АКАД. КАМЕН КУМАНОВ: НАУКАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ С РЕВОЛЮЦИОННИ МЕТОДИ

ОТНОШЕНИЕТО НА СЕРГЕЙ ИГНАТОВ КЪМ ДЪРЖАВНИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ Е СКАНДАЛНО, ОСОБЕНО КЪМ СОФИЙСКИЯ

КОЛЕКТИВНОТО ДАВЕНЕ НЕ Е НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ

ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ СЪМ В БАН  И НЕ СЪМ ВИДЯЛ НЕКАДЪРЕН ДА БЪДЕ ИЗХВЪРЛЕН, КАЗВА ОЩЕ ВИДНИЯТ НИ УЧЕН

Академик Камен Куманов е роден на 2 август 1937 година в Стара Загора. Биохимик. Ученик на френския професор Жак Полоновски. Доктор Хонорис Кауза на университета „Пиер и Мари Кюри” – Париж. Академик от 2003 г. Работи в Института по биофизика при БАН.

 

Академик Куманов, можем ли да говорим с днешна дата за реформа в науката?
Ако говорим за науката в БАН, това което се нарича реформа, за мен не е. Защо не е?  Защото тя не започна на базата на международния одит, който беше направен – едно положително нещо, изискано от самата Академия. Такива твърдения, включително и на председателя Никола Саботинов, че слабо-оценените институти ще бъдат закрити, за да може средствата отпуснати за наука, колкото и малко да са те, действително да отидат за развитието й, останаха глас в пустиня. Одитът горе-долу добре си свърши работата, но резултатите от него не бяха използвани като основа за реформата. Управителният съвет на БАН излезе със свое становище как трябва да изглежда тя: като се намали броя на институтите / от шейсет и няколко, останаха четиридесет и два/, но не на базата на закриването на слабите, а на обединение – например, на два слаби института или слаб и силен. Това не е мярка, защото не е редно към един силен институт да сложите слаб, който да понижи нивото му. Още по-малко редно бе да се сливат институти имащи разнородна тематика, каквито случаи има немалко.

А какво става слаб плюс слаб?
Просто тези слаби институти трябваше да бъдат закрити. Така е, след като сме стигнали до там. Колективното давене не е най-доброто решение.
Та по този начин започна реформата, въпреки че бяха дадени много предложения от наша страна, от различни учени главно срещу този начин на правене на реформата, но в крайна сметка беше наложено това, което Управителният съвет беше решил първоначално. Направиха се сливания без да се оценят хората в тези институти и след като сливането стана факт, започнаха и още не са свършили атестациите на отделните учени. Макар че трябваше да стане обратно, т.е. първо да се атестират учените, да се види кой работи и кой –не, некадърните да бъдат изхвърлени и на тази база вече да стане промяната.
В същност реформата тръгна с краката нагоре и резултатите… ще ги видим. Дълбоко се съмнявам, че некадърните ще бъдат изхвърлени. Винаги се намират аргументи некадърникът да бъде запазен. Четиридесет години съм в БАН  и не съм видял некадърен да бъде изхвърлен.  Още повече, че при атестацията, която се провежда в момента, са заложени такива показатели, между които се губят научните резултати. Има оценяване на административни дейности, за дейности извън науката, като за нея остава една малка част. И, като погледнете, силните учени имат събрани по-малко точки от тези, които са се занимавали с администриране на науката или с други странични дейности. Поне в нашият институт е така.
За мен тази реформа е сбъркана. Тя даде основание на някои управляващи да се отнасят с недоверие към БАН. Това е една псевдо-реформа-такова е становището ми. Това е една грешка на управляващите, макар “грешка” да е много меко казано.

Подобна реформа със закон ли се извършва?
Няма закон. Извършва се по предложение и одобрение на Общото събрание на учените в БАН, които са 120 души. Те решават как да бъде – така или иначе.
Общото събрание е доста странно конструирано, в него влизат почти всички директори на институти, научни секретари и т.н. Директорите се избират от Управителния съвет на БАН и може да си представите те как ще гласуват и чие предложение ще подкрепят.

Тези дни Конституционният съд отхвърли като противоконституционни почти половината от членовете  на новоприетия от Народното събрание Закон за развитие на академичния състав. Какъв е Вашият коментар?
С този закон беше отменен старият Закон за научните степени и звания. Камъните за връщането му не попадат, за щастие, в полето на БАН, а са отправени изрично към министър Сергей Игнатов. Той подготви, внесе и наложи, доста силово, този закон, въпреки многобройните добронамерени съвети и критики от страна на учените от БАН и Университетите. Този закон не почива на сериозна логика. КС отхвърли много от  неговите членове , което го обезсмисля до голяма степен. Той ще трябва да бъде преработен основно. В резултат – всички процедури за разтеж на младите хора в науката са спрени до влизането му отново в сила. Говори се, че едва някъде  през пролетта ще бъде изработен и обсъждан новият му вариант Малко се съмнявам дали ще стане така. Още през това лято бяха спрени процедурите по избори на доценти, професори, защитите на докторски дисертации. Представяте ли си? Една година тези хора ще стоят и чакат, а искаме младите да останат в България. Всъщност спираме научното израстване на малкото от тях, които искат да останат тук. И какво излиза от цялата тази работа? Един човек сам, с малък кръг, неизвестно какви хора около себе си, отменя един закон / вярно, много остарял/, преди да е изготвен друг, който да е качествен и все пак да получи някакво одобрение от научната общност. Нали той се прави за нея! Не можеш да готвиш такъв закон в министерството и да очакваш, че той ще бъде по-добър от стария. Последният, с всичките му недостатъци, с поправки в някои отношения щеше да бъде много по-добър от този, който се предложи.

От тук нататък какво става?
Би трябвало младите да се активизират – и в БАН, и в Университета. Но има нещо много лошо – противопоставянето на БАН и Университетите, по-скоро Софийския университет. Не зная кой и как успя да го направят. Това всъщност е на официално ниво – иначе има широко сътрудничество между учените от Академията и тези от различните факултети. Например, ние с Биологическия факултет на СУ имаме общи проекти и договори. Техни дипломани правят дипломни работи при нас. Наши колеги четат лекции в този факултет. Така че на по-ниско ниво има добре установено сътрудничество. Обаче на висшето ниво – ръководствата са в състояние почти да не си говорят. Миналата година например празнувахме 140-годишнината от създаването на БАН, а  Ректорът на Софийският университет дори не ни удостои с присъствието си. И така е от години. Напоследък академик Съботинов мисля, че ходи на Събрания и прояви на СУ, но…
Това противопоставяне, според мен, беше направено умишлено, за да бъдат контролирани по-добре тези водещи институции –едната в Образованието, другата в Науката. Ако имаше единство, управляващите щяха да имат доста трудности, дори да прокарат закон като този, за който говорихме. Всъщност нашата интелигенция отдавна е разединена и за това сега резултатите са такива. Всички правят опити да се спасяват поединично!

Лош избор ли беше този на Сергей Игнатов, особено след като идва от един по-либерален , частен университет, с идеята  да реформира една изключително консервативна система?
Изборът на Игнатов, според мен, беше доста неудачен, имаше доста подходящи хора, които биха свършили по-добра работа. Г-жа Фандъкова, например, която беше в началото министър, щеше да свърши една по-добра работа и тъй като не е специалист в науката, щеше да събере около себе си добри заместници и експерти в тази област.
При всичкото словославене на настоящия министър, аз смятам, че той е далеч от науката. Той не се занимава с наука. Не може един човек с две-три научни публикации (справка Интернет) да стане професор, че и министър, който да ръководи науката! При мен има докторанти с по десетина публикации в международни списания.  Освен това, всички знаем какво представлява Нов български универитет. Общото мнение на нашата гилдия за него е отрицателно, защото не е построен по начин, по който са построени големите, силните университети. В този смисъл смятам, че имаше по-добри кандидати за министър. И още нещо – за министър на Науката и образованието, все пак, трябва да има консенсус в България. Видяхте какво става със здравеопазването. Не може в една такава област, която засяга бъдещето на страната да се стига до там. Този министър, когато разбра, че КС е върнал Закона за развитие на академичния състав, изтегли набързо Закона за висшето образование, който уж бил готов  и щял да въведе “разтърстващи” реформи. Освен това министър Игнатов, отговарящ за науката, на едно обсъждане в МС, когато става дума за приемане на Европейската стратегия до 2020 г., в която се иска бюджетите за наука на страните членки на ЕС да бъдат увеличени до 3%, единствен заявил, че 0,6 % са достатъчни, тъй като и те не могат да се усвоят. Благодарение на министъра на икономиката Трайков все пак били записани 2 %. (Виж Стенограмата на МС) Парадокс! Министърът на Науката не иска да се увеличи бюджета за наука! Представете си какво е отношението му към нея!

В момента, след като почти ликвидирахме икономиката си, кого обслужват постиженията на българските учени?
Този въпрос често се поставя. Науката трябва да се свърже с бизнеса и той да я финансира. Само че кой бизнес у нас? Какъв бизнес? Ние имаме строителство и туризъм. В момента няма друг по-сериозен бизнес. На чуждите фирми, които са инвестирали у нас, ако им трябва научна разработка, вземат си я от своята страна, няма нужда да плащат на българската наука.
Нашите бизнесмени изобщо не се интересуват от научни разработки. Тия призиви да се свърже науката с бизнеса у нас са, според мен, залъгване на обществото, че видите ли, ние не даваме пари на науката, защото тя не помага на индустрията. На коя индустрия?

И все пак какво става с научните кадри?
Една част от младите ни учени, както знаете, изчезнаха. И то средното поколение. Заминаха в чужбина, за да търсят по-добри условия за реализация. Но да се говори, че възрастните пречели на младите да се развиват е некоректно. Просто ние не можем да намерим млади хора, желаещи да се занимават с наука при тези унизителни финансови условия. Всъщност връзката между млади и стари я няма. Но все пак по-възрастните хора трябва да останат в науката, за да научат на нещо малкото млади, останали тук. Науката е като занаята -започваш от чирак, минаваш през калфа, за да станеш майстор. Не може от чирак направо да станеш майстор. При нас в момента това е положението.
Освен това не се дават пари за младите хора Те, като дойдат в БАН получават около 300 лв. Затова тук идват повече млади жени, чиито мъже печелят достатъчно, за да могат да ги издържат.
Положението е доста трагично и ако не се вземат мерки, след няколко години ще го усети цялото общество. Нямат да могат да се намерят хора дори за учители. От къде ще ги вземем?
Сега покрай кризата, във всички държави на ЕС, с изключение на Англия, мисля, увеличиха бюджетите за наука и образование, тъй като се счита, че това ще ги изкара от нея. Ние също не правим това. С какво ще си помогнем да излезем от кризата? С опростачването ли?
Ние имаме петдесет и няколко университета, някои от които са направо за закриване, защото нямат собствени преподаватели. Но все пак държавата дава доста пари за обучение на студенти. Обучаваме ги и като завършат, заминават на Запад. Просто безвъзмездно ги подаряваме на западните научни институции и университети. Те ги вземат, защото нашите млади кадри, особено в някои дисциплини са много добре подготвени. Гълтат ги като топъл хляб. От нашите институти / в БАН/ само от тази сграда, където се помещават институтите по Биофизика и Молекулярна биология  за Съединените щати и Европа за последните 20 години заминаха над 100 души млади учени.

Ще се решат ли проблемите в науката донякъде, ако министър  Игнатов си подаде оставката?

Аз съм скептик, но поне може да дойде някой по-разумен министър, който да не се изхвърля толкова. Науката не се променя с революционни методи.  Игнатов от ентусиазъм може би и не спи! Все предлага някакви нерелизуеми чудеса. Неговият предшественик, Даниел Вълчев, беше много по умерен и добър. Говорил съм с него и то по тези реформи. Останах с отлични впечатления – разумен, уравновесен човек, вслушващ се в това, което му се казва. Докато Игнатов просто не слуша или не чува. Защо не се вслушва е друг въпрос. Освен това, отношението му към държавните университети е скандално, особено към Софийския. Не знам дали това не се дължи на някогашните им взаимоотношения, довели до преместването му в НБУ.
Струва ми се, че Началното и Средното образование у нас трябва да се отделят от Висшето и Науката в отделно министерство, тъй като проблемите на училищното оразование са огромни. Науката и висшето образование трябва да се ръководят от хора, които разбират от това. Да взаимстваме от други страни, няма нужда да откриваме топлата вода или колелото.
Министър Игнатов твърди, че наука се правела само в университетите. Това просто не е верно! В цяла Европа Наука се прави в научните институции и само 20-30 % в университетите. В Германия има общество “Макс Планк” с много и само научни институти. Във  Франция има Национален център за научни изследвания, а университетите им са университети. Не  е вярно, също така, че науката се финансира само от частни фирми. Вярно е, че индустрията там им възлага разработки, но имат Индустрия!

Критиките само към министерството ли са?
За това състояние е виновно и Ръководството на БАН, което не пое идеята за една сериозна реформа, чрез която да се  внуши на Правителството, че трябва да се наливат пари в науката. Държат се малко страхливо,” Дайте да не ги дразним, че…” Щеше да има протести на служители от БАН, защото от  01.10 минаха на половин работен ден, което означава с 50 % по-малка заплата! Можете ли да си представите какво им е на тези, на които предстои да се пенсионират, на тези които са теглили кредити. Някои, с право, вече си търсят работа. Със 150 лв. как се живее?
Въпросът е много сериозен, но ръководството на БАН се е капсулирало и пази някакви свои интереси. Обещаваха, че с реформите ще се определят най-много два мандата за ръководните кадри. И какво стана? Поправиха  Устава на БАН, но така, че ограничението да е валидно от сега нататък. Изкараните до сега мандати не влизат в сметката!
В Централното управлениена БАН, което носи и най-много критики, от 15 г. са едни и същи хора и един на друг си “подават топката”. Академик Съботинов беше три мандата зам.-преседател, а сега отново е той. Има и научни секретари с два-три мандата. Е, ако за това време не са успели да прокарат някаква реформа, сега ли ще я направят? В целият цивилизован свят мандатите са два, като най-разумен вариант. Независимо в коя област е длъжността – Министър-председател, Президент т.н. Осем години са достатъчни да покажеш управленските си способности. Ако пък си и учен, за това време, твърде вероятно, ще забравиш как се прави наука.
В самата БАН има много неща, които трябва да се оправят, но и Правителството, ако не помогне, промяната трудно ще стане. Ето сега с 50% ни намалиха бюджета. За да стигнем стария бюджет, който стигаше само за заплати, трябва да се съкратят 50% от хората. Как да стане това? Освен това и средствата от Фонд “Научни изследвания” към МОМН бяха съкратени тази година с 50%! А това беше единственият източник на средства за научни изследвания. Но има ли в тази държава някой, когото това да трогва?

 


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

НЕДИМ ГЕНДЖЕВ: НАБЛЮДАМ ПОЯВА НА РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ В БЪЛГАРИЯ

БОЯН ДУРАНКЕВ: 2011 Г. ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКА

ИВАЙЛО КАЛФИН: ОТ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ТЕМИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ПАРТИЙНА ПОЛИТИКА

СТЕЛА БАНКОВА: БОЙТЕ СЕ ОТ ГНЕВА НА ТЪРПЕЛИВИТЕ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: НИЕ СМЕ НА НИВОТО НА БРИТАНСКАТА МЕДИЦИНА ОТ 1932-33 Г

ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА УСВОИ НАД 10 % ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ДО КРАЯ НА 2010 Г.

ХРИСТО ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА: ЛОВЪТ И ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ПРИВИЛЕГИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КЛАСА

МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ В СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА ВАЛЕНТИНА НИКОЛАЕВА

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: БЕЗ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО КОМУНИКАЦИЯТА Е НЕПЪЛНОЦЕННА

ИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В
ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ

ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА Е ТИХАТА ПОБЕДА

РУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е
ЛИПСАТА НА
ПРАВИЛА

ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

AКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е
ЕДИН
МНОГО ПОЛОЖИТЕЛЕН ФАКТ

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: МАСОВАТА КУЛТУРА Е МИТОЛОГИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3417

Posted by on окт. 10 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30947 лв
 CHF =  1.71685 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.12283 лв
100  RUB =  2.80235 лв
 USD =  1.65762 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.