Албанците не приемат да бъдат със статута на малцинство в Република Северна Македония

Зечирия Ибрахими


Македонците би трябвало да отворят една нова дискусия с албанците, с албанските политически партии, с албанските интелектуалци, но и с международния фактор, за да се намери решение и да се постигне споразумение, което прави от албанците включващ, държавотворен и стабилизиращ фактор в държавата.

Зечирия Ибрахими*, Скопие

Най-накрая Одисей пристигна в Итака! Договорът от Преспа се гласува и в гръцкия парламент, с което се сложи край на одисеята, която продължи почти три десетилетия, относно проблема с името на Македония, но и агонията на прехода на страната, която щом стигнеше до вратите на Брюксел, ѝ показваха червения картон на нейния южен съсед. По този начин, Република Македония или, по-точно вече, Република Северна Македония приключва и процеса по своето държавно изграждане. Откакто СДСМ взе властта, идването на която имаше една доста висока цена, успяха да се приключат два много важни и отворени за изграждането на държавата процеси.

Договорът за приятелство с България

След много години на различни оспорвания от страна на източния съсед, т.е. България, най-накрая на 1 август 2017 г. министър-председателите на двете страни, Заев и Борисов, подписаха Договора за приятелство между Македония и България, с което се сложи край на много открити проблеми години наред. За да опресним спомените, ще кажем че България оспорваше македонския език, македонския народ и, дори, и историята на македонския народ и на македонската държава. Т.е., бяха отворени идентификационни въпроси. Избирайки една част от своята история да я третира като обща етническа собственост, Македония успя да приключи с успех спора с България, спечелвайки така един съюзник и по пътя към евроатлантическата интеграция, но и един сериозен икономически партньор, както и – което също е с голямо значение – един поддръжник за признаването на Македонската православна църква.

И, това, което трябва да се каже в този случай и което почти никъде не е казвано, албанците в Македония, т.е. и албанските политически представители – на управляващите и на опозицията, подкрепиха това и поддържаха позицията на министър-председателя Заев за това споразумение. Естествено, това премина сякаш да беше най-лесното нещо и сякаш „албанците нямат какво да оспорват в този договор”. В полза на истината – не че албанците нямаха какво да кажат по тази тема, но те замълчаха по две причини: първо, заради емпатията към техните македонски съграждани, които в този случай бяха поставени под натиск, и, второ, заради това, че споразумението отваряше пътя за евроатлантическата интеграция, което подразбира и една сигурна и стабилна държава. Но, другата истина е, че не се намери почти никой да каже на албанците поне едно „Благодаря!”. Сякаш албанците бяха в дълг към своите македонски съграждани, а не че това беше един знак на тяхната благоразположеност и добра воля.

Договорът от Преспа

Макар че проблемът с България не беше нещо леко, по-голямата истина е, че проблемът с Гърция беше къде-къде по-голям. Докато България никога не беше блокирала Македония заради тези неразбирателства, Гърция беше сложила вето, така че без промяната на името на държавата, Македония не можеше да се интегрира нито в НАТО, нито в ЕС. Затова, в Обединените нации беше определен един специален емисар за този спор (Матю Нимиц), който дълги години работеше за намирането на решение.

Въпреки това, заради глобалните процеси и бързите и хаотични промени, които се случват „в света на големите”, което налагаше на Македония задължително да стане част от НАТО, защото „свободните електрони: не могат да оцелеят, след един натиск от двете страни, на 17 юни 2018 г. се подписа Договорът от Преспа, с който държавата прие да се нарича Република Северна Македония във вътрешен и външен план (erga omnes), докато нацията ще продължи да се нарича „македонска”. Макар че имаше неясни неща какво ще се случи с държавната идентичност, албанците бяха тези, които видяха този момент като една голяма победа, защото така окончателно и албанците можеха да влязат под купола на НАТО и да се спасят от руско-сръбското антиалбанско влияние. И, когато сме тук, не може да не кажем публично, че македонският фактор в страната, откривайки подходящия глобален контекст относно тази тема, почти никак не попита какво мислят албанците за Договора и дали те имат някаква позиция. Със сигурност и албанците не искаха да изглеждат „дребнави” и не се хванаха за детайли, защото гледаха голямата картина на интеграцията. Каквато е истината, албанците – на власт и в опозиция – бяха сигурни гласове в гласуването на конституционните промени. И това мина сякаш албанците имат дълг към македонците да приемат всякакво споразумение, което постигнат те и, затова, никой и този път не им каза на албанците „Благодарим за разбирането!”.

Така, сега сме на точката, когато Македония окончателно може да заеме своето място в НАТО и да чака колкото се може по-бързо и протокола за членство да мине във всички парламенти на страните-членки на НАТО и, друго, през юни да отвори преговорите за членство в ЕС. По този начин, държавното изграждане на Македония получава ясна форма и вид: държава на западните ценности, стабилна държава в аспект на сигурността и държава, готова да се съобрази със стандартите на държавно строителство в Европейския съюз. Това е, малко или много, новият разказ за Македония и завършването на нейния цикъл за държавно изграждане.

Очакваното споразумение с албанците

И, докато македонците може да изпънат крака, за да дремнат малко, защото приключиха два големи и важни процеси във връзка с (пре)дефинирането на тяхната нация и държава, един друг звънец, който бие, е въпросът дали те смятат че всичко е приключило и че повече нямат никакъв спор с никого? Те се държат сякаш играта е приключила, че вече се знае резултатът и че няма никаква причина за допълнителни минути. Обаче, истината е, че процесът по изграждането на Македония като държава наистина почти е приключил във външен план, но във вътрешен план остава много да се направи. И, който не знае това, или е наивен, или се прави, че не вижда или не ѝ иска доброто на тази страна.

В Македония официално живеят 25% албанци (неофициално може би над 30%), които са ¼ от държавата, докато въз основа на международните параметри за изграждане на мултиетнически държави, албанците в Македония са със статута на малцинство, което някога се наричаше „народност”, след това „Национално малцинство” и накрая „етническа общност”. Затова, все повече се върти темата за езика (и определени политици печелят от момента, за да врякат) или други етнически теми, дали символични или реални юридически и политически, за които албанците смятат, че са дискриминирани на етническа, но и на религиозна основа.

Обаче, от македонска страна съществуват две страни с една и съща позиция що се отнася до този въпрос. Тези две страни, СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, признават Македония като държава на македонския народ, докато другите в нея ги смятат за малцинства, следователно и албанците. Разликата е, че СДСМ прикрива това с лозунга „Едно общество”, но все повече се опитва да запази собствеността и предимството на македонския народ над държавата, не бидейки готов да промени статута на албанците в Конституцията, не бидейки готова концепцията за гражданската държава да се отрази във всяка област на живота. Със сигурност СДСМ играе това с успех, толкова повече, че доста албанци, дали привлечени от икономически интереси или от „гражданския” речник на СДСМ, вече са редовни негови гласоподаватели и, дори, те осигуряват успеха на тази партия спрямо ВМРО-ДПМНЕ. От другата страна е ВМРО-ДПМНЕ, което е и по-прозрачно спрямо албанците, така че даже не желае да слуша или да говори по темата, че собствеността на държавата трябва да бъде споделена и с албанците. Докато СДСМ спекулира, че „не ми пречи моето дете да учи албански”, но ограничава албанския със закони, които го държат все още като език на малцинството, ВМРО-ДПМНЕ казва открито, че „албанският и другите езици на малцинствата са според Европейската конвенция за правата на малцинствата”. Следователно, откъдето и да идва, резултатът е същият: албанците в Македония са малцинство.

Към предефинирането – в полза на държавните интереси

Въпреки това, когато е достигнато до точката да се затворят проблемите със съседите, македонците трябва да прочетат, че имат още един реален спор: албанците не приемат да бъдат в статута на малцинството, макар че тя може да бъде напреднала позиция на малцинство. Те може да се мамят още някоя година с лозунги за обща гражданска държава и други празнодумия, но новите албански поколения знаят точно, че албанците не могат да останат винаги малцинство в Македония, защото малцинства са турците, ромите, сърбите, бошнаците и власите и, следователно, не може да бъде малцинство една четвърт от държавата. Нито в икономически аспект, нито в демографски, нито в политически, албанците не могат да останат едно „напреднало малцинство”. Докато съществува този проблем, очаквайки да излезе това момче от приказката на Ханс Кристиян Андерсен и да каже ясно, че „царят е гол”, някой трябва да напомни на македонците открито (така както им каза Вучич на сърбите и Тачи на косоварите, че „непременно трябва да се разберем помежду си”), че един ден и македонците непременно трябва да се разберат с албанците в страната. Прикриването на проблема не е решение. Нито заиграването с гражданската държава, нито натискът с инструментите на сигурността, не са решение. Македонците трябва да разберат тази реалност, трябва да знаят, че половината от границата на Македония е с албанци (които скоро могат да бъдат в една държава дори) и да знаят, че трябва да намерят език, за да се разберат с албанците в Македония. Естествено, и на албанците трябва да стане ясно, че са приключили „мечтите, които не могат да се кажат днес” и че бъдещето на албанците в Македония окончателно е в тази държава.

Тръгвайки от това, македонците би трябвало да отворят една нова дискусия с албанците, с албанските политически партии, с албанските интелектуалци, но и с международния фактор, за да се намери решение и да се постигне споразумение, което да направи албанците включващ, държавотворен и стабилизиращ фактор в държавата. Това споразумение би трябвало да бъде гарантирано и от Албания, защото тя няма териториални претенции, докато би трябвало да се постигне под надзора и патронажа на САЩ.

След това, ще бъде ли напълно гражданска държава, като САЩ, със сигурност с всички белези, не само декларативни, но напълно деетнизирана, или ще бъде държава, която признава на албанците един статут на втори държавотворен народ, т.е. който ги отделя от малцинствата, това е тема на преговорите. Но, че трябва да се направи това (пре)дефиниране, това е неизбежно. Докато се осъществява (пре)дефинирането заради външен натиск, защо да не се направи (пре)дефиниране и заради вътрешните нужди и заради интереса от засилване на държавата?

Затова, политик визионер в Македония е този, който открито заяви това и който отвори вратата за една такава комуникация. Той е държавникът, който ще иска доброто на тази страна, който иска тази страна да бъде стабилна, силна, развита и сигурна държава. Другите, които се заиграват с гражданската държава или мислят, че ще държат със сила албанците, подчинени като малцинство, само мамят себе си, защото така произвеждат едно буре, за което мислят, че са му поставили добре капака, то избухва, когато не го чакаш и когато не мислиш за него. L

  • Авторът е професор в Института за културно и духовно наследство на албанците в Република Северна Македония, бивш депутат и бивш заместник-председател на Движение „Беса“.

15 февруари 2019 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16115

Posted by on февр. 15 2019. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Последни коментари

    Валутни курсове

     AUD =  1.20686 лв
     CHF =  1.71384 лв
     EUR =  1.95583 лв
     GBP =  2.23656 лв
    100  RUB =  2.56728 лв
     USD =  1.70072 лв

    Реклама

    Позиция

    cialis buy viagra
    За нас | Връзки
    Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.