ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА УСВОИ НАД 10 % ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ДО КРАЯ НА 2010 Г.

Интервю с проф. Венелин Цачевски, бивш посланик на България във Финландия и Естония

Проф. Цачевски, какво е положението в момента с усвояването от България на средствата от фондовете на ЕС?
Последните официални статистически данни са от края на юли 2010 г. Положението е следното. По седемте оперативни програми, чиито бюджет съставлява общо над 8 млрд евро, от които близо 6.7 млрд. евро са средства от структурните фондове на ЕС, са сключени договори за 2.3 млрд. евро, а са усвоени 402 млн. евро. Това означава, че през изминалите повече от три години и половина от приемането й за член на ЕС, България реално е използвала 7.4 % от средствата по тези програми, чиито срок на изпълнение е до края на 2013 г. За отделните програми процентът на усвояване на средствата е различен. Той е най – висок по оперативна програма „Административен капацитет” – 22.2 %. Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” също е със сравнително висок дял на усвоените средства – 18.8 %. Най-слабо е оползотворяването на средствата по оперативна програма „Околна среда” – 4.2 %. Почти същото е положението с усвояването на средствата по оперативна програма „Транспорт” – 3.3 %, а малко по-добро по оперативна програма „Регионално развитие” – 5.5 %. Но последните три програми са с най-голям бюджет (общо 5.4 млрд. евро).
България получава средства от фондовете на ЕС и по други оперативни програми. Най-голямо е финансирането по оперативна програма „Развитие на селските райони”, чийто бюджет е 2.6 млрд. евро. Към 10 август т.г. по тази програма са сключени договори на стойност близо 695 млн. евро, а са изплатени почти 536.5 млн. евро, което съставлява около 20.6 % от нейния бюджет. Значително по-добро е изпълнението на националната индикативна програма, която има за цел подготовката на България за присъединяването й към Шенгенското пространство, което вероятно ще стане след 2013 г. Програмата бе за 2007 – 2009 г. , а по нея бе постигнато 100 % договаряне на средствата, които изцяло се предоставят от ЕС. В края на 2009 г.(това са последните официални данни) делът на усвоените средства по програмата бе 53.2 %.
През първите няколко години на членството й в ЕС, България имаше право да ползва също неусвоената финансова помощ по линия на предприсъединителните фондове, главно програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, както и по т. нар. преходен финансов инструмент. До края на юли 2010 г. по ИСПА бяха оползотворени 49.3 %, по преходния финансов инструмент – 47.1 %, а най-малко по ФАР – 13.1 % от средствата.. По програма САПАРД, по която финансовият ангажимент на ЕС към България приключи в края на 2009 г., делът на усвоените средства е 76 %.

Как оценявате тези данни? Не показват ли те, че усвояването на средствата от еврофондовете е много слабо?
Да, процентът е нисък. Но неспособността да бъде усвоена голяма част от помощта, която й се предоставя от ЕС, е традиционна слабост на България. Тя се прояви още преди страната ни да стане член на ЕС. До тогава делът на оползотворените финансови средства по различните предприсъединителни програми бе между 20 и 25 %. След приемането й в ЕС, България се изправи пред големи трудности в усвояването на предоставения й значително по-голям външен финансов ресурс. Сегашното ниско равнище на усвояване на еврофондовете се дължи на голямото изоставане през първите три години на членството ни в ЕС.
Бих искал да напомня, че, поради констатирани злоупотреби и забавянето в създаването на необходимия механизъм за усвояване и контрол при използването на средствата от ЕС, през този период на България бяха наложени  финансови санкции. Те засегнаха главно предприсъединителните програми. Най-тежко бе положението през 2008 г. В публикувания през лятото на същата година доклад на ЕК за управлението на средствата на ЕС в България бе посочено, че общата сума на временно блокираните финансови средства за България само от предприсъединителните програми бе 535 млн. евро, от които 144 млн. по ИСПА, 141 млн. по САПАРД и 250 млн. евро по ФАР. В действителност до пролетта на 2009 г., когато започна постепенна отмяна на санкциите, бе спряно финансиране от ЕС на обща стойност около 1 млрд. евро.  Своеобразна кулминация на наложените от ЕС санкции на България, заради корупция и други нарушения при използването на средствата от еврофондовете, бе обявеното в края на ноември 2008 г. решение на ЕК да бъдат окончателно спрени 220 млн. евро по програма ФАР.
 В резултат на наложените санкции от ЕК и особено на слабостите от административен и друг характер във финансовото управление на средствата от еврофондовете в България, през първите три години като член на ЕС страната ни усвои приблизително 1.5 млрд. евро. През същия период националните годишни вноски в бюджета на ЕС възлязоха на повече от 1.1 млрд. евро. Така че финансовата изгода за страната ни през първите три години на членството й в ЕС  бе едва около 400 млн. евро. Това бе крайно недостатъчно, за бъде подпомогнато националното развитие, но вината за това положение бе изцяло на България.
По-благоприятни условия за използване на средствата от еврофондовете се създадоха след отмяната от ЕК на наложените временни ограничения за ползването на средствата от трите предприсъединителни програми. В основни линии този процес завърши в края на 2009 г. За седемте оперативни програми положителна промяна настъпи едва през февруари тази година, когато ЕК им даде положителна оценка за съответствие. Това позволи безпрепятствен достъп на България до финансовите ресурси, предоставени от структурните фондове на ЕС.
На този фон може да бъде дадена положителна оценка на постигнатите резултати в усвояването на европейските средства през изминалия период на 2010 г. В действителност за седем месеца делът на оползотворените средства по седемте оперативни програми нарасна близо три пъти – от едва 2.6 % в края на 2009 г. на, както вече посочих, 7.4 % в края на юли 2010 г. Според министъра по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев в средата на август т. г. делът на усвоените средства по тези програми бе достигнал вече 8 %. По негови данни оползотворени са били общо над един милиард лева, а тази стойност бе определена от министъра като преминаване на „критична граница”. Личната ми оценка е, че сегашното правителство провежда енергична политика, насочена към динамизирането на темпа на усвояване на еврофондовете и че тя започва да дава положителни резултати. Прогресът е реален, но въпреки това все още е рано да се говори за настъпил прелом в усвояването на средствата от ЕС. Важното е тази тенденция да продължи и да бъде ускорена.

Как бе оценено постигнатото от България в тази област в последния доклад на ЕК? 
Имате предвид доклада на ЕК от 20 юли т.г. за напредъка, който е постигнала България през изминалия едногодишен период след предишния доклад. Всъщност той бе десетия по ред в рамките на създадения в началото на 2007 г. Механизъм за сътрудничество и контрол. Целта на този механизъм е да се подпомогне България да ускори реформите и да се повиши ефективността на провежданата политика в няколко проблемни области, между които е усвояването на средствата от еврофондовете. Последният доклад бе посветен на напредъка на страната в реформата на съдебната система и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Но съдържащите се в него констатации и препоръки имат пряко отношение към усвояването на европейските средства, тъй като, освен слабостите в административната система, другият основен проблем за България бе високото равнище на злоупотреби и корупция в тази област.
 Последният доклад на ЕК бе най-положителният за България в сравнение с предишните доклади.  В него бе признат настъпилия през последната година силен импулс за реформи, който е довел до значителен прогрес в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Като положителни резултати в тази област бяха посочени приемането през ноември 2009 г. на Национална антикорупционна стратегия и план за действие за нейното изпълнение, както и повдигнатите обвинения за злоупотреби срещу двама народни представители, трима бивши министри, трима бивши заместник-министри и за пръв път срещу действащ министър, а също и срещу висши държавни служители и кметове. Друга констатация в доклада бе, че се е активизирала дейността на съвместния екип, който контролира използването на средствата от фондовете на ЕС.
Като положителни примери в тази насока бяха посочени произнесените присъди срещу високопоставен държавен служител, както и по два от емблематичните случаи за измами със средства от еврофондовете. В същото време, в доклада на ЕК бе ясно заявено, че България трябва да направи още много по този път – преди всичко тя трябва да ускори реформите и да преодолее съществуващите слабости, които се проявяват в използването на евросредствата. Това се отнасяше главно за прилагането на законодателството за обществените поръчки, включително усвояването на средствата от фондовете на ЕС. Препоръчани бяха по-добра защита на обществените фондове срещу злоупотреби и конфликт на интереси, предприемането на мерки за повишаване на административния капацитет и преодоляване на слабостите в дейността на Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна  финансова инспекция.
Въведеният специфичен мониторинг на България обаче не бе прекратен, въпреки че първоначално срокът на неговото прилагане бе определен на три години. Това показа, че ЕК продължава да счита, че запазването му е необходимо като стимул и контрол на реформите.

Има ли други страни членки, които подобно на България, срещат трудности в усвояването на еврофондовете?
България не е изключение в това отношение. Но в сравнение с другите новоприети страни членки на ЕС от Източна Европа тя срещна най-големи трудности при усвояването на европейските средства. В аналогично положение е Румъния, която бе приета едновременно с България за член на ЕС. Според ЕК тя (както и България) нямаше задоволителна степен на подготвеност и това бе причина за нея също да бъде въведен механизъм за сътрудничество и проверка в няколко проблемни области, включително усвояването на еврофондовете.  Но, подобно на България, през първите три години от членството, той не доведе до съществени положителни резултати. Така например до 2010 г. Румъния бе усвоила едва 670 млн. евро от финансовите средства от ЕС, при отпуснати 30 млрд. евро за периода 2007 – 2013 г. Но в усвояването на средствата по оперативните програми от структурните фондове Румъния изпревари България, която заема последното място в ЕС.
Според публикуван доклад на ЕК за усвоените финансови средства от структурните фондове на ЕС през периода от началото на 2007 до  средата на 2010 г., Румъния е оползотворила 11.4 % от общо 19.2 млрд. евро, които може да ползва до 2013 г.  Преживяващата тежка финансово – икономическа криза Гърция също се нарежда между страните членки с нисък дял на усвояване на средствата от структурните фондове – едва 11.9 % от отпуснатите й общо 20.4 млрд. евро. Словакия, а в по-малка степен Полша също бяха посочени сред държавите със сравнително нисък процент на усвояване на еврофондовете. Като „отличник” в ЕС се открои Белгия, която е успяла да оползотвори цели 61.1 % от европейските средства, въпреки че тяхната стойност е сравнително малка и възлиза само на 2.2 млрд. евро за периода 2007 – 2013 г.


Каква е перспективата в усвояването на еврофондовете в България до края на тази и през следващите години ? Има ли реални основания да се очаква съществена положителна промяна?

Тя ще зависи от резултатността на политиката на сегашното правителство. Подобряването на усвояването на еврофондовете е един от приоритетите в тази политика. Индикация за това бе назначаването през март 2010 г. на министър по управлението на средствата от Европейския съюз, чийто титуляр Т. Дончев декларира като цел на правителството до края на 2010 г. да бъдат усвоени най-малко 10 % от еврофондовете.  Като се има предвид постигнатия темп  през пролетта и лятото на тази година, тази цел вероятно ще бъде постигната. В по-дългосрочна перспектива намеренията на правителството са България да усвои 90 % от европейските средства, които са й отпуснати съгласно финансовата рамка на ЕС за периода 2007 – 2013 г. Това е практически неизпълнима цел, тъй като забавянето в тази област през първите три години на членството на България в ЕС е много голямо и е невъзможно да бъде компенсирано. Дори при максимално ефективна политика страната ни едва ли ще успее да усвои повече от 40 %  от средствата по оперативните програми със срок на действие 2007 – 2013 г.

Ще означава ли това, че България няма да използва милиарди евро от предоставената й финансова помощ от ЕС?
Ако  трябва да бъде по-конкретен, България няма да бъде в състояние да усвои около 2.5 млрд. евро по седемте оперативни програми, които се финансират от структурните фондове на ЕС. Към тази сума трябва да бъдат добавени очакваните неусвоени средства от другите фондове и предприсъединителните програми.  В крайна сметка вероятно България няма да успее да оползотвори около 5 млрд. евро от предоставения й от ЕС общ финансов ресурс от близо 13 млрд. евро за периода 2007 – 2013 г. Неусвоените средства по предприсъединителните програми ще бъдат окончателно загубени. Например по САПАРД, за която финансовият ангажимент на ЕС изтече в края на 2009 г., България няма да може да оползотвори близо 150 млн. евро. По програма ФАР страната ни ще се лиши от финансиране на стойност около 180 млн. евро. През май 2010 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков заяви, че, поради забавеното изграждане на високоскоростната железопътна линия от Първомай до Свиленград, България ще понесе големи загуби по програма ИСПА. Само по този проект ще бъде загубена помощ от 70 млн. евро, тъй като изпълнението на финансовия меморандум по ИСПА приключва в края на 2010 г., а ЕК отказа той да бъде продължен.
Що се отнася до оперативните програми България вероятно ще получи право да използва част от неусвоените средства през следващия седемгодишен финансов период. Но в това отношение съществува опасност, за която генералният директор на Дирекция „Регионална политика” в ЕК Жан – Мари Сейлер предупреди при посещението му в България в началото на 2010 г. Той заяви, че ако страната ни не успее да преодолее голямото си изоставане в усвояването на еврофондовете, тя не само, че ще загуби значителна част от вече отпуснатите й финансови средства до 2013 г., но е възможно да получи по-малко финансиране от бюджета на ЕС през следващия седемгодишен период.
 България не съумя да използва голяма част от представените й еврофондове, което е с неблагоприятни икономически и социални последици. Те ще се увеличат, ако това положение не бъде бързо променено. Страната ни има огромна потребност от помощта на ЕС за ускоряване на националното развитие, провеждане на реформите и по – бързо адаптиране към условията в ЕС. Следствие на неспособността на България да използва  пълноценно европейските средства през първите три и половина години на членството й в ЕС, не бяха реализирани голям брой проекти в практически всички области. Това бе болезнено почувствано в пътната и енергийната инфраструктура, промишлеността, селското стопанство, социалната сфера. Трябва да се има предвид, че за изпълнението на практически всички оперативни програми решаваща е помощта на ЕС, от чиито фондове се финансират 80 и повече процента от техния бюджет. Максималното използване на европейските средства е необходимо за по – бързото преодоляване на сегашната икономическа криза в България.
    За съжаление в това отношение страната ни само частично се възползва от едно от важните предимства, произтичащи от участието й в европейската интеграция – възможността да получава голяма външна помощ за своето развитие. Според експертни оценки, ако през първото десетилетие на века България бе използвала пълноценно предоставените й от ЕС финансови средства от ЕС, възлизащи на повече  от 16 млрд. евро, растежът на нейния БВП през този период щеше да бъде с около процент – процент и половина по-висок. Страната щеше да бъде по-добре подготвена, за да посрещне и да преодолее по-бързо икономическата криза през 2009 – 2010 г.
Фактическото положение е, че БВП на един жител в България (заедно с този на Румъния) е най-ниският в ЕС и съставлява около 40 % от средното равнище на страните членки. Същото е мястото на България по стойност на получаваната средна брутна работна заплата, като по този показател тя отстъпва на редица балкански страни. Но искам изрично да кажа, икономическата слабост на България, както и все още ниският жизнен стандарт на голяма част от българите не могат да бъдат преодолени само с външна помощ, колкото и голяма да е тя. Необходима е резултатна политика на реформи и мобилизиране главно на националните ресурси, за да бъде ускорено цялостното развитие на страната. Ефективното използване на средствата от фондовете на ЕС трябва да бъде част от нея. Настоящата и следващите няколко години ще покажат дали постигането на тази цел е по силите на сегашното правителство.


ПОСЛЕДНИ
ИНТЕРВЮТА:

ХРИСТО ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА: ЛОВЪТ И ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ПРИВИЛЕГИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КЛАСА

МУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ В СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА ВАЛЕНТИНА НИКОЛАЕВА

ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: БЕЗ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО КОМУНИКАЦИЯТА Е НЕПЪЛНОЦЕННА

ИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В
ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ

ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА Е ТИХАТА ПОБЕДА

РУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е
ЛИПСАТА НА
ПРАВИЛА

ЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНО

AКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: ПРИЕМАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е
ЕДИН
МНОГО ПОЛОЖИТЕЛЕН ФАКТ

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: МАСОВАТА КУЛТУРА Е МИТОЛОГИЯ

О.Р. ГЕН. ЦВЕТАН ТОТОМИРОВ: АРМИЯТА ДНЕС ОСТАВА В СЯНКАТА
НА
ПОЛИЦИЯТА

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ВАСИЛ КОЛАРОВ-ВНУК: КАТО ГЛЕДАМ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ – ТО Е
ЧАЛГАТА

МАРГАРИТ ГАНЕВ: ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА НАУКАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ
АНГАЖИРАНИ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: С ВСИЧКИ НЕ МОЖЕШ ДА ИГРАЕШ

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: ОТ КРИЗА СЕ ИЗЛИЗА ВИНАГИ С НОВИ ПРАВИЛА

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: БЪЛГАРИНЪТ НЕ ОБИЧА НЯКОЙ ДА ПОЛУЧАВА
ПАРИ, МАКАР
ДА ГИ ЗАРАБОТВА

ГИНКА ЧАВДАРОВА: КРИЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ – НА НАЦИОНАЛНО И НА
МЕСТНО
НИВО

ПЕТКО ОГОЙСКИ: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ЛИПСАТА НА ЗАКОНИ, А НА ВОЛЯ
И ГРАЖДАНСКА ДИСЦИПЛИНА ЗА СПАЗВАНЕТО ИМ

ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА
СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

АНТОН ТОДОРОВ: РАЗПОЛАГАНЕТО НА ПРОТИВOРAКЕТЕН ЩИТ Е ШАНС
ЗА БЪЛГАРИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3345

Posted by on авг. 25 2010. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.