АДВОКАТ МАРИН МАРКОВСКИ: ПО ПРАВИЛО, ПАДНАЛИТЕ НЯМАТ ПРИЯТЕЛИ

ЧОВЕКЪТ НЕ Е СЪВЪРШЕН;

СИМВОЛИТЕ ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ, ТЕ ПОКАЗВАТ, В НЯКАКВА СТЕПЕН, СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА;

СЕГА СЪДИИТЕ СА НА ПРИЦЕЛ, КАТО ДРЕБЕН ДИВЕЧ ЗА ИЗТРЕБВАНЕ. ТЕ НЕ СА КАТО МОМЧИЛ ЮНАК, ТЕ СА ПРИТЕСНИТЕЛНИ ХОРА, ЗАЩОТО ЕСТЕСТВОТО НА ПРОФЕСИЯТА ИМ НАЛАГА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С ВСИЧКО;

В БЪЛГАРИЯ ИЗТЪРПЯВАНЕТО НА НАКАЗАНИЕТО НЕ Е СВЪРЗАНО С ПРЕВЪЗПИТАНИЕТО. ИМАЛ СЪМ СЛУЧАИ, ОТИВАМ НА СРЕЩА С МЛАДИ ЗАТВОРНИЦИ, КОИТО СА МИ ПОКАЗВАЛИ, ЧЕ СА СИ РЯЗАЛИ ВЕНИТЕ ПРЕЗ НОЩТА, ЗА ДА НЕ БИВАТ ИЗНАСИЛВАНИ

ЕДНО ОБЩЕСТВО МОЖЕ ДА Е БЕДНО, ИЗМЪЧЕНО, ПОСТРАДАЛО, НО КОГАТО ИМА МОРАЛ, ВИНАГИ ИЗЛИЗА ОТ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ, ПРЕБОРВА СЕ С НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА, КАЗВА ОЩЕ ИЗВЕСТНИЯ НИ АДВОКАТ

Марин Марковски е роден през 1948 година в София. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет. Служил е в Строителни войски, тъй като баща му някога е членувал в патриотичната организация „Отец Паисий“. Потомствен адвокат. Семеен е, има двама синове и едно внуче.

 
 

Господин Марковски, един въпрос в личен план – как се озовахте в дебрите на правото?
Роден съм в София, но детството си прекарах в родното село на майка ми- китното Рабиша, край Белоградчик. Навремето за радост и мой шанс, имаше големи селски библиотеки. Та там , в библиотеката на Рабиша, попаднах на много интересни книги. Появи се у мен тогава едно увлечение към опознаване на човешката природа. Четейки в тази библиотека, а и по-нататък – вече като абитуриент, аз разбрах, че човешката природа е като Космоса – крайно интересна и това ме увлече. И когато избирах професията си – бях чел Агата Кристи, цяла великолепна криминална поредица, където се сблъскват престъпници, полицаи – у мен се появи един изключителен интерес към правото, това е наука, която е суха, когато отвориш учебниците, но е ужасно интересна, безкрайно богата, когато я практикуваш в живота. Плюс това баща ми беше адвокат, с около 50 години трудов стаж. Вярно е, че , навремето, когато ни възпитаваха, ни се внушаваше, че работническата класа е най-прогресивната, а интелигентите са гнили хора, които нямат място в един бъдещ свят на комунизма. Дори като ученик във втори, трети клас малко съм се срамувал, че баща ми е адвокат, а не стругар. Защото имаше стихотворение "Стругар е моят татко, стругар ще съм и аз…" А аз как да рецитирам пред комсомолците "Адвокат е моят татко, адвокат ще съм и аз.."? Нямаше как да се впиша сред любимите герои. Но с времето разбрах как стоят нещата в живота. Че един човек, който мине през книгите, става по-добър.  А за да станеш адвокат задължително трябва да минеш през определен брой книги.
Много голямо значение при избора на професията имаше това, че тя е професия за свободни хора, те нямат началник. Разбира се, адвокатът формално няма началник, но неговият клиент е човек, за когото може да се каже не само че му е началник, но и че той е негов роднина, негово чадо близко, за което трябва да се грижи. Така че, нашата свобода е относителна. Но хубавото е това, че си избираш клиентите. И ако нещо не ти харесва се разделяш.
Когато завърших юридическия факултет ме разпределиха като съдия-изпълнител. Представяте ли си човек, като мен, влюбен в свободата, във възможността да се сблъсква с интересни дела, да стане съдия-изпълнител и да влиза в къщите на хората, да им описва имуществото, да им взима парите и да ги внася в държавата?! А разпределението беше задължително, нямаше мърдане! Работих като съдия-изпълнител 2 години, завеждах районите Ихтиман и Елин Пелин. Когато накрая ми направиха ревизия, се хванаха за главите, защото за това време аз нямах нито едно изпълнение. Нито едно! И се гордея с това, че в годишния доклад, нямаше една добра дума за мен, като съдия-изпълнител. Когато ми свърши разпределението, ми казаха, че досега не са имали съдия-изпълнител, който за 24 месеца не е изпълнил нито едно дело.

Името ви се свързва все със знакови дела – Луканов, Вальо Топлото, сестрите Белнейски и т.н. Ясна е презумцията: “Невинен до доказване на противното". Ясно е и какви са хонорарите по тези дела. И все пак кое е предизвикателството, което кара един адвокат да поеме защитата на човек, за който е убеден, че е престъпил закона, че е убил, откраднал…?
Често ми задават този въпрос. Замислял съм се, разбира се, затова. Виждал съм много тежки престъпления, големи присвоявания… Но какъв е моралът на адвоката, който защитава човек, направил нещо ужасно? Ще бъда искрен. На първо място за мен това е едно предизвикателство. То е интелектуално предизвикателство.Човек ако се замисли за пътя на бъдещия затворник, извършил престъпление, е път, който от бетоновата клетка, минава през бетоновия коридор до хладната зала… Има хора, които не виждат цветенца и листенца. Това е против човешката природа. Разбира се, може би той си го е заслужил. Но все пак страданието на тази хора трябва да се знае, защото някой път то е заслужено, някои път и не много заслужено. Но кое ме кара да застана с желание на адвокатската банка? Тове е, че този човек е сам. По правило, падналите нямат приятели. Обикновено нямат и съпруги, да не говорим, че и любовниците ги изоставят с лекота, бързо и незабавно. Така че срещу този човек е държавната машина с лабораториите, с оперативните работници, полицията, с цялата мощ на държавата, където има и работят хора интелигентни. И правилно работят – трябва да се докаже едно престъпление, нещо много опасно за обществото, то е като рак за него. И така трябва да бъде. И на банката този човек е само неговият адвокат, който застава срещу тази мощна машина единствено със своите знания, опит и човешка култура. И се стреми да я пребори, и то в името на закона, на справедливостта, защото адвокатската защита трябва да бъде законна, в рамките на закона. Когато аз съумея със законови средства да блокирам машината, която някои път мачка много тежко, чупи кокали и тече кръв, аз се чувствам удлетворен. Даже ще споделя баща ми беше утвърден граждански адвокат, кантората ни имаше много дела от граждански характер, които са приятни, не са много напрегнати, при това хонорарите също не са малки, но аз съм разглеждал наказателни дела почти без пари, от интерес в областта на наказателното право, защото точно това ми е интересно. Наблюдавал съм такива човешки истории, такива съдби, че това което го дават по телевизията, е почти, като приказките за Снежанка в сравнение с реалностите на живота. Така че това ме увлича в професията и не мога да я заменя с нищо друго. Предлагали са ми да вляза в политиката. Никога няма да се изкуша, да изоставя адвокатската банка заради еветуална политическа кариера.

Как се чувствате, когато спечелите дело на някой, за когото знаете, че наистина е много виновен?
Отговарям на този въпрос съвсем искрено и ясно. Човекът не е съвършен. Аз също нося суетата на професионалиста. Ако някое дело се случи да оправдаят човек, извършил престъпление, от една страна, професионалната ми суета е удлетворена. Съумял съм да измъкна престъпник и съм съсипал прокурора. Това е една битка в залата. Това е битка на два мозъка, на двама професионалиста. Но от друга страна, като гражданин си викам, ама този съдия толкова глупав ли беше, че повярва. Но той съдията, съвсем не е глупав. Преценил е, че доказателствата по делото не са били достатъчни, за да осъди човек. И това е довело до добрия резултат за защитата. Дори съм си мислил често дали адвокатът въобще повлиява на съдията?

И до какво заключение стигате?
Съдията съди по доказателства. Когато едно обвинение е доказано перфектно, има свидетели, вещи лица, експертизи т.н., тогава адвокатът какво може да направи? Единственото, в такъв случай, е да се помоли да се облекчи положението на подсъдимия. Ние сме много полезни на обществото, кой каквото иска да приказва. По стара традиция адвокатът се представя като мошеник, лъжец, като човек, който за пари друса едно бандитско хоро с престъпниците. Истината е съвсем друга. 90% от делата обвиненията са доказани, оправдителните присъди са 10%, в Европа са 20%. Тук нашите съдии са по-касапски настроени, нека бъда грубичък, но точен. Значи от 10 човека, 9 са осъдени въз основа на доказателствата. Тук работата на адвоката е, когато примерно наказанието е от 1 до 10 години за кражба, да убеди съда то да бъде  1 година. Защо сме прави, когато молим съда, аргументирано, че трябва присъдата е 1 г., а не 6 или 7, 9… Защото този човек  в затвора няма да стане по-добър. От една страна, ще тежи на бедната държава, а от друга, за да оцелее в затвора той трябва да озверее. В България изтърпяването на наказанието не е свързано с превъзпитанието. То е отмъщение! Разбира се, причините са много. Но в повечето цивилизовани страни затворите са места за размисъл, а не за тормоз. Това е целта на наказанието- не да отмъсти и причини болка, а да поправи човека. А тук? Имал съм случаи, отивам на среща с млади затворници, които са ми показвали, че са си рязали вените през нощта, за да не биват изнасилвани. Представяте ли си тази Шекспирова сцена един мъж, насилен по възможно най-зверския и гаден начин? И това превъзпитава ли го?
Когато аз застана на банката , имам чувството, усещането на интелигент- хуманист, на човек , който помага на хората, на обществото, а не на играч, който за пари прави далавери с бандитите. И това сме ние с колегите, независимо, че ни представят в една превратна светлина, поради непознаване на естеството на работата ни.

Мит ли са приказките за корумпирания съд?
Въпроса за съдията, който взима подкупи, е като въпроса дали младата булка изневерява. Докато не се докаже, тя е вярната булка. В името на истината никой не е съвършен. Има съдии задържани с подкуп, там още не е влязла в сила присъда, има презумция за невинност… Но, аз мога да кажа едно – един адвокат ако тръгне да дава подкупи, той вече не става за такъв. На жаргон ги наричаме "пощенски кутии". Такъв човек не се изгражда, като професионалист, той не обича и професията си. Той не е отишъл там да упражнява достойно и почтено, високо-професионално занаята си, а да прави пари от хорското нещастие. Така че, тези, които дават пари, не са адвокати, те са разносвачи на подкупи. Разбира се, не искам да коментирам и морала на съдията, който съди хората за престъпление, а самият го прави. Не искам да съдя, Господ да съди, ние сме твърде малки. Но въпросът за това, че правосъдието е корумпирано, не бива да бъде тема номер 1 и ще ви кажа защо. Един съдия как ще вземе подкуп? Примерно, когато дойде документация, екпертизи на вещи лица, писмени, който доказват, че даден е човек е присвоявал или, че е разхищавал еврофондове. Как при това положение ще получи опавдителна присъда, когато над този съдия има още 2 инстанции? Нали прокурорът веднага ще пусне протест? Практически не е така лесно да платиш и да се отървеш. Има различни фини комбинации, които се правят. Например още в следствието излизат с много леко обвинение, което не отговаря на това, което е направено. Но там протекциите са на много високо ниво, парите са големи. Така че просто съдията да взема подкупи става, става, но много рядко и много трудно. Когато се говори за подкупи трябва да се проследят още в зародишите.Опитният бизнесмен, когато рече да се отърве с плащане, плаща там, където ще го оправят.
Нещата стават, но не са толкова прости. Разбира се, не е моя работа да уча следствието, обаче и прокуратурата, даже и уважаемите господа депутати, не се справят добре със задачите на времето. Въпросът за доказателствата е моралът на наказателния процес, а не с юмруци по масата- това са лоши хора, за тях има оперативна информация. Даже и да е така. Даже много пъти е така, но това трябва да се докаже. Иначе опитваме във фазата на тирания, на съдебна и на прокурорска тирания, което е много опасно и не бива да се допуска.

Професор Вучков преди няколко дни призова за тотална война срещу съдии и прокурори…
Професор Вучков ми е добър приятел, бил съм гост в негови предавания. Не искам да коментирам казаното от него, но е много опасна тази война с институциите. Много погрешна.

В момента как намирате отношенията МВР – Съд?
Може да ги наречете война, напрежение, търкане… Българският език дава ситуацията. Но както и да го наречем, това не бива да става. Защо? С г-н министър-председателят се запознах в телевизия БТВ. Позволих си да кажа, нека има един адвокат, който да го посъветва, когато коментира някои неща. Той каза, когато споделяме за проблемите и успехите на едногодишното управление, нещо, което е неточно, че един съдия не може за един автомат или гранатомет да даде пробация, това е много опасно за обществото. Звучи убедително, обаче не е така. По стария закон при съкратено съдебно следствие, когато няма минимум, съдът е длъжен да приложи друг вид наказание, т.е. пробация. Ако човекът, у когото намерят автомат или гранатомет, в съдебната зала признае, че са негови,  законът задължава съдията да наложи пробация. Примерът, който Борисов даде с Гърция, че там за наркотици се съдят доживотно и право на обжалване има след 10 години, а у нас присъдите са леки, е верен. Да, обаче Гърция законът е такъв, а у нас е друг. Така че, защо да упрекваме съда, че е приложил закона? Ако този закон се промени, естествено, че съдията ще приложи именно него. Не може един министър-председател да няма съветник, който да му каже, че съдиите не са виновни. Направете законите различни и те ще ги прилагат. Авторитетът на един министър-председател се гради и се запазва, когато препоръките му са свързани с реалното изпълнение.
Ами сега, когато пак не се предвижда, примерно по чл.339, наказателната отговорност да има минимум, един човек ако не е осъждан, ако има добри характеристични данни, като каже да, имам този автомат, но с него не съм направил нищо, и след като законът е без минимум, съдията какво може да направи? Съдията прилага закона. Даже има едно правило: " Съдията е немият говорител на закона", т.е. каквото пише в него, такава е присъдата.Аз не съм адвокат на съдиите, но в правото има един принцип- отдай всекиму дължимото.
Сега, това което прави полицията, като усилия, организация, като работа е великолепно. То не е правено досега и е факт. Заслужават подкрепа, защото когато има убийства, грабежи, палежи, изнесени милиарди, а хората нямат възможност за хемодиализа, няма лекарства за онкоболните или нямат пари за операции, това е нещо ужасно. Пенсионери се бесят, защото не могат да купят на внуците си един шоколад. Мизерията е нещо ужасно в една държава. Има един принцип в европейското право, че правото на живот, се гарантира, но и правото на достоен живот трябва да се гарантира. Че ние по тези правила, не отговаряме да се наричаме европейци. Така че всички усилия на правителството за подобряване на живота, трябва да срещнат подкрепа, но когато става въпрос за съд, нещата трябва да бъдат разумни и балансирани. В Древна Гърция, съдиите били обожествявани. И в Древния Рим имало тенденция съдията да бъде бог. И това е било времето на Питагор, Аристотел, Софокъл, т.е. тези хора са били интелигентни. Теорията на Аристотел и досега е в наказателното право. Защо обожествяват съдията? Защото, когато решава едно дело, той решава съдбата на човека. Той може да притежава различни човешки слабости, но когато решава едно дело, тогата на Темида означава, че той е жрец на една богиня. Може да не е съвършен, но той трябва да бъде уважаван, защото това е стимул, той да разбере колко важна е неговата работа, а сега съдиите са на прицел, като дребен дивеч за изтребване. Те са виновни, затова, че пускат задържани. Ами като нямат доказателства, какво да направят?

Трябва ли според Вас да има специализиран съд? Защо само в София? Говори се, че той ще се намира в ДАНС, а това не означава ли намеса на държавата в съда?
Този специализиран съд ще бъде организиран с правилата на НПК. Доколкото се ориентирам, той ще бъде за определена категория дела, за определена категория подсъдими. Истината обаче е, че това, в голяма степен, обижда другите съдии, защото ще се избере една група съдии, за които ще се казва те са най-добрите, най-перфектните и т.н. То съвършен човек няма, само Господ е съвършен, разбира се. Хайде да кажем, че суетата и чувствата на останалите им колеги не са решаващи. Въпросът е това ще бъде ли полезно? Когато той заработи, ще се види.
 Аз не бих искал с лекота да отрека необходимостта от специализиран съд. В името на истината има забавяне на дела. Има дела, по който не се случват нещата, които би трябвало да се случват. Има основание да се отправят упреци, понякога за забавяне на делата, затова че се отлагат безпричинно, въобще неща, които не бива да стават. От друга страна, когато се наруши един прнцип за равенство, нарушават се не само законовите правила, но и чувството за човешка справедливост. Практически от какво се притеснявам аз лично? Има една възможност, ужасната възможност, ако това стане – тези съдии да бъдат под контрол на полицията. По някой път на един съдия се случва кариерата му да бъде под контрол на полицията – има да речем подозрения, че някога някъде е постъпил неправилно. Съдиите не са като Момчил Юнак, те са притеснителни хора. Защото естеството на професията им, налага да се съобразяват с всичко. Те са хора на закона, на правилата. И представете си подбор на съдии, които по една или друга причина могат да бъдат контролирани. Не грубянски и пряко, там нещата стават много фино – виж, там карай по закон. Карам по закон, но когато ти се обади един полковник от ДАНС, или един главен прокурор (нямам данни, че се правят тези неща, не съм присъствал), но има механизми, по които да се каже на съдията, че тука трябва да се кара по закон – карай по закон, но се съобразявай с наказателната политика на правителството. Което какво означава? Ако се добави след изречението "Карай по закон" каквото и да е било друго, то означава "не карай по закон". Точно така направи министър Маргарита Попова, а тя е изключително опитен, интелигентен юрист, великолепен професионалист. Тя каза, че трябва съдиите да си решават делата по закон, но трябва да се съобразяват с наказателната политика на държавата. Това последното изречение изречение е напълно излишно. И не трябва да се добавя, защото съдията трябва да кара само по закон, той е този, който определя наказателната политика.

Гаф ли е подобно изречение?
Не, не е гаф. Министърът, като член на правителството, вече действително е ангажирана с позицията му за една по-твърда наказателна политика, т.е. за арестувани хора и по-тежки присъди. Това е тезата. А, разбира се, в самия закон има възможност да се отчете какво е положението с криминалната ситуация в момента. При повишена престъпност законът предвижда увеличаване на наказанието, защото това действа превантивно, т.е. плаши другите. Това също трябва да се отчита, но не и да се изпада в крайности.
Но ще се върна към специализирания съд – нещата са сложни. Не бива според мен, да се бърза с това. По-скоро този принцип на разпределяне на делата, които действа досега е гаранция и за законност, защото никой съдия не може да си отмени делото. А сега на конкретни съдии ще се дават конкретни дела. Явно е, че тук има нещо, което не може да не събуди притеснения.

Още повече, че евентуално съдът може да е в ДАНС…
Това пък вече би било много смущаващо. Разбирам, че един почтен достоен съдия, може да влезе и в Централния затвор, и в концертна зала дори и да правораздава, да приложи закона и да бъде справедлив, защото не мястото определя правосъдието, но все пак това не може да не буди смущение. Освен това има и нещо друго – в цял свят съдебните палати са дворци на архитектурата, и нашата е една от най-хубавите сгради. Целта на съдебната палата, на съдебната зала е да внуши респект. Това е част от превъзпитанието, част от атмосферата, която остава в съзнанието на обикновения – той попада в един дворец на правосъдието, където първо се казва истината, и второ- това, което отсъди съдията, е правилното.
А то, ако специализираният съд отиде в ДАНС, остава да сложат и една изложба на подслушвателни устройства в коридора, нормално е там да ги има тези неща – това е разузнавателна служба. Символите имат значение, те показват в някаква степен същността на нещата. Така че това е нещо, което съвсем притеснително. То ако вземат да направят така – съдиите да четат присъдите в ДАНС, долу, колко му е да се направят едни големи мазета, там да бъде следствието. От мазето вкарват арестувания горе при съдията, който му чете присъдата, оттам отново в мазето. Класика. Точно така са правили по времето на Сталинското правосъдие.

Всеки който се е сблъсквал със съда, знае, че има недоволни. Защо?
Защото съдията не е борец с престъпността, той раздава правосъдие, справедливост. Ето, сега от МС излизат с тезата, че ако се направи допитване до хората дали са доволни от съдиите, ще се види, че не са. Ами правилно са недоволни, но това не означава, че съдиите не си гледат работата. Едно гражданско дело, единия , който го губи, винаги е недоволен. Този осъденият  на затвор също е недоволен. Шегувам се понякога, като казвам, че съдът не е публичен дом, че всеки един да е доволен от него.
Аз съм убеден, че ще мине малко и отношението към съда ще се превъзмогне. Съдът трябва да работи безкрайно обективно, за да не се уронват устоите на държавата. В съдебната палата има една сентенция, която е великолепна- „Правосъдието е основа на държавата”. Мислил съм си, защо правосъдието? Защо не образованието, икономиката, разузнаването, армията и т.н. И съм си отговарял – защото съдията е символ на морала и справедливостта. Едно общество може да е бедно, измъчено, пострадало, но когато има морал, винаги излиза от това положение, преборва се с нещата от живота.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: ГЛУПОСТТА В ПОЛИТИКАТА Е КАТО ПЯНАТА, ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАД ВОДАТА

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДЕПУТАТИТЕ ДОЙДОХА ВЪВ ВНС НА ВЪЛНАТА НА
ЕДИН НЕПОВТОРИМ ОБЩЕСТВЕН ПОДЕМ

ВЕНЕЛИН СТОЙЧЕВ: ПРЕСТИЖЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПАЗИ ЗА СМЕТКА
НА ИСТИНАТА

РАЙНА МАНДЖУКОВА: ЕДНА НАЦИЯ Е КАТО ОГРОМНО СЕМЕЙСТВО, В
КОЕТО
ВСИЧКИ ИМАТ ПРАВА, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ЕЛИЗАБЕТ ХОРНУНГ: ИЗУЧАВАНЕТО НА НЕМСКИ ЕЗИК Е
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО

БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ: КОЙТО ТЪРСИ „СЛУЖEБНА” ПОБЕДА С ИЗБОРНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПОЛУЧАВА ЗАГУБА

БОЙКО ЛАМБОВСКИ: РАДВАМ, ЧЕ ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЯ В
ДВЕ
РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ

ДОЦ. ТАТЯНА ДРОНЗИНА: ЖЕНИТЕ СА ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ, НО И
ИЗВЪРШИТЕЛИ
НА НАСИЛИЕ

ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ
С МНОГО
КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО

СКАНДАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВИЯ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ПЪРВАН СИМЕОНОВ: ОБЩЕСТВЕНАТА ЛЕГИТИМНОСТ НА
АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ Е
ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ

ЕРДОГАН ПРИЗОВА ТУРЦИТЕ В ЕВРОПА ДА НЕ СЕ ИНТЕГРИРАТ В
СТРАНИТЕ В
КОИТО ЖИВЕЯТ

ЗАБРАНИТЕ
НАНАСЯТ
ПОВЕЧЕ
ВРЕДИ,
ОТКОЛКОТО
ПОЛЗИ
Джон
СТОСЕЛ

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: У НАС ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ХОРА, КОИТО НЕ
ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ТРУДЯТ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3328

Posted by on юли 29 2010. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25438 лв
 CHF =  1.67509 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19904 лв
100  RUB =  2.78819 лв
 USD =  1.66016 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.