Албулена Халили: Македония трябва да се разглеждат през призмата на международните процеси

Това е последният път, когато ще ни се позволи употребата на съчетанието „Македония на кръстопът”

Албулена Халили е завършила магистратура по дипломация и международни отношения с дипломна работа „Версайската система – един неустойчив международен ред”. Тя е докторантка по международни отношения в Тиранския университет. Нейната област на изследване е концентрирана основно върху трансатлантическите отношения. Работи в сектора за изследвания в Университета на Югоизточна Европа в Тетово от 2007 г. Пише редовно аналитични статии във всекидневния и електронния печат. Сред нейните последни научни издания са: „Албанският национален въпрос – последната част от неподредената балканска мозайка”, „Европа след Лисабон: външната политика на ЕС към Западните Балкани”, „Изграждането на международната система според доктрината на Удроу Уилсън”, „Нерешените въпроси, които препречват пътя на евроатлантическата интеграция: случаят на Западните Балкани” и др. Също така, в съосновател на Мрежата ПанАлбаника (panalbanica.net)

Европа се разтърси от събитията в Македония. Беше ли организирано нападението срещу парламента от функционери на някоя политическа партия или беше просто едно хулиганско действие?

Нападението в парламента на Македония на 27 април тази година, окончателно потвърди, че задънената улица, в която се намира Македония от доста време, не трябва да се оценява и третира само като политическа криза. Нереагирането от страна на силите на реда спрямо насилието срещу най-важния и демократичния орган на една държава, използването на насилие срещу представителите на народа и срещу медиите, опитът за предумишлено убийство срещу един албански политически лидер, са индикатори, че в Македония съществува ясно изразен асиметричен идеологически и конфликт за идентичността, който на 27 април ескалира.

Това представлява повърхността на македонското собственическо мислене за държавността, наслоявано с годините, още от нелегитимното обявяване на независимостта на тази държава. Т.е., всичко е наред докато албанците са владени и на второ място, но когато те искат да бъдат равни и държавотворен елемент на тази държава, това е неприемливо и за това те са в състояние да разрушат и самата държава.

Сцените, които целият свят видя посредством телевизията и социалните медии, са безспорно свидетелство за всекидневното състояние на гражданите, които живеят години наред в тази държава, с единствената разлика – докато другите граждани се чувстват дискриминирани и заплашени от този режим, фактът че си албанец удвоява дискриминацията и заплахата, достигайки до екзистенциални стадии.

Какво е състоянието на ранените депутати и кога парламентът ще продължи своята работа? Има ли вероятност да се създаде правителство през следващите седмици?

Използването на тълпите и на хората дали за нападение или за собствена защита, представлява най-подлият акт и ниското ниво на безчестните актьори за даване на сметка, диалог или и цивилизована конфронтация и демократическа битка.

Насилието, до крайните граници на живота, срещу албанския депутат Села, няма политически мотив, а изцяло етнически. Доста важно е да се подчертае, че основата на този разказ е поръчката, че истинското нападение да се извърши срещу албанеца, роден в Струга и образован в Прищина и Тирана, срещу албанеца интелектуалец и праволинеен, срещу този, който издига гласа за колектива, който казва истината открито и без несъществуващи постмодернистки или идеологически окраски.

Също така, събитието от 27 април в парламента на Македония има комбинирани елементи на геноцид и тероризъм. На геноцид, защото е мотивирано от етнически мотиви и за целева мишена има албанеца като такъв; и на тероризма, защото цели разпространение на страха (Департаментът за отбрана на САЩ определя тероризма като „пресметнато използване на незаконно насилие или заплаха от незаконно насилие за разпространяване на страх, с цел да принуди или уплаши правителствата или обществата в преследване на цели, които като цяло са политически, религиозни или идеологически”)

Как, според Вас, трябва да процедират албанските партии в контекста на непрекъснатите опити на ВМРО-ДПМНЕ за блокиране създаването на новото правителство? Ще продължи ли сътрудничеството между албанските партии, от една страна, и между тях и СДСМ, от друга страна?

Посред този кръстопът с много проблеми, албанците трябва да следват своя път. След изборите на 11 декември, за първи път албанските политически партии в Македония успяха да заобиколят всяко политическо несъгласие и противопоставяне и да се договорят за една цел, която надхвърля всякакъв личен и партиен интерес. Те подписаха Общата декларация на албанските политически партии в Македония, като се ангажираха и за създаването на един механизъм за надзор на изпълнението на тези цели, който ще бъде Съвещанието на албанските парламентарни партии. Т.е., албанците хвърлиха зара. Те поставиха своите условия и трябва да бъдат единни и да не помръдват в тази обща позиция. Още повече, албанците са в линията на всяко искане, поставено на Македония от Европейския съюз и Съединените американски щати.

И в събитията в парламента албанците като цяло, включвайки тук народа, но и политическия елит, се показаха умерени, не позволиха да се манипулират, бяха единни що се отнася до албанския национален интерес, но и в пълно съответствие с позициите на международната общност.

 

Да продължим с процесите в „Албанския блок” – ще се подкрепя ли „Албанската платформа” до края или ще се търси някакъв друг път за защита правата на албанците в Македония?

Първо, Македония има онтологична криза, т.е., която е свързана с природата на нейното съществуване и е вкоренена назад във времето, още от нейното създаване като независима държава. Македония стана независима от бивша Югославия без да се вземе предвид волята на 1/3 от гражданите, които живеят в тази държава. Забележете, че албанците бойкотираха референдума на Македония за независимост. Това прави процеса изцяло дискредитиран. Още в Преамбюла на Конституцията на тази държава се казва, че собствеността на държавата принадлежи на македонския народ, макар че там може да живеят и други граждани, които са част от съседни народи. Този факт прави Македония атипична моноетнична унитарна държава.

Втората криза, окачествявана като политическа криза, започна в края на 2014 г. и дойде като последица от неразрешаването на първата криза. С времето тази криза получи формата на една хибридна криза, където са представени икономическите проблеми, политическите различия, дори до степен на идеологически сблъсък за идентичността и концепцията на държавата.

Положението на албанците в Македония не се различава много дали управляват социалдемократите или консерваторите. Позицията спрямо албанците е държавна, а не партийна.

Искам да подчертая, че ме учуди фактът, че сред исканията в Общата декларация отсъства преброяването на населението, тъй като смятам че точно то е Гордиевият възел, от който трябва да тръгне окончателно разрешаването на онтологичната криза на тази държава.

 

Напрягат ли се много междуетническите отношения в Македония по причина на политическата криза? Според Вашето мнение, има ли опасност от граждански конфликт на етническа основа?

Политическата номенклатура в Македония е натоварена психически с едно идеологическо мислене от миналия век и като последица от това зацикля и трансформацията на политическата култура. Отсъствието на трансформация на политическата култура в едно многоетнична държава произвежда етнически, икономически, психологически антагонизми, които след това се проявяват в примитивни действия, които без съмнение нарушават общественото равновесие.

Повече от един милион албанци в Македония се иска да бъдат лоялни към една държава, която не само, че не представлява нито един албанец и нищо албанско, но дори е антиалбанска още в генезиса на своето създаване. Лоялността на албанците в Македония, изразена посредством интеграционните политики и принципа на „неприетото присъствие” в институциите, има за финална цел етнизацията на едно обикновено географско понятие и създаването на македонска политическа нация заедно с албанците като необходимо зло.

По време на последната криза се прояви една подчертана тенденция за синхронизиране на проблемите на албанците и македонците. Истина е, че ние, и двете страни, искаме не искаме, със самия факт, че живеем под същата юрисдикция, страдаме от потопяването на страната в авторитаризъм, проблемите в институциите, инкриминирането на политиците, нефункционирането на съдебната система, но за разлика от македонците, албанците са изправени пред тези предизвикателства през цялото време, дори поставяйки се над нашите екзистенциални проблеми. Институциите не само, че не работят за нас, но даже работят срещу нас.

Тенденцията за солидарност има за цел неутрализирането на албанския въпрос в Македония и камуфлирането на нашата кауза посредством техните сблъсъци за власт и спасяването на държавата.

В някои български вестници има писания, че екстремистки групи, основно организирани фенове, от Сърбия са влезли в Македония, за да участват в гражданските размирици. Има ли истина в тези информации?

Не трябва да се подценява изобщо голямото влияние, което имат съседните държави на първо място, които следват техните традиционни доктрини, но нито това на другите недържавни актьори или на влиянието, което силите като Турция и Русия имат на Балканите за техните национални интереси като цяло.

Как трябва да действат съседите на Македония за успокояване на ситуацията и как оценявате ролята на международния фактор?

Проблемът от външна страна е оспорването на съществуването на тази държава от всички нейни географски съседи, освен албанците: на тези, които живеят в нея, в Албания на запад и в Косово на север. Това оспорване, което се прави за нейното име, идентичност, език и църква, са обективни ключови фактори за нейното забавяне в реформите и в нейния евроатлантически път. Албанците, не по тяхна воля, са станали заложници на проблемите на тази държава.

Позициите и исканията на САЩ, ЕС и като цяло на международния фактор към Македония, трябва да се разглеждат през призмата на международните актуални процеси. След Брекзит и победата на Тръмп, светът върви към реалистичната концепция в международните отношения и принципите на Вестфалската система. Тези процеси, без съмнение, се проявяват в целия свят, но особено на Балканите, където се срещат сферите на влияние Запад – Русия. Многостранната дипломация, не само на държавите по света, но и на тези на Балканите, от ден на ден оставят място на двустранната дипломация и на засилването на традиционните съюзи. Геополитическите подреждания и преподреждания имат неотменимо влияние във всяко събитие и дневен ред на актуалната политика. Исканията на международната общност за създаването колкото се може по-бързо на правителство в Македония се случват по причина, че се иска едно посредническо време, за да се поддържат Македония и целите Балкани стабилни, докато международните процеси и политики се профилизират и се сдобият с константна форма.

Това е последният път, когато ще ни се позволи употребата на съчетанието „Македония на кръстопът”. Мисля, че окончателно това е кота „нула” за Македония. Тя трябва да се фокусира колкото се може повече върху намирането на дългосрочни вътрешни решения, за да започне решаването на външните спорове, които има с всички съседи, освен с албанците. Дори и в Общата декларация, в точка 5 – разрешаването на въпроса за името, и в точка 6 – добри отношения със съседите, предвиждат клаузата „включване на албанците в работната група за преки преговори с Гърция, респективно с България”.

Македония трябва да се разглежда като ключово пространство, цялост и държава за сигурността и стабилността на района. Това в действителност беше и целта за създаването на тази „държава-тампон”. Затова, не трябва да третираме проблема на тази страна затворен в една рамка, изолирана от процесите в района и извън него. Същевременно трябва да се има предвид, че нейните вътрешни решения ще определят и нейната бъдеща геополитическа ориентация, но и последствията за региона.

13.05.2017

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13474

Posted by on май 13 2017. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “Албулена Халили: Македония трябва да се разглеждат през призмата на международните процеси”

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.