АТАНАС РУСЕНОВ: ЗА УЕДРЯВАНЕТО НА ЗЕМЯТА В БЪЛГАРИЯ НЯМА АЛТЕРНАТИВА

КРУШИТЕ, ПАМУКЪТ, ЗАХАРНОТО ЦВЕКЛО ИЗЧЕЗНАХА ОТ АГРАРНИЯ НИ СЕКТОР

В АГРАРНАТА РЕФОРМА НЕ БЕШЕ ФОРМУЛИРАН ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС, КАЗВА ОЩЕ ДОКТОР РУСЕНОВ

 
Атанас Русенов е роден през 1952 г. в Пловдив. Завърва Икономическия институт в София. Доктор по икономика. Работи като изп.директор на фонд „Тютюн” към Министерство на земеделието и като зам. изп. Директор на Националния център за аграрни науки. Понастоящем е експерт към национално движение „Държава и власт”.
 

 
Господин Русенов, и в последната предизборна кампания политиците, като че загърбиха проблемите на българското село, които необратимо се задълбочават, въпреки аграрната реформа от началото на прехода. Какво се случи?
Факт е, че една от основните цели на промените, които се извършиха след 10 ноември беше реформата в аграрния сектор. Нейната тероритична основа стана програмата на Ричърд Ран и Роналд Янг. Един от компонентите, който отбеляза края на реформата беше завършването на процеса на възстановяване на земеделските земи в реални граници, 15 години след старта й. Теоритичните постановки в програмата за аграрната реформа, послушно възприети от българските власти, от парламента, от депутатите на СДС, намериха израз в приетия през 1991 г. Закон за възстановяване на земеделските земи. Това създаде, заедно с други обстоятелства, неимоверни трудности през българските земеделски стопани, защото цялото това огромно законодателство, без необходимите разяснения, им бе джиросано за изпълнение. Управляващите просто счетоха, че са изпълнили дълга си и започнаха да чакат реформата да се осъществи.

Всичко това, донякъде, е история. Защо аграрната реформа не стана панацея, а напротив – унищожи селското стопанство?
Според мен, съществен недостатък в подхода и стратегията за реализацията на аграрната реформа беше обстоятелството, че не беше формулиран обществения интерес. Приетите закони и проведените политики не отговориха на няколко съществени въпроса, които вълнуваха обществото:
Как довчерашният текезесар да стане бъдещия фермер? Кой ще го създаде? По какъв начин? Само със закони ли? Каква ще е съдбата на онези хора от селата, които като правило са ангажирани с аграрния сектор, но нямат възможност да станат фермери? Каква ще бъде социалната им реализация? Как ще се ползват по предназначение земите, които се реституират, но стопаните им са отдалечени от тях?
В стратегически аспект имаше още много въпроси, на които отговор не бе даден и това придаде на аграрната реформа противоестествен характер. Тя не бе съобразена с изискванията на обективната реалност на българското общество, не бе съобразена с прогресивните световни тенденции. Вместо това управляващите в папагалски унес повтаряха вълшебни думички като: реституция, възстановяване, ликвидация, приватизация…

Може ли да се излюстрират постиженията в кавички на тази реформа?
Да. Да вземем примерно възстановяването на земеделската земя. Процесът на уедряването им е отнел 10 години (1948 – 1958). През 1944 г. земеделската земя е раздробена на 13 млн. парчета, които са включени в 1 140 000 хил. земеделски стопанства със среден размер 4.3 дка. Тази раздробеност е преодоляна с кооперирането и през 1989 г. България вече е с уедрена, комасирана земя, обработвана на високо технологично равнище. България стана известна, авторитетна аграрна страна.
Обаче след аграрната реформа и връщането на земята се върнахме на кота 1944 г. По данни на земеделското министерство в страната се обработват 29 млн. дка, стопанисвани от 655 хил. земеделски стопанства као средната площ на стопанство е 44 дка. Но… 75% от тях или 491 хил. са с използваема земеделска площ под 10 дк.а
Друг пример. В животновъдството се отгеждат 683 хил. говеда в 212 хил стопанства или по 3  на стопанство. От млечните крави се падат по 2 на стопанство.
Тези цифри свидетелстват, че в сектора преобладават дребни собственици, които не са в състояние да формират доход са собствените си нужди, да не говорим за инвестиции във високи технологични методи за обработка на земята.
Налага се изводът: за уедряване на земята в България няма алтернатива.

Каква е картината конкретно на земеделското производство?
Подтискаща. В сравнение с 1988 г. производството на пшеница е намаляло с около 1.5 млн. тона, на тютюна  – 3 пъти, на ябълките – 13 пъти. Крушите, памукът, захарното цвекло изчезнаха.

Аграрната реформа ли доведе до всичко това?
Има много недомислени неща в нея. Земеделските структури, които бяха ликвидирани не бяха заменени веднага с нови. Сега се получи вакуум, който фактически умъртви значителна част от земеделските активи. Това бе една безумна авантюра, наречена аграрна реформа, на която българското село стана курбан.

Какво трябва да се случи, за да се подобрят нещата?
Мисля, че направеното е направено. Земята е разпределена с много мъки, усилия, трудности за новите стопани. Оттук нататък държавата трябва да предприеме мерки,  не само финансови, а по скоро законодателни, за да може от един наблюдател на стихийно протичащи процеси да се превърне в контрольор и регулатор. И това трябва да стане по-скоро.

Как аграрната реформа засега социалния статус на българския селянин?
Тенденциите в развитието на селското общество са изключително негативни. Коефициентът на безработица в селата е 13.7 %. Паднало е нивото до границата на абсолютната липса на административно, здравно, транспортно, комунално-битово, образователно, финансово обслужване на населението в тях. Наблюдава се тежка криминогенна обстановка. Има изключително негативни демографски тенденции – показателите към 2006 са ужасяващи. Естественият прираст е отицателен. При среден за страната от 5.1% в селата е 12.4. При средна за страната раждаемост 9.6 в селата е 8.3. При средна смъртност от 14.7 в селата е 20.7. Застаряване, ниска продължителност на живота, висока заболеваемост са само част от проблемите на селското общество.

Новото правителство пред какви предизвикателства се изправя?
На първо място в центъра на аграрната политика да постави аграрното производство с неговите проблеми. То ще донесе новите работни места и ще реши голяма част от проблемите на селото. Трябва да се приеме Закон за комасацията, да се допълни и измени Закона за арендните отношения, да се създаде законова рамка за пазара на земята и т.н. И още нещо изключително важно – намесата на държавата за ограничаване на нелоялния внос и за въвеждането на порядък и справедливост при изкупуването на селкостопанската продукция.

 
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ПРОГРАМАТА НА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ: ЛЕВИ, ДЕСНИ, ФОКУС-МОКУС -Вл. КАРОЛЕВ, В. КАРАИВАНОВ

НАЙ-НЕИЗГОДНИЯТ СЦЕНАРИЙ ЗА ПЪРВАНОВ СЛЕД 5 ЮЛИ 2009 – Борислав АНГЕЛОВ

КАК ГЛАСУВАХА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ – Венелин Цачевски

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ ПО БЪЛГАРСКИ – Любима ЙОРДАНОВА

ПОТЪПКВАНЕТО НА СИМВОЛИТЕ ИЛИ ЗА ПОЗОРА НА ДЪРЖАВНОСТТА У НАС – Калоян МЕТОДИЕВ

ХОРАТА ИСКАТ… – Калоян МЕТОДИЕВ

ЧАШАТА ПРЕЛЯНиколай ГЕОРГИЕВ  

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: ИЗКУСТВОТО Е ДА НАПРАВИШ СТАБИЛНА ПАРТИЙНА СИСТЕМА, КОЯТО ДА НЕ Е ЗАТВОРЕНА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2371

Posted by on юли 10 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.