АНОРЕКСИЯТА – ТЪМНАТА СЯНКА НА ОТЧАЯНАТА САМОТА

Терминът “анорексия нервоза” не отговаря съвсем
точно на съдържанието на това разстройство, тъй като анорекия означава “липса
на апетит”,а в случая проблемът не е във факта, че болната няма апетит,
напротив, много често апетитът присъства много осезателно, но бива строго
контролиран и потискан.

Обикновенно основният мотив е, че страдащата се вижда или
чувства много дебела – едно възприятие изопачено, нереално, което не отговаря
на действителността. Само в по-напредналите фази на заболяването апетитът
наистина изчезва, тъй като в тялото започват физиологични промени – намаляване
на киселинността на стомаха и всичко останали органични разстройства, които
следват като резултат от това. Страдащата довежда себе си до пълно физическо
изтощение, не защото няма желание за ядене, а защото се опитва да контролират и
намалява теглото си. Тя нарочно се отказва от почти всички видове храна –
особенна от калоричната, пълна с хранителни съставки. Тя се задоволява само с
поемането на плодове и зеленчуци и с много много вода. Но въпреки това нейния
интерес към храната не намалява. Напротив. Обикновенно момичето, засегнато от
анорексия се отдава с голямо желание на процесите на приготвяне на храната за
останалите членове на фамилията си. Този факт може да бъде интерпретиран като
компенсация на нейния незадоволен апетит.

В професионалните среди анорексия нервоза се определя като
натрапливост по отношение на дебелината на тялото. Тази натрапливост кара
пациента да предприема строги мерки, с цел да намали колкото се може
повече  теглото си чрез продължително гладуване или строги техники на
диета от типа на разделно хранене, прочистване с вода и пр, които от своя
страна провокират пълно физическо изтощение и довеждат до сериозно разстройство
на ендокринологично и физиологично ниво, които понягога са необратими. Някои
автори, предимно от бившите соц. страни (Т.Димитриева, Русия) предпочитат да
разглеждат анорексия нервоза от психосоматична гледна точка. Повечето автори от
западноевропейски произход, отреждат място на това разстройство в сферата на
психопатологията
Диагностични критерии на анорексия нервоза :
– загуба на тегло, поне 15 % от първоначалното,
– отказ да се поддържа телесно тегло на границите на дори минималните
приемливи норми,
– преувеличен страх от повишаване на теглото, дори и при тежки случаи
– разстройство на възприятията за маса и форма на тялото, придружени от
едно прекомерно внимание по отношение на същите
– отричане на болестта и липса на интерес към какъвто и да е било
терапевтичен проект
– аменореа
Към тези критерии можем да добавим още:
– загубата на теглото не е резултат от никакво друго органично страдание,
– прекомерна физическа активност, практикувана с цел да се поддържа теглото на
колкото се може по-ниски нива,
– може да се наблюдават и откъслечни епизодии на: самопровокирано повръщане;
злоупотреба с ласативи и диуретици; епизоди на преяждане последвани или от
строги диети и увеличена физическа активност или от повръщане,
– твърде голяма чувствителност по отношение на контрола на теглото – или
фиксираност към теглилката (ритуалът да се мерят многократно на ден и да си
водят дневник) или пълен отказ и бягство от същата.
Елементи на психологическо поведение, които могат да ни наведат на мисълта, че
съществува този проблем:
– спортна или танцова активност, прилагана с твърде голяма настойчивост
– твърде голям стремеж към постигане на отлични резултати в ученето или в
работата
– зависимост или пълно отхвърляне на майката
– фалшива самоувереност, враждебност, безчувственност, емоционална
изолираност, твърдоглавост и упорство.

Епидемиология

Различната литература посочва различни статистики. Препоръчително е  те да
се приемат като относителни, още повече, че често се наблюдава тенденцията
болната да крие и маскира болестта си, представяйки я като проблем с
хранително-чревния тракт или  еднокринен проблем. Руските автори посочват
1% заболеваемост при подрастващите момичета. Ако направим пък справка в DSM IV,
ще видим че там се посочва една средна цифра от 280 на всеки 100 000 момичета и
млади жени на година, което в проценти варира между 5 – 8,1%. В България
подобни статистики не са правени. Тъй като за болестта се заговори масово едва
в последните 6/7 години и поради липсата на единна информационна система (плюс
трудността при диагностициране) не можем да предоставим конкретни цифри.
Практиката обаче показава, че броят на страдащите се увеличава с всяка изминала
година, така както и спада възрастовата граница на засегнатите.

Най-застрашена е групата на подрастващите момичета – т.е.
периодът на началото на сексуалното съзряване – 13-16 год и често отварящия
заболяването момент е на базата на силен емоционален стрес. Макар че
разстройството се счита за типично женско, в последните няколко години се
наблюдава увеличение и на засегнатите мъжки индивиди.  Така или иначе,
официалните статистики са приели че 95% от засегнатите са жени.
Всички автори са единодушни с факта, че заболяването се среща предимно в страни
със средно или високо ниво на развитие. Посочват се и застрашени професии –
манекени, балерини, актриси.Според нас този факт е вече недостатъчен и
неизчерпателен – тъй като долната граница на заболяването става все по-ниска
(зарегистрирани  са от авторката и 11 годишни деца, в напреднала фаза на
заболяването), което ни навежда на мисълта за един социо-културален модел,
наложен в последните години от и в обществото и който влияе изключително силно,
особенно върху момичетата в пред -и  в пубертетна възраст.


Протичане и усложнения:

Протичането на болестта в най-лошите случаи е без подобрения и води до смърт.
Смъртността (според по-горе посочените статистики) варира между 15 – 21%. от
случаите. Други 20% – 25% показват тенденцията да прекъсват непрестанно опитите
за лечение и с времето се превръщат в т.наречените хронични анорексии, някои от
които могат да продължат цял живот .   

Лечение:

Съществуват многобройни и изключително разнообразни техники и форми на терапия,
които дават горе-долу относително добър резултат. Често случаите на анорексия
се третират от психиатри, в съответните психиатрични клиники или отделения, или
пък са обект на въздействие от страна на ендокринолози и специалисти по
храненето. Според нас, приемайки изходната позиция, че анорексия нервоза е
заболяване с психопатологичен характер, са необходими със сигурност вниманието
и грижите на полиморфен терапевтичен екип, в който водещото място следва да
имат специално подготвени за целта психотерапевти и оператори. Лечението може
да се провежда както амбулаторно, така и стационарно, като последното дава
сравнително по-добри резултати. У нас, с изключение на няколко отделни
специалисти, все още няма изградена доктрина и структура за профилактика,
диагностика и лечение на хранителни психогенни разстройства.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

КОИ СА НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА ЗА ДОБРАТА ФИГУРА?

УПОРИТО И ГРОЗНО АКНЕ…КАК ДА ГО ПРЕМАХНЕМ?

О.о, НЕ ПАК СЕ ЗАПОЧВА…  

РАЯ ИВАНОВА: ШОКИРАХ СЕ, КОГАТО МЕ ОБЯВИХА ЗА МИС АКАДЕМИЯ

 

ЯДКИТЕ СА ПОЛЕЗНИ ЗА ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ  

 

ПРЕДМЕНСТРУАЛЕН СИНДРОМ И КОНТРАЦЕПТИВНИ ПРЕПАРАТИ

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1241

Posted by on юли 9 2008. Filed under За тялото. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.23646 лв
 CHF =  1.68128 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.18663 лв
100  RUB =  2.64111 лв
 USD =  1.67595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.