АНАРХИЗЪМ

Предлагаме ви 3-та тема от серията "Големите идеи и идеологии" на политолога Борислав Ангелов. 

   Символите на анархизма: буквата А в кръг и червено-черния флаг

Между анархизма и
етатизма съществува корелация, опозиция. Етатизмът влиза в много идеологии, а
анархизма се оформя като самостоятелно идеологическо течение през 19 век.
Терминът етатизъм идва от френското etat – държава. При етатизма има максимално
навлизане на държавата в икономиката.  Под
етатизъм трябва да разбираме различни възгледи за държавна намеса. Анархизма е
антипод на този възглед.

При анархизма  наблюдаваме два основни пункта: стремежът към
лична свобода и отрицанието на всички форми на потисничество, оттук идва и
крайно отрицание на държавата. Анархизъм идва от гр. αναρχία – безвластие, без управници; „Архон” означава
власт, а отрицанието „Ан”, дава смисъла й на безвластие. В разговорния език се
има предвид липса, непризнаване на ред и дисциплина; своеволие. Много често
това разбиране за анархията се бърка по-грешно с анархизмът като политическа
идеология, която в никакъв случай не се бори за хаос. Анархизма е един либерализъм,
от който липсва държавата, затова е краен либерализъм. Анархизмът е политическа
доктрина според, която обществото може и трябва да се организира без
насилствената власт на държавата. По принцип анархизма се включва в лявото
политическо пространство, но това е идеология, която не се вмества в
традиционното ляво-дясно.

            Не случайно руският анархист Нестор
Махно (1888-1934) заявява – „Анархията е майка на реда!”. Анархизмът не е
идеология на безпорядъка, обратното безкрайна увереност в способността на човешкия
разум да си самоосигурява ред, безкрайна вяра в доброто начало на човешката
природа, в нейната най-дълбока същност – свободата. Анархизмът се стреми към
общество в което личната свобода е максимална, максималните блага се
разпределят справедливо и общите задачи се изпълняват по доброволен съгласие. Свободният
и разумен човешки индивид е и началото, и крайното основание за анархистите. За
свобода „Без Бог и без господар”. Идеята е, че никой не може да властва над и
без това родения като свободен човек. Нито Бог, нито държава, нито обществена
организация, никой не може да му държи сметка. Анархистите допускат различни
форми на самоорганизацията на обществото, но да не се засегне свободното
волеизявление на човешкото същество. Големият им враг е съвременната държава,
независимо колко демократична е тя. Така мислят и либералите, но те искат да я
минимизират, докато за анархистите тя е предмет, подлежащ на унищожение.
Държавата е не само безполезно творение на злото , но  вредна и потисническа във всички свои
варианти. Спецификата на анархизма е в търсене именно на „заместител на
държавата”. За анархистите държавата не изпълнява полезни социални функции и
нейната власт не се легитимира чрез съгласието на поданиците й. Държавата е
вредна в съществуването на трите вредни форми на властта – на властта присвоена
от хора, без да имат това специално право, на властта, която излиза извън
рамките на своите компетенции и се стреми да обхване всички черти на човешкия
живот и на властта, която налага решенията си насилствено. Критикуват
йерархичните форми на власт и техните институции – църквата, армията,
предприятията, управлявани от едри капиталисти, 
в по-ново време от безлична бюрокрация. За тях те методите на насили и
експлоатация, извличат пари и услуги от хората чрез заплахи и индоктринация. Анархистите
ненавиждат политическите партии.

            За
анархизма можем да говорим като за идеология около 1840 г., когато немският
философ Йохан Каспар Шмидт, известен като Макс Щирнер (1806–1856), ученик на
Хегел, младохегелианец, приятел с Карл Маркс в „Аз-ът и неговата собственост”
(1844)  застъпва последователна форма на
егоизъм. Започва да изповядва етико-философската концепция, според която азът и
индивидът са единствена, абсолютната ценност, която може да съществува.
Следователно Бог и държавните институции нямат право на съществуване, защото
потискат личната свобода. За него човек трябва търси не социалната, а своята
собствена свобода. Той изказва един краен индивидуализъм  и възвеличаване на азът и индивида Това е
краен индивидуализъм, отрицание на морал и законност. Би направил партия „само
за да я изключи от себе си”. Той е  атеист.
Макс Ширнер оказва определено влияние сред интелигенцията в средата на 19 век, върху
Михайл Бакунин, Фридрих Ницше, Карл Маркс и индивидуалистичната школа на
анархизма., както и върху по-късни автори с десни убеждения.

            По
същото време може да говорим и за французина Пиер Жозеф Прудон (1809-1865), наричан
е и социалист и радикален либерал, който говори за постепенното заместване на
държавата с една структура подобна на банка, която няма да печели, а ще
регулира(не като държавата) социалните отношения и изпълнява социални функции. С
идеята да се замести държавата с нещо като банка, която няма да има за цел печалбата,
Прудон влиза като идеолог на анархизма. И това е в контекста на неговите
възгледи за взаимопомощта, известни в теорията като „мутуализъм”.

По това време в
Европа се появява и руският аристократ Михаил Бакунин (1814–1876), отначало е
под влиянието на идеите на Хегел, но след това възприема по-радикалните идеи на
младохегелианците. Проповядва краен революционен анархизъм, участва в различни
въстания в Полша, Германия, Италия и т.н., много често като лидер. Възгледът му
е крайно отрицание на формиралите се европейски държавни институции,структури,
системи. Радетел е на революционно разрушаване на съществуващите тогава
империи. Разрушението е творчество. За него обществата трябва да се върнат към
общинската структура, чиито най-добър модел е руската община, най-хуманното
устройство на света. Смята се, че дава не само революционния светоглед на
анархизма, но и неговата атеистично философско начало. Антропологичният подход
при него към разглеждането на проблемите за свободата и неравенството са
съчетани с исторически и социално-икономически методи. Бакунин и Прудон са
известни със идейните им спорове с Карл Маркс.Бакунии остро опонира на
марксисткия етатизъм.

В началото
анархистите, комунистите и социалистите са били заедно в едно семейство на
Интернационала. Основното схващане на анархистите за бъдещето общество е сходно
с това на марксистите, но те са в яростна борба в социалистическото движение от
1846 г., когато Маркс с „Нищетата на философията” започва атака срещу Прудон.
Продължава с борбата на поддръжниците на Маркс през Първия интернационал срещу
Бакунин за контрол над организацията. На конгреса в Хага през 1872 г. директно
е изключен Бакунин от Интернационала, заради разколническа дейност.
Противниците на марксистите считат че главното задължение на пролетариата не е
завземането на политическата власт, а нейното унищожение. Предлагат социални
вместо политически решения. 

Друг автор е граф
Пьотр (Пиер) Кропоткин (1842-1921), той за разлика от Бакунин е умерен,
кабинетен човек. Възгледите му са изключително интересни. Изучава европейската
история и счита, че е прогресивна и съответна на човешката природа до времето
когато се създават големите държави. Неговият идеал за общественото устройство
са малки градове-държави, каквито са италианските републики от късното
средновековие и Ренесанса. Тук имаме едно минимизирано държавно управление. Преминаването
на свободните градове в ръцете на централизираната държава означава триумф  на инстинкта за самоналагане и господство. В
природата оцеляват не видовете, които се борят, а онези, които се  осланят на взаимодействието и взаимопомощта
(теория противоположна на тези на Дарвин и Маркс). т.е. не борбата, а
благополучието и верността осигуряват просперитет. Опитва се да обоснове
анархокомунизма чрез теорията за социалната еволюция. Вижда общество от
сравнително независими комуни, в които се осигуряват стоки за задоволяване на
всички насъщни нужди. Според него индустрията може да се децентрализира, отрича
възнагражденията на хората за техния индивидуален принос в работата. Средствата
за производство са колективни. Това общество може да се постигне чрез
революционна промяна.

Анархизмът се
крепи на не насилието и свободната реализация на човека. Съществуват четири
основни течения в анархистичната мисъл – индивидуализъм, мутуализъм,
колективизъм и комунизъм. Освен Макс Щирнер, като известни представители на
индивидуалистичния анархизъм се явяват американските анархисти от 19 в. –
Джосая Уорън, Лисандър Спунър и Бенджамин Тъкър. През втората половина на 20
век индивидуалистичния анархизъм се съживява и се явява като част от политическото
движение на либертарианизмът. Техните последователи се наричат днес
анархокапиталисти. Възприетият от Прудон термин мутуализъм е междинна точка
между индивиуалистничия и колективния анархизъм. Под влиянието на Бакунин
водещо в анархистичното движение става колективизмът, който се противопоставя
на Маркс и неговите последователи. Комунистическият анархизъм почива на идеята
за човешката природа, противоположна на егоизма на Щирнер и индивидуалистите.
Тяхната идея е много утопична – хората ще работят без материални стимули, с
премахването на частната собственост ще намалее престъпността до такова ниво,
че няма да е необходимо да се прибягва до насилствени методи на закона.
Комунистическата система трябва да бъде възприета доброволно, тя е висшата
форма на обществена организация.

При
руските анархисти индивидуализма отстъпва съвсем малко на колективността. Анархизма
няма пряко политическо въздействие, понякога се включват в размирици. Влиянието
на анархизма в политиката е техния морал, толерантност, независимост.
Уважението на личността и минимизирането на държавата може да го срещнем в
другите идеологии.    В анархизма има
силно установяване на човешката свобода, на независимостта, на свободата на
духа.

 Самите
аксиоми на анархизма определят нейната съдба, но все пак тя съществува и има
място в някои интелектуални свободи, във въздействието за увеличаване на
толерантността. Анархистите не могат да имат силна централизирана партия, чрез
която да дойдат на власт. Противници са и на изборите.

Съвременните
субкултури са всмукали в себе си идеите на анархизма.      В рок групите може да видим нюанси подобни
на анархизма. Такава е песента на Пинк Флойд „Стената”, където има крайна
критика. Анархизмът не е краен релативизъм, грешно е да се разбира, че е
такова. Той сега не се развива така както в края на 19 и началото на 20 век, а
се развива като начин на живот.

Анархизмът
не се ражда в Англия, а в държави, където държавата е силно централизирана,
след Наполеон във Франция, ще го срещнем в Германия , в Русия ( с уговорката,
че никога Бакунин няма да признае, (е тази държава е руска). Доста леви
интелектуалци се държат по подобен начин.

Едва
ли ще има някакъв бум или развитие на анархизма, защото е много идеологизирана,
и носи малко прагматика, за разлика от социал-демокрацията, която може да има
много безсмислени идеи, но има и много прагматизъм в себе си. Анархизмът може
да намери място в организиране на някаква студентска реакция, то е екстравагантно,
а не нещо дълбоко. През 1968 г. има силен анархистичен патос.

Анархистичната
гледна точка е продължение на просвещенския рационализъм. Анархистите са
атеисти. При анархизма по рационален път се стига до отрицание. Анархизмът не
признава расово превъзходство, обявяват се против сексизма.

Един
от любопитните фактори е свързан с появата на термина анархизма. За анархизма
се заговаря за първи път през 17 век след английската революция като негативен
термин за левите левери. Обвинявани са, че са швейцарски анархисти, т.е. люде,
който биха създали нещо тъй централизирано като Швейцария.

По
време на Великата френска революция терминът отново започва да се използва като
обида, клеймо към привържениците на уравниловката, тези които са склонни да
разрушат стария ред, но не и да създадат нов ред. За пръв път позитивно
думата “анархизъм” се употребява от Прудон. С гордост заявява „Аз съм
анархист”. Търси се протоанархизъм в древността – киниците (Антистен, Диоген),
богомили, адамити. Анархистични тенденции можем да открием още в древността, но
първият мислител, който през 1793 г. в „Изследване на политическата
справедливост” настоява за общество без държава е Уилям Годуин (1756-1836). Силно
влияние върху възгледите на Годуин оказват Русо, Холбах, Прийстли.  За него интересите на държавата и обществото
са противоположни и подлага на критичен анализ всички видове политически
системи. Разглежда властта и собствеността като две страни на едно явление,
развива идеята за необходимостта от децентрализация и разширяване на личната
свобода и очертаващ принципа на федерализма. Стига до извода, че собствеността
неименуемо води до йерархия и неравенство. Според Годуин неравенството е физическо
и морално, но не дава основание за налагане на власт на едни индивиди, спрямо
други. Уилям Годуин е непознат за следващите поколения теоритици на анархизма и
е преоткрит случайно от анахистта историк Макс Нетлау.

Лев Николаевич Толстой (1818-1910)
също се причислява към теоретиците на анархизма – християнски анархизъм, който противоречи
на господстващия вече либерализъм. Който търсейки Бога в човека, иска да
замести съвременната му либерална държава. За него либералът е „Чингиз хан с
телеграф”.

По-скорошни
теоретици на анархизма, се откъсват окончателно от утопичния мироглед за бъдещо
анархистко общество. Такива са Емма Голдман (1869-1940)  един от основоположниците на феминизма и
разглеждането на проблемите на жената и социологът проф. Хектор Цоколи.

Въпросът за властта е основен за
анархистичната мисъл. Тя няма място в неговите конструкции. Анархизмът е част
от социалните движения и социализма изобщо. Това е общество от свободни хора,
които обаче се противопоставят на Марксизма и неговата нужда от държава за
поддържане на равенството, както и отхвърлянето на традиционния морал от страна
на марксизма.

В България
анархизмът е локализиран в центровете Казанлък, Стара Загора и Габровско и не
са агресивни. През 1907 е приет „Закон против анархистите”,  разтурени са легалните анархистически групи,
забранени са печатните издания, някои дейци са арестувани. Периодът 1918 – 1923
г. е най-силният на анархизма в България. От 1923 до 1944 г. са преследвани
наравно с комунистите. В началото на 1946 г. започва отново преследване на
анархистите. Оказали се на едни от най-тежките репресии на комунистите, не са
толерирани и някои от тях са емигрирали в чужбина. През втората половина на 20
век у нас не може да се организират анархистично движение, у нас има обаче
отделни индивиди, който са привърженици на анархизма. Българският анархизът е
свързан с убийството на Никола Милев, с атентанта срещу паметник на Сталин,
донякъде и атентата срещу Борис ІІІ в „Св. Недяля”, участват в пратизански
отряди и въоръжени групи. В наши дни, повечето анархисти са по-умерени и
смятат, че излизането на улицата с шествия и митинги е реално най-удачния
вариант за изразяване на несъгласие. Обикновенно се появяват публично на 1 май.
У нас съществуват различни анрхистични организации, които обединяват
анархистите в техните възгледи.

Днес по света анархистите
са малко и както обикновено не особено организирани, но както у нас, така и по
света са сериозната основа на противниците на глобализацията. Анархизма оказва
въздействие върху развитието на феминизма, често лежи в основата на пацифизма.
Радикалното крила на защита на околната среда възприе анархистичните идеи и
анархисти можем да видим в челните редици на кампаниите за правата на
животните. С идеите им на противопоставяне на отношения на подчинение и на
вярата в прякото действие анархизмът дава принос в политическата мисъл.

Борислав Ангелов

18 август 2008 г.

 


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

МИЛИТАРИЗЪМ И ПАЦИФИЗЪМ/тема 2/

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, АНТИГЛОБАЛИЗЪМ И АЛТЕРГЛОБАЛИЗЪМ – ЗНАЕМ ЛИ КАКВО ОЗНАЧАВАТ?  / тема 1 /

МАСЛАРОВА МОЖЕ ДА ЗАБРАНИ И GSM-ИТЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ

ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ

ЦЕННОСТНО ОЗДРАВЯВАНЕ НА НАШАТА МЛАДА, НЕПРОКОПСАЛА, НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ИМАЩА …

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1354

Posted by on авг. 18 2008. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31114 лв
 CHF =  1.6916 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.2241 лв
100  RUB =  2.8732 лв
 USD =  1.64813 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.