АКТРИСАТА БОГДАНА ВУЛЬПЕ ЗА ПОЛИТИКАТА, КУЛТУРАТА, ПАРИТЕ, ПРЕХОДА, МОРАЛА…

Богдана Вульпе е завършила ВИТИЗ”Кръстьо Сарафов” през 1961 г. в класа на проф. Кръстю Мирски. Работи в драматичните театри във Враца, Русе, Пловдив. От 1970 г. е на щат в “Театъра на словото”, а по-късно е в Студиен литературен театър “Възраждане”. Рециталите й “Гори тилилейски”от Елин Пелин, “Пазете се . В града има блуждаещи огньове” на Андерсен, “Странстванията на Чайлд Харолд”от Байрон събират овациите на хиляди почитатели на художественото слово. През 1991г.регистрира театрално-музикална къща “Богдана Вульпе”, която просъществува няколко сезона.
 

Десети ноември 1989 г. ме завари в Кърджали, където с мои колежки имахме спектакъл. От телевизията разбрахме за извършения, така наречен, дворцов преврат и свалянето на Тодор Живков от власт. Всички във фоайето на хотела, където бяхме отседнали, се гледахме много странно. Разбира се всеки се подхилкваше и не можеше да повярва на очите и ушите си. Беше един огромен стрес. Не знаехме да се радваме ли, да се дивим ли, какво ще бъде от там нататък. Когато се прибрахме от турнето в София, разбрахме, че стават наистина много големи истории и в интерес на истината, аз заедно със семейството ми, с приятели и колеги бяхме много ентусиазирани. Всички митинги минаха през главите ни, всички бяхме привърженици на СДС. Иначе – никога през живота си не съм била привърженик на никаква партия, няма и да бъда. Моята покойна майка имаше една зловеща римушка – “партиец – убиец”. И казваше още – ти много дрънкаш, затова в къщи, под юргана. Но както и да е. Ние, артистите, имахме една много голяма задача – да бъдем идеологическия фронт. Но мога да благодаря на Бога, че никога не съм казвала “Партийо любима” в нито едно от моите изпълнения. Макар че,  в интерес на истината, и преди промените ние все пак изживявахме някаква лична свобода. Аз знаех, че са голям проблем основни неща при пътуването зад граница и, че не можеш да си позволяваш да казваш това, което мислиш.

Още в ранните години на мойто актьорстване видях с очите си каменните кариери Слънчев бряг край Ловеч. Казваха ни когато минавахме край тях “Няма да гледате нататък”. А имах рядкото удоволствие да познавам Сашо Сладура, който загина там. Но за тези неща принципно не се говореше. Те бяха някак встрани от съзнанието ни и за това, когато в началото на прехода излязоха наяве, ние ги открихме, но и преоткрихме в известна степен.

Но въпреки огромния ентусиазъм и великата надежда, че наистина паднаха и Берлинската и желязната порта, стени, врати или както щете ги наречете, ние не вярвахме, че толкова дълбоко и скоро нещата станали впоследствие, са били подготвени. Така че се оказахме пълни наивници, и то красиви наивници. Защото много се надявяхме. На какво ли? Най-сетне на тази свобода, която малко или много в момента я имаме. Независимо от официалната и неофициалната цензура, за някои неща, наистина, днес можем да си кажем каквото мислим. Аз не съм от хората, на които са се случили зловещи неща по тоталитарно време. Не бях и галено чедо на режима. Защото три пъти ме предлагаха за звание “Заслужил артист” и трите пъти не ме одобриха, тъй като по произход съм била ретроградна, както беше писал партийният секретар в характеристиката ми, подкрепен от заместник-партийната секретарка, която след промените се оказа първа демократка.

Но да поговорим за културата и безпаричието. Не знам защо парламентът вече 20 години не решава нещо, което го има във всички страни. А то е великият закон за спонсорството. Защото той ще помогне изключително много за образованието, за здравеопазването и за културата. И сега съществуват някакви мижави истории, че само срещу реклама може да се спонсорира, което е абсолютен абсурд. В здравеопазването няма как да се рекламира фирмата, която би могла да го подпомогне, както и в образованието. Това в културата го правят сега чалга артистите, и то с много успех, с всичките тия пайнер и други агенции, които се създадоха за опорнографяване на българския вкус и едва ли не духовния ни статус. Това бе съзнателно направено и така създадената чалга култура срина тотално българския вкус. Малко или много, със зъби и нокти 45 години преди 10 ноември се мъчехме и създадохме с един малко фалшивичък повик “По-близко до народа, по-близко до културата”. Ходихме зорлем да караме хората да идват на спектаклите, но правейки това ги понаучихме на някои хубави неща. Тогава изкуствено бяха създадени, по съветски тертип, институции. В ония години във Франция имаше пет театъра, а в България с куклените – седемдесет! Един абсолютен абсолют! И всеки, който научеше “Аз съм българче” или имаше чичко генерал в разведката, можеше спокойно да се разхожда по сцената и да получава роли за сметка на много талантливи хора. И продуктите на методите по живково време сега се проявяват. Има много талантливи млади хора и макар институтите изкуствено да се поддържат, те ще намират все по-малко къде да играят. А светът трябва да варди България, защото е резерват на таланти. Толкова много талантливи хора събрани на куп, никъде няма. А… няма и пари. В бюджета за култура няма пари. Казват 0,6%! Нито упреквам, нито оправдавам днешното правителство на ГЕРБ. Всъщност за мен това е крушка-опашка. Ний не можем да искаме след 20 г., когато не е имало никаква грижа, не е било приоритет нито образованиети, нито културата, само в здравеопазването нещо се е промъквало, с магическа пръчка всичко  да се оправи веднага и сега. Винаги са били приоритет икономика, енергетика и пр. и пр., където бяха големите мангизи за пране.

Културата никога няма да е приоритет, защото няма съзнанието, че тя е тази, която съхранява духа на нацията. През всичките тези години българските циркови артисти, оперни артисти, фолклорни артисти са носили златната валута на България. Те са били най-големите дипломати, които са разнасяли славата на България. В този момент от сто оперни певци на Запад двадесет са българи, на някои имената дори не знаем. Но, както и да е. Не е това темата. Темата е, че развратихме, покварихме българина съвсем съзнателно, защото го навряха в куче дупе, да няма какво да яде, зорлем да търси и отстоява истинските ценности. В интерес на истината, нито едно правителство през този безкраен преход не даде един нормален бюджет на съществуващите държавни театри. Това е причината, поради която сега се чудят как да се отърват от тия институции, имащи своята 50 – 55 годишна традиция. Това са състави и музикални, и театрални,  в които битуват изключително талантливи артисти, и които утре ще останат на пътя  в една безкрайно неблагонадеждна възраст. Те са между 40 и 60 годишна възраст и я успеят да се пенсионират, я не. Защото като се ликвидират институциите, вече няма да има държавен театър, а държавният театър не може да съществува с този изумително пършив измислен бюджет.

Идеята театрите да станат търговски дружества не е толкова зле. Стане ли това, тогава щат, не щат бедра и цици ще избягат от театъра, ще има само талантливи артисти, които ще си опънат дупетата и ще работят здраво, както и в момента чудесни млади артисти го правят. Но тогава вече няма кой да издържа,този, който не може да работи. Безкрайно талантливи млади хора има. Душа да им е яка! Докато не се гласува законът за спонсорството – загиват. Защото, колкото със зъби и нокти младите колеги да се мъчат да просъществуват, при тази пълна липса на финансова подкрепа, нищо не може да стане. Театърът е зрелище. Зрелището изисква колкото и да играеш за три гроша и само парцали по сцената, те трябва да бъдат художествени парцали.

Българинът винаги е имал жажда за театър и още от 1850 г. е правил в Шумен и Лом частни самодейни театри, в създадената уникална българска форма – читалищата, е тешал душата си от несгоди, и сега ти да го лишиш от високото изкуство, значи си пълен идиот. А тенденцията е съвсем съзнателна – високото изкуство да не бъде толерирано за сметка на порното и чалгата. И още нещо – след като има частни нощни канали, които си позволяват порно продукция, това значи , че няма капчица мисъл за съхраняване на елементарни духовни ценности на тоя народ. Защото в основни линии са разбити  критериите за морал и ценности, и те са изгубени тотално. В големия театър, в голямата музика, в голямата опера моралните ценности съществуват.

Така, че по въпросът за политиката и морала може много да се говори, защото се направи всичко възможно българинът да загуби морала, да му разбият основната клетка на обществото. Това е само един отзвук от всичко , което цари и в света в момента. Светът е по наклонена плоскост, той се пързаля. Ние бяхме един сравнително съхранен народ и това, че на бърза ръка прилапахме хазарта, проституцията и наркотиците, всичко това официално, е възмутително. Кога българинът е мислил за наркотик? Най-много да се напие, когато го стегне душата. Ама какво да направим като така е в света? И ние…барабар Петко с мъжете. Не можем да се опазим! Въпросът е доколко ще ни проумеят главите, малко или много да съхраним персонално поне малкото останало чисто в нацията. Мисля, че все още сме нация, а не етнос, както някои смятат. Това е болезнен проблем и изключително назрял. Щат, не щат управляващите, които и да са те, само бесарабските и таврическите българи да бъдат пуснати у нас / а то съзнателно не им се дава двойно гражданство/ ние ще попълним всички празноти, които остави напусналият България интелект.

Наистина ние не сме нация например като гръцката, ние не сме имали истинско гражданско общество. Тук обаче имам една моя лична концепция – няма друг народ в света, чиято азбука, а азбуката е белег на духовност, да започва с АЗЪ Буки…и пр. Всички западняци са с ай, их и пр. Горките руснаци са с Я. Докато българинът винаги е бил АЗ, та АЗ. Един няма с друг с еднакъв акъл, но и нищо лошо няма в индивидуалната стойност на човека, въпросът е в тази индивидуална стойност да се намерят все пак ония морални критерии, които могат да ни обединят в едно. Ние сме древна нация, но какво от това, след като нашите АЗ-ове натикаха съсловията, гражданите в мизерия, за която никой до този момент не се замисля, защото трябваше да се пълнят гушите на задъханите кариеристи и войнстващата посредственост. Това са две категории хора, които в момента и години наред ни управляват. Целта е да няма стойностна интелегенция, тя да бъде унищожена, оставяйки я на един абсолютно социален геноцид. На какъвто в случая и аз се пържа. След 32 – 33 г. държавна работа пенсията ми беше 120 лева. Трябваше да се инвалидизирам, за да взема малко повече. Моите знатни колеги, които знаят с цената на какво са знатни, получиха държавни стипендии, за разлика от нас, останалите. А колко останаха без възможност да се пенсионират? От тук нататък какво предстои? Не ми се мисли какво ще стане с художествено-творческата градобитина, както обичам да казвам. Защото е точно така. Способни, талантливи хора ще преживеят страхотни депресии. Какво да се направи? Няма начин да се увеличи бюджета за културата, няма начин да се увеличи измъкнатия пенсионен фонд на България. Защото той бе ограбен и изнесен в швейцарските банки. Няма начин да ни вдигнат статуса, а евро ще ни вкарват! Какво евро ще ни вкарват в тоя момент или в близките 2-3 години, като не са си оправили гащите до сега и да спасят народа? И ако сега не се спаси, кога ще стане това?

Не знам какво да мисля за Бойко Борисов, моите уважения! Старае се, атрактивна личност е , такъв човек трябва, има нужда от водач. Той е ентусиаст, Господ сили да му дава, но ако продължи по този начин – уж аз не знам какво, няма начин, аз не съм в далаверите… Ходи много пъти на Запад, на Изток, да види как стават нещата, да го побутват и да му дават примери, вероятно и подкрепа, в което няма нищо лошо, но да е подкрепа за широката българска аудитория. И дано най-после да има национално мислене за съществото България.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ФИНАНСОВИЯТ КРАХ ОТ ЙОХАН НОРБЕРГ

КАМЕРЪН НАДСКОЧИ СЕБЕ СИ С „АВАТАР”

МАРИЯ ДАИЕВА, БИБЛИОТЕКАР (ПАЗИТЕЛ НА РОЛИТЕ) НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

"КОСМИЧЕСКИ НАВИГАТОР" ЗАВЛАДЯ И БЪЛГАРИЯ

АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ ИЛИ ЗА ТРИЛОГИЯТА НА АЙН РАНД

СИВОТО ОТ ПАЛИТРАТА ДА НЕ ОБАГРЯ ЖИВОТА НИ

ПЪЛЕН ПРОВАЛ В САТИРИЧНИЯ ТЕАТЪР

НЕПУБЛИКУВАНИ ДОСЕГА СПОМЕНИ ЗА ПИСАТЕЛЯ ДИМИТЪР ДИМОВ ОТ АСИСТЕНТА МУ ПРОФ. АНГЕЛ ТОДОРОВ

ОТКРИХА ИЗЛОЖБА, ПОСВЕТЕНА НА РУСЕНСКИТЕ ЕКОПРОТЕСТИ

НЕМЕЦ С РАЗТЪРСВАЩА СЪДБА ПРЕДСТАВИ СВОЯ ПЪТ КЪМ ПРАВОСЛАВИЕТО

ДЕНИЦА МОНЕВА: КРИЗАТА В САЩ СЕ ОТРАЗЯВА СЕРИОЗНО ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО

ГЕОРГИ РУСЕВ: СЛЕД 60 ГОДИНИ ЕДИН АКТОЬОР ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ ПО-СКОРО СЕБЕ СИ

ИЗВЕСТНОТО ЗА НЕИЗВЕСТНАТА ФАИНА ГРИМБЕРГ

КЛЕОПАТРА НЕ СЕ Е САМОУБИЛА

ВЕРА НАЙДЕНОВА: ВЕЧЕ ИМА СИМПТОМИ НА СЪЩЕСТВЕНА ПРОМЯНА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2942

Posted by on февр. 16 2010. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.