АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ЖЕНАТА ВИНАГИ ТРЯБВА ДА СИ ОСТАНЕ ЖЕНА

АЗ КАТО МАЙКА СМЯТАМ, ЧЕ СОФИЯ Е В БЕЗОБРАЗНО СЪСТОЯНИЕ, ОСОБЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧИСТОТАТА, КАЗВА ОЩЕ ИМЕНИТАТА НИ АКТРИСА

Ана Пападопулу е родена на 31 декември 1978 г. в София. Завършва НАТФИЗ през 2000 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Работи в трупата на Народния театър. Участва в редица филми сред които „Писмо до Америка” (2001), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008), „Мисия Лондон” (2010).

 

Г-жо Пападопулу, какво е вашето отношение към политиката?
Аз съм човек, който винаги по някакъв начин се е абстрахирал от политическия живот. Признавам, че е все пак е неизбежно политиката да не влияе върху моя живот. Това, което се случва в момента е абсолютно престъпление. Нито аз, нито колегите ми с които разговаряме по теми, които ни вълнуват, не си представяме оттук надолу как може да се приеме това, което се прогнозира за бъдещето на театрите в България. От една страна ние сме облагодетелствани от тази гледна точка, че можем да правим това, което обичаме, с много любов и да творим. Но… има и друга гледна точка в която се казва: а с какво ще живеем? Прекарвамe по 12 часа в театъра. Салоните са претъпкани. А заплащането на актьорския труд…. е унизително. Чувствам се като в роман на Достоевски.

Като популярна фигура в обществото и като майка как оценявате градската среда в която живеем, в конкретния случай – София?
Това е една тема, която много ме вълнува и наистина в последно време имам много сериозно отношение към нея. За щастие преди няколко години се запознах с Христо Йорданов от “Your gardener”, който има едни много светли идеи и проекти по повод зеления вид на София. Той е четвърто поколение градинар. Наскоро направихме с него градинарски тийм-билдинг. Може би за първи път в света се прави подобно нещо. Събрахме се една голяма група актьори, политици, хора на изкуството – беше страхотно. На Христо това костваше година, докато извоюваме възможността да влезнем в една общинска градинка. Аз като майка смятам, че София е в безобразно състояние, особено по отношение на чистотата. Виждам, че се полагат някакви усилия и се надявам някак по-бързо да видим резултати. В момента обаче не мога да посоча и едно място, където безопасно да заведа детето си на разходка. Има една Борисова градина, която е прекрасна и чудесна, там видимо се полагат някакви усилия, но тя е претъпкана с хора, защото цяла София отива там. Нямам спокойствие да заведа детето си в тази градина, защото няма да имам зрителния контакт с него.
Изключително съм доволна по повод одобрението на общината да се прокара проектът на сп. „Осем” и “Your gardener” за спасяването на софийските кестени. Те са емблемата на нашия град, но много малко са хората, които знаят, че са болни. Страдат от един паразит от който много лесно биха могли да се излекуват стига да бъдат намерени средства.
И друго – поголовно се секат дървета, а количеството, което се засажда не е толкова голямо. Аз подкрепям инициативата да се стартира спясяването на кестените в София, част съм от нея и очаквам реализацията й.

Как виждате ролята на жената в нашето съвремие?
Жената винаги трябва да си остане жена. Аз не съм от типа еманципирани жени, които смятат, че трябва да управляваме света. Жената трябва да си бъде жена, мъжът мъж. Това обаче по никакъв начин не трябва да ни връща в Средновековието и да се поставя жената в по-ниска позиция. Жалкото е, че наистина все по-малко остават истинските мъже и жената много трудно може да се чувства жена в истинския смисъл на думата. Мисля, че това е и причината, толкова много жени да освирепяват, озверяват, че да приличат на едни карикатури. Не бих искала да се превърна в такава жена. Искам да съхраня в себе си женската крехкост.

Вие играете и в театъра и в киното. Какво мислите за киното на прехода?
Първо, това беше един много дълъг преход. Някак си българският зрител се отблъсна от екраните. За мен, в личен план, хубавото е, че все пак аз хванах едни години в които киното започна да се съживява. Днес има много доказателства, че българският зрител започва да има доверие в родното кино. Повечето от нас, които се снимаме във филми, обаче сме тетрални актьори и нашия живот в театъра е от най-голямо значение. В този смисъл мен много силно ме вълнува това, което в момента държавата се опитва да направи с българските театри. По-скоро начинът по който се опитва да ги съсипе.

Какъв привкус ви остана след филма „Мисия Лондон”?

Щастлива съм, че участвах в този проект. Дълго го чаках, той беше нещо ново и много различно за мен. Моята роля ме представя в едно друго амплоа и бе полезна за мен. Успехът, който има филмът, ме прави наистина удовлетворена.
Смятам, че живеем в критични времена и всеки човек има нужда да се разтовари, да се разсмее. А „Мисия Лондон” е един филм, който истински забавлява зрителя и по много фин начин показва черти от характера и манталитета на българина. Той не затормозява, а с един лек урок намига към зрителя. Романът на Алек Попов е фантастичен и Манова и Митовски добре го адаптираха. Мисля, че резултатите са налице.

Какво правите в момента в тетъра?
В момента репетирам с Теди Москов. Той е един човек с когото винаги съм имала голямо желание да работя. Репетирам успоредно и със Стоян Радев. С Теди подготвяме „Сирано дьо Бержерак”. Премиерата ще е на 16 май. Със Стоян работим по „Снигерьов и неговият син Илюша” – фрагмент от „Братя Карамазови” на Достоевски, чиято премиера е на 28 май на камерна сцена. Това са два много различни спектакъла. Действително ми е напрегнато – сутрин съм на едни репетиции, следобяд – на други, но пък съм щастлива, защото и с двамата режисьори винаги съм искала да работя. Макар и под напрежение – щастлива съм.

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

ВАСИЛ КОЛАРОВ-ВНУК: КАТО ГЛЕДАМ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ – ТО Е
ЧАЛГАТА

МАРГАРИТ ГАНЕВ: ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАУКАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ
АНГАЖИРАНИ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: С ВСИЧКИ НЕ МОЖЕШ ДА ИГРАЕШ

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: ОТ КРИЗА СЕ ИЗЛИЗА ВИНАГИ С НОВИ ПРАВИЛА

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА
ПАРИ, МАКАР
ДА ГИ ЗАРАБОТВА

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА
МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

ВАЛЕНТИН ВАЦЕВ: БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД Е ДЪЛЪГ СКОК ВСТРАНИ

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА
РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

БОЙКО СТАНКУШЕВ: ПОВЕДЕНЧЕСКИ ВСИЧКИ ПАРТИИ ПРЕЗ
ПОСЛЕДНИТЕ 12 -13 Г. СА ДЯСНО ОРИЕНТИРАНИ

ПРОФ. ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: ВИНАТА СИ Е И В САМИТЕ НАС

ПРОФ. МАЙЯ ГРЕКОВА: НЕ МИСЛЯ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ТОЛЕРАНТНИ
КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3168

Posted by on май 2 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ЖЕНАТА ВИНАГИ ТРЯБВА ДА СИ ОСТАНЕ ЖЕНА

АЗ КАТО МАЙКА СМЯТАМ, ЧЕ СОФИЯ Е В БЕЗОБРАЗНО СЪСТОЯНИЕ, ОСОБЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧИСТОТАТА, КАЗВА ОЩЕ ИМЕНИТАТА НИ АКТРИСА

Ана Пападопулу е родена на 31 декември 1978 г. в София. Завършва НАТФИЗ през 2000 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Работи в трупата на Народния театър. Участва в редица филми сред които „Писмо до Америка” (2001), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008), „Мисия Лондон” (2010).

 

(още…)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3178

Posted by on май 2 2010. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Последни публикации

Последни коментари

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.