АЛЕКСИ ПОПОВ: НАУКАТА И КУЛТУРАТА СА НА ЕДНО ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСТА ПО СРЕДНА РАБОТНА ЗАПЛАТА У НАС

Алекси Попов е роден на 7 май 1942 г. в София. През 1967 г. завършва Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност „Зоология”. В момента е изпълняващ длъжността директор на Националния природонаучен музей на мястото на Петър Берон, който е народен представител. Алекси Попов е внук на акад. Иван Буреш, който е директор на музея уникалните години от 1914 до 1959.

Г-н Попов, каква е историята на Националния природонаучен музей?
Освен, че е най-старият музей в България, той е и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. През първата половина на октомври тази година ще отбележим неговата 120-годишнина. Вече сме започнали проявите във връзка с юбилея.
Колкото до историята – открит е през 1889 г. от княз Фердинанд и в началото се е наричал Княжески естественоисторически музей, после Царски музей, а след Втората световна война – Природонаучен музей. Цар Фердинанд и цар Борис III са имали специално отношение към природните науки, интересували са се от орнитология, ентомология и ботаника, познавали са добре птиците, пеперудите, растенията. Нещо повече – имат различни научни приноси и открития.
В началото в Княжеския музей се съхранявали личните колекции на цар Фердинанд. Първият уредник е бил придворният лекар доктор Паул Левркюн, известен за времето си орнитолог. Първата експозиция е открита за посещение през 1907 г.
До Първата световна война музеят се обогатява с колекции от колекционери, пътешественици от чужбина като граф Амеде Алеон, Емил Холуб, Юлиус Милде…
По-късно експозицията се разширява и с частни колекции от първите български зоолози.
За времето от 1914 до 1959 г. Природонаучният музей се ръководи от акад. Иван Буреш. Музеят е сърцевината на Царските природонаучни институти, създадени през 1918 г. с директор акад. Буреш.
Какво най-вече привлича посетителите в музея?
Правили сме анкети в тази посока, резултатите показват, че различни части от експозицията привличат различни хора. Доскоро, в продължение на 15 г. имахме живи животни – главно влечуги, те привличаха най-много посетители. Иначе интересът е по-голям към големите животни – бозайници и птици най-вече.
Колко са експонатите?
Около 1 милион, затова казах, че е най-богатият на Балканите. На посетителите показваме само част от това богатство, останалото е в различни колекции и служи за научни изследвания.
Как се снабдявате днес с експонати?
Наши колеги обикалят из всички български планини, всички краища на страната, събират и проучват животните, растенията, вкаменелостите и минералите. Музеят показва живата и неживата природа от цял свят, но основният акцент е България и съседните страни.
Имаше български експедиции в Антарктида. Получихте ли експонати от там?
От Антарктида, от съвременните експедиции не. Но имаме императорски пингвин, дарен от д-р Васил Захариев, първият българин, посетил ледения континент преди 50 години.
Основно място, от което се снабдяваме с животни напоследък е Софийският зоопарк. Разполагаме с два огромни фризера, в които ги съхраняваме до препарирането им. А то става твърде бавно по финансови причини, манипулацията е скъпа и затова от едрите животни на година можем да препарираме само едно или няколко.
Но от Зоологическата градина твърдят, че не евтанизират никакви животни…
Така е. Обаждат ни се, само когато някое животно умре. Между тях понякога има и изключително редки животни – видове, които са на изчезване и с които по никакъв друг начин не можем да се снабдим.
Как се финансирате?
Ние сме бюджетна организация, подразделение на БАН. Парите стигат само за заплати и консумативи. С Палеонтологичния музей в Асеновград, който е наш филиал сме общо 40 души. За научноизследователска дейност, оборудване с апаратура и командировки бюджетни пари няма. Набавяме си ги с участието в международни и национални проекти. Науката и културата са на едно от последните места по средна работна заплата сред различните отрасли.
Какъв е приносът ви в обучението на ученици и студенти?
Те са най-редовните посетители. Имаме образователна, популяризаторска дейност. Организираме Седмиц, на науката, Нощ на учените, Нощ на прилепите и други прояви, някои от които са за деца. Наш колега издаде ръководство за СИП за ученици, което касае видовото разнообразие на Западна Стара планина.
С кого имате съвместни проекти?
Музеят е водеща национална институция в изпълнението на FAUNA EUROPEA – голям международен проект, финансиран по Седма рамкова програма на ЕС. Съставен е списък на видовете животни (без едноклетъчните и морската фауна), установени в България. Общият им брой е 26 655 вида, от които 20 574 вида са насекоми. Проектът е впечатляващ, защото създава първия пълен списък на видовете сухоземни и сладководни многоклетъчни животни в Европа през последните 250 г. – след шведския естествоизпитател Карл Линей автор на първото преброяване в книгата си “Система на природата” (1758). Днешният списък в Европа наброява 143 000 вида.
Има ли видове животни, жители само и единствено на България?
Да, те се наричат ендемити и се срещат само на ограничена територия. Обикновено това са насекоми, дребни безгръбначни животни. Такива са например повечето представители на пещерната фауна. Те са остатък от една много древна фауна от преди милиони години и са запазени само в тези места, в които условията не са се променили. Не става дума за всичко, което е в пещерите, а само за тези, които са слепи, бели или полупрозрачни, древни животни. Пещерният протей, който се среща у нас, е единственото такова пещерно гръбначно животно в Европа.
Работите ли с неправителствени организации?
Добре работим с Българското дружество за защита на птиците, което извършва огромна по обем полезна природозащитна дейност и има широки международни връзки. Има още няколко неправителствени организации за опазване на природната среда, които работят добре.
Кои са по-големите защитени територии у нас?
Трите национални парка – Централен Балкан, Рила и Пирин. Има природни паркове, чийто статут е почти същият, но в тях са разрешени повече дейности. Част от резерватите са биосферни, под егидата на ЮНЕСКО, като например Сребърна. Към световното наследство спадат не са само природни, но и исторически като Рилския манастир. Към природните резервати са и Парангалица в Рила, Боатин в Стара планина, Баюви дупки в Пирин, Камчия, Алиботуш. В тях има са запазени вековни гори, обитавани от богата фауна.
А в Странджа как се опазва природата?
Там се правят неправомерни опити да се откъсват парцели, да се застрояват и на практика да се унищожи природата. Интересите на българската общественост се отстояват с борба в масови акции, съдебни дела. Противници на опазването на природата непрекъснато се мъчат да доказват, че границите на Природен парк „Странджа” не са определени. Това не е вярно.
Не ви липсва ентусиазъм…
Разбира се. Независимо от всичко учените от Националния природонаучен музей са открили и описали 210 нови за науката вида животни. Открили сме като нови за фауната на България и други страни над 1000 други вида животни. Нови за нашата страна са фосилните щраус, паун, саблезъб тигър. За пръв път в Европа у нас е открита птица носорог. Ентусиазмът го има. Благодарение на учителя Димитър Ковачев, който цял живот се е интересувал и е събирал вкаменелости, се сложиха основите на филиала на музея в Асеновград. Това е палеонтологичен музей, който показва фауната, живяла по нашите земи преди милиони години. По онова време природата тук е била такава, каквато е днес африканската савана. Тук са живели жирафи, антилопи, маймуни. Много останки и цели скелети са намерени от тях. В експозицията в Асеновград е изложен скелетът на гигантски динотериум. Този роднина на съвременните слонове е бил висок 4.5 метра, а животното е тежало 12 тона. Напълно запазеният скелет е намерен преди 40 години при с. Езерово, Първомайско.
 


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

ЕДВИН СУГАРЕВ: КРАЙНО ВРЕМЕ Е ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДИНОЗАВРИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПРЕХОДА ДА СИ ОТИДАТ

ВЕЖДИ РАШИДОВ: СТРАШНО Е, ЧЕ БЪЛГАРИНЪТ НЕ ИЗЛИЗА ДА ГЛАСУВА

ИВАН ГАРЕЛОВ: БИХ КАЗAЛ НА НАШИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ: ЗАСРАМЕТЕ СЕ!

ДИАНА ВАПЦАРОВА: УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА ДА ВЪЗПИТАВА НА ГРАЖДАНСКА И ДОБРОВОЛЧЕСКА КУЛTУРА

НОРБEРТ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1940

Posted by on ян. 23 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31343 лв
 CHF =  1.696 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20549 лв
100  RUB =  2.81666 лв
 USD =  1.62891 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.