АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ:ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ МОЖЕ ДА УДЪРЖА ВЛАСТТА, НО НЕ И ДА УПРАВЛЯВА

ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДАТ ЗАЛИЧАВАНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ, КОИТО СА ПОЛУЧИЛИ МАЛЪК БРОЙ ГЛАСОВЕ НА ИЗБОРИ Е ПЪЛЕН АБСУРД, КОЙТО ПОКАЗВА ПЪЛНОТО ОТСЪСТВИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНА ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА, КАЗВА ОЩЕ Д-Р АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА

 

 Професор д-р Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987-1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. – в Института по социология към БАН, където е старши научен сътрудник. От 1998 г. е експерт в "Прозрачност без граници". Преподавател в СУ "Климент Охридски" и в НБУ. 

 

Как виждате политическата карта на България една година преди парламентарните избори, г-н Гълъбов?

Намираме се в процес на трайно установяване на олигархична политическа система. Олигархията не е група от хора. Тя е цялостен политически модел, който има своя собствена логика на развитие. В този смисъл, симулирането на демократични процедури има особено значение при консолидирането на олигархичната система. На пръв поглед, всичко е наред; имаме всякакви институции, имаме регулация и формален плурализъм, но всъщност механизмите не “произвеждат” демокрация. Именно това има предвид Томас Кародърс, когато говори за “фасадна демокрация” и “безпомощен плурализъм”. В този смисъл, политическата карта на България, все така включва много на брой политически партии и в същото време – нарастващ брой избиратели, които нямат свое автентично политическо представителство. Свидетели сме на задълбочаване на неравенствата и зависимостите, които възпроизвеждат традиционния рефлекс на поданика към държавата, а оттам и към един център на власт, който все по-често се очаква да бъде свързан и с една конкретна личност. Така, подменяйки процеса на изграждане на либерална демокрация, българският политически процес заседна трайно в коловоза на олигархията.

В идеологически аспект, както и в цяла Европа и по света, левите идеи губят подкрепа. В България, практически не се създават нови леви партии, тъй като всички разбират, че през следващите години относителният дял на подкрепа за десни политически проекти ще нараства. Предстои дълбок и агресивен процес на трансформация в т.нар. българска левица. Този процес вече е в ход, но засега на повърхността той изглежда като война на лобита, фамилии и корпоративни интереси в рамките на БСП и Коалиция “За България”. За разлика от нормализационната криза, от която десницата постепенно започва да излиза, левият спектър тепърва ще ангажира все повече внимание и обществена енергия в усилието за вътрешното си разграничаване и обособовянае.

Тройната коалиция може да удържа властта, но не и да управлява. Правителството Станишев се ползва с подкрепата на по-малко от 15 % от българските граждани. Ако приемем, че около 20 % маркира някакъв санитарен минимум за упражняване на властта, то в момента правителството се намира далеч под това ниво. Общият сбор от избирателите, заявили една година преди изборите, че ще подкрепят партия от управляващата коалиция, е по-голям от броя на онези, които подкрепят сегашното управление.

В партиен план, изглежда много вероятно да бъде формиран модел за бъдещо коалиционно управление на европейската десница в България. Именно затова, все по-често ще бъдем свидетели на всевъзможни опити за активно противодействие на подобно развитие, насочени преди всичко срещу възможността за изграждане на коалиционно управление, включващо максимално голям брой политически партии-членки на Европейската народна партия.

Какъв според Вас е основният извод след проведените частични избори в Сандански и Казанлък?

Изводите са ясни:

имаме пълен провал на изпълнителната власт в една то най-важните й функции – да гарантира честността и почтеността на изборния процес;

на регионално и местно ниво са активирани всички системи на някогашни зависимости, които придават псевдо-феодален характер на българския политически живот;

купуването на гласове е само част от проблема за политическата корупция, тъй като на изборите в Казанлък стана ясно, че имаме всички съпътстващи форми за оказване на неправомерен натиск върху свободната воля на българските граждани, а това е нарушение на политическите им права;

законодателните промени, проведени в навечерието на местните избори през 2007 година, допълнително влошиха качеството на демократични япроцес на местно ниво, ограничавайки до минимум възможността на по-малки групи от интереси или по-малки политически партии за пълноценно участие в местното самоуправление;

всичко това означава, че управляващото мнозинство продължава да насърчава политическата корупция, чрез която успява да удържа властта.

В тези условия, изборът който ни предстои е между политическия профил и перспектива на една азиатска периферия на Европа, и решителен опит за завръщане на страната на пътя на демократичните реформи. Доколко българските граждани ще успеят да направят своя избор ще разберем още на следващите парламентарни избори.

Може ли да се каже, че към днешна датa всичко в политиката става с много пари?

Парите са само външен израз на зависимостите, които на практика блокират политическите реформи в страната. В началото се купуваха политици и избиратели, сега се купуват и продават политически партии. Но, по-тягостното е в това, че като че ли всички промени се извършват единствено и само в името на това да не се промени нищо. Няма нищо нормално в това, въпреки че то се случва непрекъснато пред очите ни, с мълчаливото съгласие на всички.

В този смисъл какъв е вашият коментар относно предложенията на Георги Първанов за по-тежък режим на регистрация и съществуване на партии и вкарването на мажоритарен елемент в изборите?

Част от предложенията на президента са напълно неприемливи в едно демократично общество. Известна част от тях, “творчески доразвити” от БСП, незабавно би трябвало да бъдат атакувани пред Конституционния съд, ако мнозинството все пак реши да ги “прокара”. Става въпрос, преди всичко за възможността да бъдат заличавани политически партии, които са получили малък брой гласове на избори. Това е пълен абсурд, който показва пълното отсъствие на демократична политическа култура.

Мажоритарната избирателна система или преминаването към смесена избирателна система с по-ясно изразен мажоритарен елемент, не дават отговор на въпроса за това как ще се противодейства на политическата корупция у нас. А това е един от критично важните проблеми пред българското развитие, които компрометират българските национални интереси.

Най-същественият въпрос, който никой не желае да постави, всъщност е каква е целта на предлаганите промени? Ако искаме да постигнем по-високо равнище на избирателно участие, това предполага една група от промени; ако искаме да ограничим до минимум купуването на гласове и другите форми на политическа корупция – това предполага акцент върху други решения; ако искаме да повишим прозрачността и отговорността в поведението на политиците, то тогава са ни необходими отново различни решения. По начина, по който Първанов се опитва да деформира публичния дебат, за да наложи собствените си разбирания, започвайки с мерките, без да са ясни целите, всъщност се оказва, че амбицията на президента е да подтикне политическите партии към специфичен тип “администриране” на демокрацията. В конюнктурен план, подобен подход всъщност ще запази сегашното политическо статукво и дори ще го направи още по-грудно за преодоляване. От това имат интерес само управляващите в момента политически сили и президента, за когото става все по-важно как ще бъде формирано следващото управляващо мнозинство.

Възможно ли е ГЕРБ да загуби от престоя си в местната власт и да пропилее енергията си за спечелването на парламентарните избори догодина?

Да. Известното разколебаване в резултатите за ГЕРБ на частичните местни избори не би трябвало да бъдат възприемани като отлив в подкрепата за партията. Всъщност, тази формация възникна и се позиционира в политическото пространство по нестандартен начин, така че предстоящите парламентарни избори ще покажат истинските й перспективи за развитие. Независимо от промените в политическата ситуация, предполагам че ГЕРБ ще запази постигната до момента роля на водеща политическа формация до парламентарните избори. Критично важни за бъдещето на партията ще бъдат решенията, към които ще се ориентира ГЕРБ след това.

Как докладът на Еврокомисията, който се очаква да бъде доста критичен, ще повлияе на българския политически процес?

Надявам се да предизвика адекватна реакция. България се превърна не само в лош пример, но и в сериозен прецедент, който поставя под съмнение общата политическа философия на европейското разширяване. Преодоляването на негативния образ на страната, който се формира през тази година и половина ще изисква поне десетина години политически усилия. Не би имало нищо по-естествено от незабавно подаване на оставката на правителството, но за съжаление политическия инфантилизъм, който доминира представата на управляващите за стабилност и власт, най-вероятно ще доведе до поредните усилия за омаловажаване на критиката и нова вълна от безсмислици от типа на това, че сегашното управление няма алтернатива. Оставам скептичен по отношени ена възможността за нормална политическа реакция и поемане на отговорност за изключително деликатната ситация, в която сегашното управление постави България.

Какво е бъдещето на  партия ЛИДЕР, която до голяма степен  копира партийния модел на ДПС с изградена система от зависимости?

Моделът на тази партия не е копие на ДПС. Тази формация изглежда конструирана като политическа периферия на ДПС, чрез която Движението прави своя заявка за въздействие върху дясното политическо пространство чрез формации като БЗНС и ВМРО и в същото време – продължава собствената си трансформация към либерална, национална по своя обхват и представителство политическа партия. Формацията ЛИДЕР може да успее да постигне резултат, който да я доближи до парламентарната бариера, но е напълно сигурно, че тя както и няколко други формации имат за цел по-скоро разпиляване, отколкото събиране на гласове.

Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Чета по-рядко, отколкото би ми се искало. Предпочитам книги, които се опитват да предложат различна интерпретация на познатите ни исторически факти, както и произведения, които компенсират, поне отчасти, ограничената ми обща представа за онова, което всъщност се случва с живота ни.

Любимите ми автори са Джером, Уудхаус, но и Балзак, Цвайг, ОХенри и Кинг. Харесвам по-ранните книги на Джон Гришам. Препрочитам с удоволствие Агата Кристи и Хърбърт Уелс.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ОСМАН ОКТАЙ: БОЙКО ЩЕ ПОПАДНЕ В КАПАН

ЛЮБА МАНОЛОВА: СЕРИОЗНО СА РАЗКЛАТЕНИ МОРАЛНИТЕ УСТОИ НА НАЦИЯТА

ТЕОДОР ДЕЧЕВ: ОБЩОТО УБЕЖДЕНИЕ У НАС Е, ЧЕ „СТАТИСТИЦИТЕ ЛЪЖАТ”  МИНЧО СПАСОВ: В БЪЛГАРИЯ ИМА МАФИЯ

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА Е ДЪРЖАВА С ПРОВАЛЕНО ЧЛЕНСТВО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1222

Posted by on юли 2 2008. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.