Албулена Халили: Македония преди местните избори

Албулена Халили е завършила магистратура по дипломация и международни отношения с дипломна работа „Версайската система – един неустойчив международен ред”. Тя е докторантка по международни отношения в Тиранския университет. Нейната област на изследване е концентрирана основно върху трансатлантическите отношения. Работи в сектора за изследвания в Университета на Югоизточна Европа в Тетово от 2007 г. Пише редовно аналитични статии във всекидневния и електронния печат. Сред нейните последни научни издания са: „Албанският национален въпрос – последната част от неподредената балканска мозайка”, „Европа след Лисабон: външната политика на ЕС към Западните Балкани”, „Изграждането на международната система според доктрината на Удроу Уилсън”, „Нерешените въпроси, които препречват пътя на евроатлантическата интеграция: случаят на Западните Балкани” и др. Също така, в съосновател на Мрежата ПанАлбаника (panalbanica.net)

Как оценявате проекта за албанския език, който беше внесен в парламента на Македония? Отговаря ли на интересите на албанците или не разрешава проблема с официалната употреба на албанския език?

 

 

За пореден път става дума за поредната измама. Проектът, предложен от правителството на Македония през август тази година, не е проект за албанския език, а неговото официално наименование е Предложение-закон за използването на езиците. Следователно, отново сякаш и в конституционните изменения, които произлязоха от Рамковото споразумение в Охрид, и в това предложение-закон албанският език не се споменава категорично, а се съотнася към „езика, който говорят най-малко 20% от гражданите”.

Второ, този закон е включен умишлено в националната програма за приемането на правото на ЕС 2017-2019 г., където се предвиждат планираните мерки за реализацията през следващите две години, смятайки това като част от процеса на евроинтеграцията. За пореден път, в името на евроатлантическите процеси, спрямо които албанците никога не са имали някакво колебание, а напротив, са били техните ускорители, се правят лъжливи обещание за един доста важен въпрос, какъвто е статутът на албанския език в Македония.

Трето, това предложение не става за нов закон. Както се казва и в официалния документ, „целта на приемането на закона е последователното превръщане на конституционните изменения в законови текстове по отношение употребата и приложението на езика, който се говори от най-малко 20% от гражданите на Република Македония и неговата писмена употреба”. Според тази цел, с право може да констатираме провала на приложението на Охридското споразумение 16 години след неговото подписване, неизпълнението на задълженията от страна на отговорните институции за въплътяването в закони на конституционните изменения, приети през 2001 г., което не амнистира нито един политически субект, който е управлявал през тези 16 години. Това предложение-закон е само един план за действие за изпълнение на задълженията, които е трябвало да се изпълнят до 2004 г. Точно по тази причина министър-председателят Заев в неговите последни декларации заяви, че с този закон се затваря Рамковото споразумение от Охрид.

Последната ирония на същото правителство е, че този месец одобри 11 мерки-предложения за подкрепа на македонския език, сред които и утвърждаването на македонския език в световните университети, откриването на Македонисткия център “Makedonikum”, създаването на фонд за писането и издаването на творби, които се посвещават на македонския език и други. Македонският език де факто и де юре е официалният език на тази държава. Албанският език остава и за в бъдеще подчинения език, а неговата употреба – подразбираща се.

Правителството на Заев е на власт повече от 100 дни. Как смятате, изпълняват ли се исканията на албанците от „Албанската платформа”?

Още от създаването на новото правителство за съжаление никой не е споменавал повече Общата декларация на албанските политически партии в Македония. Това  е по причина, че самите я подписали лица, я изоставиха първи. Албанците се съгласиха да станат част от правителството без условия, по-точно с условията, поставени от СДСМ. През май тази година, от името на парламентарното мнозинство, т.е. и от името на албанците, лидерът на тази партия, Заев, посредством една декларация от четири точки, обеща, че нито един документ, платформа, декларация, акт или друго действие не може да бъде условие или база за формирането и функционирането на правителството на Македония.

Във връзка с този провал съществуват два фактора:

Първо, липсата на воля при албанските политически субекти да изпълнят направените обещания в тази декларация, подписана от самите тях. Албанските политически субекти страдат от подчертана политическа незрялост, което не им позволява да правят разлика между партийния и националния интерес, или между всекидневната политика и общата национална стратегия. Тази незрялост, комбинирана с външните деструктивни влияния в региона, носи непоправими и дългосрочни последици за албанския политически процес в това пространство.

Второ, албанците дадоха поредния си принос за стабилността на региона. Те още веднъж засвидетелстваха, че са партньори на Запада в процеса на правилната ориентация на Македония, след голямата криза на геостратегическата ориентация, през които тя премина през предходните години.

С една дума, албанците замразиха своите искания, предвидени в Декларацията за една по-принципна цел каквато е членството на Македония в евроатлантическите структури. Но това по никакъв начин няма да рече, че главата на албанския въпрос в Македония е завършена. Пълното конституционно равенство между македонците и албанците и прилагането на принципите не само на обществото, но на мултиетническата държава са основните предварителни условия за съществуването на Македония.

На 15 октомври в Македония ще се проведат местни избори и албанските партии влизат разделени в тях. Има ли вероятност да загубят кметските постове в Струга и Кичево?

Преди да говоря за местните избори през октомври, бих искала да изясня няколко доста важни факта, които са свързани с избирателния списък, който политическите субекти, както и албанските медии не дискутират изобщо. Според приблизителните статистики за броя на населението на Македония през 2016 г., тъй като точният брой липсва, защото Македония не е извършвала преброяване на населението от 2002 г., броят на населението е 2 072 490 души, а броят на избирателите в избирателния списък е 1 814 644. За всеки човек със здрава логика е неестествено 87.5% от населението да има право да гласува.

На миналите парламентарни избори, които се проведоха през декември 2016 г., само 9 месеца по-рано, избирателният списък наброяваше 1 784 416 гласоподаватели. Следователно, повече от 30 000 гласоподаватели, които се изключиха от избирателния списък миналата година, сега се върнаха отново в избирателния списък за местните избори по необясним начин.

Що се отнася до общините Струга и Кичево, бих подчертала две манипулации: едната е свързана с противоречивия закон за териториалното разделение на общините в Македония, с който се увеличи изкуствено броят на македонските гласоподаватели създавайки селски албански общини и градски общини с македонско мнозинство. А другата е свързана с категорията на гражданите в избирателния списък, които работят или временно живеят извън страната. Разликата между двата избирателни списъка, що се отнася до тази категория е 153 051 гласоподаватели по-малко за тези избори. Последните развития ни създават впечатлението, че Кичево и Струга не са застрашени и този път, но след приключването на изборите, албанските политически субекти трябва да седнат и да поставят на дискусия гореспоменатите проблеми.

ДСИ и СДСМ фактически създадоха предизборна коалиция. Ще имат ли успех в резултат на взаимната подкрепа?

Смятам, че не съществува някаква официална предизборна коалиция между тези две партии и че медиите несправедливо създават едно такова мнение. Естествено, че не мога да говоря убедено за техните вътрешни споразумения. Въпреки това, те са партньори в едно правителство и сигурно могат да имат общи интереси и пазарлъци. Дотук всичко е нормално.

Това, което може да бъде зле разбрано или да има дезориентиращо влияние, особено при албанците, е създаването на убеждението, че е напълно естествено, дори се окуражава да се гласува за един македонски кандидат, при обстоятелства, когато обратното не се случва или се случва доста рядко. Следователно, имаме работа с едно отношение, което не е взаимно.

Друго явление е включването на албански кандидати в листите на СДСМ. Това причинява объркване при албанския избирател и заради разделението на албанския вот на много политически субекти, по времето когато повече от всякога ни е нужна единна позиция и действия. Посредством консолидацията и обединението на албанския политически фактор, трябва да се постигне обезкуражаването на индивидите, които в името на етническата принадлежност, поради лични интереси манипулират албанските гласоподаватели в тежко положение, включвайки се в уж реформираните македонски партии.

Още от времето на протестите за свалянето на миналото правителство, СДСМ пропагандираше, че е създал една общонародна и надетническа коалиция срещу властта. Естествено, това явление има повече нюансите на психологически ефект отколкото на реален и произвежда моментна енергия. Жижек, съвременен философ, би казал, че истината се намира при обикновения гражданин по времето, когато всичко свършва и когато тази енергия приключва. Чувства ли обикновеният гражданин разликата? Аз бих попитала чувства ли албанският гражданин разликата?

В случай, че партиите от правителствената коалиция не спечелят повече гласове от опозиционните партии, може ли да очакваме нови парламентарни избори?

Тази правителствена коалиция може би е най-крехката правителствена коалиция в историята на тази държава. На тези избори са създадени прецеденти, които ще имат дългосрочно влияние при създаването на всички бъдещи правителства. За първи път мандатар за създаването на правителството от македонския блок е СДСМ, който е получил мнозинството от македонските гласове, а също така, за първи път е получил значителен брой гласове на албанци и на други етноси. В албанския блок се намира ДСИ, който е непрекъснато на власт почти 10 години и един разделен „Съюз за албанците”, който преди смяната на властта беше безкомпромисен противник на албанската партия, с която е коалиционен партньор.

Тук искам да подчертая моето убеждение, че албанските гласове за СДСМ бяха временни гласове, но и доста реалистични. Те послужиха само за целта за свалянето на режима на Груевски. Затова съм скептична, че СДСМ, въпреки опитите да се представя като реформирана и надетническа партия, би могъл да получи гласовете на албанците както на миналогодишните избори.

Без съмнение, смятам че може да има предсрочни парламентарни избори, но това не бих го обвързала толкова много с изборния резултат, колкото с крехкостта на коалицията и отдадеността, особено на македонската страна във властта да гарантира равенството на албанците във всички сфери и единодушната готовност да се приемат албанците като държавотворен народ, равен с македонския народ.

България и Македония подписаха споразумение за добросъседство. Как се оценява от албанските политици и експерти това споразумение?

Македония се създаде като държава под надзора на Югославия и макар че беше пасивна във федерацията, след независимостта, тя наследи същата несигурност и неспособност да създава своя независима външна политика от линията на югославската външна политика.

Двоуменията за идентичността и утопичните опити за създаването на нова политическа нация се сблъскаха с албанския въпрос в нея и с ясните външни и консолидирани политики на съседите. Спорът с Гърция за името, със Сърбия за църквата и с България за идентичността и за самия произход на езика, превърнаха Македония в генератор на двустранни кризи в центъра на Балканите. Тези обстоятелства, заедно със забавянето на Македония в цялостната демократизация на страната, водят до това тя да остане далеч от интеграцията в евроатлантическите структури.

Днес, когато се говори за интеграцията на Македония в НАТО, ми идва наум известната мисъл на Макиавели „Целта оправдава средствата”. На Македония и е нужна интеграция в НАТО по две причини: за профилизиране на стратегическата ориентация и за вътрешно стабилизиране. По този начин се оценява и споразумението за добросъседство между България и Македония, т.е. като една воля на съседите за компромиси по жизнени за тях въпроси, в полза на стабилността и регионалната сигурност, култивирането на добросъседски отношения и запазването на западните ценности.

Албанските политически субекти в Общата декларация, в точка 6 – Добри отношения със съседите, предвиждат: „Включването на албанците в работната група за преки разговори с България”, но досега не е станало публично известно някаква позиция, свързана с тяхното включване по време на сключването на това споразумение.

Благодаря!

04.10.2017 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13591

Posted by on окт. 4 2017. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26575 лв
 CHF =  1.67365 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21842 лв
100  RUB =  2.80933 лв
 USD =  1.65119 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.