Александър Маринов: Българската политика чака своя Барак Обама

ПРОЕКТЪТ ГЕРБ ГУБИ ТЕМПО И МОЩ

СДС ОТИВА НА ДИРЕКТНА КОЛАБОРАЦИЯ С ПЪРВАНОВ И СТАНИШЕВ

Александър Маринов е роден на 12 май 1957 година . Депутат в 37-ото НС. Доктор по социология. В момента е преподавател в СУ “Климент Охридски”.

Едно интервю на Валентина Думанова

Как ще коментирате заявката на президента Първанов за повече намеса от негова страна в политическия живот на страната?

Т. нар. „пресконференция” ( а всъщност, мега ПР-акция, финансирана от българските данъкоплатци ) на Първанов наистина ще има сериозно отражение, както веднага отбелязаха някои приближени до него анализатори. Но не заради поредната обилна доза самоизтъкване, гарнирана с познатия популизъм. ( Тежко на общество, което предостави – според идеята на президента – грижата за децата си на „Българската Коледа” и нашефства на строителни фирми над домове за сираци. ) Първанов засегна реални, важни и крайно болезнени проблеми, но начинът, по който ги интерпретира и по който подреди приоритетите за решаването им, е направо взривоопасен. Можем само да гадаем, дали причината е в безумно порасналото му самомнение, или в старателно премислен план за прекрояване на политическата система по примера на любимия му учител Путин. Последиците обаче могат да бъдат необратими, поради което се налага бърза и решителна реакция от страна на българското гражданско общество ( доколкото такова има ).

Означава ли новата му роля и мълчанието от страна на партиите, че опозиция в България почти не е останала?

Реакция на опозицията има, но тя е раздробена и несистематизирана. Част от опозицията в лицето на СДС отива на директна колаборация с Първанов и Станишев, изглежда забравяйки печалния опит от 1994 г. Много по-важно от преките и конюнктурни изгоди ( ако такива изобщо има ) е да се видят плюсовете и минусите, както и големите опасности от някои идеи на президента.

Първанов е напълно прав, когато твърди, че насила ( чрез задължително гласуване ) не можеш да накараш гражданите да направят добър, а камо ли свободен избор. Но той не разбира ( а може би много добре разбира ), че не само изборната „повинност”, но и формалният мажоритарен избор може да роди „политически чудовища”. Мажоритарният елемент може да донесе желаната оздравителна промяна в българската политика само при определени условия и гаранции.

На първо място, далеч не всички българи искат да избират личности, т.е. хора, които имат самостоятелно мнение и са готови да работят преди всичко за избирателите си. Съвсем не са малко тези, които – докато са живи – ще гласуват за кандидатите, издигнати от „партията любима”, дори да са очевидни глупаци и негодници. Защото за тях партията е винаги права, „когато съгреши дори”, по думите на поета. За личности могат да гласуват, само личности – индивиди, способни да осмислят интересите си и да разсъждават трезво, кой какви политики им предлага и защо. На изборите за евродепутати вече бе направен опит за въвеждане на мажоритарен елемент чрез т.нар. „преференциални листи” и ефектът бе нулев – огромното мнозинство от избирателите категорично отказаха да променят първоначалното подреждане на листите, определено от партийните централи.

Но дори да приемем, че има достатъчно български граждани, които искат да заместят безличните и подредени отгоре партийни листи с индивидуално подбрани кандидати, те не могат да сторят това без демократични партии или срещу тях. Независими кандидати може да има, но няма съвременна демократична страна, в която броят на независимите депутати в парламента да надвишава 2 – 3 %. Всички останали са се явили на избори, като кандидати на дадена партия и са влезли в парламента, за да защитават нейната политика, макар и пречупена по някакъв начин през тяхната индивидуалност.

В българския контекст самият начин на поднасяне на идеята за мажоритарния избор, като освен за партиите е дълбоко порочен и неверен. Партиите не могат да бъдат заставени да излъчват мислещи, самостоятелни, почтенни личности, така, както избирателите не могат да бъдат накарани насила да правят добър избор. Те могат да прибягнат до различни трикове, като този с „гражданската квота” на БСП, на който се позова Първанов – да намерят неколцина популярни фигури, които срещу определено възнаграждение да предоставят „лице назаем”. Днес всички сме наясно, какви представители на „гражданското общество” са Весела Лечева, Добромир Гущеров и Стефан Данаилов.

А и за какъв „избор на личности” можем да говорим, след като партиите в днешния си вид не могат да излъчат и в тесния кръг на своите ръководства наистина изявени и уважавани люде. Как да се доверим на критериите за избор на личности в БСП, която за втори път в период от десет години излъчва за министър – председател човек без грам управленски опит? За какъв избор въобще можем да говорим при лидерите на ДПС и НДСВ?

Механичното прилагане на мажоритарния модел на избор в сегашната конюнктура носи една много голяма опасност. Тя не е главно в навлизането на „престъпния контингент” в политиката, както смята лидерът на СДС Пламен Юруков. Защото и сега той ( в различните си превъплъщения – от явни мутри до „бели якички”, пушещи пури за 200 лв. парчето ) е в политиката или щедро я финансира, както показа и последната кампания на действащия ни президент. Смъртната опасност от въвеждането на мажоритарен избор тук и сега е, че относителното надмощие на олигархичната симбиоза на известни политически, икономически и криминални среди ще се превърне в абсолютно и неконтролируемо господство. Тази свръхдоза ще „излекува” разтърсвания от конвулсии организъм на българската демокрация, като го умъртви.

Каква е далечната му цел според Вас?

Кой знае, какво му е в главата. Аз лично се притеснявам не толкова от това, което той иска да постигне, колкото от онова, което може да предизвика, без да го иска и дори да си го помисля.

Кой е основният проблем на политическото у нас?

Решенията относно механизмите на избирателната система не могат да коригират дълбоките пороци на днешните български партии. Те могат да имат позитивен ефект, но едва след като бъдат предприети и дадат резултат решителни мерки за оздравяване и прочистване на партиите и на техните елити. Ако отново се позовем на образния език на Георги Първанов, когато партиите бъдат освободени от властта на амортизирани и корумпирани политици, които умело се прикриват в партийните листи ( въпреки че мнозина такива фигури въобще не се крият, а гордо демонстрират властта си ). Вярно е – има примери, при които властта може да се реализира успешно чрез „поставени партии”, партии – фасади. Каква по-добра илюстрация от „прокремълския” партиен модел, който осигури комфортната автокрация на Путин и от който вероятно Първанов се възхищава. Това може да е ефективна власт, но не е демокрация. За да се въведе такъв модел, наистина ще бъде нужен референдум, а може би и нещо повече ( и не съвсем демократично ).

Възможността да избираш свободно е неразривно свързана с наличието на демократични и отчетни пред обществото политически субекти, без значение дали ще ги наричаме партии или движения, без значение дали ще бъдат традиционни партийни или нови граждански формации. Важното е, че те изпълняват ключовата функция да осигуряват нормалното представителство на интересите в обществото и носят отговорност за това пред него.

Ако решим, че оставаме в лоното на западната либерална ( или социална ) демокрация, в която все още всички официално се кълнем, решението е ясно, макар и болезнено. То е прилагано неведнъж и неведнъж е давало добри резултати. Дори и самият Първанов го засегна, но някак мимоходом и не си направи труда да изложи възгледите си в тази посока, може би защото и собствената му дейност като партиен лидер и като кандидат – президент не е съвсем безукорна в това отношение.

Трябва да бъде прекъсната порочната връзка между партиите и мръсните пари, а с това и зависимостта между политиците и „непредставителните” интереси.

Прекъсването на незаконния и неморален финансов поток към властта у нас съвсем не е толкова трудно, стига да има политическа воля за реални действия. На редица места по света и в Европа такива мерки са били приети и са довели до чувствителна промяна, главно чрез реален контрол над финансирането на политическите партии, действащ публичен регистър на финансовото и материалното положение на публичните фигури и ефективно изборно законодателство, в т.ч. положения, предвиждащи отнемане на мандата при сериозни финансови нарушения или недеклариране на доходите.

Виждате ли светлина в тунела на родното дясно?

Не. И не толкова поради някакви конкретни политически причини, а защото липсва вдъхновение, въодушевление. Няма тръпка, няма водачи, които да поведат хората. Българската десница, а и българската политика, като цяло чака своя Барак Обама. Но, рано или късно, и това ще се случи. На този свят нищо не е вечно. Дори мандатът на Георги Първанов.

Бойко Борисов и ГЕРБ?

Засега няма особени аргументи в полза на големите заявки и очаквания. Като цяло имам впечатление, че проектът ГЕРБ губи темпо и мощ. Може би е временно, може да е трайна липса на потенциал. Но като цяло не виждам там изобилие – нито на личности, нито на идеи.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=527

Posted by on февр. 1 2008. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.22163 лв
 CHF =  1.63791 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23166 лв
100  RUB =  2.58527 лв
 USD =  1.59816 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.