Албания и един мрачен балкански геополитически феномен

Шабан Мурати

Не е нещо обичайно, че в рамките на година и половина, групата от четири държави: Гърция, България, Румъния и Сърбия, са организирали съвместно седем рещи на върха, от които последната в Букурещ на 29 март 2019 г. Това е една впечатляваща дипломатическа честота, която говори за един ускорен ритъм в конкретизирането и засилването на един особен съюз между четирите балкански държави. Интересно е, че и след седемте срещи на върха не е казано официално и публично кои са причините и целите на този подрегионален съюз. Официалната реторика говори непрекъснато за общи планове и проекти в областта на транспорта, енергетиката и инфраструктурата, но това не е убедително по две прости причини. Първо, няма конкретни големи проекти, които включват само тези четири държави и което да оправдае тази честота на среюите, в едно време, когато тази тематика може да се дисйутира със срещи на съответното министерско ниво. Второ, и по-важнот е, че тези четири държави са бедни и нямат финансовите ресурси да финансират многодържавни проекти с големи разходи.

В логиката на реалностите на силата и на балканския исторически контекст, се ражда правото да се смята, че в основите, издигнати през нощта, на този нов съюз, трябва да е разглеждат като стоителен материал индивидуалистичните геополитически интереси в района на участниците. В края на краищата, в дипломатическата оптика, трябва да бъде един геополитически и стратегически интерес, който дистанцира тези четири държави от другите балкански държави, което ги подтиква към един отделен съюз. Още повече бие на очи това отделяне, когато повечето от другите балкански държави, изключени от четиристранния съюз в Букурещ, са членове на НАТО и на ЕС.

В Общата декларация на ръководителите на четирите държави на Срещата на върха в Букурещ, публикувана на 29 март, намираме извода, че „диалогът между нашите държави представлява една функционална рамка за регионалното сътрудничество“. Не е ясно защо е нужен тази отделна рамка на тези четири отделени държави, в едно време, когато ррайонът има вече определени пътища и форми, дали за сътрудничество, дали за интеграция.

Районът е включен в „Берлинския процес“, създаден през 2014 г. от германската канцлерка Ангела Меркел след агресията на Русия срещу Украйна, за ускоряването на интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС. Всички други балкански държави, извън Западните Балкани, са членове на ЕС.

„Берлинският процес“ съдържа големи регионални инфраструктурни, енергийни, транспортни и други проекти, които ще се финансират от ЕС. Обаче, през последните четири години на Балканите избухна неочаквано политическият и дипломатическият феномен на фрагментаризацията на европейската интеграция и на създаването на няколко така наречени микробалкански или подрегионални съюзи с участието на три или четири държави. Така през 2015 г. се роди т.нар. „Група от Крайова“, според името на румънския град, където се събира първата среща на върха на новия съюз от три държави: Румъния, България и Сърбия. През октомври 2017 г. се събира първата среща на върха на новия съюз на четирите държави: Гърция, България, Румъния и Сърбия, които установяват рекорд от срещи на върха досега. Гърция, от друга страна, организира специална среща на върха на нова групировка: Гърция, България и Румъния.

Този феномен на фрагментаризация на европейската интеграция на Балканите получава една нова интензивност, която не може да се остави извън внимание от нашата дипломация и държава заради последиците, които може да има за двете албански държави и за албанската нация. Какво привлича вниманието в този мрачен балкански геополитически феномен?

Първо, този феномен излиза на балканската сцена след руската военна намеса в Украйна и след насилственото анексиране на Крим от Русия. Това причини първия силен геополитически сблъсък между Русия и ЕС, а Русия започна втората фаза на геополитическия сблъсък със запалването и разбъркването на антиевропейското и антиатлантическото напрежение на Балканите. Дипломатически източници говорят за една силна задкулисна подкрепа от Москва а тези отдели групирания на три или четири балкански държави. Новият негативен регионален феномен на новите композиции на групиранията или на отделните държавни съюзи след 2014 г., със създаването и възстановяването на тесните съюзнически групи между три или четири балкански държави, което идва като реминисценция на феномена на държавните съюзи, враждебни спрямо албанския въпрос в периода на Балканските войни, се случва във времето, когато балканските държави са членове или се стремят да станат членове на ЕС и на НАТО. Тази тенденция трябва да се смята за противоположна спрямо процесите на евроатлантическата и западната интеграция на Балканите.

Това сепаратистко противопоставяне трябва да се смята като неприятелско обстоятелство и перспектива спрямо Албания и албанската анция. Обща особеност и знаменател на всички тези обособени балкански групи и съюзи около нас е фактът, че всички те са изключили Албания и не я канят да стане част от нито една група, въпреки че Албания е член на НАТО и някои държави от тези индивидуалистични групи и съюзи са също така членове на НАТО. Оосбеност на участниците в тези индивидуалистични балкански групи е, че повечето от тях, т.е. три държави – Гърция, Румъния и Сърбия, не признават Косово и работят срещу неговите интереси като независима държава. Друга обща особеност, неслучайно, е че всички по-горни групи са създадени само с православни държави.

Второ, феноменът на микросъюзите на три или четири държави де факто създава бариери за европейската интеграция на района. По учудващ начин министър-председателката на Румъния, Виорик Дънчила, заяви на 29 март, че влизането на Сърбия в ЕС е една от основните цели на групата от четири държави. Тя имаше за задача да изясни защо тази четворка, от петте държави кандидатки за ЕС, те са избрали да направят свой член само Сърбия. На седемте срещи на върха, организирани от тази група, не е поканена нито една от държавите, които са кандидати за ЕС и членове на НАТО. И дипломатическият абсурд на съюза на четирите балкански държави отива до там, че първият ръководител, който се покани от тях на една среща на върха, беше министър-председателят на Израел, Бенямин Нетаняху, на срещата на върха през ноември миналата година.

Трето, тази група поема ролята на протектор, която не им е искана, нито някой ги е натоварвал с нея. В речта си, държана на конференцията за медиите след срещата в Букурещ, министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас заяви, че „тристранните и четирстранните формати на сътрудничество, развивани от нас, допринасят за регионалната стабилност и европейската перспектива на страните от Западните Балкани“. И той не изясни как ще правят това, когато от шестте държави в Западните Балкани, те са вкарали в своята група само Сърбия. Западните Балкани имат държавната рамка, формата и стратегията, изработена и ръководена от ЕС за интеграцията в ЕС. „Берлинският процес” е директният механизъм и организация за интеграцията в ЕС, който всяка година организира общи срещи на върха на ЕС и страните от Западните Балкани. Колко неуместна е по-горната претенция на гръцкия министър-председател, свидетелства фактът, че на петте важни годишни срещи на върха, организирани от ЕС със страните от Западните Балкани в рамките на „Берлинския процес”, от 2014 г. досега никога не са били канени държавите от т.нар. „Група от Букурещ”.

Доста трудно е да откриеш необходимост или логика за създаването на един специален съюз на четирите държави – Гърция, България, Румъния и Сърбия. Единственото обяснение е старият менталитет на балканската дипломация да създава колкото се може повече регионални микросъюзи, като форми на тяхното влияние на Балканите. Има два елемента, които не изглеждат случайни в случая на съюза на четирите държави. Първо, отново имаме формата на държавите от злощастния Букурещки договор от 10 август 1913 г., където под претекста на борбата срещу Османската империя, балканските държави се опитаха да заграбят колкото се може повече албански територии. Второ, и четирите държави са православни. Известният портал “euroaktiv.com” във връзка с тази групировка написа: „Събирането на България, Румъния, Гърция и Сърбия се нарече от дипломатите и журналистите „православната четворка”.

Срещата на върха на 29 март в Букурещ изкара още един елемент. Министър-председателят на Гърция Ципрас нападна директно Албания на конференцията за медиите: „Аз научавам, че има едно негативно развитие, свързано с гръцката общност в Албания. Ако новината е истина, ще бъде едно връщане назад в курса на Албания към ЕС”. Извън всякаква етика е гръцкият министър-председател, преди още да е потвърдено дали новината е истина, да предприема публично нападение срещу една съседна държава, член на НАТО, и да я заплашва, че ще ѝ блокира членството в ЕС. Констатира се, че от подписването на Договора от Преспа със Северна Македония, Гърция предприема една френетична кампания с нападения и заплахи срещу Албания, знамето на които го държи с ежеседмични антиалбански тиради президентът на Гърция. Министър-председателят Ципрас избра да направи един панел на срещата на върха на новия съюз на четирите държави с цел да изглежда като заплаха на групата. След победата, постигната в Северна Македония с Договора от Преспа, който, искаме или не искаме да приемем, ще засили още повече ролята и влиянието на Гърция в Скопие, Атина усилва натиска върху Тирана. Целта е да принуди Тирана да приеме гръцката рецепта на т.нар. пакет на споразумението между Албания и Гърция, който под формата, в която се наложи на албанската страна на масата на преговорите през 2017 г., води до потъпкване на държавните и националните интереси и до увеличаване на гръцкото влияние в Албания.

От значение е албанската държава и дипломация да следят с внимание този мрачен балкански геополитически феномен, защото има много опити на дребнавата балканска дипломация, които през 107-те години на албанската държава целят да поддържат статута на държавата от втора категория, за да не се каже на „държава – рая”. И най-неинформираният гражданин знае, че албанският въпрос и албанският фактор влизат сред преференциите на пазарите на тайната византийска балканска дипломация. Балканските държави имат една ясна геополитическа цел: да не позволят на двете албански държави да станат решаващ фактор в регионалните процеси. Затова и Гърция, и Сърбия, удрят едновременно под пояса Албания. Дори на 1 март 2019 г. сръбският външен министър Ивица Дачич се обърна към Тирана Сърбия и Албания да разрешат с директни преговори между тях въпроса за Косово.

Една сериозна държава следи процесите и негативните феномени в балканския дипломатически задкулисен свят и държи в готовност инструментите и механизмите на самозащитата на жизнените интереси. Не ѝ се позволява да се обърква във виртуалния свят на балканския интернационализъм, на балканското семейство или на балканската забава. Ставаш фактор в района, изразявайки се с решителност за това, което се случва на Балканите, а не стоейки като мумия в ъгъла на балканската одая или куцайки след счупената каруца на балканците.

Шабан Мурати

Авторът е дългогодишен дипломат, посланик. Автор на много книги и статии за международните и регионалните отношения. Неговият анализ е публикуван във вестник „Дита”, Албания (http://www.gazetadita.al/nje-fenomen-i-erret-gjeopolitik-ballkanik/) . Преводът и публикацията в Общество Нет е с разрешението на автора

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=16360

Posted by on май 31 2019. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Последни коментари

    Валутни курсове

     AUD =  1.20686 лв
     CHF =  1.71384 лв
     EUR =  1.95583 лв
     GBP =  2.23656 лв
    100  RUB =  2.56728 лв
     USD =  1.70072 лв

    Реклама

    Позиция

    cialis buy viagra
    За нас | Връзки
    Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.