АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ:ТРЯБВА ДА СЕ ПОДСИЛИ ГРАЖДАНСКОТО НАЧАЛО

       ЖАН ВИДЕНОВ БЕШЕ С ЕДНА ГЛАВА НАД СТАНИШЕВ

Някои министри са силни феодали в едно разпокъсано слабо царство, казва още Александър Маринов

Александър Маринов е роден на 12 май 1957 г. Бивш председател на софийската организация на БСП по времето на Жан Виденов. Следва разрив с БСП. Депутат в 37-ото НС. Доктор по социология. В момента е преподавател в СУ “Климент Охридски”.

•  Г-н Маринов, напоследък политолози и анализатори се надпреварват да констатират края на прехода, но никой не прави оценка на това време. Какво беше то според вас?

– Наред с някои общи черти, българският преход е много специфичен. Много различен от прехода на другите посткомунистически страни. И разбира се, най-вече на централноевропейските. И ще ви дам само едни пример. Той може да изглежда не много важен, но според мен е илюстрация за разликата. В България се върнаха, първо във властта на левицата, а после и във властта на държавата, представителите на стария елит. Децата на политбюро. Те се върнаха, не защото са носители сами по себе си на някакви качества, компетентност, реформаторски идеи, а само и единствено благодарение на активите от миналото.

Иначе без съмнение българският преход е мъчителен, насечен от тежки сривове и всеки път, когато наследниците на бившата комунистическа партия навлизат във властта, е имало сътресения. Защото, за да се каже, че преходът е завършил, трябва да се е променило обществото. А не да са се постигнали някакви външни формални критерии.

– Какво трябва да се случи, за да свърши преходът?

– Според мен първото условие е да има един силен импулс на политическа воля за реформи. Това не е достатъчно, но без него нищо няма да се получи. Трябва да признаем, че сме заседнали някъде преди края. Има области, в които реформите са в самото си начало. А иначе естествено, че единственият сериозен критерий за завършването на прехода е качеството на живот на хората. Защото у нас има тежки илюзии – че преходът и в частност присъединяването към ЕС, ще облагодетелства еднакво всички. Няма да ги облагодетелства еднакво всички. Ще облагодетелства тези, които са по-образовани, по-къдърни, по-мотивирани, по-работливи, готови да поемат рискове. Ние имаме номинални елити, хора, които заемат някакви позиции. Но те не са в състояние да си изпълняват функциите.

– За политическия елит ли говорите?

– Не само. Вземете него, вземете бизнеселита, вземете медийния елит на страната, вземете една голяма част от интелектуалния елит, административния елит, елита в силовите структури. То се вижда. Във всяко едно общество има такива позиции и хора, които ги заемат. Но това са хора, които далеч изостават от изискванията на времето и от това, което България предявява към тях, за да върви напред. Това са хора, които не са достатъчно компетентни, малодушни, непочтени в голямата си част. И естествено, вие не случайно ме попитахте първо за политическия елит, защото нещата започват от там. Политическата воля. Българският политически елит в своето мнозинство, управляващото мнозинство много добре го характеризира, изпитва някакво странно откъсване от реалността. Смята, че е вечен, недосегаем и неможе да разбере, че реже последните сантиметри от клона, на който седи. Ще дам пример от преди години, когато вече бях в остър конфликт с ръководството на БСП, аз им казах, че те обръщат нормалната логика на политиката. А тя е – ние сме прави, правим добра политика и затова имаме мнозинство. Т.е. хората са ни повярвали и затова са ни подкрепили. В един момент БСП започна да смята, а и в момента така разсъждава: Ние сме мнозинство, затова сме прави. И това създава илюзията, че когато имаш мнозинство, винаги си прав и вършиш само добри неща. Което е много далеч от истината.

– Като казвате, че БСП не е реформирана, смятате, че тя е същата като по времето на Жан Виденов?

– Не е същата, по-лоша е. Трябва да бъдем максимално обективни и справедливи в оценките си. Парадоксът е, че в началото на прехода, когато беше подложена на най-силни атаки, в БСП имаше не малък политически импулс за промяна. Този импулс обаче беше омаломощен, забавен, спрян, ликвидиран. Когато някой малко се възпротиви, веднага му намират цаката. Както намериха цаката на Таня Дончева. То си е и нейна грешка разбира се, че се хвана на тая уловка. И това е една монолитна партия, която е подчинена на синдрома на президиума – който е най-отгоре, той е най-прав, той е винаги прав и партията е здрава. Може вътре нещо да клокочи, да кипи и ври, но нищо не показва.

Сергей Станишев ли е факторът, който задава тоя тоталитарен тон?

– Никакъв фактор не е Сергей Станишев. Той е едно удобно пособие, една удобна маша. Аз не бих могъл да бъда заподозрян в симпатии към Жан Виденов, но той беше с една глава над Станишев с всичките си слабости. Той също беше манипулиран.

– Кои са тези хора, които манипулират и тогава, и сега? Едни и същи ли са?

– Някои са видими. Явно е, че в ръководството на БСП има хора, които са много по-силни от Станишев. Те налагат волята си. Той не може да ги управлява. Вземете това, което върши Румен Петков в МВР. Един министър-председател на място никога няма да го допусне това нещо – да води своя паралелна политика, която злепоставя не само партията, но и държавата. Един Румен Овчаров си прави каквото си иска в икономиката. Има още няколко сектора, където министрите са като феодали. Силни феодали в едно разпокъсано слабо царство.

А разбира се, има и такива, които управляват от задкулисието и не се виждат. Но то се вижда, Станишев е без качества да бъде министър-председател. Даже според мен е без качества и за много по-малко отговорна работа. Лошото е, че една партия избутва напред такива хора, за да бъдат удобни, да бъдат някаква фасада. Той и сега заема някаква фасада – бил млад и реформатор. Какво й е реформирал Станишев на БСП? Просто това е една игра на разпределение на зони на влияние, на баланс между хората от различните лобита и групировки вътре в партията.

След като правите такива паралели във времето, можете ли да кажете каква ще е съдбата на БСП и на управлението й?

– Въобще не ме интересува каква ще е съдбата на БСП и на управлението й. Мен ме интересува съдбата на България, а за съжаление БСП управлява страната. Опасявам се, че истинският автентичен български европроект е застрашен. И той е застрашен по много сериозен начин, защото в политиката факторът време е много сериозен фактор. Тоест нещо, когато не го направите навреме, то няма стойност по-късно. България изпуска последните си шансове наистина да бъде достойна членка на ЕС и НАТО. Защото след това ще бъде формален член, но ще носи етикета на член втора категория, непълноценен член, който ще го търпят, понеже се е хванал в последния момент за дръжката на последния вагон. И няма как да го сриташ от влака обратно. Той ще влезе и ще го държат там в дъното до тоалетната.

Основната вина за това е на управлението на БСП. Аз не казвам, че БСП има силата да диктува това управление, тъй като тя няма тази воля и смелост да се наложи. Тя е мекушава и страхлива партия, която прави компромиси. Тя и затова се оказва в такова смешно положение. Не може да говориш, че предишното управелние е оставило поразяваща корупция. Не защото не е вярно, но защото идва логичният въпрос: Тогава какво правиш заедно с тях? В случая започваш да прикриваш миналото и те наистина го прикриват.

Аз смятам, че има един синдром, както се казва в психологията – на deja vu , на нещо, което вече сме видели. Аз си спомням една партийна конференция на БСП през 1995 г., когато спореха още колко мандата ще изкарат. И който казваше, че само още един, го смятаха за черноглед. И сега пак така говорят – колко е стабилно управлението и как е непоклатимо. А всъщност нещата са толкова крехки, защото основата е болна и разядена. И за съжаление символ на това е БСП. Не казвам, че тя носи сама отговорността. Защото другите също са големи имитатори – НДСВ и ДПС. Техните върхушки се интересуват само от своя интерес. То е очевидно. Вие виждате как НДСВ жертва хората си. Една среднопочтена партия с всичките си кусури, не може да го допусне. Но тя ги жертва, защото има там един кръжец от 10-15 души, които е важно тях да не ги закачат, да не им разровят далаверите. Пък другите кучета ги яли – служители, чиновници, зам.-министри. Всички на боклука. Продават ги на килограм.

– А ДПС?

– Това е уникална партия, с уникален лидер. Те не носят отговорност пред никого. И в такъв смисъл това не е политика, а какво остава за демократична политика. Защото, каквото и да направят, те си имат своите гласове, а е видимо, че се грижат само за себе си. И това създава усещане за безнаказаност. Мога да ви уверя, че ако някъде в Европа някой си позволи да се държи така арогантно както се държеше преди парламентарните избори Ахмед Доган, той е свършен за политиката. И за това не е свършил преходът. Защото това е възможно и дори се акламира като проява на честност. А то си е обикновена арогантност. Мен не ми пука, нищо не можете да ми направите. Казвам ви го в очите и пак нищо не можете да ми направите. И те разчитат на това, че такава е конфигурацията, че винаги някой ще има нужда от тях. И тя конфигурацията е такава не аритметически, а просто духът, силата и моралът на другите партии е такъв, че не могат да посмеят да се лишат от подкрепата на ДПС. Иначе ако БСП и НДСВ се бяха разбрали, можеха да направят поне едно добро дело – да елиминират ДПС. Но те нямат смелост за това. И ги е страх да са сами и двете. Сигурно ще си избодат очите още на първия месец. И така ДПС, грубо казано, ги обработва и ги използва и двете.

•  Ще има ли ДПС решаваща роля на президентските избори?

– При аналогична степен на избирателна активност няма как да няма решаваща роля. Просто това е аритметика. При избирателно участие под 50 процента, гласовете на ДПС са решаващи. Няма как този, който е срещу тях да спечели. Ако обаче има някаква промяна и активизиране, никой не може да каже. Промяната, противно на някои оптимисти, няма да дойде от възход на десницата. Защото в политиката се борави с реалности. Аз смятам, че българската десница ще се оттласне от дъното и ще намери своя път. Просто това е природен закон. Но първо времето е малко, отношенията вътре са сложни, а и прекалено е силна отсреща тази коалиция, ако тя е единна. Така че ако нещата се развият в добрия за България сценарий, тоест положително решение през пролетта за членството ни в ЕС, тогава аз не виждам реален шанс Първанов да загуби. Но ако нещата не се развият добре, както изглежда все по-вероятно, изборите ще попаднат в съвсем друг контекст. Както обичам да казвам, в България резултатът от вота се определя не от това, че някой е спечелил, а от това, че другият ги е загубил. Ясно е, че президентът се асоциира с правителството. Той си беше неговият архитект. Така че един неуспех на правителството да постигне основната си цел, няма как да не се лепне на президента. И което е по-важно, няма как да не даде ефект в обществото. Защото това ще е първият голям и истински изблик на евроскептицизъм. Защото досега всички повече или по-малко понасят трудностите, несгодите и отлагането на просперитета с идеята, налага се да правим жертви, за да ни приемат. Но когато се стигне до отлагане, ще възникне въпросът: Не бяха ли тези жертви прекалено големи за този непостигнат резултат. И тогава не завиждам на правителството, на управляващата коалиция. Първо, защото те помежду си ще се изпокарат кой да поеме отговорността и вината. Вие знаете, че и трите управляващи партии не си падат много по поемането на отговорност. Защото гледат обикновено да я харзулнат на някой друг. И едва ли ще останат хомогенни поне трите заедно. Какво ще стане по-нататък не мога да ви кажа, тъй като не съм ясновидец. Но интуицията ми подсказва, че тези ясно и предрешени едва ли не избори, тепърва ще се заплитат. За съжаление, поради лоши за страната причини. Каквато и да е оценката ми за Първанов, а тя не е висока, тъй като го познавам много добре и съм го виждал в различни ситуации и зная, че има неща, които не се менят у човека, все пак бих предпочел нещата да се развият добре, пък тогава вече който заслужава, да бере плодовете. За съжаление не ми изглежда много вероятно това.

•  Това ли ще е единствената интрига на президентските избори – ЕС и Първанов или и двете?

•  Това въобще не е интрига на изборите, това е голямата дилема на България.

•  Имах предвид възможно ли е според вас Сакскобургготски да се кандидатира за президент и да обърка картите на БСП?

•  У нас всичко е възможно. Но лично за мен политическата кариера на Симеон Сакскобургготски вече не върви нагоре. Така че аз лично бих се изненадал, ако той се съгласи да се кандидатира, защото той дори от най-далече не може да се доближи до добрите си резултати. Поради една много проста причина. Ясно е, че самият ход на процесите в дясно е в посока на отблъскване от НДСВ. Всички разбират, дори и тези, които допреди една-две години бяха привърженици на партньорство с НДСВ, че вече няма хляб в това. Образно казано разбират, че няма смисъл да си купуват фабрика на 8-ми септември. А той сам нищо не може да спечели. Тези 20 процента на парламентарните избори, бяха последното изсмукване на резервите с всичките номера, които свършиха НДСВ, използвайки възможностите на една управляваща партия.

Казахте, че в България има нужда от нови политически елити. После казахте, че десницата може да се оттласне. С нови лидери или със старите?

– Навсякъде има нужда от нови лица, които да почнат да воюват за името лидер. Защото не е достатъчно да заемеш някаква формална позиция, за да си лидер. Положението в десницата е много различно. Но независимо дали има една партия, която се наложи много бързо, както е в случая с ДСБ, и очевидно го дължи на своя лидер. Тази фигура не е изчерпана, въпросът е какво ще се добави към нея. Аз виждам една странна боязън от силни лидери в България. А доколкото ми е известно нито една партия, нито едно движение, не е просперирало без силен лидер. Понякога се е оказвало, че не е толкова силен, но без лидер, без изявена фигура, нищо не е възможно да стане.

И затова си мисля, че президентските избори са възможност не толкова да се появи нов безспорен лидер на десницата, защото ако се потърси човек извън политиката, той едва ли ще се наложи като нов обединител на десницата. Това ще бъде отново доказателство, че десницата може да се обърне към своя естествен ресурс, а не към партокрацията. А към гражданското общество, към интелектуалците, към експертите, към хората, които не бих нарекъл толкова десни, колкото наистина демократи. Просто трябва да се подсили гражданското начало, защото, когато партийното начало започне да доминира, естествено, че клапите на партията към обществото се затварят. Десниците в Унгария, Полша, Чехия, Словакия понесоха тежки загуби, преструктуриха се и се появиха нови лидери. Някои от тях не бяха толкова известни.

– От къде в България могат да де появят тези лидери?

– Ами те са сред нас. Лидерът се проявява, когато се създаде обстоятелство. Това е до голяма степен въпрос на случайност от една страна. От друга страна представете си, че имате едно яйце, от което трябва да се роди пиленце. И вместо това яйце естествено да се пропуква от вътре, някой от вън непрекъснато му навива едни пластове лейкопласт. И то пилето накрая се задушава. Сигурно има много млади и не само млади, но с потенциал хора в политиката. Които са се задушили и не са могли да пробият нагоре. У нас се създава едно мислене от типа “или-или”. Това, че ще започнат да се появяват нови лидери, нови хора на подстъпите, не е заплаха за старите лидери. Защото наистина идва един момент, в който наистина трубва да се извърши предаването на властта. То не е необходимо да бъде веднага. Защото има и много български политици, които са били похабявани, защото са били тласкани веднага да скочат на върха. Това е един нормален процес. Дори и за тези партии, които имат тежък и стабилен лидер, на който сянката му е дебела и под нея нищо не расте. Ето вижте в Германия под сянката на Кол все пак израстна Ангела Меркел.

Тоест според вас старите лидери нека си стоят, но да дават и път на младите около себе си?

– Да, разбира се. Въпросът е те да бъдат допълнени. Това е нормалната практика и аз не мога да си обясня, защо не се случи в България.

Може би защото сегашните лидери не са достатъчно отворени за това разбиране?

– Трудно ми е да преценя, въпреки че ги познавам лично. Не ми изглеждат на хора, съвършено неспособни да допуснат нови. Или ръководните тела вдясно ще разберат, че трябва да се обновят истински. Лидерът е силен с поддръжниците. Ако в политиката не действа този принцип, че всеки трябва да носи в раницата си маршалски жезъл, то къде би трябвало да действа. И тук е въпросът за необходимостта от едно ново поколение политици, които разбират по различен начин правенето на политика. Не толкова в партийното говорене, а в правенето на политики и в обясняването им. Тоест конкретни решения по конкретни проблеми в конкретни области.

Споменахте, че се налага смяна на елита и в медиите. Защо?

– Това е една от най-загнилите области в България, поради начина, по който се развиха медиите. Медиите се оказаха продължение на бизнеса и политиката с други средства. Разбира се, медиите навсякъде са бизнес. Изключвам там, където има публични и обществени медии. Но бизнесът на медията е да говори истината, а не да обслужва някого с нещо. В България много голяма част от медиите са предварително парцелирани и предубедени и е съвършено известно кого обслужват. А понякога обслужват различни или всички, които си платят. Тогава се загубва смисълът на медиите, които все пак би трябвало да са на страната на гражданското общество. Но за да бъде една медия независима, тя трябва да бъде финансово независима. А за да бъде такава, трябва да има нормален рекламен пазар, защото няма друг източник. Но виждаме, че и той в България не е такъв.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ХРИСТО КАЛЧЕВ: ГЛАВЕН ПРОКУРОР ЩЕ Е МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ

 

МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА У НАС Е СИЛНО ИЗХАБЕНА

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=113

Posted by on февр. 16 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.