БАН е комунистическа организация

РЕШЕНИЯТА ПО НАУЧНИ ВЪПРОСИ СЕ ВЗЕМАТ СУБЕКТИВНО И ЕДНОЛИЧНО
Сергей Иванов е роден в София. Сега е на 35 години. Завършва математическа гимназия в Плевен, а по-късно биологическия факултет на СУ със специалност молекулярна биология. Доктор е по физиология и биохимия на растенията. От 1998 година до март 2007 година е работил в Института по физиология на растенията в БАН.

Какъв тип организация е БАН и бихте ли я определили като посткомунистическа?
Директно бих я определил като комунистическа, дори да звучи за някои силно. Този тип организации се появиха в България във времената на сталинизма и естествено бяха внедрени у нас с “братската помощ” на бившия СССР. Като традиции и начин на администриране сегашната Академия на науките няма нищо общо е организацията създадена в началото на 20 век.
Тежка ли е администрацията?
Доста тежка, но като говорим за администрация, може би трябва да разделим нещата на две. Едното е, че в БАН съществува феодално-кастова система. В БАН има около десет йерархични стъпала, по които се расте в кариерата. Човек, който е бил в казармата, веднага ще направи аналогии, те от там са и дошли.Тази йерархия се пазва страшно много. Нагоре растат правата като по някой път се стига до безумия. На второ място, БАН се самоопределя за академична организация, но едно основно правило в академичните организации е, че има изборност, мандатност за всички длъжности, а в БАН няма такива. Има една изборност, която е доста превратно разбрана. Например “редови учен”, който работи в БАН, примерно както съм аз доктор. Този “редови учен” може да избира президент на републиката, но не може да избира председателя на БАН, също не може да избира директора на института в който работи и дори и прекия си ръководител. Това е псевдодемокрация, която е многостъпално оплетена и на практика свободен избор няма.

Кой е най-сериозният проблем при нея?
В БАН и в българската наука няма разделяне между наука и администрация. Примерно в БАН за директори се избират учени – обикновено на възраст около 60-70 години. Стандартно директори стават хорат работили 30-40 години в съответните институти. Проблемът е, че те нямат реален поглед върху нещата отвън, нямат икономически умения, не са на мястото си в съвременната среда, дори да са много добри като учени. Това е вредно и за научната част, защото ръководителите на административни позиции, заемат и научни постове и точно тук идва преплитането. Представете си хора, които работят 30 години на едно място, в една тясна общност от 100-на човека. През това време се изграждат сложни междуличностни отношения… единият е сърдит, заради това че някой му е казал преди 10 години нещо на криво и други подобни. В БАН съществуват невероятни междуличностни конфликти, което не само пречи на работата, а и има хора, които се занимават само с това. Как може човек, с който си имал спор по някакъв научен въпрос, когато има власт да ти отреже един научен проект, например трябва да сложи един подпис, и той няма да го направи ли? Ще каже, че това е научна преценка, а той заема по-висока позиция в йерархията и разбира се винаги прав! Ако трябва решението се прекарва през някой заспал научен съвет и така междуличностните конфликти се превръщат в колективна безотговорност. Чрез подобни механизми се блокират страшно много изследвания, които имат смисъл. И обратно, фаворатизират се разработки, само заради това, че предлагащите ги са в добри отношения със съответните “учени” на административни постове.
Бихте ли оприличили БАН на някаква друга организация в България в тази гледна точка?
Мога директно да направя сравнение с устава на висшите учебни заведения. Там преподавателите си избират директно декана, такова нещо в БАН няма.

Защо Ви уволниха от БАН?
Мотивите са много. Те са написали две страници като се започне от уронване на престижа, това че съм бил закъснявал за работа, неща, които аз смятам за доста лъжливи. Това ще се доказва в съда и затова предпочитам да не се разпростирам.

Решили са, че е нежелателно да изнасяте повече информация и това е причината?
Не знам. Да, но може би така решиха. Аз не знам техните мотиви. Те са неясни. Освен това предпочитат да не говорят за тях. Измислят си нещо и започват да обвиняват човека, това е типичното поведение за БАН. Например след първото предаване за проблемите на БАН (BTV, предаването “Реално“ от 18.02), в института където работих се организираха три-четири събрания, в които аз и колегите ми бяхме изкарани като рушители на БАН, как сме създавали проблеми на този оазис на науката и такива неща. Аз не знам как са били нещата по социалистическите времена, но после колегите ми казаха, че приличало точно на събрания за оплюване на “врага с партиен билет”.
Какво се случва с българската наука?
Това е много грандиозен въпрос! Аз се страхувам че може да прозвучи….

Апокалиптично?
Да, апокалиптично. Може би трябва да цитирам един колега, който беше казал, че българската наука върви назад. Аз по скоро съм съгласен с това, но ще направя едно допълнение. Българските учени вървят на запад, а БАН се е закотвил в един период отпреди 50 години.
Има ли някаква възможност да се подобрят нещата?
Да, има. Разбира се, че има. Просто трябва да се направи една реформа, трябва да въведем стандартите, които действат в ЕС. За съжаление, това среща огромна опозиция в ръководството на БАН. Не познавам всички от ръководството на БАН, но хората, с които съм говорил, всичките са на такива постове от типа на 10-12 и повече години. Ако една фирма не върви една или две години, обикновено се сменя ръководството и, а какво ще кажем за БАН, който не върви от повече от 15 години!

А ако изключим БАН, има ли някаква тенденция на развитие на българската наука или тъпчем на едно място?
В БАН има едно такова противопоставяне между БАН и университетите. В БАН се твърди, че там се създава основната научна продукция за страната, а пък сме по-малко като хора, а от университетите казват – „да, ама ние обучаваме хората и едновременно с това успяваме да правим наука, освен това ние сме по-предприемчиви и привличаме повече капитали”. Принципно този казус не би трябвало да съществува, защото образованието и науката са преплетени, а не разделени по този начин.

Но като цяло българската наука не се развива. Това най-вече личи по икономиката. Ако чуете, че българските предприятия са почнали да внедряват инивационни продукти създадени в България, че по-големите фирми създават отдели по разработка и внедряване, а големите уневерситети и най-вече БАН откриват високотехнологични паркове, тогава може да се каже “излизаме от кризата”. И разбира се, поне 50% от дипломиралите се доктори останат да работят в страната.
На какво се дължи запъването за въвеждане на европейските изисквания в БАН?
Този въпрос е по-скоро политически. От друга страна самата научна общност не дава индикация, че това трябва да стане. В БАН хората, които заемат административните позиции, харесват това положение, нямат интерес да се промени. А учените, които искат да се занимават с наука, избират по-лесния и по-доходен вариант – да отидат да работят на друго място, най-често в други страни.

Има ли ти необходимите средства за иновации и разработване на нови технологии?
Като говорим за средства, средствата наистина са малко, но, според мен, проблемът не е в средствата. Когато имаш една организация от 8000 човека и една солидна част нищо не правят, тогава се получават ниски заплати, но пък, ако им вдигнеш два пъти заплатите, те няма да започнат да вършат по-добре правенето на нищо. Въпросът не е толкова в средствата, а в тяхното разпределение. В България се осигуряват средства на калпак, няма значение кой работи, кой не работи. Това, което трябва да стане, е, както е в Европа – там почти няма гарантирани до живот длъжности. Работи се по проекти и се искат резултати. Ето това трябва да се направи в България. Трябва да се промени начина на финансиране. Това е основното. Тогава ще има иновации, тогава ще има и нови технологически разработки, това, което очаква икономиката от науката.

Можете ли да посочите най-значимото нещо, което е направила БАН през последната една година?
Не мога да Ви кажа. Всеки институт в БАН всяка година изкарва по пет научни

постижения и на мен нищо не ми е останало в главата. Всеки изкарва неговите неща най-значими. Но, ако наистина имаше нещо особено интересно, то щеше да се чуе и извън БАН. Май няма.

Обвиняват БАН, че е само консуматор на пари. Основателно ли е това?
Бюджета на БАН е около 70 милиона на година, който се разпределят за заплати и консумативи. Да, той е консуматор… Но тук трябва да опрем и до един по-друг въпрос. Иска ли нещо обществото от БАН? Обществото не иска нищо от БАН, но то и не може да иска, защото БАН е затворена система и няма механизъм чрез който изпълнителната власт (или която и да е организация) да иска определен тип изследвания. Във структура на БАН няма външни хора, т.е. няма представители на Министерството на образованието, на парламента, на президента, на обществените организации и т.н, тоест никой не може да влияе на това, което се върши в БАН. БАН е неконтролируем, а това означава безотговорен. Уточнявам – в случея говорейки за БАН имам предвид ръководството на БАН. Така че Вие преценете дали тези 70 милиона са загубени. По мое мнение тези 70 милиона изпълняват главно социални функции. По тази причина в България все още има наука, но от друга страна, обществото и икономиката не получават нищо насреща. И за тях те са загубени.

Как се вземат решения в БАН по научни въпроси?
Аз ще дам един пример, който ще го илюстрира. През миналата година с колеги от Тайван предложихме един съвместен проект между България и Тайван, който беше за създаването на трансгенни растения, които да са устойчиви на патогени. Това е една област, в която се работи страшно интензивно. Ставаше въпрос за научен експеримент, а не за засяване нещо на полето. Финансирането беше поето изцяло от Тайванска страна, а и повечето от експериментите щяха да бъдат извършени там. Получи се така “царят дава, но пъдарят не”.
Проектът беше прекъснат, защото в БАН “не се работи с трансгенни растения”. Това беше направено без извършването на абсолютно никакви научни рецензии на проекта. Това беше еднолично решение на 2 човека от ръководството на БАН и Института по физиология на растенията. Подобен род адмистративно-научна политика е обичайна практика в БАН. В академията няма обективни и независими механизми, чрез които да се вземат решения по научни и адмистративни въпроси. Някой на някаква административна позиция взема решението, някой, който няма никакви познания в конкретната научна тематика.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=360

Posted by on юни 14 2007. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.