречупя актьорското си желание за изява. Да го потисна и да направя така, че да бъде възможно на децата да се изявяват и те да са центъра на шоуто, а не аз да показвам колко съм смешен, колко съм умен.

Шоуто съществува от 1989 година, доколкото са ми спомените, и то беше на Къци Въпцаров, като Ентъртеймънт шоу в една дискотека. След това се премести на младежката сцена в НДК. 1996 година, когато започна по телевизията, Къци ме покани да му помагам, бях в шоуто и следващата година – 1997 година вече ми го предостави -аз да съм водещ. Така че, тази година се навършват 10 години откакто съм водещ на “Кой е По-по-най”.

Кой е По-по-най в живота?


Това е вечна борба. Всеки се стреми да бъде по… по… и най. Много ми харесва тази мисъл от Дон Кихот, че в борбата не е важна победата, дали ще победиш или ще бъдеш победен, важни са нашите усилия, защото те ни възвеличават.

Държат ли се възрастните понякога като деца?


Възрастните много често се държат като деца. Даже и политиците се държат много често като деца. Искам да направя разликата, обаче, в детската психология и въобще в детското има два начина на държане като дете.Единия начин е инфантилен, а другия начин е наивен. Не харесвам, когато големите хора се държат инфантилно, то произлиза от латинката дума за дете. Харесвам хората, които се държат наивно, които умеят да се забавляват като децата и никога не губят чувството, което децата имат, да запазят детското в себе си. Да запазиш чувството винаги да откриваш нещата около себе си, 10 пъти да видиш един човек, 10 пъти да го откриваш, 10 пъти да видиш една чаша, 10 пъти да и се зарадваш, все едно я виждаш за първи път. Това наивно детско, вярата и наивността трябва да се запазят. Уважавам хора, които се държат като деца според вярата и наивността на децата, но не харесвам големите хора, които се държат инфантилно като деца.

Случва ли се понякога децата да са по – мъдри от възрастните? Да кажат нещо истинско и дълбоко.


Винаги децата се държат по – мъдро от големите. Това са най – големите мъдреци на света. Те са най-хубавата част от човечеството и всяко едно дете е мъдрец.

Спечелил сте награда “Майстор на волана” на рали през 2002 година. Как се съчетават високите скорости с търпението, което е необходимо към децата?


Аз спечелих купата не за бързина, а за майсторско изпълнение. Човек трябва да бъде майстор във всяко едно нещо, което прави, даже и когато готви. Майстори кои са ставали? Майстори са най-сръчните, най-умелите в своята професия, тези, които имат сърце да вършат работата си и да се развиват в професията си.

Какво Ви вдъхнови за “Патиланци”?


Вдъхновиха ме няколко такива комплекса, които съм виждал по света и много съм благодарен на собствениците на “Патиланци”, че ме поканиха. Всъщност започнах работа, още когато беше в строеж и се включих в оформянето на този комплекс и продължавам да работя. Това е част от света, от който, аз лично, не искам да излизам никога. Да общуваш с децата за мен е най-голямата ценност. Винаги съм препоръчвал хората се вслушват в децата си, да видят какво правят, какво говорят, как разсъждават, защото човек може да научи много от тях. Това, между другото е част от системата, по която съм обучен в НАТФИЗ, ВИТИЗ беше тогава. Завърших класа на професор Атанас Илков. Неговата система на обучение включваше.., основния елемент беше вярата и наивността, за която говорихме. Тъй като аз съм куклен актьор и трябваше да правим изкуство за деца, неговата система беше наблюдаване, съпреживяване и вживяване в образите на деца. Караше ни да наблюдаваме деца, да описваме наблюденията си и по този начин всички станахме много добри актьори и имаме, така да кажа, световни успехи, въпреки че се говори повече за спортистите, но мога да кажа, че българската куклена театрална школа е много известна в света и това, че не се говори за нея, не значи, че не съществува.

Какви книги четете и имате ли любим автор?


Много обичах да чета приказки и досега много обичам да чета приказки, обичам да чета смешни автори. Например разказите на О’Хенри. Това са ми едни от любимите разкази които съм чел и препрочитал много пъти. Харесвам също и романтичната литература, например на Хектор Мало – “ Без Дом”. Много ми харесва Алън Маршал, както и Джек Лондон. Дори разказите на Джек Лондон после имах възможност почти да ги преживея.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=465

Posted by on апр. 26 2007. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.