Анализ на местните избори в Турция

Снимка: AHVALNEWS.com

Анализ на местните избори в Турция

       Вечерта след изборите за първи път, откакто AKP “печели” изборите в Турция, Ердоган излезна на традиционното си изявление “на балкона” сам. Той бе съпътстван единствено от неговата съпруга Емине. До него не присъстваше нито един от елита на управляващата партия или от този на коалиционния партньор. За първи път от четвърт век най-големите турски градове – Истанбул и столицата Анкара бяха спечелени от опозицията в лицето на CHP. От 1994 насам тези градове бяха печелени от партии, свързани с Ердоган.

         Настроението не бе традиционно приповдигнато, въпреки че Коалицията АКР/МНР печелят 51,63 % от вота. Не във всички градове обаче имаше техни общи кандидати, на места се състезаваха едновременно АКР и МНР. Поради това партията на Ердоган губи 4 града от своя коалиционен партньор. По време на своето изявление пред централата на своята партия в Анкара, Ердоган се зарече: “няма да се поддадем, няма да се огънем, Истанбул е наш от 1994”. След това публиката скандира “Анкара бе наша и наша ще бъде!”. Но не каза, че Истанбул е спечелен, както бе обявено от кандидатът за кмет на АКП Бинали Йълдъръм в деня на изборите в 23:25 часа[1].

           Турският президент също така подчерта, че народа е избрал неговата партия за 15-ти пореден път. С това изтъкна, че притежава политическата легитимност, въпреки загубата на няколко от най-големите и значими градове в югоизточната ни съседка. Поясни че, както са управлявали до сега, така и ще продължат да управляват. Опозицията смята, че е постигнала нещо значимо, но нека да видим как ще управялват спечелените от тях градове, заяви още Ердоган.

            Турският президент изрази мнение, че неговата партия не е могла да достигне до всички хора по време на предизборната си кампания. Въпреки това, ще бъде взета поука от резултатите[2]. Следващите 4,5 години няма да има избори и това време ще бъде използвано, за да се направи нужната вътрешно и външно политическа промяна. Тя ще бъде осъществена заедно с народа. Ще се работи още повече, за да се докаже АКР пред него. Икономиката ще бъде стабилизирана, както и ще бъде създадена заетост[3].

           След като направи традиционното си изявление “на балкона” в Анкара, Ердоган няколко дни запази пълно мълчание[4]. В петък, 05.04. направи първото си публично изказване, заявявайки, че изборите са приключили, но сега вече предстоят обжалване на резултатите. АКР прави всичко възможно да не изгуби политическия център – Анкара, както и икономическия център на Турция – Истанбул, осигуряващ 1/3 от БВП на страната.

           Трябва да се обърне внимание на профилите на опозиционните кандидати в Истанбул и Анкара. Екрем Имамоолу (Истанбул) е със сходно минало с това на Ердоган – и двамата са от Черноморието, сходно корпоративно минало, както и двамата са били футболни играчи в аматьорската лига. Мансур Яваш (Анкара), от своя страна, е бивш член на МНР. По това личи, че опозицията е променила своята елитистка позиция и е усетила пулса на турското общество.

            Прави впечатление стратегията на която бе заложила опозицията. Бяха поставени за кандидати вече доказали се лица. Те бяха най-често районни кметове, добре познати в областните центрове. Освен Истанбул и Анкара от опозицията бяха спечелени един от туристическите центрове на Турция – Анталия, както и един от индустриални центрове – Адана и големия пристанищен град Мерсин. Освен тях бяха спечелени Болу и Биледжик (в западната част на страната), както и  на север – Синоп.

            Причина за загубата на голяма част от най-големите градове от АКР са икономическата криза, увеличаващата се инфлация, както и икономическият ръст, който се забави рязко през последните две тримесечия на 2018, което довежда до рецесия[5]. Освен тези фактори тябва да се добавят и растящата безработица и бежанския проблем, които се явяват причина за социално напрежение и представлява икономическа тежестза страната.

           В опита си да се противопостави на това, Ердоган заложи на поляризираща реторика по време на предизборната си кампания, обявявайки опонентите за предатели и терористи[6]. Това негово становище произтича от неофициалната подкрепа на про-кюрдската партия на опозицията[7]. С тези си думи, той заложи на турската национална и религиозна идентичност, както и на страха от разделяне на страната от кюрдите. Използвайки тази сратегия, той смяташе, че ще надделее над влошаващата се икономическа ситуация в страната[8], която беше най-големият коз в ръцете на АКР от 2002 насам.

            Според д-р Карабекир Аккоюнлу могат да бъдат извадени няколко основни извода от изборите[9]. Тези резултатите са явяват от изключителна значителност. Възходът на ислямистите започна с победите им в Анкара и Истанбул (Ердоган бе избран за кмет на Истанбул през 1994 като кандидат от Refah Рartisi и стана първият кмет-ислямист на града). Контролът върху политическия и икономическия център на Турция, както и върху редица от останалите големи общини е заемал значителна част от успеха на политическия ислям на национално ниво. По този начин се създаваха условия за печалба на гласове, да се разпределят значителни доходи от високо печеливши договори и пари от наеми.

            Мащабните проекти, които символизираха икономическото развитие на Турция по време на управлението на ислямистите, като новото летище в Истанбул, третият мост над Босфора се явяват същевременно причини за сътресенията на турската икономика.

            Използвайки същата тактика от страна на управялващата партия от 2014, когато Мелих Гьокчек бе обявен за победител от изборите в Анкара през 2014 късно вечерта. На 1 април по същия начин беше обявен Бинали Йълдъръм в Истанбул, въпреки че преброяването на гласовете не беше приключило.

            През 2018 беше направена смяна на кметовете на Истанбул, Анкара и Бурса от страна на АКР. През това време, както стана ясно по време на тези избори, опозицията е взела поука от случилото се и кандидатите за кметове са били подготвени за нова интервенция в изборния процес. Екрем Имамоолу (кандидатът на опозицията за Истанбул) говори пред медиите над 10 пъти, оповестявайки резултатите, според които той печели. От това проличава, че значително е подобрена организацията на опозицията относно предизборния и следизборния процес.

            Това изкъсо следене на методологическия процес и безсъннието на Имамоолу притисна Правителството, както и про-АКР медиите, които вече бяха декларирали победа за Бинали Йълдъръм. Про-АКР прес агенция Anadolu Ajansı не бе обновила информацията за повече от 10 часа, като бе показвано, че Йълдъръм печели. Ръководителят на турското ЦИК, Сади Гювен, рано следобяд на 01.04. излезна със становище, че няма представа от къде Anadolu Ajansı (про-правителствена медия, оповестяваща резултатите) взимат данните[10]. След съответното становище, съответната медия направи нужните промени в резултатите от вота. Това е морален удар върху Правителството, който ще има политически последици в бъдеще. В момента се осъществява повторно преброяване в редица градове в следствие на възражения от страна на АКР, които са били приети от YSK (турската ЦИК). Ердоан заплаши, че няма как кмет, който не разполага с мнозинство в Общинския съвет да управлява пълноценно[11]. По последни данни, след завършено 57,5% от повторното преброяване, разликата между Екрем Имамоолу и Бинали Йълдъръм е малко над 17 хиляди гласа.

            Икономическата криза се показа като основна причина за промяна на политическите нагласи на турските индустриалните центрове. Растящото разделение между урбанизираните и неурбанизираните части на страната се затвърди чрез политическите си предпочитания. Освен това неспособността да се справи с предизборните си обещания от преди 8 месеца въпреки гласуваното доверие като политически субект с концентирирана власт даде своите резултати.

            Въпреки авторитарният завой, турската демокрация и институции се оказаха устойчиви, както и бе показано, че все още съществува истинско съревнование на политическата сцена. На тези избори кюрдският вот се оказа кючов за победата на опозиционните сили. Твърди се, че кюрдите съставляват около 11% от гласоподавателите в Истанбул[12]. Освен това влиянието на лидера на HDP Селахаттин Демирташ в политическия процес в югоизточната ни съседка е значително, въпреки това, че е в затвора. Той олицетворява същевременно възможната съдба на всеки, застрашаващ властта на АКР. Тези избори се явяват отрезвяващ шамар за турския президент. В стремежа си да не дели властта, той се е доказал като готов на всичко и това проличава по неговите лични и партийно поетите действия.

           Но все пак, въпреки резултатите постигнати от опозицията, поради членовете 123,126 и 127 от новата Конституция опозиционните кметове всъщност не могат да направят нищо, без одобрението на правителството или на областните управители. Новата политическа система в Турция донякъде обезсмисля и обезсилва местните избори. След като властта бе концентрирана еднолично в Ердоган, това имаше рефлексия върху всички държавни структури и местната власт не остана недокосната. В момента бюджетът на общините и на другите местни административни институции са определяни от Министерството на финансите, което е под контрола на зета на Ердоган – Берат Албайрак. Общините трябва да получат одобрението на правителството относно техните приходи и разходи. Това означава, че техните ресурси, тяхната политика ще бъде определяна от Ердоган и Берат Албайрак. Точно поради това турският президент заяви: “нека да видим как ще управялват!”. Освен това той натърти, че тези общини, които не работят в унисон с правителството, в бъдеще със сигурност ще обявят банкрут[13]. С това са напълно наясно опозиционните сили, както пролича от изказване на Тунч Сойлер (новоизбраният кмет на Измир) по време на неговата предизборна кампания, подчертавайки, че трябва да се обърне към президента за ресурси. Мерал Акшенер (лидерът на İYİ Parti) сходно каза “Обръщам се още веднъж към президента… знай, че ние ще те подкрепяме за всяка правилна подета стъпка от теб и ще ти се противопоставим на всека грешна такава от името на турския народ.”.

Тогава можем ли да определим резултата от изборите  като победа за опозицията всъщност?


[1]https://www.youtube.com/watch?v=xP3QxEH5XfI

[2]http://www.diken.com.tr/erdoganin-konusmasinin-analizi-yenilmedik-ama-mesaji-aldik/

[3]https://www.youtube.com/watch?v=yf4DUKSaPtQ

[4]http://haber.sol.org.tr/turkiye/erdogan-dinlenme-karari-aldi-259991

[5]https://www.investopedia.com/terms/r/recession.asp

[6]https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/03/turkey-how-local-elections-become-matter-of-survival.html

[7]https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/04/turkey-opposition-wins-municipal-elections.html?utm_campaign=20190401&utm_source=sailthru&utm_medium=email&utm_term=Briefly%20Turkey

[8]https://www.cfr.org/blog/turkey-perils-and-promise-prediction

[9]https://www.facebook.com/dimitar.bechev.1/posts/10161761045905392?notif_id=1554142237568435&notif_t=notify_me&ref=notif

[10]https://www.cnnturk.com/turkiye/son-dakika-ysk-baskani-sadi-guven-aciklama-yapiyor

[11]http://www.diken.com.tr/erdogan-imamoglunun-anitkabir-ziyaretini-degerlendirdi-usul-erkan-bilmiyor/

[12]https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/04/turkey-opposition-wins-municipal-elections.html?utm_campaign=20190401&utm_source=sailthru&utm_medium=email&utm_term=Briefly%20Turkey

[13]https://ahvalnews.com/local-elections/results-turkeys-polls-win-lose-all


Иво Иванов

Mагистър по Международни отношения

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук; в Туитър и в Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16226

Posted by on апр. 9 2019. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.