АРХ. СТЕФАН БЕЯЗОВ: ЯНЕ ЯНЕВ НЯМА НИКАКВО МЯСТО В ДЯСНОТО

НАЙ-ТЕЖКОТО ЗА МЕН Е, ЧЕ НЕ МОЖАХМЕ ДА НАПРАВИМ РАЗЛИЧНА ПАРТИЯ, КАЗВА ОЩЕ АРХИТЕКТ БЕЯЗОВ

Стефан Беязов   роден на 02 август 1936 г. в София. Потомствен архитект. Общински съвтник в София (2003 – 2007) Напуска предсрочно Столичния общински съвет.Член на ДСБ.

 

Господин Беязов, преди няколко години вашето напускане на Столичния общински съвет беше прецедент. Защо всъщност се случи това?
Конкретният повод беше отхвърлянето на моя докладна записка за мораториум върху замените на общински имоти. Има един момент от който нататък човек не може да издържи повече. Общината беше разграбвана, без значение, в случая, кой е кмет – Софиянски ли, Борисов ли, с решение на колективния орган – Общинския съвет.
В последно време не се ли наложи законов мораториум върху т.нар. заменки?
Доколкото знам наложи се под въздействието на ЕС, по отношение на горите. Но защо не се намери един от общо 240 народни представители, който да направи предложение и с едно изречение само да се промени този закон – „правна сделка за замяна на общински имоти е недействителна”.
Сега от дистанция, как преценявате работата на Общинския съвет, на кмета?
Това е система, която се влачи с години и трудно може да бъде преобърната. Толкова цялостоно е изградена, като неработеща, че промените трябва да стават постепенно, с бавни стъпки и ефектът би се видял след години.
Вие напуснахте Общинския съвет, но останахте член на ДСБ?
В общинският съвет аз влязох с листата на СДС и още преди да се формира официално ДСБ, започна едно недоволство от СДС, хората започнаха да търсят нещо по-различно. Симптом за това настроение бяха събранията, които Едвин Сугарев организираше във УАСГ. Там ходеха онези, които бяха разтревожени за състоянието, в което изпадна т.нар. дясно.
Тази тревога лично за мен се усили, преди да се формира ДСБ в началото на дейността ми като общински съветник. Когато ни избраха за общински съветници, ни повика Надежда Михайлова в централата да ни поздрави и съобщи важната новина (в същия момент в който се оказва, че тя губи изборите за кмет), че е сключила със Софиянски споразумение за общо управление. Това беше дълбоко неприемливо за мен, защото бяхме изградили предизборната си кампания срещу модела Софиянски. Разбира се към това могат да бъдат прибавени и други разочароващи действия на СДС.
Като член на ДСБ, как преценявате, има ли бъдеще споразумението СДС – ДСБ?
Като последователен човек в действията си аз съм против това споразумение, защото до голяма степен в личен план, то обезсмисля моето отделяне от СДС. Аз имах мотиви да направя този ход и сега всичко това по някакъв начин трябва да го изоставя, да изоставя принципите си.
Това е погледанато от една страна. От друга, начинът по който са изградени СДС и днес ДСБ е почти еднакъв. Най-тежкото за мен е, че не можахме да направим различна партия. Партия, която да скъса с апаратните игри, да скъса решително с някои недотам честни взаимоотношения, говоря и в икономически план. Това беше идеята – да се формира нещо различно. Не се получи. Фактът, че не сме успели в тази посока, внася допълнителна горчивина.
Според мен споразумението няма да привлече много повече гласоподаватели. Доказаха го последните местни избори в София. Направихме обща листа, а получихме по-малко гласове от тези на Мартин Заимов.
Не е ли по-добре СДС и ДСБ да се слеят и да се направи партия с ново име?
Не. В случая с ДСБ, например се оказа, че само ново име и синята идея не са достатъчни. Много важно е в една такава партия, ако това стане в бъдеще, да се преодолее комунистическия манталитет. Той се проявява в строежа и на опозиционните партии и се изразява преди всичко във верноподаничеството към лидера.  Това отблъсква мислещите хора. Привържениците на ДСБ, по мои впечатления са хора, които мислят. Задължително за да имаме успех, тези партии трябва да се демократизират.
Смяната на поколенията в политиката ли е варианта?
Какво значи смяна на поколенията? Ако се въведат истински демократични принципи и един човек в съзнанието на хората се прояви на 30 години, те ще го изберат. Ако аз, да кажем, на моите години направя впечатление също няма да стои въпросът за възрастта.
Сега са се юрнали много млади кариеристи в една такава посока – давайте, да сменим по-старото поколение и това се представя като решение на проблемите.
Прави ми впечатление г-н Мартин Димитров, млад човек е и би трябвало да има друго отношение към нещата. А той си позволи на лидерско ниво без да бъде обсъдено в партията в неговата цялост, да направи това споразумение с г-н Иван Костов.
Според мен много бавно ще се сбогуваме с комунистическия си манталитет.
Защо фигурата на Костов боде очите в политическото пространство?
Защото е личност, която неизменно и силно присъства в нашия политически живот. От една страна той е остро и в недопустима крайност атакуван, а от друга – митологизиран.
Не помня кой от нашата партия беше казал, че името на Костов ни носи 100 хил. гласа. Тогава си помислих, че ако това е така, то всички останали сме излишни.
Атаките срещу Костов откъде всъщност идват? Според мен отговорът се съдържа в стратегията на т.нар. социалисти. Всички атаки срещу Костов бяха всъщност атаки към хората, които са демократично настроени. От друга страна чрез тях те успяха да втвърдят до крайна степен нашата партия. Заради атаките им, всеки от нас, който каже нещо за ДСБ (примерно, че сме изгубили последните избори) веднага се дефинира, като атака срещу лидера. Това абсолютно капсулира системата и ние всъщност вътре нямаме никакъв дебат.
Как смятате, ще се получи ли коалиция с ГЕРБ?
Не мога да правя прогнози, защото за мен е възможна и коалиция на ГЕРБ с БСП. След изявлението на секретаря на ЕНП, който наскоро беше у нас, и това е възможно. Бойко Борисов получи поощрение и за подобна стъпка.
Какви ще бъдат следващите ходове на т.нар. коалиция СДС-ДСБ?
Това, което ме безпокои най-вече са намеренията в нея да влязат всички останали партии, които не са членове на тройната коалиция. Това е опасна стъпка. Да вземем за пример една широко популярна личност в политиката, като Яне Янев. С последната си проява, която успя да изведе, като национален проблем, става дума за Гърмен и Рибново, вече съм напълно убеден, че той няма никакво място в дясното. Защото той върши работата на определени ретроградни сили.
Основният въпрос според мен, на който трябва сега да се отговори от ръководствата на СДС-ДСБ е защо сме стигнали дотук, за да нямаме друг изход и трябва да се съединяваме с всички възможни личност и партийни формации, които ни попаднат. Но… никой не желае да отговори на това. Отново действа манталитета, за който стана дума „Сега да гледаме напред, не е време да анализираме миналото".
 
 

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ

АБЕ ПИЧ,ТИ В КОЙ СВЯТ ЖИВЕЕШ?*

ЕДНА ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ ВЕЧЕ Е ЯСНА

В ПАРЛАМЕНТА НЯМА ЗДРАВ РАЗУМ

СТРАННА СЕКТА СЕ АКТИВИЗИРА

АНТОН ПАНЧЕВ: СРЕД АЛБАНСКАТА ОБЩНОСТ В МАКЕДОНИЯ ТЕКАТ СИЛНИ ПРОЦЕСИ НА ОТЧУЖДЕНИЕ ОТ ДЪРЖАВАTA

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: СЛУЧАЯТ МУРГИНА И КРАХЪТ НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2151

Posted by on мар. 26 2009. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.