АЛИ ХАМЗИН ЧЛЕН НА МЕДЖИДЛИСА НА КРИМСКО-ТАТАРСКИЯ НАРОД

ИСКАМЕ АВТОНОМИЯ В СЪСТАВА НА УКРАЙНА

Процесът на самоопределяне на кримските татари достигна своята кулминация на проведения през май тази година първи световен конгрес на кримските татари .  За отраженията на първия и най- голям татарски форум разговаряме с Али Хамзин, член на Меджлиса на кримско-татарския народ /МКТН/, ръководител на отдела за външни връзки на МКТН, член на Координационния съвет на, секретар на Организационния комитет по подготовката и провеждането на конгреса

Господин Хамзин, състоя ли се единението на кримско-татарската диаспора, участниците усетиха ли духа на единение и консолидация, към който се стремяха организаторите на конгреса, остана ли нещо недовършено? Какви са първите мероприятия, следващи от СККТ?
Организирането и провеждането на такъв форум като СККТ, пръв в цялата история на нашия народ след трагичните събития по унищожаването на държавността ни през 1873 г. и по депортирането ни от Крим през 1944 г., е важно събитие от общонационален мащаб. Включиха се 163 обществени кримско-татарски организации от 12 държави, което сочи, че е налице мощен обединителен процес сред представителите на нашата нация, благодарение на който ние успяхме да проведем конгреса. Заседанията се проведоха в Акмесджит /Симферопол/, Карасувбазар /Белогорск/, Ески Крим /Стар Крим/, Судак и Кезлев /Евпатория/. Теми като образование, политика, социално-икономическо развитие на Крим, ислям, медии, дори възраждане на традиционните видове спорт на кримско-татарския народ: учредяване на Международна федерация по кримско-татарската национална борба КУРЕШ.
В изготвеното обръщение открито се подчертава дискриминационното положение на кримско-татарския народ в собствената му родина – Крим.
Провеждането на форума убедително легализира и потвърди нашите предишни твърдения, че кримско-татарската диаспора извън Крим е действително многочислена. Тя  надхвърля десетки пъти числеността на 300 000 ни народ в Крим, следователно, ние, кримските татари, също сме многомилионен народ. Това е много важно за кримските татари, живущи в Крим и в ОНД. Важно е и за нашата диаспора по целия свят – в Турция, на Балканите.

В своето обръщение към участниците в Конгреса, общопризнатия лидер на татарите в света Мустафа Джемилев изрази становището си за евро-атлантическата интеграция на Украйна. Той поиска и по-скорошното преустановяване на руското военно присъствие в Крим. Струва ми се, че това становище се споделя от всички кримски татари на полуострова. При тяхното числено малцинство, обтегнати отношения със славянското мнозинство – руснаци и украинци, и отсъствието на реален диалог с украинското правителство, какви са шансовете на кримските татари за автономия?
Трябва да признаем, че въпросът за Черноморския флот на Русия, който е предвидено да освободи базата си в Севастопол на 29 май 2017 г. съобразно украинско-руските договорености от 1997 г., придоби много сложен характер. Съществен принос за това имат амбициозните изказвания на известни руски политици и доста политизираната позиция на някои обществени проруски организаци в Крим и в Украйна, които се обявяват за оставането на флота в Севастопол и след 2017 г. Нещо повече! След руско-грузинския конфликт през август м. г., когато бе нарушена териториалната цялост на Грузия, те правят всякакви изявления със сепаратистки уклон, които могат да се приемат като заплаха за териториалната цялост на Украйна.
В скорошно интервю за „Независимая газета” ръководителят на Службата за безопасност на Украйна /СБУ/ Валентин Наливайченко, коментирайки въпроса за извеждането от Крим на служителите на ФСБ от състава на черноморския флот и оценявайки дейността на споменатите проруски организации, ги охарактеризира като антиукраински.
Следва да отбележим, че след августовските събития в Казвказ, в които активно се включиха различни части на руския флот, днес военната база в Севастопол представлява потенциален източник на опасност за националните интереси на Украйна.
На настоящия етап, към традиционната подкрепа на кримските татари за евро-атлантическата интеграция на Украйна все по-положително се отнася, макар и все още малка част от славянското население. Смятам, че по-силното интегриране на страната ни в ЕС, което постепенно се реализира, ще спечели нови привърженици на идеята сред рускоговорящите в Крим.
Кримските татари винаги са били за евро-атлантическата интеграция на Украйна. В известна степен тяхната позиция е продиктувана от всички трагични събития в историята им, особено през м. в. В тяхната борба след депортацията им от Крим през 1944 г. те постоянно са подкрепяли западните демокрации, противопоставящи се СССР по време на Студената война.
Днес сме длъжни да признаем, че след разпада на СССР, във вътрешната политика на държавите от ОНД, в т. ч. на Украйна, можем да открием отделни елементи на онези престъпни комплекси и концепции по отношение на националните малцинства и на малките коренни народи, които са заложени още в прословутата „национална” политика на Съветите. Тогава върхушката в Кремъл и лидерите на избрани основни нации от 15 съюзни републики се опитваха да водят политика по формирането на нова социалистическа нация на СССР. За постигането на тази цел се провеждаше най-жестоко и безсрамно политика на изкуствена асимилация на националните малцинства и на малките коренни народи и етнически групи. Русифицираха ги насилствено и целенасочено ги принуждаваха да разговарят и да възприемат заобикалящата действителност не на майчиния им език.
Що се отнася до основната цел на нашето национално движение за възстановяване на додепортационнния статус на кримско-татарския народ под формата на национална автономия в състава на Украйна, по мое дълбоко убеждение, тя няма друга алтернатива. Това е въпрос на бъдещето и числеността на населението тук играе ключова роля, т. к. не трябва да забравяме, че кримските татари са коренното население на полуострова.

Разчитат ли кримските татари на външна помощ и откъде?

От момента на нашето връщане в Крим в края на миналия век, традиционно ни оказват различна помощ такива престижни международни организации като ОССЕ, ООН, и др. Огромна помощ по решаването на въпроси, свързани с развитието на нашата култура и образование ни оказват Фондация „Сорос” и Турската агенция за развитие и сътрудничество.

Ще има ли Турция специална роля?
Кримско-татарският народ и Турция споделят многовековна обща история, култура, духовни и други връзки. В миналото, в продължение на 3 века ние сме били органическа част от Османската империя. Днес в Турция живее нашата най-многочислена диаспора /около 8 000 000 души/, която винаги ни е поддържала по време на нашата национална борба в СССР, когато комунистите преследваха кримските татари и подлагаха на репресии активистите от Националното ни /освободително/ движение.
Турция е единствената тюркска страна, която ни помага от момента, в който кримските татари започнаха да се връщат в Крим и продължава да подкрепя с реални действия нашето възраждане на полуострова. Убеден съм, че по структурирането на СККТ кримско-татарската диаспора в Турция ще има значителна роля.

Почетохте паметта на Едиг Киримал, който е съдействал на нацистите по време на Втората световна война. Това не изостря ли и без друго изострените отношения между кримските татари и славянското население – руснаци и украинци?
Едиг Киримал е водещ обществено-политически активист на кримските татари, роден през 1911 г. в Бахчисарай. След началото на сталинските репресии спрямо кримско-татарската интелигенция напуска Крим. През немската окупация на полуострова, намирайки се в Германия, е правел възможното да отстоява правата на попадналите в плен кримски татари. По време на войната е председателствал Кримско-татарския национален център. След приключването й, докато траят международните съдебни процеси срещу нацистите, не е включен в списъка на престъпниците и свободно живее в Германия, оглавявайки местната кримско-татарска общност и непрекъснато защитавайки правата на угнетените си сънародници в СССР.
Когато пренасяхме праха на Е. Киримал през м. май 2007 г. в Бахчисарай нямаше каквито и да било вълнения сред славяните. Хората вече започват да разбират, че през ХХ в. човечеството е било сполетяно от две чуми – кафявата чума на германските нацисти и още по-страшната червена чума на съветските комунисти. Вероятно някой ден ще бъде осъдена и историята на последните, които в хода на войната извършиха престъпления с не по-малко чудовищни последици.
Откриването надгробната плоча на Е. Киримал и полагането цветя на нея бяха включени в програмата на Световния конгрес на кримските татари за 19-ти май.

Турската федерация на обществените организации на кримските татари /ТФООКТ/ и организацията „Милли Фирка” не бяха съгласни с Вашите действия, дори отправиха обвинения. Какво причинява тези разногласия и не пречат ли те на консолидацията на народа Ви?
Нееднократно отправяхме покани до „Милли Фирка” да се включат в нашата работа. За съжаление, без да ги приемат, оттам непрекъснато ни отправяха жестоки критики заради Курултая и Меджлиса на кримско-татарския народ, който взе решение за провеждане на конгреса. От общо 83 обществени кримско-татарски организации в Украйна и в Крим, само 2 отказаха да участват в събитието.

Кой може да Ви помогне за създаването на ислямски университет /ИУ/, унифицирана азбука и татарски сателитен канал – Турция или арабските държави? Водихте ли вече разговори по тези мащабни проекти или те все още са намерения?
Днес в Крим съществува Духовното управление на кримските мюсюлмани /ДУКМ/ – самостоятелна обществена религиозна организация на кримските мюсюлмани, действаща в Украйна съгласно законите на страната и собствения й устав. Главен мюфтия е Емирали Аблаев, делегат на конгреса.
В Крим действат 286 джамии и места за молитва. От общото количество сгради с религиозно предназначение, 84 са новопостроени, 48 – съхранени и възстановени на кримските мюсюлмани, 146 – пригодени в помещения, купени от тях. Допълнително, сега се строят 2 джамии и 6 медресета. Както виждате, по пътя на обществената инициатива е създадена достатъчно солидна база, която се нуждае от скорошно откриване на Ислямски университет в Крим и от нови медресета в различните части на полуострова.
Предвижда се университетът да отвори врати на територията на паметния комплекс „Синджирли медресе”. Това ще бъде подпомогнато от нашите традиционни приятели и спонсори, в т. ч. от Турция и арабските държави. Да се надяваме, че и Украйна ще се включи.

Имате ли намерение да откриете представителства на организацията в чужбина, в частност в България, и кога?
Това е много важен въпрос и всякакви решения, свързани с него, са от компетенциите на ръководството на организацията. По мое мнение, международната дейност на такава обществена организация като СККТ би била по-плодотворна, ако в държавите с наша диаспора, в т. ч. в България, бъде създадена нейна мрежа от местни представителства.

На конгреса казахте, че за пробуждането на татарите, за да почувстват принадлежността си към една кримско-татарска нация. Имаше обаче и други изказвания – напр. Мерал Акшенер и Фарук Челик – турски държавници и Ваши гости, говориха, че татарите са част от турския нация и че ще помагат за устройването им в Украйна. Какво искате: да бъдете самостоятелна кримско-татарска нация или част от турската нация? И в двата случая попадате в геополитическата орбита на различни големи държави. Това няма ли да Ви попречи да осъществите националните си идеали и цели? Можете ли сами да ги осъществите? Ако например получите помощ от Турция, какво ще бъде отношението Ви спрямо Русия и Украйна?
Организаторите на форума приеха с голямо удоволствие факта, че сред гостите на събитието и в неговата работа се включиха министърът на държавната администрация на Турция Фарук Челик и зам.-председателят на Великия национален съвет Мерал  Акшнер. Отново трябва да подчертая, че с Турция и нейния народ ни обединяват общи кръвни, духовни и братски връзки, изградени върху общата ни история, от която в края на краищата сме част. Сега сме част от украинския народ и исторически представляваме това силно звено, което укрепва и разширява, дружеските отношения между Турция и Украйна.
Крим, нашата държавност в миналото и кримско-татарският народ винаги са се намирали в сферата на най-различни геополитически интереси. Следва особено да  отбележим, че сме представлявали не само нейна площадка, върху която са се разигравали действия, но сме били и в състояние да влияем върху хода на историческите процеси в Европа: през 1649 г. Кримското ханство, съгласувано Великата порта, чиито днешен приемник е Турция. На картата на Европа са започнали да се появяват новата държава Украйна и нейният народ. За съжаление, неблагодарните и недалновидни наследници на Богдан Хмелницки в лицето на днешните украински политици не желаят да оценят по достойнство случилото се тогава.
Що се отнася до помощта, която днес получаваме от Турция, тя практически ни се оказва от първия момент, в който кримските татари започнаха да се връщат в Крим в края на минали век.  Чрез Агенцията си за развитие и сътрудничество например, Турция реализира програмата „1000 домове” за тях. Благодарение програмите на агенцията възраждаме нашата култура и исторически паметници, откриваме училища и изучаваме родния си език. И Украйна, която без помощта на държавите от ОНД, сама понася всички разходи по устройването на кримските татари, струва ми се, е благодарна за помощта на Турция.
Убеден съм, че  Украйна би приела и друга помощ за кримските татари, която на първо място бяха длъжни да оказват Русия и държавите от ОНД, както е предвидено в международното Бишкекско споразумение за депортираните. Именно обаче държавите от ОНД, угаждайки на Русия, предпочитат да не изпълняват поетите ангажименти вече 17 год.

Възможни ли са сценариите от Косово, Южна Осетия и Абхазия в Крим?
Според мен, след военните събития в Кавказ през 2008 г., вследствие на които бе нарушена държавната цялост на Грузия, има определени геополитически сили, готови да използват форми на въздействие с голям дестабилизиращ ефект в Крим. Резултатите от подобни провокации могат да предизвикат най-неочакваните опасни процеси от регионален мащаб, в чиято орбита да се окажат въвлечени редица държави, като е напълно възможно дестабилизацията да достигне световно измерение.
Изход от спомената ситуация се явява демилитаризирането на Крим. Тази идея може да стане неотменим фактор за стабилността в региона в случай, че бъдат възстановени националните права на кримските татари като коренно население на полуострова, т. е. тяхната национална автономия в рамките на Украйна. За цялата си история Крим, особено след 1783 г., постоянно генерира дестабилизация заради апетитите на заинтересованите геополитически сили да владеят нещо, което не им принадлежи.
Накратко, алтернатива на местната дестабилизация, може да бъде само съответното решение на Украйна за удовлетворяване на искането ни за национална автономия.

 

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЛОГИЧНИ И ХАОТИЧНИ ТЕЗИСИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА И БСП `2009 -доц. Васил ПЕНЕВ

ПРОФ. ГРИГОР ВЕЛЕВ: ЛИБЕРАЛ-ГЛОБАЛИЗМЪТ Е ВРЕМЕННО ТЕЧЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ МИНЕ И ЩЕ ЗАМИНЕ

ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ОРГАНИЗИРА ПАРТИЯ ОНБ

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ПРАВОТО, ЗА ДА ПРЕБЪДЕ СВЕТЪТ

ОЦЕНКА НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ -Муравей РАДЕВ

ПРОФ ЦАЧЕВСКИ: КУЛМИНАЦИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ В КРАЯ НА 2009 Г

ЛОША ПОЛИТИЧЕСКА КАРМА ТЕГНЕ НАД КАНДИДАТ КМЕТОВЕТЕ ФИНАНСИСТИ  

РАБОТНОТО ВРЕМЕ НЕ Е РАБОТА Калоян МЕТОДИЕВ

ЧЕРВЕН КОНЕЦ НА РЪКАТА – ТРАДИЦИОННО ИЛИ МОДНО? Мария САШЕВА

ИМАТ ЛИ ГЕРБ ОБЕЦА НА УХОТО? Калоян МЕТОДИЕВ

АТАНАС РУСЕНОВ: ЗА УЕДРЯВАНЕТО НА ЗЕМЯТА В БЪЛГАРИЯ НЯМА АЛТЕРНАТИВА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2607

Posted by on окт. 18 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.